Новите депутати в ЕП: Тери Райнтке и Тереза Родригес-Рубио

| от |

Първата пленарна сесия на Европейския парламент от 1 до 3 юли е вече близо и новоизбраните депутати заемат местата си за началото на петгодишния си мандат. В третата част от нашата поредица от интервюта представяме първите впечатления на Тери Райнтке (Зелени, Германия) и Тереза Родригес-Рубио (ЕОЛ/СЗЛ, Испания).

20140618PHT49901_original

Тери Райнтке е родена през 1987 г. и е учила политология в Берлин и Единбург. Тя се занимава активно с политика от 16-годишна възраст, като акцентира върху проблеми, свързани с енергетиката, равенството между половете, правата на младите хора и на хората с различна сексуална ориентация. Като бивша говорителка на младежката европейска федерация на Зелените тя вече е имала досег с Европейския парламент.

Тереза Родригес-Рубио е на 32 години и е родена в южния град Рота, Андалусия. Тя е завършила арабистика в Университета на Кадис и е преподавала испански език и литература в средно училище. Участвала е във феминистки движения и в социални и студентски протести срещу орязването на бюджета за образование.

Какви са Вашите първи впечатления от Брюксел и Парламента?

Тери Райнтке: Многообразието; това, че хората говорят на толкова различни езици, че идват от цяла Европа. Винаги имам чувството, че това, което се случва тук, може да се промени, че можеш да повлияеш на начина, по който работи Парламентът, на начина на формиране на европейските политики. Намирам това за наистина вълнуващо.

Тереза Родригес-Рубио: Досега не съм имала възможност да опозная Брюксел. Но хората изглеждат много дружелюбни, усмихнати и спокойни. Първото ми впечатление от Парламента е различно: мисля, че той е голям, сив, бюрократичен, недостъпен и трудно се поддава на контрол от новодошли и от гражданите. Това е първото ми опасение.

Какво обичате да правите извън работното време?

Тери Райнтке: Много съм запалена по бягането. Този април участвах в полумаратона в Бон. Освен това харесвам много настолните игри или просто да разпускам.

Тереза Родригес-Рубио: Когато мога (това напоследък не ми се отдава), играя баскетбол. Обичам да чета и да пиша поезия и карнавални песни.

Кои са Вашите герои от световната история или от съвременността?

Тери Райнтке: Аз съм силно повлияна от феминистки като британката Емелин Панкхърст или от чернокожата Одри Лорд.

Тереза Родригес-Рубио: Луиз Мишел, водачката на Парижката комуна, заради смелостта й. Роза Люксембург заради борбата й срещу Първата световна война, заради отстояването на правата на човека и на социалната справедливост, заради постоянството й до момента, в който е убита. И Федерико Гарсия Лорка, убит от армията на Франко: той е символ на свободата в Андалусия.

По кои въпроси бихте искали да работите като депутат в ЕП?

Тери Райнтке: Бих искала да работя по политиките спрямо младите хора, особено по отношение на младежката безработица. Гаранцията за младежта е първа стъпка, но сега е наистина важно да направим така, че тя да заработи. Друг аспект е участието на младите хора в политиката. Когато погледнем избирателната активност сред младите на европейските избори, става ясно, че има проблем в комуникацията на европейските институции и аз бих искала да работя, за да променя нещата.

Тереза Родригес-РубиоЩе се боря срещу антисоциалните аспекти на Споразумението за свободна търговия със САЩ, което ще засегне съществено ежедневието на европейците. Ще се боря срещу орязването на бюджетните разходи и ограничаването на правата на хората и особено на жените в социалната, трудовата и екологичната сфери. Ще бъда против затварянето на Европа и ограничаването на правата на имиграция. Бих искала да възстановя правата на гражданите и народите във времена, когато изглежда сякаш финансовите институции и мултинационалните компании са тези, които управляват Европа.

 
 

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.

 

 

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Рецепта за гъбено ризото

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия. Днес ви предлагаме рецептата й за гъбено ризото. 

След всичките пържоли, мезета, ядки, баклави, баници имам нужда да хапна нещо топло и семпло. Деликатният вкус на гъбеното ризото винаги ми напомня, че пролетта ще се завърне бързо и слънцето отново ще изгрее. И запомнете – бялото вино в рецептата е за готвене, а не за пиене.
Нужни съставки:

1 литър пилешки или зеленчуков бульон

1 голяма глава лук

2 глави чесън – накълцани на дребно

1 тиквичка

400 гр гъби – нарязани

90 гр пармезан – настърган

2 с.л. зехтин или олио

1 с.л. масло

400 гр ориз за ризото

2 ч.ч. бяло сухо вино

пресен копър за сервиране

Начин на приготвяне:

Загрейте 1 с.л. зехтин в дълбок тиган. Добавете гъбите и чесъна и гответе докато гъбите омекнат – около 15 мин. Прехвърлете в друг съд гъбите и соковете от тях.

Добавете към същия тиган 1 с.л. зехтин и добавете нарязаната на много дребно тиквичка и лук. Гответе 10 минути.

Добавете ориза към лука и тиквичката и разбъркайте, за да се овъргаля ориза в мазнината. Когато оризът стане златист и леко прозрачен започнете да добавяте вино до пълното му абсорбиране в ориза. Започнете да добавяте постепенно бульона по същия начин, малко по малко докато, оризът напълно поеме цялата течност и омекне до степен „ал денте“, не прекалено твърд, но не и прекалено сварен.

Махнете ориза от котлона, добавете към него гъбите, заедно с техните сокове, маслото, пресен лук (чайвс) и малко пресен копър за украса.

DSCN7507

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times