Нови обвинения срещу Русия – този път за вируса ебола

| от |

Пак ли Русия е виновна, този път за вируса ебола? – питат полемично руски медии в отговор на няколко публикации в Германия. Дали темата за биологичните оръжия не се превръща в пореден повод за пропагандни сражения? Обзор на Дойче веле.

В няколко публикации в германски медии се появи твърдението, че Съветският съюз дълги години е разработвал вируса ебола за военни цели. Тезата на Ханс Рюле, която действително страда от липса на достатъчно аргументи, предизвика ответни публикации в Русия. Предлагаме Ви подборка от няколко статии по темата. В началото – част от тезите на Рюле, публикувани в „Ди Велт” и в „Хамбургер Абендблат”:

Твърденията на един съветски учен

„През 1972 година беше договорена Конвенция за забрана на разработката, производството и складирането на биологични оръжия, към която се присъединиха 170 държави, включително и двете суперсили – САЩ и СССР. Още три години преди това американският президент Ричард Никсън въведе забрана за разработването на такива оръжия, докато Съветският съюз изготви през 1973 година тайна програма за ускоряване на работата по тези оръжия. Това твърди Кен Алибек, който през 1992 година емигрира в САЩ. Алибек, който всъщност се казва Канататжан Алибеков, е бил научен ръководител на съветския проект с кодовото наименование „Биопрепарат”. За този свръхсекретен проект работели 60 000 души – почти толкова, колкото и по ядрената програма на СССР, твърди Алибеков.

Западният свят научава за тази програма едва през 1989 година, когато един от съветските топ-учени в този сегмент, Владимир Пасечник, намира убежище в Лондон. Три години по-късно Алибек оповестява редица подробности за проекта, а в книгата му по темата пише черно на бяло: „Съветският съюз изгради първата в света индустриална мощност за производство на биологични бойни вещества и с това се превърна в първа биологична суперсила”.

Съветските изследователи работели над общо 20 бактериални и вирусни щама. Целта била чрез промяна в генетичния код да се увеличи многократно тяхната сила. Особено внимание се обръщало на вируса ебола, който е смъртоносен, а и до днес срещу него няма нито лекарства, нито ваксина. Московските изследователи се добрали до вируса по пътя на цивилното научно сътрудничество. Учени от Беларуската ССР работели по съвместен проект с белгийски колеги, от които получили проби от вируса. Естествено, белгийците не подозирали, че вирусът ще попадне веднага във военните биолаборатории на Съветския съюз.

В средата на 80-те години учените от проекта „Биопрепарат” започнали да разработват ебола като биологично оръжие. Целта била да го направят стабилен, годен за транспортиране, устойчив срещу колебания на температурата и влажността и оцеляващ максимално дълго извън лабораторните контейнери. По същото време съветските учени правят генетични експерименти и с други бактерии и вируси: най-популярното биологично оръжие, антраксът, още в средата на 1980-те години е модифицирано така, че на практика става резистентно срещу антибиотиците.

Няколко руски емигранти на Запад съобщават, че в СССР, а по-късно и в Русия продължила усилената изследователска работа над вируса ебола. Правени били опити за сливането му с чумния вирус, като новият хибриден вирус, според Алибек, бил наречен „химера”. Друга „химера” била кръстоска между ебола и едра шарка – смъртоносна като ебола, но и заразителна като едрата шарка. Още един руски учен, Сергей Попов, който вече също работи в САЩ, твърди, че в „Биопрепарат” се разработвали комбинации от вируси, превръщащи жертвите в самоходни ебола-бомби.

Разбира се, никой не разполага с изчерпателна информация за това докъде са стигнали руските учени в разработването на биологични оръжия. Знае се обаче едно: безпочвени се оказаха надеждите, че с разпадането на Съветския съюз Москва ще прекрати тези програми. Вярно, че в началото на 90-години политическото ръководство даде нареждане да се закрият лабораториите за биологични бойни вещества. Днес обаче разработките продължават.”

Авторите на публикациите в германските медии посочват, че на Москва трябва да ѝ се признае нещо важно: за разлика от времето на Студената война, днес в руските лаборатории се разработват не само самите биологични оръжия, но и средства срещу тях. Тези лаборатории помагат със своето знание в борбата срещу тежки заболявания и епидемии. Руснаците още преди години предложиха на ООН лекарство срещу ебола, но засега няма благонадеждни данни за неговата ефективност.

Независимо от оценката за сегашните руски програми за разработване на биологични оръжия, един проблем буди сериозна тревога: след разпадането на Съветския съюз и редуцирането на програмите за биологични оръжия, много съветски специалисти останаха без работа, а за техните услуги ламтят държави като Иран и Северна Корея, пише вестник „Ди Велт”.

Реакции в руските медии

Германските публикации по темата предизвикаха реакции в няколко руски и украински медии. Вестник „Киевска правда” помести хроника на военно-биологичните разработки по света, като подчерта водещата роля на САЩ и Великобритания в периода преди и непосредствено след Втората световна война. Според руските медии, САЩ изобщо не са се отказали от производството на такива оръжия, а са изнесли разработването им в тайни лаборатории в Африка и Грузия – за да не застрашават собствените си граждани.

Руското електронно издание „Столетие”, което е известно с близостта си до Кремъл, отговаря на статиите в германските медии с дълга публикация. Авторът Сергей Птичкин твърди, че в момента, когато общественото внимание е насочено към епидемията от ебола, за Запада е удобно да подхване пропагандна кампания срещу Русия, обвинявайки я в нови чудовищни престъпления. В публикацията се твърди, че „предателят” Алибеков просто се опитал да си придаде важност на Запад, където най-спокойно пристигнал през 1992 година: „Той започна да разкрива такива „тайни”, от които на задокеанските и европейските граждани им се разтрепериха коленете. Пригласяше му дисидентът-биолог Владимир Пасечник, който също разобличи ужасите на съветската „военна машина”. Излиза, че пред „цивилизования свят” нашата страна е виновна за абсолютно всичко. Всичките им беди идват все от нас”, пише Птичкин и на свой ред проследява историята на биологичните оръжия – в Япония, Великобритания и САЩ. Авторът стига до заключението, че Съветският съюз през цялото време е трябвало да догонва американците в тази област и „дори при най-голямо желание руските микробиолози не са били в състояние да разпространят по света модифицирания вирус на ебола”. В статията се разказва как след 1991 година били закрити няколко микробиологични института и се поставя въпросът: ако ебола наистина е била разработена в Русия, защо тогава епидемията се разпространява в Африка?

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Сериалите, които очакваме през 2017 година

| от |

Време ни е за равносметка. 2016-а клони към своя логичен и очакван финал и хората броят и смятат добрите и лошите моменти. Това важи не само за личните аспекти, а и за комерсиалните такива.

И няма какво да се лъжем – няма нищо по-любопитно и комерсиално в днешно време от добрата телевизия. Тази година се нагледахме на какво ли не. Лошо, добро, пошло, безинтересно… Малката синя кутия предложи много неща на своите зрители.

Много скоро ще направим преглед на най-добрите телевизионни случвания тази година, но преди това обръщаме логичен поглед към 2017-а. Тя чука на вратата и още с първите й дни телевизията успява да ни ентусиазира.

Най-очакваните 10 телевизионни сериала за 2017-а са в нашата галерия. Четете и си записвайте.