Нови българо-македонски раздори

| от |

Дали Балканите наистина имат излишък история или просто излишък политика в историята? Два актуални примера показват, че за българи и македонци историята все още е нещо, което ги разделя, а не нещо, което ги събира, пише в свой анализ Дойче веле.

Наскоро българският академик Георги Марков изрази опасението си, че български семейни архиви могат да заминат за Скопие, където да бъдат използвани за антибългарска пропаганда. Зоран Тодоровски, директор на Държавния архив на Република Македония, отхвърли пред Дойче веле тези предположения:

„Твърдението на академика е несериозно, за него не съществуват реални основания. За нас, историците и учените, архивите в България и без това са отворени. Имаме достъп и до много фондове на Македонската революционна организация и нейните дейци, в които е събрана огромна документация за историята на македонското революционно движение. Няма нужда да се разхождаме и да търсим семейни архиви. Не се занимаваме с такива незаконни дейности“, казва Тодоровски.

mk

„Ако диалогът задълбочава само различията, по-добре да няма диалог“

На среща в Сандански български и македонски учени наскоро увериха, че науката е независима от политиката и че няма да се водят по езика на политиците, защото се разбират добре на своя език – научния. Председателят на БАН Стефан Воденичаров изрази недоволство, че Българската академия сътрудничи с 50 академии на науките, но не и с македонската. Дали на Балканите има излишък от история или просто излишък от политика в историята, попита в тази връзка Воденичаров. Според академик Георги Старделов, от решаващо значение е да се смени сегашният начин на общуване, който е реликт от 19-ти век и от времето на пропагандата, но днес вече е неуместен.

„Ако диалогът само подчертава и задълбочава различията, по-добре е да няма диалог. Нуждаем се от нов модел на сътрудничество, който търси общите нишки, свързващи народите, а не различията. Диктатурата на малките разлики трябва да бъде отхвърлена в името на ценностите, които принадлежат на всички“, казва Старделов.

Независимо от добрите намерения, караниците за историята продължават. По повод македонски публикации за нови сортове ечемик, наречени „Гоце“, „Егей“ и „Александър“, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров видя посегателство върху имената на Гоце Делчев и Александър Македонски. Той иронично отбеляза, че гърците много ще се зарадват на имената „Егей“ и „Александър“ и веднага ще свалят ветото си за започване на преговори за приемане на Македония в Европейския съюз.

„Гоце все пак е българин от Кукуш, завършил българската гимназия в Солун и Военното училище в София, учител по български език в Щип, офицер от Българското военно разузнаване, създател на Българските македоно-одрински революционни комитети, които в 1905 г. на Рилския конгрес ще се преименуват на ВМОРО. Благодарим Ви, братя от Скопие, знаем, че Ви е трудно, но Вие винаги намирате начин да подчертаете, че сте българи“, каза още Божидар Димитров.

Не само Димитров подозира конюнктурни мотиви зад тези имена. Македонското министерство на земеделието обаче твърди, че няма държавна политика в кръщаването на сортовете.

„Гоце“ не винаги е Делчев, нито пък „Александър“ винаги е Македонски

„Имената дават авторите – създатели на сортовете, а Управлението за семена и посадъчен материал само ги публикува. Сортът „Александър“ е вписан за пореден път още през 2008, а вписването на сорта „Егей“ е удължено през 2011. Сортът „Гоце “ през 2012 отпадна от списъка на националните сортове“, казват от министерството.

Всеки вписан сорт остава в списъка поне десет години след датата на вписване. Производителите на ечемик и пшеница обясняват, че създателите на нови сортове често им дават имената на децата си. Тоест при „Гоце“ не става непременно въпрос за Делчев, нито пък при „Александър“ – за Македонски. Дали обаче тези разяснения са достатъчно убедителни? И дали ще сложат край на поредните междусъседски подозрения?

 

 

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Когато звездите бомбят снимки

| от chronicle.bg |

Фотобомбите представляват накратко следното – когато човек влезе в кадъра при снимката на друг.

Винаги се получава смешно, но е най-забавно, когато фотобомби правят звездите.

Предлагаме ви в галерията списък със снимки на знаменитости, които „случайно“ се приплъзват в кадъра на друг.

Сред тях можете да видите бивш президент, британската кралица и много актьори и актриси.

 

 
 

Delta airlines възобновява полетите си до Москва

| от chronicle.bg |

Американската авиокомпания Delta airlines отново ще лети от Ню Йорк до летище Шереметиево в Москва, предаде ТАСС, цитирайки летищните власти.

Delta ще възобнови полетите от 27 май с честота пет пъти седмично. Te ще се изпълняват от самолет Boeing-767-300-ER, посочват от московското летище.

Превозвачът спря да лети до Русия през ноември миналата година. Тогава представител на авиокомпанията поясни, че полетите до тази дестинация са сезонни и се прекратяват всяка зима, припомня БТА.

През 2015 година редица авиопревозвачи напуснаха руския пазар и досега не са възстановили в пълен обем услугите си. Преките полети от Москва закриха германските Air Berlin и Eurowings, както и нискотарифният британски превозвач Easyjet. Lufthansa, тайландската Thai Airways International и Finnair пък значително свиха маршрутната си мрежа, припомня ТАСС.