Новата вавилонска кула на Европа

| от | |

655-402-evropejski-parlament

Куентин Пийл, „Файненшъл таймс“

В резултат на Европейските избори Европейският парламент е на път да стане по-шумен, по-непокорен, по-объркващ и по-труден за работа с него.

Увеличаването на подкрепата за леви и десни популистки антиевропейски партии в страни като Великобритания, Франция и Гърция ще лиши 751-местния парламент от ясно мнозинство в която и да е част от политическия спектър.

Изглежда неизбежно ни чакат седмици на политически препирни, докато новите депутати се мъчат да създадат съюзи със странни партньори, а най-големите партии се борят за мнозинство, за да определят кой ще е следващият председател на Европейската комисия.

Може да се стигне и до продължилтелно буксуване в работата между парламента и Европейския съвет, където лидерите на 28-те членки ще решават кой ще наследи Жозе Мануел Барозу.

Но по-голямата част от медийното внимание ще се съсредоточи върху възхода на популистките партии, въпреки че картината на континента не е навсякъде еднаква. В Германия, държавата с най-голям брой европейски депутати, евроскептичната политическа сила „Алтернатива за Германия“ не се очаква да спечели повече от няколко места. В Италия Матео Ренци постигна силна победа над евроскептичното Движение „5 звезди“ на Бепе Грило.

Във Франция и Великобритания – два от трите най-големи електората след германския – евроскептиците са на първо място на изборите, получайвайки стряскащо увеличена подкрепа. В Гърция, където мерките на строги икономии бяха най-жестоки, антиевропейският вот се раздели между крайнолявата Сириза, която спечели гласуването, и крайнодясната „Златна зора“.

Проблемът за евроскептиците обаче е дали могат да имат някакво сериозно значение за политиката в парламента. Те са разнороден сбор от хора, между които не цари особена любов. За да спечелят влияние в новия парламент, те трябва да съставят политически групи с депутати от поне седем различни държави членки. Дори тогава вероятно ще се озоват в три, ако не и в четири различни групи на каращи се помежду си националисти.

Десноцентристката Европейска народна партия, в която е ХДС на Ангела Меркел, но не и британските консерватори на Дейвид Камерън, ще остане най-голямата група в Европейския парламент (ЕП) с прогнозирани 211 депутати.

Лявоцентристката група на социалистите се очаква да увеличи с малко мандатите си, благодарение на ширещото се недоволство от мерките на строги икономии и рецесията в Южна Европа – но няма да има 200 депутати според първоначалните прогнози.

Така единственото мнозинство, на което може да се разчита за прокарване на закони, ще бъде „широка коалиция“ между тях. Меркел е свикнала с това, защото е начело на подобна коалиция между леви и десни в Берлин. За Франсоа Оланд и Камерън ще е доста по-трудно да приемат такова решение. Такава коалиция със сигурност ще е тромава.

Нито групата на Алианса на либералите и демократите за Европа, който понесе тежко поражение както във Великобритания, така и в Германия, нито Зелените, четвъртото най-голямо „семейство“ в ЕП, ще са достатъчно големи, за да дадат на дясноцентристите или на лявоцентристите достатъчно гласове, че да определят посоката на бъдещото законодателство.

Що се отнася до популистите, те очевидно се представиха най-добре там, където гневът срещу местния политически елит бе най-голям. Това бе колкото бунт срещу традиционните национални партии, толкова и срещу отвлечената идея за „Европа“.

Но и във Великобритания, и във Франция лайтмотивът на Партията за независимост на Обединеното кралство и на Националния фронт бе колкото за контрол върху имиграцията, толкова и за противопоставяне на нещо, наречено „Брюксел“. В старите държави членки много избиратели все още не са се примирили с действителността, с това, че ЕС много се е разширил. Политиците в много страни – не на последно място във Великобритания, страстен поддръжник на разширяването на съюза – не успяха да обяснят последствията от това на собствените си избиратели. Сега плащат цената за нехайството си в ЕП.
/БТА/

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Пол Верховен снима филм за монахиня лесбийка

| от chronicle.bg, по БТА |

Световноизвестният режисьор Пол Верховен снима в Париж лентата „Пресветата Дева“ за монахиня лесбийка, съобщава сайтът Лайф.

Порталът цитира информация на Саид бен Саид, президент на френската телевизионна копания SBS Productions, която реализира филмовия проект.

Бен Саид е френски продуцент от тунизийски произход, който основава споменатата компания през 2010 година. На страничката си в Туитър кинодеецът показа афиша на бъдещия филм, като уточни, че режисурата ще бъде поверена на Верховен, известен с със заглавия, като „Първичен инстинкт“ , „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и др.

Главната роля ще бъде поверена на белгийската актриса Виржини Ефира. Сюжетът се основава на книгата на американската писателка Джудит Браун „Аморални постъпки: животът на монахиня лесбийка в Италия в епохата на Ренесанса“

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145