Новата политическа ера в Европа

| от chronicle.bg, по BBC |

Успехът на Марин льо Пен и Националния фронт във Франция на последните местни избори подчертава разместването на пластовете в европейската политика.

Това е кранодясна, антиевропейска, антиимиграционна партия, а много от тези, които гласуваха за нея, преди са давали гласа си за комунистите и социалистите, пише BBC.

Льо Пен опита да преосмисли партията си като глас на безгласните, изоставените и ядосаните. Тя обещава да защити работните места от глобализацията, да запази френската идентичност. Льо Пен се насочва към работническата класа, която се чувства лишена от правата си.

Консервативното дясно (център-дясно) иска да запази баланса. В Германия Ангела Меркел не е просто в коалиция със социалдемократите. Тя също се придвижва леко вляво. Меркел се съгласи да увеличи минималната заплата и, за изненада на мнозина от гласоподавателите си, прие близо милион бежанци.

Често казва: „Германия е нашата родина. Европа е нашето бъдеще“. Отстоява фискална дисциплина и силна Европа, основана върху солидарността. Обича да казва, че изолацията не е решение в 21 век.

Въпреки това 48% от германците не я искат за канцлер заради мигрантската криза.

В съвременната политика, властта може да се изпари лесно.

В тази среда традиционните ляво-центристки партии се борят за оцеляване.

Бившият еврокомисар Питър Менделсън дефинира посланието си през 90-те като послание за социална справедливост и икономическа ефективност. Той отбелязва, че природата на властта се измества и социалдемократическите партии са изправени пред мрачно бъдеще, ако не влязат в крак с промените.

Това нагласяне спрямо промените обаче не е лесно. В Италия левият Марио Ренци е зает с реформиране на италианската държава, политическата й култура, правна система и икономика.

Във Франция, по време на управлението на Франсоа Оланд, социалистите са по-скромни. Те се провалиха в опита да се преборят с безработицата или да осигурят гъвкав пазар на труда. Оланд не иска да оспорва носталгията по онова общо понятие „френски начин на живот“.

Въпреки това има широко съгласие, че лявото трябва да промени и преоткрие посланието си, защото в новия политически ред е притиснато от редица антисистемни политици.

Промените са предизвикателство и за САЩ.

Хилъри Клинтън обяви, че предизвикателството пред американската икономика е ясно: „Трябва да вдигнем доходите на работливите америкаци, за да могат да си позволят живота на средната класа“.

Икономическият министър на Франция Еманюел Макрон обяви, че френското ляво е „затънало в своите исторически неясноти; тези ясноти не са се променили“. Той иска левицата във Франция да прегърне радикалната промяна.

Във Великобритания лейбъристът Тристрам Хънт казва, че целта на политиката в център-ляво е да пребори неравенството.

Левите и десни партии в Европа се борят да дефинират посланието си. Има някакво споразумение – много политици разбират силата на неравенството. Демокрациите обаче все още не са намерили начин да отговорят на глобализирания свят.

Това е епоха, белязана от събития, които подчертават безсилието на властта – миграция, тероризъм, промяната, задвижвана от технологиите.
Основните политически партии са отслабени. Това отваря възможност на хора с риториката на Доналд Тръмп и Марин льо Пен да обявят, че говорят от името на народа.

Именно затова предизвикателството пред всички партии е как да предложат сигурност в глобализиран свят. Междувременно в ъгъла дебнат антисистемните партии, чийто начин на влияние минава през разрушителната сила на социалната медия.

 
 

Photoshop битката за Тейлър Суифт

| от chronicle.bg |

Певицата Тейлър Суифт стана повод за ожесточено състезание на фотошоп майстори от целия свят.

Тя беше заснета наведена, с разперени ръце. Това беше достатъчно, за да започне поредицата от фотошоп изпълнения, които я пренасят на различни места в различен контекст – яхнала ракета със знамето на САЩ в ръце например.

Затова обичаме интернет!

Вижте в галерията най-добрите попадения.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.