Новата класа на Китай

| от |

В Китай постепенно възниква една нова средна класа. Трудно е тя да бъде точно дефинирана, защото са доста различни представите за това кои спадат към нея. Същевременно социалните предизвикателства пред тази класа растат, пише Дойче веле.

Китайците, които водят децата си на съботни и неделни забавления в големите градски молове, трябва да разполагат и със съответните средства, за да платят за услугите. Освен средства, те трябва да разполагат и с кола, за да стигнат до търговския център, а ако прекарват цял следобед в него, това е недвусмислено свидетелство, че са от по-състоятелните.

Проучванията, посветени на китайската средна класа, са насочени най-вече към нейните потребителски навици. Пазарът за потребителски стоки и услуги расте стремително. Потенциалът за чуждестранните продукти е голям, но и местната конкуренция става все по-сериозна. Паралелно все по-голямо значение придобиват някои нови сектори: културната и развлекателната индустрия, грижите за здравето, за възрастните, възможностите за образование и квалификация. Тези данни се потвърждават и от консултантската фирма „Ernst & Young“ с констатацията, че търсенето на здравни услуги и на възможности за образование расте значително. „Разходите за телекомуникационни услуги, култура и развлечения ще растат два пъти по-бързо от разходите за хранителни продукти“, сочат прогнозите на фирмата.

Кой спада към средната класа?

Различните проучвания обаче дават различни отговори на въпроса кой действително принадлежи към средната класа. Експертите от консултантската фирма „McKinsey“ правят разлика между широката маса с доходи между 9000 и 16 000 долара на домакинство годишно и по-добре платената средна класа с 43 000 долара годишен доход. Статистиката за 2013 сочи, че към първата група се числят 54 процента, а към втората – 14 на сто.

Според прогнозите както на „McKinsey“, така и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, до 2022 втората група би трябвало да се превърне в мнозинство. Големият въпрос е обаче какво мислят тези, които биват причислявани към средната класа – дали самите те се чувстват част от нея. Един от факторите е притежаването на собствено жилище, но макар мнозина от дефинираната от „McKinsey“ група да са собственици на дом, те не се възприемат непременно като представители на средната класа, защото доходите им не са достатъчно високи.

По-показателно от абстрактните числа е това, което едно китайско семейство от средната класа може действително да си позволи. В общи линии става дума за следното: модерно собствено жилище, най-малко един автомобил, достатъчно средства за добро училище за детето, средства за медицинско обслужване, пътуване в чужбина на всеки две години, а два пъти в годината – няколкодневна екскурзия из страната.

От изключение – към норма

Средната класа допринася за структурните промени в китайската икономика и за форсираното от правителството все по-интензивно заселване в градовете, което на свой ред стимулира разрастването на средната класа. Преустройството на икономиката изисква повече вътрешно потребление, а урбанизацията постоянно генерира нови потребители. Укрепването на сектора на услугите на свой ред предоставя нови възможности на средната класа. И ако в края на 90-те години средната класа все още се явява феномен на големите развити градове, междувременно тя пуска корени и в по-малките населени места.

Проблемите, които изпитват представителите на средната класа в Китай, са свързани най-вече със стабилността на икономиката, перспективите за бъдещето, пречките пред вътрешната миграция и все по-осезаемото замърсяване на околната среда. Те не разбират защо на трудовия пазар връзките играят по-голяма роля от квалификацията, и защо ако се преселят в друг град, биват възприемани като жители второ качество. Вероятно затова се получава така, че все повече китайци от средната класа се решават да потърсят късмета си в чужбина – явно там виждат по-добро бъдеще за децата си. И ако по-рано сред водещите мотиви за емиграцията е било осигуряването на по-добро образование за потомството, сега вече на преден план излиза желанието да се живее в незамърсена околна среда, както и недоволството от политическите и икономическите перспективи в Китай.

 
 

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп и Амбър Хърд са на финалната фаза на развода си, като двамата уточняват как актьорът да изплати останалите 6,8 милиона от договорената сума.

Джони Деп се съгласи да даде на Амбър Хърд общо 7 милиона долара. Според източник на „И!Нюз“ той ще превежда неизплатените 6,8 милиона през следващите 15 месеца.

Амбър Хърд заяви, че ще дари цялата сума за благотворителност – на организации, борещи се с насилието над жените и на Детската болница в Лос Анджелис, където е работила като доброволка.

През лятото Джони Деп преведе 200 000 долара на две благотворителни организации от името на Амбър Хърд.
Актрисата подаде молба за развод през май след продължил 15 месеца брак и броени дни след това си издейства ограничителна заповед срещу Джони Деп.

 
 

Drake е най-популярният изпълнител в Spotify за 2016 г.

| от chronicle.bg, БТА |

Drake е най-стриймваният изпълнител в Spotify за 2016 г., съобщи АP.

Канадският рапър е стриймван 4,7 милиарда пъти. Той може да се похвали с най-популярния албум – „Views“, стриймван 2,45 милиарда пъти, и най-популярната песен – „One Dance“, стриймвана 980 милиона пъти.

В челната петица са Justin Bieber, Rihanna, 21 Pilots и Kanye West.

Най-стриймваните албуми след „Views“ са „Purpose“ на Bieber, ‘Anti“ на Rihanna, „Blurryface“ на 21 Pilots, „Beauty Behind the Madness“ на Weekend.

При песните на второ място след „One Dance“ е „I Took a Pill in Ibiza – Seeb Remix“ на Майк Поснър, следван от „Don’t Let Me Down“ на Chainsmokers, „Work“ на Rihanna и Drake, и „Cheap Thrills“ на Сия.

Зейн от One Direction, който тази година издаде самостоятелен албум, е изпълнителят с най-впечатляващ пробив.

Drake е и най-стриймваният изпълнител в историята на Spotify с общо 8,7 милиарда слушания.

 
 

Любимите ни поводи за статуси

| от |

Искам в един ден да стане земетресение, да умре известен, да падне сняг за пореден първи път и Гришо да се класира за Шампионска лига. Това ще е най-оргазмичният ден в историята.

Когато някой известен почине, фейсбук става като селска спирка с некролози. Пускат се песни, любими роли, гифчета, цитати. Публичният (защото в интернет сме на публично място) израз на тъга е съвсем справедлив и всеки е в правото си да го използва. Разбира се, това не го прави окей. Аз съм в правото си всеки ден да седя пред входната ви врата преди да излезете за работа. Или да ям металургични количества чесън преди аз да изляза за работа. Или да спирам по средата на тротоара, за да гледам витрините. Имам тези права, но това съвсем не го прави окей за правене. Още повече – когато Фидел Кастро почина, един куп хора си казаха: „Ама… той жив ли е бил“. Трябва тук да направим такава контракампания – всяка седмица да публикуваме новина от типа „Знаехте ли, че все още мърда“.

Аз съм наясно, че Земята не се върти само около мен. Често обаче се чудя дали пък не се мести само за мен. Затова, когато стане земетресение, трябва да се уверя, че и други са го усетили и затова питам „Усетихте ли земетресението?“ Това е както когато някой ми каже: „Внимавай, че това е люто“ – обезателно трябва да се провери. Нищо чудно някой да не е усетил как земята под него се разклаща. Да, знам, че има хора, които са пропускали тектонски вълнения. За тях искам да кажа, че земетресението е като шот – ако не го усетиш, не се брои.

Научно доказано е, че при всеки статус за снега една баба влиза в травматологията. Без значение накъде е насочен статуса – че вали, че всички казват как вали или че си счупих гащите на простора, щото вали. Първият сняг стана зимното „Христос воскресе“. Трябва някой път да направим флашмоб, в който никой не казва нищо за снега и после гледаме клетниците как се чудят какво е това, като излязат навън.

Григор Димитров и футбола няма да ги коментирам. Слагам ги в един кюп, защото са един дол.

Идва Коледа. По принцип искам братче, но не бих желал добър старец да доближава майка ми. Затова нека ни донесе ден със земетресение, известна смърт, сняг и спортни успехи, но в конкретни спортове, защото другите нямат значение. Дядо Коледа, подари ни колективен електронен оргазъм.

 
 

Ери де Лука спечели антинаградата за най-лошо описание на секс

| от chronicle.bg, БТА |

Известният италианският писател Ери де Лука добави съмнително отличие към колекцията си с награди – приза за най-лошо описание на секс в литературно произведение, съобщи АP.

Романът, който донесе на Де Лука наградата, е „Денят преди щастието“. В него се разказва историята на един неаполитански сирак след Втората световна война.

Членовете на журито казаха, че решаващо за присъждането на наградата е било описанието на двама любовници „като балерини, носещи се на палци“. Те допълниха, че победата на Де Лука „напомня, че дори във времето на Брекзит няма граници за лошото описание на секс“.

Ери де Лука е 24-ият лауреат на антинаградата. Тя се присъжда от сп. Literary Review от 1993 г., за да отличи „грубото, безвкусно и често небрежно“ описание на секса в съвременните романи и така да обезкуражи тази практика.

Сред досегашните й лауреати са Норман Мейлър, Том Улф, Себастиан Фолкс. Покойният Джон Ъпдайк е единственият писател, удостоен с „награда за цялостни постижения“.

Наградата не обхваща порнографски романи.