Нов подем за Европа?

| от |

Новата Еврокомисия може да започне работа. Председателят й Юнкер е изпълнен с амбициозни идеи как да задвижи икономиката и конюнктурата на Европа. Не бива обаче да очакваме чудеса, твърди Бернд Ригерт в своя коментар, пише Дойче веле.

Жан-Клод Юнкер е сред най-контактните политици в Европа. Всички го познават, а и той познава всички. През изминалите 20 години Юнкер е работил заедно с повечето политически актьори на европейската сцена и често е постигал добри компромиси. Като дългогодишен председател на Еврогрупата, Юнкер познава както възхода, така и падовете в европейската валутна и икономическа политика. Той не изпитва боязън пред лидерите на големите европейски държави като Ангела Меркел или Франсоа Оланд, не се притеснява и да изрича неприятни истини на висок глас. Това са решаващи предпоставки за гигантската задача, пред която е изправен новият председател на ЕК.

Компромисът на Юнкер

Новата Европейска комисия под ръководството на Жан-Клод Юнкер ще се посвети предимно на съживяването на икономиката и конюнктурата в Европа. Както и преди, ЕС все още е в икономическа криза, докато други региони по света отдавна се справиха с последиците от финансовата криза от 2008 и 2009 година. Жан-Клод Юнкер е противник както на спартанския курс на икономии, така и на трупането на дългове. И това е типично за него. Той търси среден път между германската и френската рецепта за справяне с кризата. Неговият компромис гласи: Инвестиции без нови дългове. Жан-Клод Юнкер иска до края на годината да помогне за набирането на инвестиции в размер на 300 милиарда евро, а това е доста амбициозна цел. В речта при встъпването си в длъжност Юнкер обаче не спомена как ще постигне тази цел. Новата Еврокомисия трябва да се погрижи за реиндустриализацията на Европа без да се отказва от целите за опазване на околната среда и на социалните стандарти. И това трябва да стане без допълнителни дългове или финансови жертви за данъкоплатците в отделните страни-членки. Ще успее ли Жан-Клод Юнкер? Това ще зависи в най-голяма степен от това, дали той ще успее да преодолее дълбоката пропаст между поддръжниците на политиката на икономии като Германия и онези, които се склонни да правят повече дългове като например Италия и Франция. Самият Жан-Клод Юнкер нарича себе си „машина за компромиси“. Неувереният в началото Юнкер междувременно натрупа нова енергия след евроизборите през май и това може да му помогне да стане по-убедителен председател в сравнение с предшественика си Барозу.

Португалецът беше прекалено много зависим от консервативните правителствени шефове и най-вече от германската канцлерка Ангела Меркел. Някои политици в Брюксел виждат в Юнкер един нов Жак Делор – легендарният председател на ЕК, който през 80-те години проведе обхватни реформи. Само че новият ЕС е много по-сложен от онзи отпреди 25 години. Наднационалната Еврокомисия загуби част от властта си в европейските структури. Европейският съвет и Европарламентът могат да направляват действията на Комисията много по-силно, отколкото преди. Жан-Клод Юнкер не може да действа независимо от държавните и правителствени ръководители, но може по-добре да използва своето поле за действие в сравнение с Барозу.

Отговор на евроскептицизма

Жан-Клод Юнкер не е сам по своя път. Той има 27 комисари с различна квалификация, изпратени от страните-членки. Председателят на пъстроцветната Комисия иска да направи работата й по-ефективна чрез седем зам.-председатели и сложна структура от работни групи. И това е интересен експеримент. Жан-Клод Юнкер има много опит зад гърба си, но все още трябва да се учи как да ръководи една институция с над 30 000 служители. Досега той беше премиер на една държава-джудже с около 500 000 жители, в която почти всички се познават. А отсега нататък Юнкер ще отговаря за 500 милиона европейски граждани. Новият председател на Еврокомисията спокойно може да почерпи самочувствие от това, че е станал основен кандидат за поста след един демократичен процес по време на евроизборите. Жан-Клод Юнкер иска да разгради прекалената бюрокрация в Европа и да обясни на хората защо имат нужда от ЕС. И това е крайно необходимо от гледна точка на лошия имидж на ЕС в много страни-членки. Новият председател на Комисията трябва да намери отговор на евроскептицизма не само във Великобритания, но и във Франция, Италия или Унгария. Предпоставките за това обаче не са блестящи, защото както британското, така и унгарското правителство имаха резерви по отношение на кандидатурата на Юнкер за поста председател на Еврокомисията.

 
 

Актрисите, получили Оскар за най-добра женска роля през последните 20 години

| от chronicle.bg |

Казахме го и вчера. Онлайн тормозът с Оскарите няма да спре до 26 февруари, когато 89-тите награди на Академията ще бъдат връчени в Лос Анджелис.

Вече ви показахме кои са последните 20 филма, тръгнали си от Dolby Theatre със статуетка, както и кои са мъжете, които са били наградени с „Оскар“ през последните 20 години.

Днес е денят на актрисите.

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Новата песен на Лана дел Рей е това, от което имаме нужда днес

| от chronicle.bg |

Минаха цели две години, откакто Лана дел Рей представи последния си албум Honeymoon. Сега обаче певицата се завръща със съвсем нова музика.

От няколко дни по улиците на Лос Анджелис могат да се видят промоционални пана с нейния образ, напомнящи на филмови постери, върху които стои заглавието на новата й песен – „Love“.

Днес парчето вече беше официално представено – меланхолична любовна песен с винтидж звучене и красивите емблематични вокали на Лана.

„Love“ може да се слуша както през YouTube, така и през Apple Music. До момента няма информация за евентуален нов албум, но Rolling Stone съобщава, че парчето ще се сдобие с клип под режисурата на Ричард Лий.

Дотогава – можете да се насладите на любовно послание на Лана дел Рей.

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.