Нов лидер, стари проблеми

| от |

Новият генерален секретар на НАТО Столтенберг се слави с добрите си контакти с Русия. Ако това не помогне, поне няма да навреди, твърди в коментара си за Дойче веле Бернд Рийгерт, който анализира предизвикателствата пред норвежеца.

Генералният секретар е повече „секретар“, отколкото „генерал“. Този стар афоризъм, характеризиращ поста, важеше за Андерс Фог Расмусен така както ще важи и за наследника му – бившия министър-председател на Норвегия Йенс Столтенберг. Генералният секретар на НАТО не е в състояние да предприеме каквото и да било без одобрението на страните-членки от Алианса. Андерс Фог Расмусен координираше всяка своя стъпка с американския президент Барак Обама и с главнокомандащия на въоръжените сили на НАТО в Европа. А въпросният главнокомандващ, не без основания, винаги е бил американски генерал. Йенс Столтенбег несъмнено ще прави същото.

Три основни задачи ще има да решава спокойният по нрав норвежец. Той трябва да преразгледа отношенията с Русия и да реагира на новите заплахи в Европа. Алиансът трябва да увеличи военните си разходи и своята боеспособност в Европа. Военната мисия в Афганистан трябва да се превърне в мисия за обучение и консултации, така че страната, която е изцяло зависима от западните помощи, да не затъне окончателно в хаос. В края на мандата си, Андерес Фог Расмусен беше изненадан от анексията на Крим и нахлуването на Русия в Източна Украйна. За първи път от Студената война насам, НАТО съзира опасност за някои от своите страни-членки. На дневен ред отново излиза нуждата от колективна отбрана. НАТО трябва спешно да се нагоди към тези нови задачи. Създаването на корпус за бързо реагиране, решено на Срещата на върха в Уелс, е само първата стъпка в това отношение.

Добрите отношения с Русия не вредят

Новият генерален секретар на НАТО трябва най-вече да подтикне страните-членки към практически действия, тоест към това да осигурят войски и въоръжение за корпуса за бързо реагиране. Неудобното признание на германската министърка на отбраната, че Германия в момента не е в състояние да изпълни своите съюзни задължения, не е добър старт за новия генерален секретар.

Като премиер на Норвегия, Столтенберт успя да уреди заедно с руското правителство един граничен конфликт. Предполага се, че той има по-близки отношения с руснаците, отколкото Расмусен. Дали обаче това ще се окаже достатъчно за решаването на украинската криза? Ако тази близост не принесе някаква конкретна полза, тя поне няма да навреди. Йенс Столтенберг обаче не може сам да възстанови прекъснатото стратегическо партньорство с Русия. Това зависи в значителна степен от Кремъл, тоест от руския президент Владимир Путин. През следващите години НАТО ще продължи изграждането на своята система за противоракетна отбрана в Европа, а това едва ли ще предизвика особен възторг у руснаците.

Повече пари за НАТО

Истинското изпитание пред норвежкия социалдемократ ще бъде задачата да подтикне европейските съюзници да увеличат военните си бюджети и да оптимизират тяхното изразходване. На Срещата на върха на НАТО в Уелс още веднъж беше потвърдена целта, страните-членки да заделят по два процента от БВП за отбрана. Германското правителство обаче явно няма намерение да се придържа към тази цел особено стриктно. Същото се отнася и до редица други страни-членки – факт, който постоянно бе критикуван от досегашния генерален секретар Андерс Фог Расмусен.

Целта да се отделят по два процента годишно за отбрана всъщност беше набелязана от НАТО още през 2006 година. Расмусен на практика се провали в изпълнението на тази цел, но както вече казахме, той беше повече „секретар“, който може да напомня и настоява, отколкото „генерал“, който има право да заповядва.

С малки изключения, военните бюджети на европейските съюзници от НАТО досега постоянно намаляваха. САЩ също ограничават разходите си и същевременнно се преориентират към Азия. В борбата срещу „Ислямска държава“ САЩ съзнателно заобиколиха НАТО, защото знаят, че Алиансът е муден в реакциите си и недостатъчно боеспособен. САЩ предпочитат да се доверят на една нова „Коалиция на желаещите“, към която спадат само онези натовски държави, които могат да предложат нещо сериозно във военно отношение – т.е. Великобритания и Франция, и в по-малка степен, Дания, Холандия и Белгия. Останалите европейци обаче не бива да се осланят на вярата, че САЩ и занапред ще поемат и техния дял от задачи.

Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, „Ислямска държава“ и преди всичко новата заплаха от Русия не са личните войни и конфликти на Джордж Буш или Барак Обама. Това са конфликти, които засягат всички европейци, независимо дали това им се харесва или не. А новият генерален секретар Йенс Столтенберг ще трябва да разпространява една основно послание: за сигурността и отбраната са нужни пари! Великобритания и Франция имат военни бюджети, които съответстват на новите предизвикателства, но най-големият съюзник на НАТО в Еврапа – Германия страда от хронична липса на средства и оборудване за собствената си армия. Йенс Столтенберг трябва да направи опит да прекърши тази фатална тенденция. За да постигне подобно нещо той се нуждае от политическата воля на германската канцлерка Ангела Меркел. Та нали Столтенберг няма право да заповядва, той може само да убеждава, както подобава на един „секретар“.

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.