Носителят на „Златната топка“ никога не печели Световната купа

| от |

Това е неприятната истина и тя няма да се хареса на Роналдо, Меси и Рибери, които влязоха във финалната тройка за носител на „Златната топка“ на Франс футбол.
22

Изследването, е направено от аржентинският всекидневник „La Тercera“, но това не е присъщо за големите играчи, които винаги се целят в големите постижение.

Историята показва, че футболистите, които на носители на „Златната топка“ за най-добър играч в света, на следващото Световно първенство по футбол никога не са печелили златен медал.

Това не се отнася за един или двама играчи, а за всички досегашни носители на най-престижната награда за играч на годината, откакто е въведено като признание от „Франс футбол“ през 1956 година.

Става въпрос за легенди във футбола, които заслужено са обявени за най-добрите, но през следващата година, когато се провеждат Световните първенства са напускали първенствата без златен медал, а някои дори не са участвали. Ако не вярвате, нека да отидем с ред.

1957 – Алфдеро Ди Стефано (Испания). Не участва на СП 1958 в Швейцария, шампион става Бразилия .

1961 – Омар Сивори (Италия). Неговият отбор е елиминиран в груповата фаза от домакина Чили на СП 1962 .

1965 – Еузебио (Португалия). Португалците изиграват фантастично световно първенство, но завършват на трето място, а Мондиала през 1966 е спечелен от домакина Англия.

1969 – Джани Ривера (Италия). Италианците побеждават на четвъртфиналите домакина Мексико с 4:1 на полуфиналите в продълженията побеждават Западна Германия с 4:3, но на финала през 1970 бяха победени от Бразилия с 4:1.

1973 – Йохан Кройф (Холандия). Това е времето, в което холандският футбол е във възход, но на финалния мач от Световното първенство срещу Германия през 1974 г., се радват домакинит, които побеждават с 2:1.
1

1977 –  Алан Симонсен (Дания). Неговият отбор не се класира на Мондиала в Аржентина през 1978 г., шампионатът е спечелен от домакинит.

1981 – Карл-Хайнц Румениге  ( Германия ).Шампионатът през 1982 се играе в Испания, а победител е Италия, която на финала е по-добра от селекцията на Германия.

1985 – Мишел Платини (Франция). На световното в Мексико един от основните фаворити са французите, но те завършват трети, а световен шампион стават домакини водени от Марадона, които побеждават на финала Германия.

1989 – Марко ван Бастен (Холандия). На Световното първенство в Италия 1990 холандците са сред най-силните отбори, а златото отива при германците, които побеждават Аржентина .

1993 – Роберто Баджо (Италия). Рулетката на дузпите е определяща за италианският отбор на финала срещу Бразилия в САЩ 1994, а решителния удар от бялата точка беше фатален точно за най-добрият футболист на света според „Франс Футбол“.

1

1997 – Роналдо (Бразилия). На финала на Световното през 1998 празнуват домакините от Франция и водени от Зидан .

2001 – Майкъл Оуен (Англия). Световното през 2002 се играе в Южна Корея и Япония, шампион е Бразилия, а Англия отпада още на четвъртфиналите.

2005 – Роналдиньо (Бразилия). Световен шампион в Германия през 2006 е Италия, а бразилците бяха елиминирани на четвъртфиналите.

2009 Лионел Меси (Аржентина). С четвъртфинал трябваше да се задоволи и Аржентина, а шампион в Южна Африка е Испания.

На Меси не му е толкова важно да спечели „Златната топка“, защото я е печелил четири пъти, така че ако тези исторически данни са съдба, нека да стиска палци да не я спечели, ако иска неговата страна да триумфира през 2014 в Бразилия.

Прегледахме историческите факти, а сега един от Меси, Роналдо и Рибери ще има шанс да сложи край.

 
 

„Давай пари за бакшиша, отрепко!“: 25 години „Глутница кучета“

| от |

Нека ви разкажа за „Like A Virgin“. Това е за девойка, която иска момче с голяма патка. Цялата песен е метафора за големи патки.

Годината е 1992-ра и благодарение на фестивала Sundance светът научава за Куентин Тарантино. На 21 януари седмото изкуство се запознава с „Глутница кучета“, чиято първа мощна ударна сцена се открива с тази реплика. Тя принадлежи на самия Тарантино и служи за opening на чудесната мини кървава вселена на този филм. Метафората с музиката, Мадона, патките и закусвалнята, в която се провежда този разговор, е толкова ярка, че е показателна за онова, което следва впоследствие.

В рамките на час и половина Тарантино пълни екрана с кръв, черва и расистки шеги, обиди към жените, псувни и още кръв и черва. Някъде между всички тези неща има и един злощастен обир на диаманти.  

„Глутница кучета“ прави Тарантино рокзвезда. Младият режисьор работи в индустрията и се опитва да пробие, като пише купчини сценарии за кой ли не, с идеята, че един ден ще направи собствен филм. И няколко години преди „Глутница кучета“ да се случат той снима My Best Friend’s Birthday без особен успех.

В едно свое интервю по онова време разказва, че когато дал на свой приятел продуцент и режисьор сценария на криминалната кървава баня, той веднага му предложил режисьор, който може да го направи. Но Тарантино отговорил: „Не, човече, този филм ще го снимам аз.“ Минава известно време, Тарантино едва събира пари, кани Харви Кайтел, който става и ко-продуцент и „Глутница кучета“ поема по дългия път към големия екран.

Хората обичат да използват думата „култов“ за много неща, често не на място и още по-често, за да илюстрират баналната нужда да окачествят нещо като готино. Може би, затова „култов“ е такова клише. В случая с „Глутница кучета“ обаче понятието лепва толкова добре, колкото теорията на относителността на физиката. Ако някой филм може да бъде определен като „култов“, то това е този.

Тарантино има толкова малко пари, които използва за камери, кръв и помещения, че актьорите носят част от домашните си дрехи в повечето сцени. Крис Пен го прави от самото начало до самия финал. Но нито един от актьорския състав обаче и за секунда не съжалява, че се е подписал на сделката. Само Тарантино може да ти направи предложение за малко пари, на което не може да откажеш. Всички ние го знаем сега, но тези момчета са го знаели още тогава.

„Глутница кучета“ обагря в кръв и псувни пътя на Тарантино към Холивуд и бележи яркото начало на чудесното му творчество. Куентин прави много добри филми след това, но „Глутница кучета“ е неговият култов момент. Точното време, точното място, точните хора, точният сценарий.

Група от шест изтупани отрепки, начело с мазен мафиот и неговият още по-мазен син, се събират, за да осъществят обир на диаманти. Те не се познават, затова използват прякори – Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue – влизат в играта, облечени в черни костюми и RayBan-и, придружени от зъл чичко и неговия син по анцунг.

Тим Рот, Стив Бушеми, Харви Кайтел, Майкъл Медсън, Крис Пен, Лорънс Тиърни, Еди Бункър и самият Куентин Тарантино са основното звено на чудната група, допълнени от един полицай, гласът Стивън Райт и озвучени с музика от 70-те.

„Глутница кучета“ прави отварящата си сцена в закусвалня, за която Тарантино казва, че ако слушаш внимателно, може и да схванеш повечето неща. Трите кафета на Стив Бушеми, патки и Мадона, история за китайци и спор за един бакшиш, ти казват всичко, което трябва да знаеш, че следва. Сцената е снимана в рамките на ден, а закусвалнята, като генерално място, се превръща във важен елемент в ранните филми на Тарантино. Може да видите подобни сцени в „Джаки Браун“ и разбира се, в „Криминале“.

Начинът, по който Тарантино решава да разкаже, иначе на пръв поглед тривиалната история на „Глутница кучета“, се превръща в негова отличителна марка. Като печат на задника, който те прави специален. Филмът има едно огромно предимство пред останалите криминални истории, появили се до момента, той не ти показва най-важното в историята – обирът. Ти само слушаш за него. Какво се е объркало, кого са убили, кой се е измъкнал и къде са диамантите. Първо, защото Тарантино няма пари, за да направи пуцане, каквото този обир предогажда и второ, и по-важно, защото не иска. Не обирът е значителен за историята, а онова, което се случва преди и след него. Най-вече след. Именно там се намират кръвта и червата. Частта преди обирът е изобразена с доза силни и качествени псувни и расистки шеги. Четири важни елемента във филмите на Тарантино. Освен закусвалнята.

Под формата на уж случайно пръснати сцени, Тарантино сглобява през зрителя пъзела, който довежда до кървавата баня, в която Тим Рот има дупка в корема, а Майкъл Медсън реже нечие ухо. Междувременно Стив Бушеми почти се напикава от напрежение, а Харви Кайтел иска да е якият пич, спогоден с всички и може би затова не оцелява. Все тая. В киното на Тарантино някой рядко остава цял и жив, за да разкаже какво точно се е объркало, по дяволите. Не, то е като добър секс – трябва да се преживее, за да се разбере.

Скоците назад-напред във времето – от откриващата сцена, минути преди обира, през резултата, който се разиграва в един склад, до начина, по който всички се събират, за да вземат участие в тази злополучна история – нареждат пред драгия зрител, чудесно замислен, почти мистериозен пъзел, от типа „кой-го-направи“. Верният отговор е даден някъде в средата на историята, а след това гледаш само резултата от него. Но най-важното, филмовият пъзел, който „Глутница кучета“ представлява, е добро кино. Без пренапъване, без престараване, без излишни елементи. Добра драматургия, още по-добър диалог и чудесен актьорски състав.

Тази година, този филм прави 25 години на екран и ако го гледаш днес пак, ще ти се стори, че не е минала и минута от 1992-ра. Той е като застинал във времето. Като важен loop в пронстранствено-времевия континиум, който не може да бъде променен. И не трябва. Той е важен, както за кариерата на Тарантино и половината актьори вътре, така и за седмото изкуство само по себе си.

Пак се връщаме в началото на филма, в закусвалнята. Където група от 8 мъже спорят дали трябва да се дава бакшиш на сервитьорката, половин час преди да бъдат обърнати с червата навън.

Нали знаете какво казват: „Денят е хубав и всичко върви по план, освен когато не върви.“  За Mr. Pink, Mr. White, Mr. Brown, Mr. Blond, Mr. Orange и Mr. Blue всичко се прецаква, за да му провърви на Тарантино.

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.

 
 

Седмичен хороскоп: предстои спокойна седмица

| от chronicle.bg |

Седмичен астрологичен обзор (от 01.05. до 07.05.)

Седмицата започва с Луна преминаваща през знака Рак. Това разположение на светилото, което отговаря за емоционалното ни състояние, ще направи повечето от нас изключително интуитивни, грижовни и чувствителни към нуждите на другите през първия работен ден от седмицата.

Понеделникът ще бъде подходящ за занимания със семейството и дома, както и за кулинарни експерименти.

Най-добре ще се чувстват през периода водните знаци Рак, Риби и Скорпион, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Възможно е те да имат голям личностен успех, който силно да ги вдъхнови да се развиват и да показват най-доброто от себе си.

От вторник до четвъртък на обяд Луната ще се намира в знака Лъв. Тези два дни и половина ще са добри за отстояване на собствените позиции, заявяване на лично мнение, демонстрация на качества и таланти и големи постижения.

Неподвижните знаци Лъв, Водолей, Телец и Скорпион, както и хората с лични планети или асцендент в тези знаци ще бъдат предизвикани и подтикнати от обстоятелства или хора да докажат своите възможности и умения.

При тях може да се очакват доста объркани ситуации през деня и да им е трудно да следват замислената последователност на планираното. Важно е да не се отчайват, ами да се постараят въпреки възникващите пречки да са достатъчно ефективни и с максимално трезва преценка при взимането на своите решения.

От четвъртък на обяд до събота включително Луната ще преминава през знака Дева. През този период ще сме много, взискателни, скептични и обърнати към детайла и подробностите в ежедневното ни общуване с другите.

Поради тази причина тези два дни и половина няма да са никак подходящи за подаването на документи и заявления или сблъсъци с високопоставени лица, но за сметка на това ще са добри за приключване на вредни навици, като тютюнопушене, прекаляване с храна или алкохол, както и за започване на нов спорт или нов по-здравословен режим на хранене.

Не е изключено една част от подвижните знаци Дева, Близнаци, Стрелец и Риби, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да имат леки здравословни неразположения като главоболие, грип или настинка, които бързо ще преминат.

В неделя Луната ще се намира в знака Везни, следователно втория почивен ден ще бъде идеален за изглаждане на отношенията със заобикалящите, козметични или разкрасителни процедури.

Възможно е въздушните знаци Водолей, Везни и Близнаци, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да отделят голямо внимание на своите половинки и да изкарат ползотворно време с тях.

 
 

Райна Косева: какво е да бъдеш жена-пилот

| от chronicle.bg |

Райна Косева е пилот в националния превзовач „България Ер“ и има 5 500 летателни часа. Тя управлява Embraer 190.

Описва професията си като изключително интересна и красива. „Малко професии могат да предложат такива гледки, каквито ние виждаме всеки ден. Особено красиво е когато полетът е рано сутрин и виждаме изгрева на слънцето –първо от ниско, а после, когато сме високо над облаците и всичко е огряно от слънчевите лъчи“, казва Райна.

Решението ѝ да се захване с пилотската професия е било напълно случайно и импулсивно. Детската й мечта била да стане хирург. Това обаче се променя в 11 клас, когато с нейни приятели се записали за парашутисти в аероклуб „Божурище“. Там имала възможност да лети и пилотира малки самолети.

Capture

Така тя се влюбва в небето и вместо в Медицинския университет, кандидатства в Техническия за специалност „Авиационна техника и технологии“ и завършва през 2003 година.

За разлика от много пилоти, които никога не са попадали в стресиращи ситуации, Райна има няколко. Преди да работи в „България Ер“, тя е била пилот в карго компания. Спукана гума на основния колесник при кацане и отказ на двигател при излитане са най-сериозните проблеми, с които тя и екипажът е трябвало да се справи, докато е пилотирала самолет в карго компанията. И в двата случая обаче е категорична, че е била подготвена.

„На повечето пилоти никога не се е случвало да им спре двигателят на самолета. На мен ми се случи – не беше страшно, защото бях подготвена. Това е една от ситуациите, в които всички трябва да знаем как действаме дори насън. С командира тогава действахме по процедурите и приземихме самолета без други щети. Освен основното обучение през което минаваме, на всеки 6 месеца се провеждат т.нар. тренажори – тренировки, където всички пилоти в изкуствени условия трябва да упражняваме уменията си в такива ситиации. Когато обаче ми се случи в реална среда, всички колеги и инструктури бяха много впечатлени и един през друг идваха да ме разпитват. Един командир дори се пошегува, че един гърмян заек е много по-скъп от други два негърмяни“, спомня си Райна.

17918753_1389105864484275_131290256_n

Откакто е пилот в „България Ер“ не се е сблъсквала с подобни аварии.

“Усещането при пилотиране на новите самолети Embraer (б.р марка самолет) e изключително! Никога не съм имала възможността да шофирам чисто нова кола, но съдбата ми подари емоцията да карам нов самолет. Всичко е много спокойно, издържано до краен предел от гледна точка на сигурност и безопасност“, категорична е тя.

За вълнуващи истории и хора, с които се е запознавала на борда на авиокомпанита, Райна може да разказва много.
Най-ярко си спомня, когато се срещнала с Боби Михайлов. Тогава тя е била втори пилот и старшата стюардеса с широка усмивка й казала, че той е на борда.

„Аз съм страшен футболен фен и когато разбрах, че той е на борда, поисках автограф. Подадаох летателната си книжка на стюардесата и я помолих да отиде при него и да му поиска автограф. Тя започна да ми се смее, хвана ме за ръката и ме заведе при него. И така, освен много печати, признания и удоствоверения, в книжката си вече имам и автограф от Боби Михайлов“, казва през смях тя.

Друга спортна легенда, с която се е срещала отново на борда, е Кубрат Пулев.

„Да си пилот е много динамично, разнообразно и отговорно. Може би и това ми харесва най-много“, категорична е Райна.
В свободното си време се отдава на децата си. Заедно ходят на ски, плуване. Запалени са и по туризма, като най-много обичат да пътуват заедно.