Ноле триумфира в Ню Йорк с десета титла от Шлема

| от chronicle.bg |

Новак Джокович показа характер като за цяла армия и изпълния мисията, за която пристигна в Ню Йорк – втора титла от US Open и общо десета от Големия шлем. Световният №1 не игра най-качествения си тенис, но спечели почти всяка една психологически битка срещу гения на Роджър Федерер и огромната част от феновете по трибуните на Arthur Ashe Stadium, които деряха гърла за швейцареца, и извървя пътя до крайното 6-4 5-7 6-4 6-4.

Тричасовото закъснение заради дъжд просто нямаше как да не се отрази в по-голяма степен на един от двамата финалисти и началните минути бързо ни подсказаха името на жертвата. Роджър Федерер откри двубоя с ас, но не можеше да намери първия си сервис и трябваше да спасява три брейкпойнта още в откриващото си подаване. Маестрото моментално активира плана за спешни ситуации с кик сервис на бекхенда на Джокович, след който беше спечелил 73% от точките в последните три мача между двамата. Сърбинът изглеждаше подготвен за този ход и въпреки това се провали при двата си сблъсъка с него, а Роджър удържа 7-минутно подаване.

Световният №1 обаче спечели сервиса си с гръмотевична скорост и продължаваше да намира впечатляваща дължина на ударите си в геймовете на швейцареца. Безмилостен уинър за 0-30 предизвика Федерер отново да прибегне към кик сервис, само че този път Ноле не сбърка и резултатът стана 0-40. Роджър набързо намали до 30-40, след което дойде време за зрелищна размяна от 25 удара, която подпечата пробива за сърбина. Това беше едва третият случай, в който Федерер губеше подаването си в целия турнир и той се нахвърли на съперника след паузата в търсене на равенството.

При 0-15 Джокович тръгна рязко към едно прекрасно воле на съперника и се подхлъзна неприятно, падайки върху лакътя си. За щастие, не последва тежка контузия, но точката беше загубена, а Маестрото продължи да натиска и след рикошет от мрежата веднага върна баланса в геймовете при 2-2. И ако дъждът, който близо три часа се лееше над Arthur Ashe Stadium, беше измил хубаво линиите на корта, то Федерер и Джокович направо ги полираха с повечето от ударите си. При 3-3 сърбинът отново стигна до брейкпойнт и размина съперника с брилянтна топка по правата, която кацна в ъгъла на полето.

Роджър имаше възможност за нов рибрейк, само че световният №1 взе няколко прекрасни тактически решения за сервиса си и удържа за 5-3. Швейцарецът прати в историята пореден брейкбол, за да намали на 4-5, но не взе нито точка в подаването на Ноле и предаде сета с 4-6. Петкратният шампион в Ню Йорк опита да започне по-търпеливо втория сет и стигна до цели 5 брейкбола в откриващото подаване на Джокович, който обаче беше непробиваема крепост в тези минути.

В следващия си гейм, световният №1 пласира още един пасинг шот в ъгъла на корта, последван от два брутални лоба, които Федерер безпомощно се опита да догони. Швейцарецът печелеше лесно собствените си подавания, но видимо започваше да се чуди, има ли начин да разруши баланса в сервиса на Новак. Роджър наниза 14 поредни точки на свой начален удар до 4-4, когато напрежението отново смълча трибуните, защото резултатът достигна 30-30. Федерер беше спечелил 28 поредни сета преди да загуби първия в днешния финал и прекрасно разбираше, че не може да си позволи провал и във втория, ако искаше да остане в битката.

Но Роджър има във витрината си 17 титли от Големия шлем именно, защото в такива моменти не се огъва и този път също удържа на напрежението, принуждавайки Джокович да сервира за оцеляване при 4-5. Последва жесток удар по самочувствието на швейцареца, защото Ноле оцеля в 14-минутен гейм след два сетпойнта. При единия от тях Федерер трябваше просто да дръпне спусъка от форхенд, а съперникът му дори се беше подготвил да се насочи към стола за почивка, но ударът на Маестрото излетя в аут.

При 6-5 швейцарецът си заработи нечуван лукс с два поредни сетпойнта и при втория взриви трибуните с бекхенд по късия диагонал, който проби дори най-коравата защита в мъжкия тенис, за да рестартира дуела след час и 43 минути.

Маестрото най-после вкара революционния си ретур в действие в третия сет и Джокович сбърка елементарен минаващ удар за 15-30. Швейцарецът шокиращо избра същата тактика и в следващата точка и беше невероятно близо до нови два брейкпойнта, но заби волето си в мрежата и нататък Джокович удържа за 1-1 гейма. Нататък Роджър преживя срив в концентрацията и макар да водеше с 40-15 подари шанс за пробив на Новак, а после сам го материализира с лека грешка от форхенд за 1-2.

В този момент Федерер изглеждаше като човек, който има нужда да види искрица надежда и тя проблесна след серия пропуски от ракетата на световния №1 и моментален рибрейк. Защитната обвивка на Джокович започна да се пропуква и при 3-4 той показа на Роджър пътя към брейкпойнт, въпреки че водеше с 40-0 на свой сервис. Атмосферата на Централния корт напомняше мач на Швейцария за купа „Дейвис“, но пък Федерер даде първи признаци на умора и сърбинът прати още един шанс за пробив в историята, за да направи 4-4. А Маестрото доста отдавна не беше атакувал мрежата…

В почти огледален гейм, петкатният шампион в Ню Йорк водеше с 40-15, само че предаде подаването си. Именно онзи бекхенд по късия диагонал, който му спечели втория сет, сега на практика прати третия на сметката на Джокович. Маестрото танцуваше по линиите в следващите мигове и си заслужи два шанса за изравняване, но световният №1 отново триумфира в битката на характери и затвори сета с ново 6-4. Федерер беше реализирал едва 3 от общо 17 възможности за пробив и изглеждаше, че ако Ноле подобри съвсем малко процентите си на сервис, швейцарецът ще е напълно безсилен да го спре.

Сърбинът изнесе поредния безмилостен рецитал от ретур в началото на четвъртия сет и проби веднага. Федерер получи неочакван шанс при 2-3, но съвсем очаквано на фона на последните 3 часа от двубоя, не намери начин да пробие защитата на Джокович. Ноле нанесе на пръв поглед решителен удар с още един пробив за 5-2 и след четири загубени финала от общо пет игра в Ню Йорк, сега се намираше на крачка от втори трофей.

Федерер обаче все още стъпваше като голям шампион по корта и съживи двубоя с два поредни гейма до 4-5. А световният №1 беше принуден отново да сервира за титлата и поредно изравнянаве на победите в директните мачове с швейцареца, който водеше с 21-20. Роджър хвърли всичко, на което е способен в следващия гейм и имаше нови три брейкпойнта, но за пореден път Ноле имаше отговор за всичко и съвсем заслужено вдигна победоносно ръце в края на този епичен финал.

 
 

Новото MINI Countryman с нестандартна арт премиера в България

| от chronicle.bg |

Новото поколение на MINI Countryman беше представено с нестандартна арт изложба във PhotoSynthesis Art Center, с което моделът отбеляза официалната си премиера в страната.

Второто поколение MINI Countryman е с нова конструкция, която предлага разточително интериорно пространство, благодарение на увеличените си пропорции и дава възможност за пет пълноценни места за седене. Автомобилът е пригоден за всякакви пътни условия, благодарение на интелигентната система за задвижване на всички колела ALL4, а моделът се предлага с ново поколение двигатели и трансмисии. Централният уред за пръв път е с тъчскрийн функция и с увеличени размери на екрана до 8.8-инча. По-късно през годината се очаква и Plug-in хибридната версия на модела – MINI Cooper S E Countryman ALL4.

mini

Развивайки глобалната комуникационна концепция „Добавете истории“, която е фокусирана върху изживяванията, MINI Countryman е в центъра на арт проекта в ролята на авантюрист, готов за приключения и нови споделени моменти с близки и приятели.

mini

Специално разработената среда в галерията поставя не само новото MINI в центъра на преживяванията, но и развива автентичен сторителинг в три отделни арт инсталации.

В първата част на изложбата, наречена „Пътищата на другите“, са представени вълнуващи разкази на екстремни приключенци, обичащи природата и добрите истории.

mini

Сред разказвачите на истории са Янина Танева, основателка на „Фабрика за идеи“, фотографът Виктор Троянов, планинарят Йордан Георгиев и други. „Рецепти за приключения“ е вторият арт проект, който отвежда посетителите в атмосферата на българските села чрез интересни рецепти. Инсталацията е вдъхновена от книгата „Вкусна география“ на издателство „Точица“ и реализирана от колектив ЧАРК. Третият елемент на нестандартната изложба с името „Планината зове“ пренася посетителите чрез lifestream връзка на ски писти от целия свят, подбрани и аранжирани от студио Phormatik Visual Lab.

P90249106_highRes_the-new-mini-country

В проекта взимат участие колектив ЧАРК и Phormatic Visual Lab, които разработват визуалното оформление, сценографията на изложбата е поверена на Ева Вентова, а за куратори са поканени студио Комплект. Изложбата е първата по рода си нестандартна автомобилна премиера в сътрудничество с творчески екипи от различни области.

 
 

„Т2 Трейнспотинг“: 8 момента в качествени дози

| от |

„Т2 Трейнспотинг“ удря кината с хероиновия си юмрук и 20 годишна пауза, която е натрупала сладко-горчива носталгия и дори малко романтичен поглед към този чудесен наркотичен епос.

Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби се завръщат на голям екран, за да продължат историята там, където тя е спряла преди много време. Все едно си натиснал пауза и си превъртял времето. Усещането от „Т2 Трейнспотинг“ е именно такова.

Епичен, сюрреалистичен, дълбокомислен, унищожителен… „Трейнспотинг“ като цяло е филм, който е оформил самосъзнанието на безброй хора у нас и по света. Монолози, тоалетни, псувни, наркотици, фантазии и тотално обмисленото унищожаване на живота, като такъв, са онези неща, които придават своята уникална краска на този величествен филм и го държат високо горе вече толкова време.

20 години са дълъг период за появата на едно продължение, но както казват американците: but here we are! Точно както е планирано в главата на откачалника Ървин Уелш в романа продължение на „Трейнспотинг“ – „Порно“. 20 години по-късно четирима уникално прападнали младежи се събират отново в Единбург, за да разкажат своята простичка философия за живота.

Но „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“, макар да има всички нужни опорни точки в себе си. Все пак той е изменил леко на Уелшовата идея за продължение и е направил своя версия на събитията с единбургската четворка. Тя не е по-лоша, просто е по-различна.

Истерията, наркотиците и абстракното виждане, са примесени с една лека нотка на носталгичност по отминалото време и отминалите грехове. Но не се безпокойте, Рентън, Sick Boy, Спъд и Бегби са ги заместили с нови.

„Т2 Трейнспотинг“ е достойно продължение на своята първа част.

Макар това да е филм, който да няма нужда от продължение, защото е казал достатъчно на онези, които са успели да го чуят, той получава такова. И ние го препоръчваме за гледане.

Междувременно ви предлагаме осем от най-добрите, надрусани, сантиментални и насищащи момента от втория филм. Без спойлери. Приятно гмуркане в най-добрата кинотоалента този месец. В галерията горе.   

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.