Нобеловата награда получават достойните. Понякога

| от |

През изминалата седмица отново обявиха присъждането на Нобеловите награди. С всяка година това става все по-малко интересно. Мнозина с нескриван сарказъм говорят за политизиране на Нобеловия комитет и американския диктат.

Наградата за мир за 2014 г. получиха пакистанската правозащитничка Малала Юсафзай и индийският активист за правата на детето Кайлаш Сатярти. Макар че според повечето експерти, тя трябваше да бъде връчена на Едуард Сноудън. Той беше номиниран за Нобелова награда за мир за тази година, най-малко, пет пъти, включително и от норвежките депутати. Но САЩ оказаха безпрецедентен натиск върху Нобеловия комитет, за да блокират кандидатурата на Сноудън.

Върхът на цинизма обаче стана присъждането на наградата за мир на Барак Обама през 2009 г. – „за огромните усилия за заздравяване на международната дипломация и сътрудничеството между народите”. Целят свят тогава се смя, членовете на Нобеловия комитет искаха да им бъде показан онзи уникален микроскоп, през който те са видели постиженията на Обама за заздравяването на мира.

В условията на накърняването на престижа на Нобеловата награда за мир политологът Валерий Островски допуска възможността за крайното й политизиране чак до най-абсурдно:

- Не толкова отдавна Нобелова награда получи организацията под името „Европейски съюз”, което беше смешно. Мисля, че сега можем да очакваме всичко. Чак до присъждане на наградата за мир на „киевския майдан”.

Според заместник-главният редактор на списание „Наука и жизнь” Дмитрий Зиков често нееднозначно е награждаването с Нобелова награда и в областта на точните науки:

- Американците са големи майстори на рекламата и пиара, те умело рекламират постиженията си. При това често възникват ситуации, като със сините светодиоди. Те са разработени от японци, но в тази работа Америка има част. Значи, всичко са направили американците. Където макар и някъде има американец, макар и ребром, веднага тази разработка, от гледна точка на американския пиар, става американска.

За сведение: Лев Толстой е смятал за неприлично за един художник или учен да получава награди, още повече парични. По онова време той се отказала от Нобелова награда. След като разбрал, че Руската академия на науките го номинирала в областта на литературата за 1906 г., той изпратил писмо с молба, че се отказва. Или, както е написал Толстой, „ако това се бе случило, би ми било много неприятно да се откажа”. Молбата му била удовлетворена и наградата в крайна сметка била присъдена на италианския поет Джозуе Кардучи, който днес е известен само сред литературоведите.
Гласът на Русия

 
 

12 роли на Джим Кери, които трябва да сте гледали

| от chronicle.bg |

Има филми и актьори, които трябва да присъстват в мозъчната ви видеотека. Да, да, „трябва“ звучи императивно, но наистина…как може да знаете какво е любов, ако не сте гледали Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в „Извън Африка“ и какво може да знаете за актьорската игра, ако не сте гледали Де Ниро в „Шофьор на такси“?

Джим Кери е от онези актьори, които не се отличават с някаква бясна хубост, но имат по-важното: талант и специфични лица. Той е комик от доста ранна възраст, а кариерата му тръгва, когато напуска гимназия и започва да работи в комедийни клубове, за да подкрепи финансово семейството си.

Кери работи от време на време в телевизията и получава малки филмови роли, които в крайна сметка водят до сприятеляването му с Деймиън Уейънс. Оказва се, че братът на Уейънс – Кийнън Айвъри Уейънс – подготвял комедийно шоу за Fox. Шоуто се наричало In Living Color, а Кери получава работа в него. Единственият бял в шоуто, необичайният характер на Кери привлича вниманието на американците. В пресата е наричан „бялото момче от In Living Color“.

Успехът на Кери в In Living Color му спечелва главната роля в комедията „Ейс Вентура: зоодетектив“  (1994), чиято премиера е едва няколко месеца преди края на шоуто In Living Color. Филмът не се приема добре от критиците, но изненадващо става хит. През следващата година Кери играе в  „Маската“  и „От глупав по-глупав“ , като от втория филм печели $7 милиона.

След тези два филма вече е ясно: Кери е филмова звезда. През следващата година играе ролята на Гатанката в  „Батман завинаги“ , а после отново е в ролята на Ейс Вентура в „Ейс Вентура: Повикът на дивото“ .

Тези два филма му носят още два чека за няколко милиона долара. Предизвиква фурор когато се разкрива, че за следващия си филм („Кабелджията“) е получил $20 млн — рекордна сума за комедиен актьор. Вниманието, което се обръща на заплатата му, както и отрицателните отзиви и мрачния характер на героя в сравнение с предишните изпълнения на Кери, водят до провала на филма.

Въпреки постоянните успехи в комедията, Джим Кери поема предизвикателството и участва в „Шоуто на Труман“ (1998). Ролята му в този филм му донася Златен глобус за най-добра мъжка роля в драматичен филм.

Тъй като днес Кери празнува своя 55-ти рожден ден (абсурдно, но факт), ви предлагаме да разгледате галерията с 12-те ни любими негови роли.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“