Никой няма да признае Крим за руски

| от |

Какво е общото между интервенцията в Крим и тези в Косово или Северен Кипър? Как международното право гледа на този въпрос и може ли Русия да получи Крим по законен път? Дойче Веле ни предлага оценките на експерти.

Crisis in Ukraine

Хартата на ООН – а тя е основният документ, върху който се гради международното право, изрично забранява на държавите да водят нападателни войни. Русия обаче изразява убедеността си, че военната й намеса е оправдана. Путин се аргументира с това, че е необходимо да се защити живота на руските граждани в региона. Щефан Талмон, професор по международно право от университета в Бон, смята този аргумент за несъстоятелен: „Международното право не допуска изпращането на въоръжени войски в чужда държава с цел да се защитават групи от тамошното население“, казва той.

Териториалната цялост и политическата независимост на една страна, следователно, се ползват с приоритет пред защитата на населението. Даже и в случаи на най-тежки нарушения на международното право и наличие на индикации за геноцид, не е разрешено да се навлиза в чужда страна без разрешението на Съвета за сигурност на ООН. „След като дори интервенцията с хуманитарна цел не е призната от всички държави, то онова, което в момента се случва в Крим, не може по никакъв начин да бъде съвместимо с междунородното право“, казва Талмон.

Изпращането на войски можеше да е оправдано от международноправна гледна точка, само ако украинското правителство беше помолило Русия за помощ: „Правителство в изгнание също би могло да отправи подобно искане или покана, за каквато предпочитат да говорят руснаците“, добавя Талмон. Но и този вариант е законен само в един-единствен случай: ако новото правителство на Украйна беше дошло на власт с преврат.

Не е имало преврат

В действителност обаче, украинският парламент свали президента Янукович от власт. Независимо от това руският посланик в ООН Виталий Чуркин оправда военната интервенция с отправената от Янукович молба за „възстановяване на реда и правото“. Все пак има и други мнения в средите на руското правителство, според които войските са били изпратени по собствена инициатива на Москва.

Експертът по международно право Талмон недоумява, как може руснаците от една страна да обявяват военната интервенция за оправдана, а от друга да твърдят, че няма никаква военна намеса. Редом с руските войници, които са разположени на полуостров Крим по силата на действащ до 2024 година договор, там действат и униформени войки без руски опознавателни знаци. Твърди се, че става дума за граждански отбранителни отряди на жители на Крим, които искали регионът да се присъедини към Русия.

Чии са тези войници?

Дори и тези войски да не са изпратени от Русия, това по никакав начин не променя правната ситуация в момента, казва експертът. „И в този случай също има нарушение на международното право. Още повече, че твърде професионалните действия на тези „въоръжени граждани“ само затвърждават впечатлението, че се касае именно а руски войници. Но даже и да е погрешно това впечатление, международното право забранява на държавите да снабдяват с оръжие и да подкрепят паравоенни формирования в чужда държава.“

От гледна на точка на експерта по конституционно право Ото Лухтенханд, обявеният за средата на март референдум сред жителите на Крим също е противоконституционен. „В член 73 на украинската конституция ясно е казано, че решаването на въпроси, свързани с териоториалната цялост на Украйна могат да се решават единствено на общоукраински референдум.“

„Студена война с други средства“

Това пък, според експерта по международно право Талмон, ще доведе дотам, че евентуалното обявяване на независимостта на Крим от Украйна, ще се окаже нищожно от конституционна гледна точка. „Едва ли ще има държава по света, която да признае Крим като част от Русия“, казва той. Подобна ситуация е имало вече – във връзка с отделянето на северната част на остров Кипър вследствие на турската блокада от 1983 година. И до днес Кипърската турска република е призната единствено от Турция и от никого другиго.

Паралели има и с интервенцията на НАТО в Косово, казва Талмон: „По онова време Западът си позволи да наруши международното право, а Русия сега се държи по подобен начин“, казва той. “ Република Косово обаче също е призната едва от 100 държави, независимо, че минаха 6 години от основаването й. Други 90 страни все още не са я признали.“ Разликата между Косово и ситуацията в Крим била тази, че между военната намеса на НАТО и обявяването на независимостта на Косово са изминали девет години, през които провинцията се е намирала под протектората на ООН. „Сега обаче един сходен процес явно ще бъде извършен само за няколко дни и то в присъствието на руски войски“, казва Талмон.

Европейският политик Жан-Клон Юнкер във всеки случай изразява категорична оценка за действията на Русия: „Ние трябва да се погрижим за това на руската страна да стане напълно ясно, че не е възможно да се държи по този начин. Това е водене на студена война с други средства.“

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).

 

 
 

Samsung Galaxy S8 за селфи маниаци

| от chronicle.bg |

Вероятно знаете, особено ако сте селфи маниаци, че Samsung A серия има подобрена предна камера, а сега слуховете твърдят, че Samsung планира да продължи да подобрява селфи камерата в някои свои модели.

Следващата голяма премиера, която предстои на компанията, е на флагмана Galaxy S8 и се говори, че предната камера ще има по-добър автофокус и модул за разпознаване на зениците.

Samsung ще аутсорсне дейността по подобряване на предната камера, възлагайки изработката й на външна компания, чието име все още не е известно.

 
 

Ще видим нещо ново от LG

| от chronicle.bg |

Моделът G5 на LG – колкото и интересен да беше – се оказа провал. Сега компанията се опитва да се съвземе с друг емблематичен за марката телефон, който най-вероятно ще бъде показан на 26 февруари, ден преди Mobile World Congress в Барселона.

LG вече изпрати покани за събитието. Те не съдържат много информация – само дата и място. Но няколко неща сочат, че става въпрос за новия G6.

Поканата е с формата на телефон и на нея можем да прочетем мотото „See More, Play More“ (Виж повече, играй повече), което най-вероятно се отнася до новия дисплей на G6 – 18:9.

Освен дисплея, който официално беше потвърден от LG, G6 може да има Snapdragon 835 и 6GB RAM.

Носят се слухове, че LG ще пусне нов смарт часовник в Барселона, който ще бъде по-луксозен от стария LG G Watch R.

На Mobile World Congress изглежда ще бъде много интересен. Huawei, Motorola и Nokia също изпратиха покани за събития около тази дата, а се твърди, че  Samsung, HTC и няколко други компании ще покажат нови продукти.

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.