„Ние, българите“ и „ние, чужденците“

| от | |

В парламента гласуваха една забрана за купуване на земя от чужденци. Едни гласуваха, за да пазят земята на KLETA MAJKA BALGARIQ от имерските амбиции на съседна Турция. Други от идващите насам страшни сирийци. Трети, за да я пазят от американци и евреи… А всъщност това засяга гражданите на ЕС. Гражданите на тези страни, от които искаме да ни пуснат в Шенген и да либерализират за нас пазара на труда.

В София от години живее един французин на име Blaise. Някои от вас го познават от Twitter, където въпреки, че казва в акаунта си, че туити предимно на френски, напоследък все по-често използва български. Какво мисли той по въпроса?

366675

Disclaimer
Да сме на ясно, чужденец съм и не претендирам, че искам същите права като българите. За да отговоря незабавно на ритуалните въпроси, идвам от Франция и съм тук поради следните причини :
1° Професионални причини – Исках да създам фирма в динамична сфера. Ако не обръщаме внимание на администрацията, която сме наследили от друга епоха, в сравнение със стария кон, който е Западът, България е младо конче с голям потенциал. Талантът ѝ е понякога убит, но има и много примери за успехи, но това е друга тема.
2° Лични причини – В началото не знаех, но Тя (с голяма буква) е българка. Днес имам син, роден тук, българин, който ходи в българско училище. Воала.
3° Културни причини – Културата, начина на живот и традициите ми харесват. Може и да поискам един ден двойно гражданство и да стана френско-български гражданин. За сега, съм объркан малко в използването на „ние“ (българи, защото и аз живея тук) и „ние“ (чужденци, защото идвам от другаде). В една голяма книга „Двойното отсъствие“ Абделмалек Сайад много умело обяснява проблемите с двойната идентичност, но и това не е по темата.
Аз съм французин, живея и работя в България, и бих искал да остана.

Трябва ли да се продава българска земя на чужденците?

Гледайки формулирането на проблема, бързо осъзнаваме, кой задава въпроса и не е тайна, че няма да постигнем съгласие. Забележете, че начинът, по който е формулиран въпроса може да бъде на ученик в 3-ти клас. В обществения дебат, това се превръща в реч по този начин:

„От една страна са лошите [ загради верния отговор : сирийци, турци, американци ], които са от лоши страни, със лоши намерения.

От друга страна, са добрите [ загради верния отговор : сирийци , турци, американци ] .

Лично аз [ лош ли съм, добър ли съм ? ] мисля, че ще е малко сложно да се създаде различен статут за чужденците в зависимост от произхода им.

Вече правим разлика между българи, европейци и не-европейци. Също така различаваме бежанци, работници и инвеститори. Дебатът не трябва да се фокусира спрямо произхода на всеки имигрант. Той имигрантът покрива или не критериите за пребиваване в България.

Освен това аргументът на Бойко Борисов да удължи крайния срок до 2020 г. не решава абсолютно нищо. Последно разсъждение: границите никога не са спирали престъпниците, които искат да преминат.

visa

Какви права да имат чужденците?

Да предположим, че чужденец отговаря на всички критерии, за установяване в България. Ние (българите) не трябва да пречим на интеграцията му. Ние (чужденците) трябва да се интегрираме. Осъзнавам, че в ежедневието си като чужденец, живеещ в България, без ЕГН е сложно.

Има неща, които нямам право да правя (като да купувам земя) и неща, които не мога да правя. Трябва ЕГН – т.е. да си българин – за един прост абонамент за телефон при M-нещо си. Продавачът, като добър търговец, ще се съгласи да вземе ЕГН-то на един от приятелите ти, но винаги трябва да си носиш приятеля със себе си, за да промениш договора. По-досадно в Банка X, самата компютърна система не записва сметка без ЕГН. Понякога, за да подпишеш договор за наем, собственикът предпочита да подпише с партньора си, защото това е по-лесно. По този начин, изпадаме в положение, в което позволяваме на чужденците да живеят в България, но без да им даваме средства, за да го направят.
Разбира се има и един трик, създавайки българска фирма, чужденец може да подпише абонамент за телефона, лесно ще подпише договор или дори може да купи земя. Но тук, аз вече не виждам защо трябва да се поставя под въпрос факта, че нямат право да купуват земя.

„Извинете, взех Ви за чужденец.“

Относно интеграцията ми, имам предимството, че говоря сравнително добре български. В тази връзка, в “Петокнижие Исаково“ Ангел Вагенщайн, български писател, разказва тази история: „Един ден ме попитаха дали Абрамович е имал проблеми с френския в Париж.
– Аз не. Но французите, с които говорих, много.“
Не се оплаквам, обичам живота си в България и се чувствам интегриран. В момента няма повече двойна такса за достъп до музеи и дори моите взаимоотношения с таксиметровите шофьори се подобриха. Посланието, което е отправено към чужденци трябва да бъде ясно. Щом ги приемаме, трябва да им позволим да живеят като всички българи.

Един въпрос в заключение : Не би ли било по-лесно правата на чужденците да отговарят на плащането на данъците, този който плаща данъци да е с равни права?

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.   

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“

 
 

Полетите на Ryanair на Терминал 2 от утре

| от CHR Aero |

От понеделник, 16 януари, всички полети на Ryanair ще се изпълняват от Терминал 2 на летище София, съобщиха от пресцентъра на летището.

Досега Ryanair, както и всички останали нискотарифни авиокомпании, използваше стария и по-малък Терминал 1. Това доведе до затруднение при обслужването на пътниците при наличие на повече полети по едно и също време.

Не се предвиждат промени в полетното разписание.

 
 

Брит Марлинг: Странното дете на Холивуд

| от |

Брит Марлинг е сценарист, режисьор, актриса и продуцент. Тя е странна, ръбата и доста различна от хората, които обичайно обитават привилигированата прослойка на един от най-богатите и известните райони в топлия Ел Ей.

Тя е неконвенционално изглеждаща. Има големи очи, рошава руса коса и крив нос. Тя не е холивудска красавица и същевременно е толкова запомняема, че видите ли странното й лице и разпиляната й руса коса на екран, трудно ги забравяте.

Доскоро позната на отбрана част от публиката на така нареченото фестивално кино, от края на 2016-а Брит успя да се намести по удобен начин и на по-комерсиалния пазар, след излизането на сериала на Netflix – The OA.

Покрай моменталния успех на Stranger Things, The OA някак остана в периферията на добрата телевизия, каквато всъщност той е. Освен сценарист и продуцент Брит Марлинг играе и главната роля в този свръхестествен трилър за незрящо момиче, което се завръща след изчезване от 7 години, с възстановено зрение и странна история зад гърба си, достойна за ушите само на 5 аутсайдера (побойник, бъдещо юпи-наркоман, дебела учителка, трансексуален младеж и дребно отритнато момче).

The OA беше подновен за втори сезон почти веднага след излизането си и е едно от вълнуващите, нови, доста различни и свръхинтересни неща, които може да видите по телевизията през тази година.

Брит Марлинг от друга страна пише и продуцира сериала, като на режисьорското място стои нейният приятел и партньор в правенето на кино – Зал Батманглидж.

След като завършва икономика в Джорджтаун, Брит отказва оферта за работа в офис, за да стане артист. Заминава за Холивуд и в продължение на 6 години работи всякакви неща във филмовата индустрия. В крайна сметка се изкачва до категорията „актриса“, но ролите които най-често й се предлагат за „на пищящи блондинки във филми на ужасите“, както казва самата тя. Затова Брит решава, че ще си напише роля, в която иска да се види и би участвала без да остане незабележима или с размазан писък на лицето, като от картината на Мунк, докато някой я коли в кадър.

Така, през 2011-а, след два филма – политическа история и късометражна sci-fi психария, се появява най-известното заглавие във филмографията на Марлинг – „Втората земя“.

„Втората земя“ е великолепен, фестивален, апокалиптичен филм за живота и изборите, които правим. Историята проследява появата на огледална Земя, която идва до нашата планета, и на която живеят същите нас, но направили всички онези избори, които ние не сме. Можеш да отидеш до другата Земя и да видиш другото си аз, ако пожелаеш разбира се. Марлинг е сценарист на проекта, режисьорът Майк Кахил прави дебюта си с него зад камера и разбира се, Брит играе двете главни роли – на аз и другото ми аз.

Докато работи по „Втората земя“ Марлинг пише и отново участва в друг свой независим проект, този път под режисурата на Зал Батманглидж. Филмът е Sound of My Voice и заедно с „Втората земя“ прави дебют на фестивала Сънданс. Sound of My Voice остава някак на заден план, но за сметка на това „Втората земя“ е номиниран за три награди и печели Alfred P. Sloan Feature Film Prize на Сънданс за Майк Кахил.

Оттам нататък кариерата на Брит някак поема свой собствен път. Тя пише, продуцира и играе във всичките си филми. Може да сте я гледали в „Изтокът“, където си партнира с Александър Скарсгард и Елън Пейдж. Покрай тяхната така наречена „афера“, която се раздуха по време на снимките на филма, Брит остава някак настрана. Тя обаче играе една от главните роли и е сценарист и продуцент на проекта. Междувременно се появява във филма на Робърт Редфорд The Company You Keep с Шая Лебьоф, „Арбитраж“ с Ричард Гиър и Тим Рот и I Origins – вторият режисьорски проект на Майк Кахил.

Някъде там започва и работа й по сценария на The OA, докато паралелно снима британската драма Babylon, която е мини-сериал. Веднага след финала му The OA взима цялото й внимание и тя довършва внимателно осемте епизода на първи сезон.

Днес Брит Марлинг може да каже, че е една неконвенционална звезда в една иначе стандартна индустрия. Тя е различна в свят, който иначе предпочита еднаквости. А ние пък предпочитаме нея.

В галерията горе може да видите част от ролите й, а после спокойно си пуснете The OA. Няма да съжалявате и за двете.