„Ние, българите“ и „ние, чужденците“

| от | |

В парламента гласуваха една забрана за купуване на земя от чужденци. Едни гласуваха, за да пазят земята на KLETA MAJKA BALGARIQ от имерските амбиции на съседна Турция. Други от идващите насам страшни сирийци. Трети, за да я пазят от американци и евреи… А всъщност това засяга гражданите на ЕС. Гражданите на тези страни, от които искаме да ни пуснат в Шенген и да либерализират за нас пазара на труда.

В София от години живее един французин на име Blaise. Някои от вас го познават от Twitter, където въпреки, че казва в акаунта си, че туити предимно на френски, напоследък все по-често използва български. Какво мисли той по въпроса?

366675

Disclaimer
Да сме на ясно, чужденец съм и не претендирам, че искам същите права като българите. За да отговоря незабавно на ритуалните въпроси, идвам от Франция и съм тук поради следните причини :
1° Професионални причини – Исках да създам фирма в динамична сфера. Ако не обръщаме внимание на администрацията, която сме наследили от друга епоха, в сравнение със стария кон, който е Западът, България е младо конче с голям потенциал. Талантът ѝ е понякога убит, но има и много примери за успехи, но това е друга тема.
2° Лични причини – В началото не знаех, но Тя (с голяма буква) е българка. Днес имам син, роден тук, българин, който ходи в българско училище. Воала.
3° Културни причини – Културата, начина на живот и традициите ми харесват. Може и да поискам един ден двойно гражданство и да стана френско-български гражданин. За сега, съм объркан малко в използването на „ние“ (българи, защото и аз живея тук) и „ние“ (чужденци, защото идвам от другаде). В една голяма книга „Двойното отсъствие“ Абделмалек Сайад много умело обяснява проблемите с двойната идентичност, но и това не е по темата.
Аз съм французин, живея и работя в България, и бих искал да остана.

Трябва ли да се продава българска земя на чужденците?

Гледайки формулирането на проблема, бързо осъзнаваме, кой задава въпроса и не е тайна, че няма да постигнем съгласие. Забележете, че начинът, по който е формулиран въпроса може да бъде на ученик в 3-ти клас. В обществения дебат, това се превръща в реч по този начин:

„От една страна са лошите [ загради верния отговор : сирийци, турци, американци ], които са от лоши страни, със лоши намерения.

От друга страна, са добрите [ загради верния отговор : сирийци , турци, американци ] .

Лично аз [ лош ли съм, добър ли съм ? ] мисля, че ще е малко сложно да се създаде различен статут за чужденците в зависимост от произхода им.

Вече правим разлика между българи, европейци и не-европейци. Също така различаваме бежанци, работници и инвеститори. Дебатът не трябва да се фокусира спрямо произхода на всеки имигрант. Той имигрантът покрива или не критериите за пребиваване в България.

Освен това аргументът на Бойко Борисов да удължи крайния срок до 2020 г. не решава абсолютно нищо. Последно разсъждение: границите никога не са спирали престъпниците, които искат да преминат.

visa

Какви права да имат чужденците?

Да предположим, че чужденец отговаря на всички критерии, за установяване в България. Ние (българите) не трябва да пречим на интеграцията му. Ние (чужденците) трябва да се интегрираме. Осъзнавам, че в ежедневието си като чужденец, живеещ в България, без ЕГН е сложно.

Има неща, които нямам право да правя (като да купувам земя) и неща, които не мога да правя. Трябва ЕГН – т.е. да си българин – за един прост абонамент за телефон при M-нещо си. Продавачът, като добър търговец, ще се съгласи да вземе ЕГН-то на един от приятелите ти, но винаги трябва да си носиш приятеля със себе си, за да промениш договора. По-досадно в Банка X, самата компютърна система не записва сметка без ЕГН. Понякога, за да подпишеш договор за наем, собственикът предпочита да подпише с партньора си, защото това е по-лесно. По този начин, изпадаме в положение, в което позволяваме на чужденците да живеят в България, но без да им даваме средства, за да го направят.
Разбира се има и един трик, създавайки българска фирма, чужденец може да подпише абонамент за телефона, лесно ще подпише договор или дори може да купи земя. Но тук, аз вече не виждам защо трябва да се поставя под въпрос факта, че нямат право да купуват земя.

„Извинете, взех Ви за чужденец.“

Относно интеграцията ми, имам предимството, че говоря сравнително добре български. В тази връзка, в “Петокнижие Исаково“ Ангел Вагенщайн, български писател, разказва тази история: „Един ден ме попитаха дали Абрамович е имал проблеми с френския в Париж.
– Аз не. Но французите, с които говорих, много.“
Не се оплаквам, обичам живота си в България и се чувствам интегриран. В момента няма повече двойна такса за достъп до музеи и дори моите взаимоотношения с таксиметровите шофьори се подобриха. Посланието, което е отправено към чужденци трябва да бъде ясно. Щом ги приемаме, трябва да им позволим да живеят като всички българи.

Един въпрос в заключение : Не би ли било по-лесно правата на чужденците да отговарят на плащането на данъците, този който плаща данъци да е с равни права?

 
 

Първи кадър на Том Холанд като Спайдърмен

| от chronicle.bg |

Колкото и филми да сме гледали за Спайдърмен досега, напът сме да видим първия за Питър Паркър. В новия филм за супергероя с Том Холанд в главната роля ще проследим историята на Питър – момчето, което се превръща в Спайдърмен, докато живее обичайния си тийн живот.

За Холанд това не е екшън филм, а по-скоро история за момче, което се бори за това, да успее да заговори момиче, докато се опитва междувременно и да спаси града.

„Спайдърмен: Завръщане у дома“ ще се появи на екран през лятото на 2017-а.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

Боб Дилън тръгва на турне през пролетта

| от chronicle.bg |

Музикантът Боб Дилън няма да присъства на церемония по връчване на Нобеловите награди, която се състои днес в Стоххолм. Той обаче ще се завърне в Европа през 2017-а година за турне.

Музикантът ще посети Великобритания заедно с групата си през пролетта на следващата година. Шестневното му турне през май ще започне в Кардиф и ще продължи в Борнемут, Нотингам, Глазгоу, Ливърпул и Лондон.

Дилън издаде 27-ия си албум „Fallen Angels“ през май тази година.  Публикувани бяха също книгата му „Утъпканата пътека“ и книга с негови текстове на песни, озаглавена „Текстове на песни: 1961 – 2012″.

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.