Някои основни характеристики на фашистките режими

| от | |

Протестите в Украйна повдигнаха няколко въпроса за това, кои опозиционни партии успяха да свалят Янукович в страната и дали те не са фашистки.

Демонстрантите настояват за правото си да бъдат част от ЕС, но дали това е основното.

618x429

„Guardian“ коментира, че крайнодесни националисти и фашисти стоят в основата на протестите в Украйна. Една от трите основни партии, оглавяващи кампанията, е антисемитската „Свобода“, чийто лидер Олег Тягнибок твърди, че „московско-еврейска мафия“ контролира Украйна.

Партията, която сега управлява Лвов, проведе 15-хилядно факелно шествие в памет на украинския фашистки водач Степан Бандера, чиито бойци се сражаваха на страната на нацистите през Втората световна война и които участваха в избиването на евреи.

През изминалата седмица Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, заяви от парламентарната трибуна в декларация, че Украйна в момента се управлява от фашисти, неонацисти и екстремисти. 

Той сравни събитията в Украйна, първо с провелите се през изминалата година протести в България и с гражданската война в Сирия, където бил направен опит за преврат срещу законното правителство на тази държава, а било представено като борба за освобождение на държавата.

Руският президент Владимир Путин заяви, че настоящата ситуация в Украйна благоприятства идването на власт на националистите.

Путин обясни, че при настоящите обстоятелства в страната всеки може да бъде издигнат на власт. В тази връзка той посочи, че „съществува опасност” в управлението на страната да влязат „националисти и полуфашистки елементи”.

Всяка демокрация от време на време трябва да се преразгледа , да анализира собствените си ценности през призмата на резултатите и да направи сравнения с предишни разубеждаващи опит с цел да не повтаря някои вече установени исторически грешки. На другия край на демокрацията винаги застрашително стои фашизма, или някаква система, която много прилича на него.

Има различни определения, с които се характеризира нивото на фашизъм в дадена държава и различни предупредителни знаци, които трябва да се вземат под внимание

Интересен коментар на тези характеристики прави октор Лоренс Брайт пред Списание Inquiry, Спринг 2003, той е направил анализ на няколко фашистки режима ( Германия, Италия, Испания, Индонезия и няколко латинско -американски държави) той отделя 14 елемента, общи за всички тях.

Това със сигурност не са единствените характеристики и със сигурност тяхното съществуване не означава, че една държава е фашистка. Въпреки това, наличието на всички тях заедно трябва да бъде причина за натискане на бутона за тревога във всяка държава, която претендира за демокрация от съвременен тип.

Знамена, арести, врагове!

1. Първата особеност е – непрекъснат национализъм, т.е. , фашистките режими са склонни да използват патриотични лозунги, песни, символи и др. Навсякъде се поставят плакати и символи, свързани със знамето .

2. Неспазване на човешките права – поради страх от врагове и гаранция за сигурност, се насърчава идеята, че човешките права трябва да бъдат ограничени заради по-високи цели. Хората имат навика да гледат настрани, когато се около тях има насилие, незаконни арести, задържания без съд и присъда и др.

Гражданите , които се бунтуват срещу някакво решение на властта или ще поискат отговорност и спазване на законите , стават жертви на организирана клеветническа кампания , в която участват полицията, прокуратурата , редица държавни институции и служби, част от медиите , близки до властта. Няма независими органи за разследване на полицейска бруталност .

3. Разпознаване на врагове като причина за обединение – хората се сплотяват в патриотични движения поради необходимостта да отстранят общата заплаха или противника, расови, религиозни или етнически малцинства, либерали, комунисти, социалисти, терористи и т.н.

4. Превъзходство на въоръжените сили. Даже, когато са налице широко разпространени вътрешни проблеми, на въоръжените сили се прави завишено бюджетно финансиране, за сметка на други, по-важни разходи. Войниците и армията се издигат над всичко

5. Неконтролиран сексизъм – правителствата на фашистките режими са доминирани от мъже. Традиционните полови роли се подчертават , а абортите и хомосексуалността се забраняват . Държавата се представя като най- покровител на семейството.

6. Средствата за масова информация се управляват или непосредствено от правителството или косвено чрез правителствено регулиране чрез съответни представители и цензура, особено във военно време.

7. Мания за национална безопасност. Мнимите опасеният се използват като мотивационен инструмент на правителството спрямо масите.

8. Религията и правителството са преплетени. Правителствата във фашистките нации използват религията като инструмент за управляване на общественото мнение. Религиозната риторика и терминология се прилагат от правителствените лидери, даже когато главните принципи на религията са диаметрално противоположни на действията или политиката на правителството.

9. Корпоративната власт е защитена – индустриалната и деловата аристокрация на фашистката нация често – тези, които поставят правителствените лидери на власт, създават взаимно изгодни делови/правителствени отношения с елита на властта.

10. Трудовата власт е потисната. Доколкото властта на организациите на работниците е единствената заплаха на фашисткото правителство, пофсъюзите или са отстранени напълно, или са строго потиснати.

11. Презрение към интелегенцията и изкуствата. Фашистките нации имат тенденцията да прокарват и допускат открита враждебност към висшето образование и академиите. Не е необичайно професорите и другите академични общности да се подлагат на цензура или даже да се арестуват. Свободното изразяване в изкуството е подложено на открити нападки и правителството често отказва финансиране на изкуствата.

12. Натрапчива идея към престъпления и наказания. При фашистките режими на полицията се дава почти неограничена власт да прилагат закона в живота. Хората често желаят да не забелязват полицейските злоупотреби, даже ако те са предшествани от нарушение на гражданските им свободи, в името на патриотизма. Във фашистките нации националната полиция е с неограничена власт.

13. Необуздано приятелство и корупция. Фашистките режими почти винаги се управляват от група приятели и партньори, които се назначават един друг на правителствени служби, и които използват властта , за да защитят приятелите си от отговорност. Не е необичайно държавните ресурси да бъдат ограбени от правителствените лидери.

14. Манипулиране на изборите. Често  изборите във фашистките нации са  лъжа. При други избори се провежда клеветническа кампания (или даже убийство) срещу кандидата на опозицията, използване на законодателството за фалшифициране на броя на избирателите и за манипулиране на средствата за масова информация. Типично за фашистките нации е да се използва съдебната система, за да се управляват изборите.

 
 

Най-обещаващите сериали на 2017-а

| от chronicle.bg |

Докато филмовата индустрия все повече залага на блокбастъри, талантливи актьори и режисьори обръщат все по-голямо внимание на телевизията. В повечето случаи –зрителите печелят.

По информация на FX оригиналните сериали през 2017 година ще станат 500, а година по-рано те са били 455. Затова е невъзможно повечето от нас да следят всичко, което излиза по телевизията.

Затова ви предлагаме кратък списък с епизодите, които задължително да гледаме през новата година. Повечето от тях са нови, но включваме и няколко заглавия, които очакваме с нетърпение.

 
 

Google не успява да произведе достатъчно смартфони Pixel

| от chronicle.bg |

Google не смогва да отговори на потребителското търсене на смартфоните от серията Pixel, особено на модела с 5.5-инчов екран Pixel XL.

В момента XL във всичките му версии не е достъпен в онлайн магазина на Google. Стана ясно, че 128 GB моделът пък няма наличности от 30 ноември насам.

Основният партньор на Google – американския оператор Verizon – сочи като най-ранна дата за доставки втората седмица на март (за модела със 128 GB).

Стандартният 5-инчов Pixel бил по-лесен за откриване както от Google, така и от Verizon.

Източник: The Verge

 
 

Двойката не е за Радев

| от Радостина Хлебарова |

Речта пред парламента по случай встъпването в длъжност бе първото сериозно политическо изпитание за г-н Радев.

Преди да поставяме оценки обаче, трябва да си зададем въпроса какво прави неговият екип през трите месеца между изборите и встъпването в длъжност. За самия Радев знаем – отиде на пленум на БСП, на опера и се разходи до Хитрино. Толкова.

Три месеца са достатъчно време за него и екипа му, за да напишат една смислена реч и той да я репетира, за да не остави впечатление за неувереност.

Това време бе достатъчно и да се прочете и осмисли конституцията и правомощията на президента, което очевидно не е направено, щом г-н Радев остави впечатлението, че не е съвсем наясно със собствените си, вече влезли в сила, правомощия, както и със съдържанието на Конституцията.

В допълнение, непознаването на политическия етикет и протокол, що се отнася до най-елементарните му аспекти – обръщението към патриарха и пропуска да поздрави мюфтията, са очевидни гафове. Те лесно могат да бъдат избегнати на цената на малко усилия, в името на онези 2,5 милиона гласоподаватели, които делегираха доверие на г-н Радев. Как да се обърнеш към някого е един от на-лесните въпроси, не е от онези сложните като например кой трябва да излезе пръв – кралицата или министър-председателя. Това са по-сложни въпроси, но г-н Радев ще се сблъска и с тях в най-скоро време. Какъв ще бъде резултатът, ако екипът му продължава да не си върши добре работата, е ясно.

Да сгрешиш не е порок, неговата грешка лесно може да бъде отдадена на напрежение, липса на опит в публичните изяви и пр. и лесно можеше да бъде подмината, ако бе последвала адекватна реакция.

Но реакцията на г-н Радев бе меко казано смехотворна. Той си изпусна нервите и показа неувереност и тревожност. Не гафът сам по себе си е проблема, а реакцията, с която той не заслужава уважение.

Какво са правили г-н Радев и екипа му през последните 3 месеца, не е много ясно, но това, което е съвсем очевидно, е какво не са правили. Не са се подготвили. А това време беше за това. Да се надяваме, че ще извадят поука и че насочат усилията си в подготовка, макар и закъсняла. Иначе лошо, ще се смеем, ама с криви усмивки.

Заслужава висока оценка фактът, че г-жа Радева е работила усилено по въпроса за стайлинга си и нейните усилия са се увенчали с успех.

Шестица за стилиста й и за това, че е следвала неговите/нейните съвети. Сега остава и някой да обясни на тази дама, че не тя е избрана за президент, а съпруга й. И да престане да го води под ръка като някое 6-годишно синче, което властната му майка го побутва в стаята за изпит със заплахата „Ще влезеш в това училище – иначе пердах и никакво колело!“

Госпожа Радева е добре да озаптява поривите си за собственическо и покровителствено поведение.

Поне в публичните прояви, пък какво прави тя по домашному с президента си е тяхна работа. Госпожата, макар и самозвано да се смята за PR, като такъв беше редно не само да коригира собственото си поведение (което в някаква степен направи като изтри фейсбук профила си с грубите си махленски изказвания), но и да помогне на съпруга си в подготовката за президентския пост. Нещо, което не се случи.

Засега оценката на работата на екипа на г-н Радев е двойка.

Можем да се надяваме и да бъдем оптимисти, че ще има прогрес. Иначе все едно сме избрали продавачка за министър. Възможно е да бъде добър министър, но е малко вероятно.

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.