Някои основни характеристики на фашистките режими

| от | |

Протестите в Украйна повдигнаха няколко въпроса за това, кои опозиционни партии успяха да свалят Янукович в страната и дали те не са фашистки.

Демонстрантите настояват за правото си да бъдат част от ЕС, но дали това е основното.

618x429

„Guardian“ коментира, че крайнодесни националисти и фашисти стоят в основата на протестите в Украйна. Една от трите основни партии, оглавяващи кампанията, е антисемитската „Свобода“, чийто лидер Олег Тягнибок твърди, че „московско-еврейска мафия“ контролира Украйна.

Партията, която сега управлява Лвов, проведе 15-хилядно факелно шествие в памет на украинския фашистки водач Степан Бандера, чиито бойци се сражаваха на страната на нацистите през Втората световна война и които участваха в избиването на евреи.

През изминалата седмица Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров, заяви от парламентарната трибуна в декларация, че Украйна в момента се управлява от фашисти, неонацисти и екстремисти. 

Той сравни събитията в Украйна, първо с провелите се през изминалата година протести в България и с гражданската война в Сирия, където бил направен опит за преврат срещу законното правителство на тази държава, а било представено като борба за освобождение на държавата.

Руският президент Владимир Путин заяви, че настоящата ситуация в Украйна благоприятства идването на власт на националистите.

Путин обясни, че при настоящите обстоятелства в страната всеки може да бъде издигнат на власт. В тази връзка той посочи, че „съществува опасност” в управлението на страната да влязат „националисти и полуфашистки елементи”.

Всяка демокрация от време на време трябва да се преразгледа , да анализира собствените си ценности през призмата на резултатите и да направи сравнения с предишни разубеждаващи опит с цел да не повтаря някои вече установени исторически грешки. На другия край на демокрацията винаги застрашително стои фашизма, или някаква система, която много прилича на него.

Има различни определения, с които се характеризира нивото на фашизъм в дадена държава и различни предупредителни знаци, които трябва да се вземат под внимание

Интересен коментар на тези характеристики прави октор Лоренс Брайт пред Списание Inquiry, Спринг 2003, той е направил анализ на няколко фашистки режима ( Германия, Италия, Испания, Индонезия и няколко латинско -американски държави) той отделя 14 елемента, общи за всички тях.

Това със сигурност не са единствените характеристики и със сигурност тяхното съществуване не означава, че една държава е фашистка. Въпреки това, наличието на всички тях заедно трябва да бъде причина за натискане на бутона за тревога във всяка държава, която претендира за демокрация от съвременен тип.

Знамена, арести, врагове!

1. Първата особеност е – непрекъснат национализъм, т.е. , фашистките режими са склонни да използват патриотични лозунги, песни, символи и др. Навсякъде се поставят плакати и символи, свързани със знамето .

2. Неспазване на човешките права – поради страх от врагове и гаранция за сигурност, се насърчава идеята, че човешките права трябва да бъдат ограничени заради по-високи цели. Хората имат навика да гледат настрани, когато се около тях има насилие, незаконни арести, задържания без съд и присъда и др.

Гражданите , които се бунтуват срещу някакво решение на властта или ще поискат отговорност и спазване на законите , стават жертви на организирана клеветническа кампания , в която участват полицията, прокуратурата , редица държавни институции и служби, част от медиите , близки до властта. Няма независими органи за разследване на полицейска бруталност .

3. Разпознаване на врагове като причина за обединение – хората се сплотяват в патриотични движения поради необходимостта да отстранят общата заплаха или противника, расови, религиозни или етнически малцинства, либерали, комунисти, социалисти, терористи и т.н.

4. Превъзходство на въоръжените сили. Даже, когато са налице широко разпространени вътрешни проблеми, на въоръжените сили се прави завишено бюджетно финансиране, за сметка на други, по-важни разходи. Войниците и армията се издигат над всичко

5. Неконтролиран сексизъм – правителствата на фашистките режими са доминирани от мъже. Традиционните полови роли се подчертават , а абортите и хомосексуалността се забраняват . Държавата се представя като най- покровител на семейството.

6. Средствата за масова информация се управляват или непосредствено от правителството или косвено чрез правителствено регулиране чрез съответни представители и цензура, особено във военно време.

7. Мания за национална безопасност. Мнимите опасеният се използват като мотивационен инструмент на правителството спрямо масите.

8. Религията и правителството са преплетени. Правителствата във фашистките нации използват религията като инструмент за управляване на общественото мнение. Религиозната риторика и терминология се прилагат от правителствените лидери, даже когато главните принципи на религията са диаметрално противоположни на действията или политиката на правителството.

9. Корпоративната власт е защитена – индустриалната и деловата аристокрация на фашистката нация често – тези, които поставят правителствените лидери на власт, създават взаимно изгодни делови/правителствени отношения с елита на властта.

10. Трудовата власт е потисната. Доколкото властта на организациите на работниците е единствената заплаха на фашисткото правителство, пофсъюзите или са отстранени напълно, или са строго потиснати.

11. Презрение към интелегенцията и изкуствата. Фашистките нации имат тенденцията да прокарват и допускат открита враждебност към висшето образование и академиите. Не е необичайно професорите и другите академични общности да се подлагат на цензура или даже да се арестуват. Свободното изразяване в изкуството е подложено на открити нападки и правителството често отказва финансиране на изкуствата.

12. Натрапчива идея към престъпления и наказания. При фашистките режими на полицията се дава почти неограничена власт да прилагат закона в живота. Хората често желаят да не забелязват полицейските злоупотреби, даже ако те са предшествани от нарушение на гражданските им свободи, в името на патриотизма. Във фашистките нации националната полиция е с неограничена власт.

13. Необуздано приятелство и корупция. Фашистките режими почти винаги се управляват от група приятели и партньори, които се назначават един друг на правителствени служби, и които използват властта , за да защитят приятелите си от отговорност. Не е необичайно държавните ресурси да бъдат ограбени от правителствените лидери.

14. Манипулиране на изборите. Често  изборите във фашистките нации са  лъжа. При други избори се провежда клеветническа кампания (или даже убийство) срещу кандидата на опозицията, използване на законодателството за фалшифициране на броя на избирателите и за манипулиране на средствата за масова информация. Типично за фашистките нации е да се използва съдебната система, за да се управляват изборите.

 
 

Ще има продължение на „Z-та световна война“

| от chronicle.bg, по БТА |

Американският режисьор Дейвид Финчър снима продължение на филма за зомби апокалипсиса „Z-та световна война“.

Главна роля изпълнява Брад Пит, който участва и в първия филм.

Премиерата беше планирана за юни 2017 г., но се наложи снимките да се забавят, заради бракоразводния процес на актьора с Анджелина Джоли. Датата на излизане на новия филм по екраните не е известна.

През август 2016 г. Брад Пит предложи на Дейвид Финчър да режисира продукцията.

Постапокалиптичният трилър „Z-та световна война“, заснет по романа на Макс Брукс, се появи по екраните през 2013 г. Брад Пит е продуцент на филма и изпълнява главна роля в него. В „Z-та световна война“ се описва историята на бившия сътрудник на ООН Джери Лейн, който се опитва да предотврати зомби апокалипсис. Филмът донесе над 540 милиона долара приходи от прожекции в целия свят и от търговска гледна точка стана най-успешният в кариерата на Брад Пит.

Дейвид Финчър е работил по филми, като „Боен клуб“, „Седем“ и „Странният случай с Бенджамин Бътън“, главни роли в които изпълнява Брад Пит. Други филми на режисьора са „Социалната мрежа“ и „Момичето с драконовата татуировка“.

 
 

Смешната история за голия Чанинг и началото на връзката с Джена

| от chronicle.bg |

Чанинг и Джена Тейтъм са една от най-готините светски двойки. Двамата винаги са с огромни усмивки на лицата си и са до болка откровени.

Благодарение на Джена, вече знаем и историята как е пламнала искрата между двамата.

Двамата се запознават на снимачната площадка на Step Up. И двамата тъкмо са приключили връзки и Джена предлага просто да се забавляват, без сериозно обвързване.

Чанинг е съгласен… докато не се напие.

„Беше излязъл в някакъв текила бар с другите танцьори от Step Up, имаше шанса „да бъде свободен”, но не можеш да спре да мисли за мен. И в два посред нощ идва и започва да блъска по вратата ми. Отварям и той е гол – само по сомбреро, бельо и ботуши – и ми каза: „Да го направим!”, каза Джена в шоуто на Елън Дедженерис.

„Но това не е най-интересната част от историята – продължава Джена. – На следващия ден отивам на снимачната площадка и около час ми оправят грима. Всички обаче започват да се притесняват, защото не могат да намерят Чанинг. Дръпнах една от асистентките и й казах: „Той е в стаята ми.” Тя само кимна и тръгна. След това се появи Чанинг и всички аплодираха.”

Няма как да не ги харесвате!

 
 

Новата Zafira – санбернарът сред автомобилите

| от |

Опознаването на нова кола е като опознаването на човек. Първоначално съдиш по външния вид и си изграждаш мнение въз основа на него. След това влизаш вътре и хвърляш поглед на интериора: той може да кореспондира с екстериора или да е в разрез с него, но мнението ти все още не може да е меродавно, докато не се запознаеш и с поведението: пътно или човешко, то е онова, което те запознава с почти истинската същност на колата/човека срещу теб. След тестдрайва вече (който при хората може да се измери с повече прекарано време и по-дълбок разговор), мнението е почти завършено. Оттам нататък следват малките неща, на които в началото не си обърнал внимание, но с времето започваш да обикваш или ненавиждаш.

Ще опиша фейслифта на третото поколение на германския флагман по реда на опознаването.

Първият поглед беше приятно визуално изживяване: от предната до задната броня Zafira може да се гордее с красива външност.

кола, автомобил, opel zafira

Погледната отвън, обновената Zafira се отличава с по-динамичен дизайн на фаровете, които преливат в по-спортна радиаторна решетка. Така колата изглежда по-широка, а стилът на оформление следва зададения от Astra дизайнерски език, който едновременно се вписва в модерния автодизайн и се отличава от много други марки. Новите LED стоп светлини, които са свързани с хромирана лайсна и завършекът на петата врата със спойлер придават един леко издължен и съответно по-фин и стилен вид на Zafira.

Когато се качвам в колата, доброто впечатление се затвърждава. Zafira може да бъде синоним на просторен интериор – усещането е за пространство почти като в малка всекидневна.

Имате чувството, че може да сложите вътре саксия с фикус, 55-инчов телевизор и средно голям диван и да живеете като богати номади. Благодарение на страничните малки предни стъкла и наклона на предното стъкло, предната част около таблото създава респектиращо чувство за простор. Разстоянието между предните седалки също допринася за комфорта на водача и пътника.

кола, автомобил, opel zafira

Предните седалки са големи и много удобни – нещо, което твърдо се превръща в запазена марка на Opel. Между тях е новата технология на Opel, FlexRail, която позволява подлакътниците и поставките за чаши да се движат, технология, която намалява шансовете за заливане на колата и пътниците с кафе с минимум 80%. И трите реда седалки са снабдени със системата Flex7, като вторият ред е изграден от три отделни седалки, които могат да се движат напред-назад независимо една от друга. Много nice.

Тестваме Zafira навръх Цветница и посоката, която задаваме на навигацията, е Черепишкият манастир. Zafira мазно се плъзга по софийските улици, маневрирането по които със сигурност не е като с полско фиатче, но благодарение на прецизния парктроник и камерата за задно виждане, трябва доста да се потрудите, за да праснете в някоя кофа за боклук.

кола, автомобил, opel zafira

Най-добре обаче Zafira се чувства след табелката на София. Там тя се превръща в голям кораб, който спокойно и уверено се носи по магистралата, без да трепне пред никакви нервни шофьори, нагли бързаци и неподходящо задминаващи тирове. Съвсем очаквано, стигаме до Черепишкия манастир безпроблемно, а там е пълно с хора, венци от жълтурчета, шарени котки, изпуснати на земята върбови клонки и миризма на люляк.

IMG_6233

След като отдаваме на манастира заслуженото и оставаме малко на терасата, на която е пишел Иван Вазов, се връщаме към Zafira с умерена доза нетърпение.

кола, автомобил, opel zafira

Управлението на тази кола носи удоволствие, факт. Не го отбелязвам с рекламна цел – просто возията е забележително мека и плавна, а в комбинация с автоматичната скоростна кутия неизбежно ви карат да направите още едно кръгче и още едно кръгче под звуците на любима музика, възпроизведена от мобилния ви телефон чрез Bluetooth свързаната инфотейнмънт система.

Единственият негатив, който трябва да се отбележи тук, е че има риск в колата да възникнат спорове за музиката.

Защото Zafira не е кола, в която да се возите сами. Можете да вземете цялата рода, деца, братовчеди, баби – с допълнителните две седалки в багажника, които предлагат достатъчно място за средностатистически на ръст човек, можете да съберете до седем роднини или приятели, с които да споделите комфортно пътуване. Автомобилът може да гарантира физическия комфорт, а защо не и психическия? Ако роднините или приятелите, които возите са досадни или скандалджии, може да ги инсталирате на третия ред седалки. Интериорът на автомобила е толкова голям, че освен ако нямате болестно остър слух, няма да ги чувате оттам.

Една от иновациите, на които няма как да не се обърне внимание и която присъства в последните модели на Opel, е комуникационната системата OnStar.

Управлението на OnStar се намира на тавана на колата, в конзола, на която има бутони за съответните нужди на шофьора и пасажерите. Системата предлага услуги като онлайн сервиз асистент, 24-часа спешна помощ при необходимост, помощ при катастрофа, помощ при кражба, дистанционно управление на заключване, светлини, клаксон, както и диагностика на автомобила.

кола, автомобил, opel zafira

Съвестта не ни позволи да тестваме OnStar за помощ при ПТП, но се допитахме до служителите на Opel за намиране на адрес. Любезни гласове на български, иначе ситуирани в Англия, след няколко минути намериха адреса, който търсехме и ни изпратиха маршрутите, които можехме да видим на тъчскрийн екрана.

Дано никога на никого не се налага да ползва услугите на системата за катастрофи, но е облекчаващо човек да знае, че не е сам в автомобила си, дори когато е сам, и че на един бутон разстояние от него има жив човек, който може да му помогне в криза от всякакъв сорт.

Що се отнася до разхода на гориво, резултатите са задоволителни. При извънградско каране, със средна скорост около 140 – 150 км/ч, постигнахме 6.8л/ 100 км., което не е никак лошо за тези размери.

кола, автомобил, opel zafira

Наясно съм, че Zafira е семеен миниван, който не предполага офроуд изпълнения, но на един завой на Искърското дефиле не издържаме на любопитството и я качваме по един леко наклонен, неасфалтиран селски път в гората.

Голямото момиче ни закара и ни върна, без да се замисли. Дори не успяхме да изцедим някакъв адреналин, защото и тук, извън пътя, Zafira се държеше като на магистралата и като на „Солунска“ – спокойно и достойно – като санбернар, чиято житейска задача е да опази своите хора на всяка цена. И той го прави, минавайки през всякакви терени и ситуации с типичното за едрите кучета невъзмутимо спокойствие.

PS: Истински санбернар би се чувствал много добре в този автомобил. Големите кучета, както разбира се и малките, са добре дошли, накуп с одеялата, купичките с вода, играчките, децата, техните играчки, басейнчета или шейни (според сезона), детски колички, огромни дамски сакове с десет тоалета за двудневно пътуване и рибарски принадлежности на мъжете.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли.