Нежеланите събратя

| от |

Корейският полуостров е разделен вече 60 години. Разделението обаче се е настанило и в главите на хората: южнокорейците не знаят почти нищо за събратята си от Севера и не изпитват никакво съчувствие към тежката им съдба, пише Дойче веле.

0,,17443742_303,00

„Живея в Южна Корея от 2009 и тук условията за живот при всички случаи са много по-добри, отколкото в Северна Корея. Нямам нищо против да разкажа за бягството си, защото тук има много хора, които знаят малко за Северна Корея“, споделя 46-годишната госпожа Ванг. Родителите ѝ починали още докато била дете, съпругът ѝ умрял от глад. През 1997 година тя успяла да избяга през една гранична река в Китай, оставяйки дъщеря си. След десет години робски труд най-накрая стигнала до Южна Корея.

За разлика от много други севернокорейски бежанци, които се страхуват да не навредят на роднините си в империята на Ким, госпожа Ванг не се крие, среща се с журналисти и всеки понеделник протестира на гарата в южнокорейския град Бузан срещу потисничеството в Северна Корея.

Корейският полуостров е разделен вече 60 години. Разделението обаче се е настанило и в главите на хората – на юг не изпитват никакво съчувствие към положението на хората от север, казва Норберт Ешборн, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в Сеул. Според него най-вече младите хора знаят твърде малко за Северна Корея и живота там, а темата за обединението на двете държави им е чужда. „Те просто нямат възможност да разберат какво става там – хората от двете страни на полуострова не поддържат контакт и нямат възможност да обменят информация, дори пощенски връзки не поддържат двете корейски държави. Младите не знаят нищо за другата корейска държава и няма как да проявят съчувствие. Това обаче се дължи не толкова на липсата на интерес у тях, колкото на факта, че държавата не прави нищо в това отношение“.

0,,17766363_401,00

Корея като Германия?

Дълго време в Южна Корея се гледаше с подозрение на всеки, проявяващ интерес към Северна Корея. Така Северът бързо се превърна в бяло петно. Едва с появата на първите подгонени от глада бежанци през 90-те години се разбра за катастрофалното положение на човешките права в Северна Корея. И до днес обаче в Южна Корея не се обръща особено внимание на проблема – той вълнува само неправителствените организации и някои църковни общности.

Пасторът Питър Зон от Калифорния, чиито родители някога са избягали от Северна Корея, е редовен участник в провеждащите се в Бузан протести срещу режима на Ким. „Хората не смеят да изразят публично съчувствие спрямо своите братя и сестри в Северна Корея. В известна степен това важи дори за пасторите. Ние трябва да се превърнем в глас на безгласните от Севера“, посочва Зон.

Начело на протестите, провеждащи се всеки понеделник, е пастор Юнг-Ун Ан. „Все пак има един добър пример – германското обединение, за което и църквата има определен принос. Затова решихме да се молим за мирното обединение на Севера и Юга“, казва той.

На бежанците никак не им е лесно

По данни на ООН, в Китай има 200 000 севернокорейски бежанци, много от които искат да стигнат до Южна Корея. Пътят им често е съпровождан с огромни изпитания – робски труд, насилие и принудителна проституция. Но и бежанци като госпожа Ванг, достигнали Обетованата земя, най-напред биват интернирани от южнокорейската държава и подлагани на разпит – за да се установи дали не са шпиони. След това в продължение на месеци бежанците се учат да живеят при демокрация, свобода на мненията и религията. Въпреки това им е много трудно да се интегрират.

„На севернокорейците тук им е много трудно, просто защото нямат корени. На юг всеки е свързан с някого, знае се откъде идва, с кого е ходил на училище или в университета и т.н. Ако изведнъж пристигнеш отвън и нямаш никакви връзки, е много трудно да се интегрираш“, обяснява Йоана Хосаняк от правозащитната организация „Граждански алианс за човешки права в Северна Корея“. Организацията помага на бежанците да се интегрират. Особено труден е този процес при учениците, твърди Хосаняк: „В училище биват тормозени от съучениците си, например ако нещо се случи на север – ракетно нападение или нещо подобно. Тогава им казват – ти си червен, ти си комунист, връщай се обратно! Често се случва учениците да крият, че са от Северна Корея – казват, че са от някоя друга провинция и затова имат особен акцент. Опасяват се да не се превърнат в аутсайдери“, казва правозащитничката.

Пари за проекти няма

При това бежанците биха могли да бъдат важни свидетели за ситуацията в Северна Корея. Изолацията на страната и потискането на свободата на мненията в Северна Корея и до днес са опора на системата, казва журналистката Еун Кюнг Квон, която работи в основаното от бежанците радио, излъчващо от Южна за Северна Корея.

За момента се излъчва само на средни вълни и на УКВ. Инициативата се финансира от американското правителство, но от пролетта насам, заради бюрократични проблеми във Вашингтон, дейността на радиото е под въпрос. Така големи части от Северна Корея остават изолирани. Но нито южнокорейското правителство, нито богатите фирми, като Самсунг или Хюндай, са готови да отпускат пари за проекти, свързани със Северна Корея.

 

 
 

Страст и интрига в новия трейлър на „Петдесет нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Нови кадри от едно от най-чаканите заглавия за 2017 г. разгорещяват страстите и обещават неочаквани обрати за Крисчън Грей и Анастейжа Стийл. След като Петдесет нюанса сиво счупи няколко рекорда, продължението от култовата поредица – Петдесет нюанса по-тъмно, ще влезе в киносалоните на Свети Валентин догодина.

В края на първия филм богатият и красив милиардер със специфичен сексуален вкус и срамежливата студентка Ана се разделиха. В новия трейлър към новото заглавие, обаче, Крисчън Грей е твърдо решен да спечели отново любовта на живота си. Въпреки че е объркан от чувствата, които изпитва, той целеустремено започва да преследва Анастейжа. Тя от своя страна поставя категорични условия – без правила и без тайни. Вече пораснала и не толкова наивна, тя все още изпитва чувства към него, но отказва да бъде наранена отново. И точно когато двамата намират път обратно един към друг, призраците от миналото на Крисчън възкръсват.

В Петдесет нюанса по-тъмно освен Джейми Дорнан и Дакота Джонсън, ще видим още носителките на Оскар Ким Бейсинджър и Марша Гей Хардън, както и Дженифър Ел, Люк Гримс, Рита Ора, Виктор Расук, Елоиз Мамфорд и Макс Мартини.

Петдесет нюанса по-тъмно е режисиран от Джеймс Фоли и продуциран отново от Майкъл де Лука, Дана Брунети и Маркус Висиди, заедно с Е.Л. Джеймс. Сценаристи са Майл Леопард и авторът на бестеселъра Е.Л. Джеймс.

FSD_TRL-C_Bulgaria_SUB_1080p25_H264.1

Петдесет нюанса по-тъмно идва в кината на Свети Валинтин 2017.

 
 

Европейската асоциация на авиокомпаниите прекрати своята дейност

| от CHR Aero |

Европейската лобистка група Association of European Airlines (АЕА) ще прекрати работата си след като голяма част от авиокомпаниите членки се присъединиха към новия алианс Airlines for Europe (A4E).

AEA ще бъде втората асоциация, която ще прекрати своята дейност през 2016, следвайки съдбата на нискотарифната групa European Low Fares Airline Association (ELFAA).

Исторически погледнато до момента е имало четири главни асоциации, които да представляват авиокомпаниите в Европа- AEA, ELFAA като представител на нискотарифните превозвачи, International Air Carrier Association (IACA) като представител на leisure авикомпаниите и European Regions Airline Association, представител на регионалните авиопревозвачи.

Според сайтa на AEA, асоциацията представлява 22 европейски авиокомпании с общо 310 милиона пътници, но много от тези компании вече са напуснали групата и са предпочели да бъдат представлявани от A4E, чиито основатели и членове са пет от най-големите авиокомпании в Европа- International Airlines Group (IAG), Lufthansa, Air France-KLM, easyJet и Ryanair.

A4E бързо се разрастна от 11 до 22 авикомпании членки, което доведе до затварянето на други асоциации. Процентово A4E представлява 60% от европейските полети, 500 милиона пътници и оборот от $109 милиарда.

Според A4E успехът на тяхната асоциация се дължи на факта, че авикомпаниите, които се представляват от тях, са както нискотарифни, така и „full service”.

AEA приключва работа след 64 години. През 1952 година четири авиокомпании- Air France, KLM, Sabena И Swissair основават Air Research Bureau, а след присъединяването на SAS и British European Airways, European Airlines Research Bureau се преименува на AEA през 1973.

Благодарение на AEA компютърните резервационни системи Amadeus и Galileo бяха въведени в експлоатация, както и автоматичното принитиране на билети и бордови карти. През 1988 АЕА допринесе и за започването на кампанията “Single European Sky” и поясни нуждата от интергрирана система за контрол на въздушния трафик над Европа.

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.