Нежеланите събратя

| от |

Корейският полуостров е разделен вече 60 години. Разделението обаче се е настанило и в главите на хората: южнокорейците не знаят почти нищо за събратята си от Севера и не изпитват никакво съчувствие към тежката им съдба, пише Дойче веле.

0,,17443742_303,00

„Живея в Южна Корея от 2009 и тук условията за живот при всички случаи са много по-добри, отколкото в Северна Корея. Нямам нищо против да разкажа за бягството си, защото тук има много хора, които знаят малко за Северна Корея“, споделя 46-годишната госпожа Ванг. Родителите ѝ починали още докато била дете, съпругът ѝ умрял от глад. През 1997 година тя успяла да избяга през една гранична река в Китай, оставяйки дъщеря си. След десет години робски труд най-накрая стигнала до Южна Корея.

За разлика от много други севернокорейски бежанци, които се страхуват да не навредят на роднините си в империята на Ким, госпожа Ванг не се крие, среща се с журналисти и всеки понеделник протестира на гарата в южнокорейския град Бузан срещу потисничеството в Северна Корея.

Корейският полуостров е разделен вече 60 години. Разделението обаче се е настанило и в главите на хората – на юг не изпитват никакво съчувствие към положението на хората от север, казва Норберт Ешборн, ръководител на бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в Сеул. Според него най-вече младите хора знаят твърде малко за Северна Корея и живота там, а темата за обединението на двете държави им е чужда. „Те просто нямат възможност да разберат какво става там – хората от двете страни на полуострова не поддържат контакт и нямат възможност да обменят информация, дори пощенски връзки не поддържат двете корейски държави. Младите не знаят нищо за другата корейска държава и няма как да проявят съчувствие. Това обаче се дължи не толкова на липсата на интерес у тях, колкото на факта, че държавата не прави нищо в това отношение“.

0,,17766363_401,00

Корея като Германия?

Дълго време в Южна Корея се гледаше с подозрение на всеки, проявяващ интерес към Северна Корея. Така Северът бързо се превърна в бяло петно. Едва с появата на първите подгонени от глада бежанци през 90-те години се разбра за катастрофалното положение на човешките права в Северна Корея. И до днес обаче в Южна Корея не се обръща особено внимание на проблема – той вълнува само неправителствените организации и някои църковни общности.

Пасторът Питър Зон от Калифорния, чиито родители някога са избягали от Северна Корея, е редовен участник в провеждащите се в Бузан протести срещу режима на Ким. „Хората не смеят да изразят публично съчувствие спрямо своите братя и сестри в Северна Корея. В известна степен това важи дори за пасторите. Ние трябва да се превърнем в глас на безгласните от Севера“, посочва Зон.

Начело на протестите, провеждащи се всеки понеделник, е пастор Юнг-Ун Ан. „Все пак има един добър пример – германското обединение, за което и църквата има определен принос. Затова решихме да се молим за мирното обединение на Севера и Юга“, казва той.

На бежанците никак не им е лесно

По данни на ООН, в Китай има 200 000 севернокорейски бежанци, много от които искат да стигнат до Южна Корея. Пътят им често е съпровождан с огромни изпитания – робски труд, насилие и принудителна проституция. Но и бежанци като госпожа Ванг, достигнали Обетованата земя, най-напред биват интернирани от южнокорейската държава и подлагани на разпит – за да се установи дали не са шпиони. След това в продължение на месеци бежанците се учат да живеят при демокрация, свобода на мненията и религията. Въпреки това им е много трудно да се интегрират.

„На севернокорейците тук им е много трудно, просто защото нямат корени. На юг всеки е свързан с някого, знае се откъде идва, с кого е ходил на училище или в университета и т.н. Ако изведнъж пристигнеш отвън и нямаш никакви връзки, е много трудно да се интегрираш“, обяснява Йоана Хосаняк от правозащитната организация „Граждански алианс за човешки права в Северна Корея“. Организацията помага на бежанците да се интегрират. Особено труден е този процес при учениците, твърди Хосаняк: „В училище биват тормозени от съучениците си, например ако нещо се случи на север – ракетно нападение или нещо подобно. Тогава им казват – ти си червен, ти си комунист, връщай се обратно! Често се случва учениците да крият, че са от Северна Корея – казват, че са от някоя друга провинция и затова имат особен акцент. Опасяват се да не се превърнат в аутсайдери“, казва правозащитничката.

Пари за проекти няма

При това бежанците биха могли да бъдат важни свидетели за ситуацията в Северна Корея. Изолацията на страната и потискането на свободата на мненията в Северна Корея и до днес са опора на системата, казва журналистката Еун Кюнг Квон, която работи в основаното от бежанците радио, излъчващо от Южна за Северна Корея.

За момента се излъчва само на средни вълни и на УКВ. Инициативата се финансира от американското правителство, но от пролетта насам, заради бюрократични проблеми във Вашингтон, дейността на радиото е под въпрос. Така големи части от Северна Корея остават изолирани. Но нито южнокорейското правителство, нито богатите фирми, като Самсунг или Хюндай, са готови да отпускат пари за проекти, свързани със Северна Корея.

 

 
 

Рецепта за чипс от сладък картоф

| от chronicle.bg |

В днешната си рецепта Росица Гърджелийска предлага нещо здравословно като мезе за бирата.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

 

Нужни продукти:

3 сладки картофа
6-7 с.л. олио
1 с.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
1/2 ч.л. червен пипер

чипс от сладък картоф роси

Начин на приготвяне:

Загрейте фурната на 150 градуса с вентилатор.

Разбъркайте олиото със солта, черния и червен пипер.

В няколко по-големи тави сложете фолио и го намажете с малко мазнина.

Нарежете картофите на тънки филии и ги подредете в тавите.

Намажете ги с олио и ги хвърлете във фурната за около час.

Внимавайте да не изгорят, ако трябва малко намалете фурната.

Имайте предвид, че ще станат хрупкави, когато изстинат.

Извадете ги, преместете ги върху решетка да изстинат и ги поднесете с ваш любим сос. Аз бих се спряла върху сос барбекю или крема сирене.

И не забравяйте да охладите бирата преди да поднесете мезето.

 

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

„Бързи и яростни“ с възможен спиноф

| от chronicle.bg |

Universal празнува още един успех с „Бързи и яростни 8″. Франчайзът обаче е толкова налят с силни актьори, че става задушно. Усещайки възможност за печалба, студиото може би ще пусне Люк Хобс (Дуейн Джонсън) и Декард Шоу (Джейсън Стейтъм) по собствен филмов път. Героите на Скалата и Стейтъм станаха доста популярни, дори се конкурират с Дом (Вин Дизел) и останалите от семейството.

Феновете искат подобен спиноф още от „Бързи и яростни 5″, но след последния филм тази вероятност сякаш намаля. Очертаваше се Хобс да стане баща и да си остане вкъщи. Плановете обаче се чертаят в посока филм.

Всъщност, и трети доста изненадващ герой от поредица може да участва в спинофа: самата Сайфър, Шарлиз Терон.

Чарлийз Терон, Шарлиз Терон

Химията между Джонсън и Стейтъм е невероятна. Голям плюс е, че двамата могат да преминат от екшън роля към комедия рязко, неочаквано и доста успешно. Тази комбинация, заедно със студената сериозност на Терон, може да донесе сериозно вълнение.

Има няколко неща, които трябва да се. Евентуалния филм ще отвори пространство за един милион въпроси. Ще участват ли в „Бързи и яростни 9″? Ще има ли нещо общо с действието на поредицата или ще си е отделен, самостоятелен филм? Сега ли ще бъде пуснат или когато серията свърши с „Бързи и яростни 10″? Сайфър ли ще е лошият герой или тримата заедно ще се борят срещу по-голямо зло? Ще видим.

Трйлър на „Бързи и яростни 8″:

 

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.