Невероятната съдба на Константина Кунева

| от |

Житейската история на българката, избрана в Гърция за евродепутат, е белязана от много нещастия, пише Дойче веле. Но и от триумфи. Дали човек с нейната съдба би могъл да постигне в България това, което тя успя да извоюва в Гърция?

0,,17667838_303,00
Гледна точка на Татяна Ваксберг:

В неделя вечерта животът на Костадинка Кунева, която в Гърция наричат Константина, се преобърна като холивудски филм в последните му пет минути – главният герой триумфира след всичките стихии и бедствия, на които сценаристът безмилостно го е излагал през останалото филмово време. Само дето историята е истинска: Константина Кунева е била навремето безработна историчка в България, после чистачка и синдикалистка в Гърция, обиждана и гонена от тамошния си работодател, а накрая залята със сярна киселина и почти обезобразена. И след всичко това тя успява да осъди своя работодател и да стане евродепутатка, избрана от Гърция.

Какво щеше да стане, ако…

Но в тази история има и нещо неизречено: какво щеше да стане с човек като Константина Кунева, ако същите нещастия го бяха сполетели в България? Най-вероятно този човек нямаше да постигне това, което Константина Кунева успя да извоюва в Гърция. Аргументите са поне три: в България няма работещо правосъдие, няма ефективни синдикати и няма партии, които да лансират работници-имигранти. Да не говорим за четвъртия и най-тежък аргумент: кой в България би гласувал за чужденец, публично обвиняван в какво ли не от местния си работодател? Нали видяхме какво мислят в село Розово за чужденците?
В истинския живот Константина Кунева е действително герой на филм, само че документален. Правен е преди пет години от гръцки режисьор, който получава и награда за тази своя лента. Човекът явно е осъзнал драматургичния потенциал на тази история – и то далеч преди главният герой да се запъти към Европейския парламент.
От филма, както и от няколко англоезични публикации, могат да се научат различни подробности за живота на Константина Кунева. Родена е в Силистра през 1964 година, завършва история във Великотърновския университет. В България работи какво ли не, за да издържа себе си и сина си. Приятелите ѝ казват, че е много сърдечен човек. Решава да замине за Гърция през 2001 година. Тогава синът ѝ Емануел е на пет години и има нужда от лечение, тъй като страда от сърдечно заболяване.

Битка след битка

В Гърция Кунева работи като чистачка в атинското метро. Наета е от фирмата за квалифицирани хигиенисти OIKOMET. Кунева бързо установява, че работодателят ѝ не зачита правата на работниците. Влиза в местния синдикат, става негов секретар и успява да издейства за работниците двойно повече почивни дни на месец. Преборва се и за повишаване на заплащането. Но не увещавайки работодателя да увеличи заплатите, а успявайки да издейства промяна, съгласно която категорията труд се повишава от „смесен труд“ на „тежък труд“.
През декември 2008 година е залята с киселина, като преди това е била заплашвана от работодателя си. Извършителят не е заловен, а „Амнести интернешънъл“ критикува гръцките власти заради безрезултатното им разследване. Кунева ослепява с едното око и претърпява множество други вътрешни и външни увреждания. През октомври 2013 година осъжда работодателя си на 250 000 евро обезщетение.
Пред гръцките медии Кунева твърди, че е била търсена от няколко политически сили, които са искали да я привлекат в редиците си. Казва, че най-близка до нейните разбирания се оказала радикалнолявата партия СИРИЗА. Кунева е вписана в листата, а преференциалният вот ѝ отрежда депутатско място в Брюксел.

Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас

Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас

А в България?

В България няма пълноценен аналог на гръцката СИРИЗА, за да се направи убедително сравнение, но и двете по-разпознаваеми леви партии правят впечатление с това, че в тях липсват работници. Лявата партия БСП предложи за европейските избори хора от следните професии: бизнесмени, икономисти, историци, журналисти. Без да броим кандидатите, които могат да се определят и като професионални партийни апаратчици, защото не са работили друго. Алтернативната АБВ постави на първите места икономисти и финансисти, както и един висш военен.
Но не става дума само за левицата и за работниците. Става дума и за това, че нито една политическа сила не залага на хора с увличаща лична история и автентична житейска битка. Българските политици като цяло предпочитат хора, „успешни“ по дефиниция. А не хора, които са борбени и рискуват всичко в името на каузата си. Хора като Константина Кунева.

 
 

Звезди, които намалиха своите гърди

| от chronicle.bg |

Повечето звезди, които са известни със своите гърди, са известни с това, че те са големи. Много от тях ходят с импланти, но дамите в галерията ни са направили точно обратното.

Те или са махнали имплантите си, или са намалили естествено огромните си гърди. Това съвсем не означава, че гърдите им вече са малки. Напротив.

Може да звучи озадачаващо, но прекалено големите гърди създават проблеми. Болки в кръста, затруднения при тренировки, тичане, фитнес, постоянните погледи са само част от причините.

Някои от звездите в галерията ни може да ви изненадат.

 
 

Emirates и Дженифър Анистън срещу забраната за лаптопи

| от chronicle.bg |

Американското правителство забрани преноса на лаптопи и друга електроника в ръчния багаж в самолет. Emirates отговарят на това с рекламен клип с Дженифър Анистън.

В рекламата, озаглавена „Let us Entertain You“ („Нека ви забавляваме“ – от англ. ез.), Дженифър Анистън пътува в икономична класа в Airbus A380. Със спота Emirates напомня за системата си за забавление, която включва над 2500 канала за филми, телевизия и музика. Тя е предостатъчна, за да не забележим липсата на лаптопи, заради забраната им.

Клипът всъщност е от реклама, която Анистън снима за авио компанията миналата година. Президентът на Emirates сър Тим Кларк уверява, че забраната ще се спази в срок. Освен Emirates забраната усещат и 8 други компании от Близкия Изток и северна Африка.

Клипът не разкрива нищо изненадващо, имайки предвид, че през 2016 компанията печели титлата „Най-добра авио компания на света“. Състемата им пък печели „Най-добрата система за забавление на пътници в света“.

Следва клипът:

 

 
 

Документален филм разкрива тайни за живота на Хийт Леджър

| от chronicle.bg |

Документален филм за Хийт Леджър ще разкрие неизвестни факти за личния му живот.

Актьорът почина през 2008 година на 28 години.

„I Am: Heath Ledger“ ще разказва за живота на звездата, като ще включва и интервюта на важни за него хора. Ще има нови детайли около кариерата на актьора и личния му живот. Все още не е обявено кои са ключовите лица, интервюирани във филма.

Хийт Леджър спечели сърцата на зрителите с „10 неща, които мразя в теб“, „Планината Броубек“, „Като рицарите“ и други. Превърна се в легенда с ролята си на Жокера в „Черният рицар“, което посмъртно му спечели награда на Академията.

хийт леджър

Филмът ще съдържа информация и за още един въпрос – причината за смъртта му. Официално става дума за инцидентна свръхдоза. Според някои обаче Хийт Леджър е станал жертва на мрачния си персонаж в „Черният рицар“.

Актьорът има дъщеря от актрисата Мишел Уилямс – Матилда. Момичето днес е на 11, но Уилямс много добре пази личния й живот.
„I Am: Heath Ledger“ ще се появи на екран по телевизионната мрежа Spike през май.

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.