Невъзможната германско-руска любов

| от |

Подобно нещо не се бе случвало отдавна – германски политици да приветстват постъпка на руския президент Путин, пише Дойче веле. Дали помилването на Михаил Ходорковски може да доведе и до трайно затопляне на германско-руските отношения?

merkelputin

Германско-руските отношения напоследък определено не са в най-цветущо състояние – най-вече заради възлови въпроси като демократичните реформи и човешките права в Русия. Именно заради това германският президент Йоахим Гаук реши и да бойкотира откриването на зимната олимпиада в Сочи. Към пъзела на усложненията освен това би трябвало да се добави поведението на Москва около събитията в Украйна: Путин толкова дълго саботираше подписването на споразумение за асоцииране между Украйна и ЕС, че накрая Киев реши да замрази проекта.

На фона на критиките и блокадите изведнъж обаче се случи нещо неочаквано: руският президент реши да помилва бившия шеф на концерна „Юкос“ и отявлен критик на Кремъл Михаил Ходорковски. С което успя да спечели благосклонността на германските политици. Канцлерката Ангела Меркел приветства освобождаването на Ходорковски, а външният министър Франк-Валтер Щайнмайер определи това като „добър знак“. Социалдемократът Ролф Мюцених пък заяви, че амнистията за активистите от „Грийнпийс“ и изпълнителките от „Пуси райът“ откриват нов шанс за интензивни разговори с Москва.

Мюцених обаче не пропуска да отбележи, че не може да става и дума за някакво затопляне на отношенията, тъй като решението на Путин е продиктувано повече от сметкаджийство, отколкото от милосърдие. След по-малко от два месеца в Сочи започва Олимпиадата, заради която Путин отнесе много критики. И германският външен министър Щайнмайер неслучайно говори за „очевидна връзка“ между двете събития – игрите в Сочи и помилването на Ходорковски.

Намеренията на Ходорковски

Освобождаването на Ходорковски безспорно предизвика еуфория, но както отбелзява доскорошният отговорник на германското правителство за връзките с Русия Андреас Шокенхоф, помилването не отменя факта за политическата присъда на Ходорковски. „Затова трябва да продължим да критикуваме тази форма на направлявано от политиката правосъдие в Русия“, настоява Шокенхоф.

И Ходорковски направи точно това. Непосредствено след освобождаването си в интервю за московското списание „The New Times“ той изтъкна, че „в руските затвори има още много хора, които трява да бъдат освободени, и на първо място Платон Лебедев“. Лебедев бе съдружник на Ходорковски в „Юкос“ и бе осъден заедно с него.

Андреас Шокенхоф от своя страна припомня, че освен няколкото по-известни случая – на Ходорковски, на „Пуси райът“ и на правозащитниците от Грийнпийс – в руските затвори лежат и други осъдени, които имат право на справедлив процес.

Един излиза, друг влиза

Такъв е например казусът с руския геолог Евгений Витишко. Той е част от група екоактивисти, които се обявиха срещу олимпийските игри в Сочи. В деня, в който беше освободен Ходорковски, Витишко бе осъден на три години заточение в трудов лагер за нарушение на изискванията в условната му присъда. Процесът бе безспорно политически, гласи категоричното становище на правозащитните организации.

„Това са конкретни хуманитарни случаи, за които трябва да се погржим“, призовава социалдемократът Ролф Мюцених. „От друга страна обаче трябва да положим всички усилия за обсъждане на общите интереси в международната политика с отговорните лица в Москва и да продължим да прилагаме предложенията, направени за модернизация на обществото.“ Андреас Шокенхоф на свой ред заявява, че независимо от мотивите на Кремъл, шансът не бива да се изпуска: „Трябва да подадем ръка на Русия и да ѝ предложим сътрудничество, тъй като Германия и ЕС имат интерес от това Русия да се превърне в модерна, правова и отворена държава, която да се бори ефекетивно срещу корупцията“. От тази гледна точка сегашният момент може би наистина е ключов: и двете страни се стремят към подобряване на отношенията.

 

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Красивата дъщеря на Младия папа

| от chronicle.bg |

В последната седмица луксозната модна къща „Бърбъри” обяви за свое ново лице Айрис Лоу. Ако това име не ви говори нищо, то нека ви разкажем за 16-годишната дъщеря на Джъд Лоу и Сейди Фрост.

Модата не и е чужда – най-малкото нейна кръстница е супермоделът Кейт Мос.

Преди година дъщерята на Джъд Лоу, който влезе в ролята на глава на римокатолическата църква в сериала „Младият папа“, се снима за корицата на тинейджърския вариант на Vogue. Тази година тя ще бъде лице на червило на „Бърбъри” – каквито в предишни години са били Кейт Мос, Кара Делевин и Лили Джеймс. Това е първата модна рекламна кампания, в която Лоу се снима.

„Бърбъри” и друг път са се оглеждали сред поколенията на световни звезди за кампаниите си. Преди две години Ромео Бекам участва заедно с Наоми Кембъл в реклама на марката, а миналото лято брат му Бруклин стана лице на британска кампания на „Бърбъри”.

Със сигурност кампанията ще отвори много врати и пред дъщерята на Джъд Лоу.

Вижте в галерията няколко факта от живота й.

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш възприет като „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.