Невъзможната германско-руска любов

| от |

Подобно нещо не се бе случвало отдавна – германски политици да приветстват постъпка на руския президент Путин, пише Дойче веле. Дали помилването на Михаил Ходорковски може да доведе и до трайно затопляне на германско-руските отношения?

merkelputin

Германско-руските отношения напоследък определено не са в най-цветущо състояние – най-вече заради възлови въпроси като демократичните реформи и човешките права в Русия. Именно заради това германският президент Йоахим Гаук реши и да бойкотира откриването на зимната олимпиада в Сочи. Към пъзела на усложненията освен това би трябвало да се добави поведението на Москва около събитията в Украйна: Путин толкова дълго саботираше подписването на споразумение за асоцииране между Украйна и ЕС, че накрая Киев реши да замрази проекта.

На фона на критиките и блокадите изведнъж обаче се случи нещо неочаквано: руският президент реши да помилва бившия шеф на концерна „Юкос“ и отявлен критик на Кремъл Михаил Ходорковски. С което успя да спечели благосклонността на германските политици. Канцлерката Ангела Меркел приветства освобождаването на Ходорковски, а външният министър Франк-Валтер Щайнмайер определи това като „добър знак“. Социалдемократът Ролф Мюцених пък заяви, че амнистията за активистите от „Грийнпийс“ и изпълнителките от „Пуси райът“ откриват нов шанс за интензивни разговори с Москва.

Мюцених обаче не пропуска да отбележи, че не може да става и дума за някакво затопляне на отношенията, тъй като решението на Путин е продиктувано повече от сметкаджийство, отколкото от милосърдие. След по-малко от два месеца в Сочи започва Олимпиадата, заради която Путин отнесе много критики. И германският външен министър Щайнмайер неслучайно говори за „очевидна връзка“ между двете събития – игрите в Сочи и помилването на Ходорковски.

Намеренията на Ходорковски

Освобождаването на Ходорковски безспорно предизвика еуфория, но както отбелзява доскорошният отговорник на германското правителство за връзките с Русия Андреас Шокенхоф, помилването не отменя факта за политическата присъда на Ходорковски. „Затова трябва да продължим да критикуваме тази форма на направлявано от политиката правосъдие в Русия“, настоява Шокенхоф.

И Ходорковски направи точно това. Непосредствено след освобождаването си в интервю за московското списание „The New Times“ той изтъкна, че „в руските затвори има още много хора, които трява да бъдат освободени, и на първо място Платон Лебедев“. Лебедев бе съдружник на Ходорковски в „Юкос“ и бе осъден заедно с него.

Андреас Шокенхоф от своя страна припомня, че освен няколкото по-известни случая – на Ходорковски, на „Пуси райът“ и на правозащитниците от Грийнпийс – в руските затвори лежат и други осъдени, които имат право на справедлив процес.

Един излиза, друг влиза

Такъв е например казусът с руския геолог Евгений Витишко. Той е част от група екоактивисти, които се обявиха срещу олимпийските игри в Сочи. В деня, в който беше освободен Ходорковски, Витишко бе осъден на три години заточение в трудов лагер за нарушение на изискванията в условната му присъда. Процесът бе безспорно политически, гласи категоричното становище на правозащитните организации.

„Това са конкретни хуманитарни случаи, за които трябва да се погржим“, призовава социалдемократът Ролф Мюцених. „От друга страна обаче трябва да положим всички усилия за обсъждане на общите интереси в международната политика с отговорните лица в Москва и да продължим да прилагаме предложенията, направени за модернизация на обществото.“ Андреас Шокенхоф на свой ред заявява, че независимо от мотивите на Кремъл, шансът не бива да се изпуска: „Трябва да подадем ръка на Русия и да ѝ предложим сътрудничество, тъй като Германия и ЕС имат интерес от това Русия да се превърне в модерна, правова и отворена държава, която да се бори ефекетивно срещу корупцията“. От тази гледна точка сегашният момент може би наистина е ключов: и двете страни се стремят към подобряване на отношенията.

 

 
 

Мишел Пфайфър се появи на корицата на списание Interview

| от chronicle.bg |

Актрисата Мишел Пфайфър не е позирала за корицата на списание Interview от 1988 година.

Изглежда обаче сякаш изобщо не е минало толкова време, тъй като 58-годишната актриса изглежда прекрасно на априлската корица на списанието. Тя дава и интервю заедно с режисьора Дарън Аронофски, който стои зад филма „Mother!“ с нейно участие.

В интервюто за списанието тя разказва, че мрази да дава интервюта, защото се страхува, че е фалшива, а разговорът ще я разкрие.
Актрисата, номинирана три пъти за Оскар, разказва, че въпреки процъфтяващата си филмова кариера, няма зад гърба си официално обучение. Вместо това се е учила пред очите на целия свят.

„Чувствам се наистина у дома, когато съм на снимачната площадка“, казва актрисата. „По-балансирана съм, когато работя, наистина“, казва още тя.

В момента Пфайфър работи по три филмови проекта – „The Wizard of Lies” на HBO, “Mother!” на Ароновски и римейк на „Убийство в Ориент Експрес“.

 
 

Никол Кидман е „Кралицата на пустинята“

| от chronicle.bg |

В последните седмици гледаме Никол Кидман предимно на малкия екран.

Тя играе Селест в сериала на HBO “Големите малки лъжи” – сексапилна юристка, зарязала кариерата заради семейството си, жертва на домашно насилие.

Предстои обаче скоро да я видим и на големия екран в друга роля, която несъмнено също и подхожда – на британската журналистка и пътешественичка Гертруд Бел в биографичния филм на Вернер Херцог „Кралицата на пустинята“. Официално премиерата на филма се състоя през 2015 на Международния филмов фестивал в Берлин, където продукцията беше посрещната с негативни отзиви и слаб рейтинг. Той дори беше определен като голямото разочарование на фестивала.

Въпреки че вече може да бъде гледан в България, той най-накрая ще бъде разпространен по кината в САЩ и на видео на 14 април.

Наскоро беше пуснат и нов трейлър, който да популяризира филма.

В главната роля влиза Никол Кидман, а поддържащи роли имат Джеймс Франко, Робърт Патинсън и Деймиън Люис.

Във филма виждаме носителката на Оскар Кидман в ролята на новаторката Гертруд Бел, която се отправя от Англия към Техеран, в търсене на своята свобода. Това е история за една велика жена, която не се вписва в обществените рамки на Викторианска Англия, и която разбива стереотипите на епохата си, ставайки първата жена, пътуваща сама из Близкия Изток.

Пътешествието й донася романтична среща с Британски офицер (Джеймс Франко), заплахи от строги култури, белязани от брутално потисничество над жените, и запознанство с известния Т. Е. Лорънс, известен като Лорънс Арабски (Робърт Патинсън).

Забележителна фигура за епохата си (1868-1926), агент на Британското разузнаване по време на Първата световна война и една от най-важните политически фигури, тя участва в начертаването на границите на Ирак, в началото на 20-те години на ХХ в. „Колкото по-дълбоко се потапяме в пустинята, толкова повече всичко заприличва на сън. На всяка стъпка в пустинята, животът и огънят ме притежават. Сърцето ми не принадлежи на никого, само на пустинята.“, заявява героинята на Кидман в трейлъра.

„Мисля, че съм добър в подбора на актьори и това е важна част от професията ми“, разказва Херцог пред „IndieWire” за избора си на актьори.

„А Никол Кидман е идеална за ролята. Превъплъщението й няма аналог. Не съм виждал подобно нещо почти от десетилетие от нито една актриса в нито един филм. Феноменално е. Лесно е да вземеш звезда с голяма пазарна стойност… Не, случаят не е такъв. Трябва да има химия. Ако липсва спойката между актьорите, накрая ще имаш едно мъртвородено бебе. Знаех, че спойката между нея и Джеймс Франко и химията й с Деймиън Люис ще проработят. Така и стана. Това е ключът към кастинга“, азва още той.

Херцог е режисьор и сценарист на продукцията, заснета в Мароко и Йордания.

 
 

TUBORG разкрива нова визуална идентичност на глобално ниво

| от chronicle.bg |

Датският бранд Tuborg разкри нова глобална маркетинг кампания под мотото „Open for more”.

Кампанията предлага на младите потребители редица нови елементи, създадени да вдъхновят различни културни общности на различни пазари – в Източна Европа, Русия и Азия. Двете основни теми в кампания 2017 ще бъдат „музика“ и „традиции – от 1880 досега“.

Tuborg_5

Нова комуникация на всички нива (електронна, дигитална, външна, в търговските обекти) следва освежаването на марката, което започна с промяна във визията на всички видове опаковки на Tuborg (малка и голяма стъклена бутилка, кен, PET).

Тази промяна е първата от 2012 година насам и представлява изцяло нова иконография на бранда с нова цветна схема на логото, включваща сини елементи, които да отличат Tuborg пред повечето „зелени“ брандове. Дело е на дизайнера Turner Duckworth, който е запазил и обновил и някои съществуващи елементи – в един по-динамичен и младежки дух.

Вече е активен и новият сайт на марката. 

 
 

Ако изневери веднъж, ще изневери и втори път

| от chronicle.bg |

Ако партньорът ви е изневерил веднъж, най-вероятно няма да е за последно.

Това сочи ново проучване, проведено от Лондонски университетски колеж.

То сочи, че неверните половинки са склонни да правят едно и също повече от веднъж и да лъжат партньора си. Проучването открива, че с всяка лъжа, която човек казва, той се чувства по-малко зле да повтаря прегрешението си впоследствие.

Причината за това се корени в сегмент от мозъка, наречен амигдала, който ни кара да се чувстваме зле, когато лъжем. Всеки път, когато лъжете, реакцията на амигдала отслабва, съответно – чувствате се по-малко виновни.

Изследването не цели да тества изневярата, а способността на хората да лъжат.

На участниците са показвани буркани с монети и от тях се иска да покажат на друг човек, който получава размазано изображение на буркана, да познае колко монети има в него.

Когато разберат, че ще получат пари, ако партньорът им предположи по-висока цифра, те стават по-склонни да излъжат.

Въпреки че изследването не е фокусирано върху изневярата в частност, авторите му предполагат, че механизмът е сходен.

Идеята е, че когато изневерите за първи път, се чувствате зле. Следващия път се чувствате по-малко зле и т.н.

Това означава, че колкото повече лъжем, толкова по-склонни сме да лъжем.