Нещо положително

| от | |

Акция за събиране на дрехи и играчки за деца бежанци

Една история, разказана специално за нас от Събина Панайотова.

Исках да напиша нещо положително. По-скоро да го опиша, защото ми се случи в събота.

Прекарах деня си на един вътрешен паркинг на бул. „В. Левски“. Нищо особено – голяма площадка, а в единия й край сграда и до сградата кашони с дрехи и играчки. В този двор мои познати събираха дарения за бежанските лагери във и около София.

Отивам леко закъсняла – имам куче за разхождане, водя и приятелка. Юлия е аутрийч координатор на фондация „Инициатива за здраве“, не се страхува от мръсна работа. Предната вечер случайно й споменах какво ще правя и на третата секунда тя се отказа да чисти у тях и реши да дойде да помага.

На място намираме Илияна, Боряна и Мина. Илияна е журналист. Не бързайте да съскате, тя е от добрите – пише адекватно и по важни теми, даже успя да пробие в Cosmopolitan със статия за осиновяване кучета. Боряна е от нашия парк. На кучкарски жаргон, това ще рече че си разхождаме кучетата на едно и също място. С нея сме водили улични на кастрация, прибирали сме приемни бебета, скоро се показвахме по сутрешни блокове покрай масовото хвърляне на отрова в квартала. Мина е в центъра на нещата. Тя тича да събира помощи, ходи по лагерите, превежда, изпълнява рецепти и носи лекарства на бежанците, води лекари при тях. Говори по телефона с коменданти на лагери, с дарители, транспортната фирма, която безвъзвратно е предоставила камион, с Агенцията по бежанците.

Там са още Васко и брата на Мина. Сещам се кой е Васко от Facebook – беше активен покрай протестите, сега обикаля лагерите да координира и да носи помощи. Сам за няколко часа вдигнал refugees-bg.org, за да има едно място в нета с всичката информация. Сутринта преди да дойде обрал всички стари играчки на собствените си деца и сега ги разтоварва от багажника и разпределя по кашоните. Едното му дете днес има рожден ден и затова няма да остане цял ден. Братът на Мина пък е собственик на мястото. Отворил паркинга, извадил машина да има чай и кафе, донесъл вода и кола. По-късно идва и Марина. Марина е адвокат от кучешката мафия, от групата, която успя да криминализира насилието над животните през 2011. Днес сгъва дрехи по кашоните.

Играчки за сирийски деца

Към 12 вече има добро количество дрехи разпределени по възрасти и сезони. Играчките и те се сортират, но след възражение, че не можем да определяме децата и да им казваме кой да си играе с кукли и кой с колички според пола, решаваме, че няма да ги сортираме чак толкова. Има торба с терлици и чорапи, торба с шапки и шалове, корито пълнo с хавлии, торби памперси. Това е втората акция за играчки, дрехи и медикаменти за децата в лагерите на тази група хора. Миналата събота занесли първите лекарства и децата си поискали играчки. В събота срещу неделя на пожар събирахме играчки и ужасно много хора се отзоваха.

Разбирам, че по-голямата част от даренията от тази събота ще отидат в лагера в „Ковачевци“. Отворил е скоро. Не се знае точно какво е положението, но се знае, че има много семейства с бебета и малки деца, вероятно нямат нито дрехи, нито лекарства. Колегите на Боряна са събрали пари за багажник с бебешка храна за най-малките.

Семейство идва да дарява с детето си

Постепенно започват да пристигат все повече хора. Семейства идват с децата си и започват да разтоварват – памперси, дрехи, играчки, торба след торба. Малки и по-големи деца разтоварват торбите с дарения, очаквам да са много ок с това, че им даряват играчките на други деца, но няма проблем. Няма разплакани. Майка идва с едно дете на ръце и второ малко по-голямо, което ми подава три големи торби. Жена се извинява, че е избрала да ги сложи в хартиени пликове – няма проблем, ние така или иначе ги сортираме. Някои оставят и пари за лекарства. Всички искат да помогнат. Няколко часа по-късно камионът идва и започваме да товарим, а хората продължават да носят дарения. Вечерта гледам снимките от „Ковачевци“. На тях всички се усмихват!

Не ме разбирайте погрешно, аз не съм чак толкова добър човек. Даже повечето време не харесвам деца. Не съм направила нищо героично или голямо. Но от малкото, което върша съм научила едно. Ако трябва да ви дам дори само една причина утре да направите нещо добро, тя е – хората, които ще срещнете по пътя. Страхотно е да спасиш куче – да го видиш здраво и обичано в дом. Страхотно е да знаеш, че довечера едно дете ще прегръща зайче на цветя и това ще го направи малко по-щастливо от Бог знае колко време насам. Не, не съм религиозна. Нещото, което обаче аз взимам за себе от всичко това са хората – усмихнати, добри, силни, хора, които действат. На другата вечер ги видях повечето и на протеста пред СУ. Дарител питал Мина: „Вие от фондация ли сте?“ Смеем се. „Не, ние сме просто приятели на Козата Ани.“ Ние не сме държавата, не сме НПО. Никои не сме.

Храна на бебета беженци в лагера в „Ковачевци“

Най-хубавата ми събота в София от доста време. Следващата (02.11,2013) пак сме там. От 11 до 17 часа на паркинга на рок бар „Фенс“ – бул. „Васил Левски“ 114, паркингът е от към ул „Черномен“ ( успоредна на „Васил Левски“, влиза се от ул. „Искър“ или бул. „Дондуков“ по ул. „Волов“ или ул. „Стара планина“).

Събираме: детски и бебешки дрешки, играчки, памперси всички размери, моливи, флумастри, тебешири, детски колички, пластелин, боички, топки.

Благодарим предварително!

Повече за бежанските лагери около София:

В момента в София има два легара – „Военна рампа“ и „Враждебна“. Всички лагери и акции за събиране на помощи може да видите на картата на Refugees in Bulgaria.

 
 

България е на 25-о място в света по скорост на мобилния интернет

| от chronicle.bg |

Страната с най-бърз мобилен интернет в света е Южна Корея, сочат данни на Open Signal. С близка скорост са Норвегия и Унгария. Докато в Южна Корея можете да ползвате интернет със скорост 37.5 мегабита в секунда, в Норвегия – 34.8, то в Унгария скоростта е 31 мегабита в секунда.

Open Signal са изчислили данните за 87 държави. Средната скорост за 4G връзка е 17.4 mbps, което означава, че трите топ държави скоростта е почти два пъти по-висока. Въпреки това обаче количеството време, което хората прекарват свързани с wifi мрежи не намалява, а точно обратното. Например в Южна Корея потребителите прекарват 50% от времето си с wifi връзка.
Това значи, че мобилната връзка се използва не за да замени wifi мрежите, а за да ги допълни.

България е на 25-о място по скорост на мобилния интернет и изпреварва страни като Великобритания, Италия, Германия и Франция.

 
 

Той не е чудовище

| от chronicle.bg |

До преди седмици той беше най-популярния човек в YouTube. Тази седмица обаче Disney се отказаха от сътрудничество с шведската YouTube звезда Феликс “PewDiePie” Кйелберг, след като Wall Street Journal повдигнаха въпроса за антисемитските послания в няколко от неговите видеа, пише „Бъзфийд“. В тях той експериментира какво би направил човек за 5 долара и кара различни хора на различни места по света да отправят расистки послания, обидни дори за тях самите, за да покаже колко лесно се поддават на алчността.

YouTube последваха примера на Disney скоро след това, като отмениха предстоящия втори сезон от неговата уеб поредица, Scare PewDiePie. Някои от неговите видеа с по-скандално съдържание бяха изтрити, и той вече не е “Google Preferred” продуцент в YouTube — но както отбелязва Kotaku, Кйелберг получава все още рекламни приходи от записите си.

За тези, които не ги харесват, видеата на Кйелберг, в които той прави коментари, докато играе видеоигри, все така са дразнещи, дори и да не включват нацистки отправки. 

Едната история, която бихме могли да разкажем, е за технологиите, парите и сферата на знаменитости, които познаваме, слели се в най-наболелия въпрос на 2017: възходът на белия национализъм и фашизъм в Америка. Това е хитова тема, но не е истинската история.

Истинската история с PewDiePie не е, че някой, когото мразите на база предразсъдъци — заради лично неодобрение на неговата евро-DJ несъзнателност и крещяща енергия, или защото като цяло отхвърляте неговия бранш, или защото не вярвате, че някой може да спечели толкова много пари, като реално не прави нищо особено — си е получил заслуженото. Това е бягство от реалния проблем, защото самият PewDiePie не е самият проблем. Той е един от 50 милиона и една капки в океана, уловени във вълна към противен бряг.

Връзката на PewDiePie с неговите последователи е и реципрочна система на признание, и мъжки култ към личността, не го диагностицираме като нещо необичайно: приемаме го за естествено, защото “мъжете са си мъже”. Можем да демонизираме “тях” (тези, които отиват твърде далеч) като идея, да продължаваме да ги игнорираме в реалността, и да се правим после на шокирани, когато нуждата им от внимание най-накрая съвпадне със способността им да бият на очи.

Въпросът не е в правотата. Естествено, шегаджиите-расисти, тролове и начинаещи фашисти не са прави; естествено, те са неконтролируеми, подпомагани от корпорации, които им осигуряват платформа за организация и трибуна за изказ. Въпросът е в разбирането какво стои зад тази тъмна страна на интернет и как да го спрем.

Кйелберг не е първият или единственият създател на видеа от този тип, но отпечатъкът от него е навсякъде. Огромната част от “Let’s Play” видеата и друго косвено свързано с игрите съдържание, което представлява мнозинството от съдържнаието с много абонати в YouTube, носи неговата следа, неговите идиоми, неговата сбита реч. Донякъде от късмет и шанс, неговият ефект върху доминиращия зараждащ се медиен формат на XXI век е постоянен, като поражда тропи и формати и стандарти за изразяване, които са сравними с неговата слава. Ако YouTube видеата са изкуство, той е случайно появил се Пикасо.

Повечето хора, които говорят за Кйелберг сега, обаче всъщност не го познават толкова. Хората са склонни да надценяват колко разпространени са техните собствени позиции и интереси, феномен, наречен “фалшив консенсус”. Той обяснява защо близките ви постоянно се шокират от неща във Facebook; той обяснява в голяма част защо левицата и десницата са шокирани от реакциите на президентите Тръмп и Обама. Той обяснява и защо Феликс Кйелберг е толкова лесна табула раза за собствените ни есета и анализи: защото той е значим основно за младежите, чиито идеи и обсесии все още не се приемат насериозно от масовия дискурс.

Сред младежите между 13 и 18 години, според сп. Variety през 2014, PewDiePie е по-разпознаваем от Дженифър Лорънс. Ако това ви се струва невъзможно, стигате до разбирането на “фалшивия консенсус”. Децата пред екраните — които като цяло игнорират развлекателното съдържание, новините и културата, които вие считате за важни, света такъв, какъвто останалите като нас го разбират — изграждат свой собствен свят: те изграждат бъдещето. 50 милиона от тях. И феновете на PewDiePie, независимо дали това ви харесва, получават нещо реално от него.

“Много хора ме приемат за приятел, с който могат да релаксират за 15 минути дневно,” обяснява Кйелберг през 2014. “Самотата пред компютърния екран ни обединява. Аз обаче никога не съм се опитвал да бъда модел за подражание; просто искам да ги поканя да дойдат при мен.”

Като се има предвид тази връзка, не напълно симулирана интимност, няма нищо толкова разочароващо като YouTube знаменитост, изпадаща в подсъзнателни предразсъдъци или непривлекателни нагласи. В първите седмици на 2017, нереконструираното разбиране на Кйелберг за социална и политическа динамика доведе, както често се случва, до катастрофа, пише „Бъзфийд“.

Първо The Sun изолира аудио от видео, в което Кйелберг използва расова обида по време на особено триумфален момент. Няколко дни по-късно, стабилно нарастваща склонност към упоменаване на нацистите, Хитлер и антисемитски теми – Wall Street Journal преброява девет такива случая – експлодира под формата на скеч, в който Кйелберг наема двама души в Индия да държат плакат, призоваващ към смъртта на всички евреи (нещо, което по думите на Кйелберг той никога не е смятал, че те наистина ще сторят).

Кйелберг никога не е бил особено интелектуален. Неговият разсеян, пронизителен говор винаги е съдържал твърде много “кучки”; неговото настояване да се обръща към последователите си с “братлета” е част от нереалистично фокусираното върху мъжете възприятие, че гейминг културата има собствена демография (отново случай на фалшив консенсус). Като влиятелна фигура и инфлуенсър, това означава, че Кйелберг допринася за това, като подстрекава към това: той е едновременно създание и лидер на мислене във формално мъжки бранш и култура, изживяващ дълбока криза на идентичността.

Шокиращите онлайн активисти са породени от култура, изолирана от реалния живот. Шегите за Хитлер и изнасилвания идват първоначално от наивност, и в крайна сметка се слягат в убеждения: има безброй стендъп комици, хванати със свалени гащи, които са силно засегнати от негативната реакция и отвръщат с двойно по-голямо озлобление и стават зли. Проектирането на нашата културна сянка върху тяхното друго аз — ние, добрите хора, търсещи и стъпкващи тези, които тайно не са добри — ни пречи да видим как тези общности се зараждат, разрастват и се подхранват от нашето отхвърляне.

Това не е аргумент срещу политическата коректност като зла концепция, породена от консерватизма, не е и призив за съчувствие към интернет троловете по света. Слънчевата светлина обаче е най-добрият дезинфектант, и това, което не можете да видите — или отказвате да видите — е нещо, което не можете да поправите. Криенето от най-грозните части на нашата собствена култура ги поставя в позиция да причиняват най-голяма вреда.

Приучени сме да се дистанцираме от троловете с аниме аватари, така че те остават невидими — докато изведнъж не спрат да бъдат. Те стават колективи, в който момент изглежда сякаш са се зародили от нищото. Те обаче идват отнякъде: скука, самота, всеобщото усещане (което повечето от нас имат късмета да преодолеят в детинството) да бъдеш главният герой във вселената, който е жертва на лошо отношение въпреки че е най-добрият.

За тези момчета изнасилването и Ане Франк са еднакво призрачни истории, еднакъв път към екстремното. Този тип дълбоко огорчени мъже винаги ще говорят по-шумно, ще се надвикват, и ще надвикват жените. Нърдовете крещят, защото се чувстват незабележими и нечути. Това е единствената причина, поради която някой го прави.

Това не е далеч от стъпката мислещи еднакво герои-жертви се свързват с “еджлордовете” и се радикализират взаимно, точно както активистите за правата на мъжете, или противните свалячи: никой друг не разбира тяхната отбранителна перспектива, нуждата им от признание, нуждата им от помощ. Всъщност те биват оплювани за това. И те съответно се насърчават един друг, и тъй като всичкият хумор е базиран на усещане за дискомфорт, и семената рано или късно покълват, омразата чрез шеги в крайна сметка еволюира в реална омраза.

Представете си приемливото ниво на омраза в хумора, дори само преди няколко десетилетия, от черните лица на белите, играещи черни, до семеен тормоз и “испанската муха” — и как те биха еволюирали, без натиск от обществото като цяло за спирането им. Представете си, че хората зад тези така наречени шеги в момента съществуват в свят, доколкото те го разбират и емоционално го ценят, пълен с хора, които ги насърчават.

Тъй като пренебрегваме тези хора, докато те изминават пътя от точка A до точка B, приемаме, че A е равно на B; те никога не са се “променяли,” просто прикритието им е изчезнало. Гледали сме настрани в реалността, достатъчно дълго, за да се случи промяната извън периферното ни зрение. Реалността е, че те са имали нужда от граници, и ние не сме им ги дали, защото са били твърде противни, за да ги гледаме. Очертаването на самоуспокояваща граница между “Reddit нърдовете” от една страна и “чудовищата” от друга не прави нищо, за да ги спре, още по-малко, за да им помогне. То работи само в наша полза.

Представете си колко лесно би било да идолизирате някой, на който толкова редовно може да се разчита да променя личния ви прозорец на Овертон — категорията на нещата, които сте смятали за немислими — така че да включва неща, които вие не бихте казали преди шест месеца… на всеки шест месеца. Това е прекрасно усещане на свобода и престъпване на граници, и то никога не спира: това, което ви дава тръпка, сега вече звучи като ежедневие, всички го казват, всички са го нормализирани, и трябва да преминете към нещо друго. Нещо по-лошо, иначе никой няма да обърне внимание. Този възвратно-постъпателен дискурс осигурява невероятно признание, като учи, че най-лошото, което някой може да помисли, не го прави кофти човек, а герой.

Тази стратегия на групова терапия също така означава своеобразно взаимно упълномощаване: ние игнорираме степента, в която мъжете постоянно се нагаждат едни към други, или към “алфата” в дадена ситуация, за да видят къде е границата — примерно както Тръмп казва на Били Буш, че “те” позволяват да правиш всичко — и когато нито една от страните в този разговор няма усещане за авторитет, това се превръща в самозатвърждаваща се система на съгласие и консенсус.

Оспорването на тази базова рамка — на съвместна идеология, на сложни ориентири, които момчетата и мъжете използват, за да определят и насочват поведението на себе си и другите — означава да се нарушат правилата на “момчешкия клуб”. Невъзможно е да бъде зададен този въпрос, без да се изправим пред “мъжката крехкост”, пред защитата на мъжествеността в духа на #NotAllMen: “Как може да твърдиш, че следвам лидера?”

Със знаменитост като Кйелберг, това води до идеята, че ако да бъдеш “фен” е част от идентичността ти, всякакво оспорване на него е присъда за теб на поне две нива: като героичен независим мислител, и като човек с достатъчно изтънчен вкус, за да харесва нещата, които харесваш. Изследването на въпросната култура, независимо дали тя е на видеоигрите, или YouTube, или бялото расово превъзходство, е абсолютна атака срещу членовете й, от посока, която те не могат да видят или разберат. Защото като всеки въпрос, засягащ привилегия, ефектът й е екзистенциален, в духа на Лъвкрафт: за всяка група светът изглежда по един начин, но реално той изглежда другояче, а мозъкът ни е неспособен да осмисли другия начин.

Това се превръща в самозащитаващо се, самоподдържащо се статукво, което изпада в безумие, като всеки от тълпата убеждава другите, че това е нормално, че е редно: всъщност другите са тези, които не го разбират. Всеки “еджлорд” и начинаещ фашист си представя, че е Нео, отварящ очите си за тайната истина.

Фантазията за “Избрания” е най-невъзможна за разчупване или спиране, защото подхранва силно егото — и защото няма никакви “доказателства”, аргументи или срам, които да работят срещу нея; тя поглъща всичко. Това е нещото, което някои мъже в тези не твърде тясно свързани кръгове на привилегированост и скандалност сами признават като “гамбит на Ксанатос” — каквото и да стане, аз печеля. Можете да видите версия на това в отговора на PewDiePie на критиките срещу него: “Мисля, че да ставаме полиция на политическата коректност на практика ще ни прецака всички,” казва той в едно видео, “и тази година, 2017, реших да се боря. Ще бъда верен на себе си.”

Добавете към това и факта, че мъжете в нашата култура са приучени да виждат себе си като единствения обективен и рационален играч, и виждате специфично американска форма на радикализация, за която още нямаме понятие, защото е съвсем нова. В другите държави, ако млад мъж се чувства толкова важен и прав, и нечут от другите, че да е склонен да наруши законите или да навреди на хората, за да ги накара да разберат, имаме понятие за това: тероризъм. Просто не можем да го видим в самите нас.

Някъде в последните 10–20 поста на Facebook потока ви — не е нужно да скролвате твърде много — вероятно ще видите пост от човек, който обичате, който пуска с лекота шега за газови камери, или подмята нещо за изнасилване в или от видеоигра, или тайно/не толкова тайно смята, че Хилъри е кучка и това не подлежи на оспорване.

Чудовища ли са тези хора? Не. Но използвате определението “чудовище”, за да не се налага да признавате тази тяхна страна, за да избегнете да говорите с тях за нея, за да ви предпази от това да отворите кутията на Пандора и да видите какво има вътре. Бихте предпочели да изчакате и да се надявате ендшпилът в този случай да е нещо различно. Насилието, омразата и организираният активизъм са за тези, с които се асоциират другите хора, не за тези, които познавате и обичате.

PewDiePie е симптом на болест на мнозинството, но защото той случайно е забогатял, се задоволяваме да стоварваме отговорността единствено върху него. Неговото падение изглежда антикапиталистическо, неконформистко, кара ни да изпитваме всичко, което обичаме да изпитваме, когато се опитваме да докажем, че сме по-добри от другите. Истината обаче е, че почвата, на която расте този плевел, е реалността на Америка и съвременния свят, и ще насърчаваме и занапред това поведение, и този начин на мислене, докато те не дадат преки резултати.

Причината за това е ужасна и крайно проста: защото хленчещото самомнение и самоугаждане на белия мъжки гняв — от Геймъргейт до “Анонимните”, от WikiLeaks до The Fappening, всички разпространяващи се форми на объркване и гняв от “алтернативната десница”, които не бихте могли да разграничите от тезези на дори най-малко радикалната реална десница — са толкова отблъскващи, че е почти невъзможно да ги гледате или анализирате. Ние обаче няма да се избавим, както и те няма да се избавят от проблема, ако не опитаме. Болката им може и да е жалка, но наблюдавайте как тя се разпространява.

 
 

Range Rover Velar: тийзър преди официалната премиера

| от chronicle.bg |

През 1970г. Land Rover пуска на пазара луксозния SUV Range Rover. Почти половин век по-късно, предстои да видим четвъртия член на семейството на Range Rover – Velar, който ще бъде представен официално на 1 март 2017 г.

Елегантна опростеност, визуално редуциращ подход и новаторски технологии за потребителите са отличителните черти на новия Range Rover Velar.

Името на Velar произхожда от първите прототипи на Range Rover от 60-те години на миналия век: пионерите в сферата на луксозните SUV автомобили.

rrnewrrfamilylinedrawingteaseimage220217-resize-1024x293

Когато разработващите инженери искали да скрият истинската идентичност на 26-те модела Range Rover преди серийното производство, те избрали името Velar, произхождащо от латинското “velare”, което означава „забулвам, покривам“.

Пълната инфорация за Range Rover Velar ще бъде обявена на 1 март 2017 г.

 
 

H&M промотира албум на поп сензацията Зара Ларсон с нова колекция

| от Спонсорирано съдържание |

H&M започна колаборация с поп звездата Зара Ларсон по случай първия й албум. Зара е сред 30-те най-влиятелни тийнейджъри в света според класацията на списание Time.

H&M ще промотира предстоящото излизане на албума “So Good” на дигиталните екрани във всички магазини на марката по света от днес до официалното му представяне на 17 март. Онлайн клиентите на H&M имат възможността да запазят предварително албума на hm.com, което ще гарантира автоматичното му добавяне в Spotify профилите на почитателите на Зара Ларсон в деня на световната премиера.

„Изключително щастлива съм, че ще осъществим този проект заедно с H&M. Винаги съм била сред почитателите на марката, защото тя е точно толкова забавна и привлекателна, колкото и достъпна за младите момичета, а това са основни неща за мен. Също така, екипът е толкова приятен за работа, че нямам търпение да споделя какво успяхме да сътворим заедно!”

Колаборацията също включва ексклузивна капсулна колекция, разработена в колаборация между Зара Ларсон и дизайнерския екип на H&M. Колекцията е отражение на личния стил на звездата – съчетава успешно елементи от стрийт облеклото с препратки към сценичните й костюми.

Капсулната колекция Zara Larsson><H&M ще откриете в избрани магазини и онлайн от 18 май. В България ще я откриете в магазин H&M на бул. Витоша 6, както и онлайн.