Неща, които политиците не трябва да правят

| от | |

Бисер Манолов (bissermanolov.com)

Според вас кое е по-правилно да кажем – че политиците ни са такива, каквито сме ние, или че ние сме такива, каквито са политиците ни? Според мен директният отговор е грешен. Основният проблем е, че от началото на прехода ние не сме едно. С малки изключения всеки, яхнал депутатското кресло, претърпява моментална метаморфоза. Имам чувството, че от първия ден на „депутатстването“, още на входа на парламента на всеки от народните избраници биват инжектирани отровни дози големеене и безкрайно самочувствие. Полунеграмотни правоимащи изведнъж придобиват самочувствието на ядрени физици.

stop

Драмата започва от това, че „главозамаялите“ се някак си традиционно са най-активни по темите, от които имат най-малко понятие. Отстрани погледнато, започвам да си мисля, че има някакъв невидим играч, който кара земеделеца да се изказва по бюджетни проблеми или педагози да пишат правната уредба на държавата. Видим е принципът, който се спазва, и той е: „Всеки да коментира само и единствено теми, от които не разбира.“ Нали ви е ясно обаче по кои теми всички депутати имат винаги категорично становище?

Енергетика и финанси, разбира се

Има ли депутат в пленарната зала, който да не може да обясни „защо токът е скъп“ и как „бюджетът не достига за нищо“. Като правило също така се набива на очи, че колкото си по-неграмотен, толкова си по-настървен. Заслушайте се само за малко в „експертните“ дебати в пленарната зала и ще ви се наложи да си потопите главата в кофа със спирт за дезинфекция на мислите.

През последните дни полуграмотното говорене на тема „финансова стабилност“ ми дойде малко в повече. Представяте ли си как звучат в ушите на хората изказвания от типа „България е фалирала държава“ или „чака ни Виденова зима с банковата система“. Как е възможно български политик да си позволи да атакува директно която и да е българска банка в името на собственото си оцеляване? Дава ли си сметка до какви последствия в дългосрочен план може да доведе това? Наистина ние, българите, много се мразим, бих казал неистово. Първо, защото българите си избираме такъв „типаж“ политици, и второ, защото впоследствие се гърчим от страх и ужас от „леещата се експертиза“ от трибуната на Народното събрание.

Винаги съм смятал, че всеки политик задължително трябва да премине кратък курс по финанси. Всички знаем прекалено добре, че кой каквото и да говори, на финала става въпрос за пари. Не мисля, че след такъв курс съответният политик ще стане финансов експерт, но поне със сигурност ще разбере, че по тази тема ще трябва да замлъкне и това не е никак малко. Ако трябва да се напише „Кратък финансов наръчник за български политици“, смятам, че в него трябва задължително да се започне с няколко забранителни принципа.

Първият е: На българския политик се забранява да говори за финансовото здраве на страната преди емитиране на държавен дълг. Още повече, ако става въпрос за емитиране на близо 1,5 млрд. евро външни облигации. Знаете ли защо? Как ще ви прозвучи, ако сте международен инвеститор, а становището на родни политически лидери е, че „България е една фалирала страна“? Или ще се откажете да инвестирате в български дълг, или ще поискате от емитента значително по-високи лихви. Отговорното политическо говорене изисква следното – принципно становище, даже и да си в опозиция: „Като национално отговорна партия ще коментираме публичните финанси на страната, след като бъде пласирана успешно облигационната емисия, което е в интерес на нацията.“ Как ви звучи? Знаете ли, че само поради последните събития инвеститорите вече повишиха цената на финансиране на страната ни между 0,5 и 0,75%? Да ви кажа ли директно какво означава това за бюджета? Допълнителни разходи за годишни лихвени плащания над 20 милиона лева. За десет години това представлява

200 милиона допълнителни разходи

Хората, които се занимават професионално с финанси, ме разбират добре. Вие разбрахте ли ме, господа политици?

А ето какъв е според мен вторият принцип: на българския политик се забранява да коментира под каквато и да е форма състоянието на банковия сектор, камо ли състоянието на дадена банка. Драмата става двойно по-голяма, когато се използва депутатският имунитет за безотговорни коментари за решаване на лични конфликти. Знаете ли защо? Хората още помнят 1996 година и опашките пред банките. Разбрахте ли, господа народни избраници? Само за ваша информация ще ви дам следните числа. В момента нивото на валутните резерви на БНБ е над 28 млрд. лева. В чисто исторически план това са най-високите нива на валутни резерви в страната. Нивото на активите на банковата система е около 86 млрд. лева при прогнозно ниво на БВП на страната за 2014 г. около 82 млрд. лева. Казано с други думи, съотношението между нивото на БВП и нивото на активите на банковата система се движи около 1 към 1. Това означава, че банковата система има голям потенциал за повишаване на кредитната си активност, но при условие че спешно бъдат раздадени лепенки за устите на „експертите“ от Народното събрание. Когато депутат говори за банковата система, тогава и камъните започват да плачат.

Уважаеми господа депутати, представяте ли си колко умни ще изглеждате в очите на хората, ако млъкнете поне за малко? Само ако знаехте, Народното събрание щеше да се превърне в храм на мълчанието. Ако бяхте прочели отчетите на БНБ за състоянието на банковата система, щяхте да откриете, че поради високата ликвидност в системата и слабото търсене на кредити лихвените проценти са започнали да падат. Да, но задължително трябва да млъкнете, за да се успокои системата.

Ето го и третия принцип: на българския политик се забранява да участва в процеса по ценообразуване в който и да е сектор. Не ви ли стана ясно, че всяка намеса на държавата в този процес води или до дефицит на съответната стока, или до нарастване на сивия сектор.

Това е като един основен закон във физиката, че на всяко действие има еднакво по сила и продължителност противодействие.

И четвъртият основен принцип е: на българския политик се забранява чрез подставени фирми и лица да участва в провеждането на публични търгове. Ще кажете, че това и в момента е така. Да де, ама не е. Има ли бизнесмен в страната, който да не се е сблъсквал с конкуренцията на „политическите“ фирми. Няма, разбира се. Гнусното е, че всички го знаем и всички сме с наведени глави, защото просто така са го наложили политическите партии. Нали разбирате защо през следващата година ще търсим чуждите инвеститори със свещ?

За голямо съжаление този „Финансов наръчник за политици“ трябва да има не четири, а четиридесет забранителни условия за родните политици. Ситуацията изглежда толкова безнадеждна, че хората остават в очакване на поредния месия да ги спаси. Никога не съм си представял, че бидейки член на Европейския съюз, финансовата стабилност на страната ще зависи от… устите на политиците. Предсрочните избори до голяма степен играят ролята на филтър за обществото ни като цяло. Не се ли събуди общественото съзнание, ще станем свидетели на поредното загубено десетилетие. Не знам дали осъзнавате с каква огромна скорост се отдалечаваме от принципите на класическата демокрация! Не знам дали самите политици осъзнават, че в България избори се печелят само с пари и страх. Не знам дали политиците осъзнават, че хората приемат това за непреодолимо статукво. Сега разбирате ли какъв е отговорът на въпроса ми в началото на статията?

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Омари, хайвер и макарони със сирене са в менюто след наградите „Оскар“

| от chronicle.bg, по БТА |

След като 89-ите награди „Оскар“ вече са раздадени, победители и победени ще се почерпят на Бала на губерантора. За менюто му отговаря отново майстор-готвачът Волфганг Пук, съобщи сп. „Пийпъл“.

За 22-ия си Бал на на губернатора Волфганг Пук е създал над 50 ексцентрични ястия на тема класическия и съвременен Холивуд. Помага му екип от 350 професионалисти.

Само морските деликатеси за бала тежат 1300 кг. Освен рибите ще има щипки от раци, скариди, омари от Мейн, стриди. Оскарите тук са от сьомга, гарнирани с черен хайвер.

След като от години гъделичка вкусовите рецептори на звездите, Волфганг Пук държи на традиционните си рецепти – пилешки пай, макарони със сирене, ребърца, гарнирани с полента с трюфели, омари. Новостите в менюто са кралски рак от Аляска с джинджифил и черен боб, сашими с жълтоопашата риба, хавайска салата от сурова риба тон. Волфганг Пук обещава да има по нещо за всеки вкус.

Обикновено Волфганг Пук не планира ястия, свързани с номинираните, но тази година е изключение. Той се е вдъхновил от филма „Марсианецът“ за зеленчукова градина.

Когато шевовете на елегантните рокли и смокинги започнат да се пръскат, идва ред на шоколадовия бюфет. За почитателите на сладкото ще има шоколадов фонтан, кула от целувки-макарони, шоколадови бонбони, петифури и шампанско.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

„La La Land”, Мерил Стрийп и още 7 интересни факта преди „Оскар”-ите

| от chronicle.bg |

Освен към изравнения с „Титаник“ и „Всичко за Ева“ рекорд на мюзикъла „La La Land“ с 14 номинации и рекордната 20-а актьорска номинация за Мерил Стрийп, ви предлагаме поглед към още няколко любопитни факта за тазгодишните участници в надпреварата за „Оскар“:

Мат Деймън, номиниран в качеството си на продуцент на „Манчестър до морето“, е едва третият след Уорън Бийти и Джордж Клуни, получавал номинации в категориите за актьор, сценарист и филм.

Дензъл Уошингтън, който изпълнява главната роля и е режисьор и съпродуцент на лентата „Огради“ („Fences“), е едва седмият след Уорън Бийти, Кевин Костнър, Клинт Истууд, Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Брадли Купър с актьорска номинация и номинация за най-добър филм за една и съща продукция.

– С времетраене от 7 часа и 47 минути документалната лента „О Джей: Произведено в Америка“ е най-дългият номиниран филм в историята на наградите „Оскар“.

Кевин О’Конъл („Възражение по съвест“) и Анди Нелсън („La La Land“) си поделят рекорда с по 21 номинации за звуков мишунг, откакто от 1961 г. в категорията се обявяват индивидуални претенденти. Кевин О’Конъл е човекът с най-много номинации за „Оскар“, без нито една спечелена награда на Академията. Анди Нелсън е печелил два пъти награда „Оскар“.

– Тази година за първи път в историята на наградите има номирирани чернокожи изпълнители във всички актьорски категории. Рекордните четирима чернокожи режисьори са номинирани в категорията за пълнометражен документален филм. За 84-и път в историята на наградите няма номинирана жена в категорията за най-добър режисьор.

– На номинация в категорията за най-добър филм са имали право 336 игрални филма в сравнение с 305 миналата година. Предложение за категорията най-добър чуждоезичен филм са изпратили 85 държави.

– Церемонията за наградите „Оскар“ се излъчва по телевизията по целия свят. Американската киноакадемия е издала повече от 1600 акредитации на журналисти за тазгодишната 89-а церемония. Звездите ще позират на червения килим пред повече от 70 фотографи.