Неща, които политиците не трябва да правят

| от | |

Бисер Манолов (bissermanolov.com)

Според вас кое е по-правилно да кажем – че политиците ни са такива, каквито сме ние, или че ние сме такива, каквито са политиците ни? Според мен директният отговор е грешен. Основният проблем е, че от началото на прехода ние не сме едно. С малки изключения всеки, яхнал депутатското кресло, претърпява моментална метаморфоза. Имам чувството, че от първия ден на „депутатстването“, още на входа на парламента на всеки от народните избраници биват инжектирани отровни дози големеене и безкрайно самочувствие. Полунеграмотни правоимащи изведнъж придобиват самочувствието на ядрени физици.

stop

Драмата започва от това, че „главозамаялите“ се някак си традиционно са най-активни по темите, от които имат най-малко понятие. Отстрани погледнато, започвам да си мисля, че има някакъв невидим играч, който кара земеделеца да се изказва по бюджетни проблеми или педагози да пишат правната уредба на държавата. Видим е принципът, който се спазва, и той е: „Всеки да коментира само и единствено теми, от които не разбира.“ Нали ви е ясно обаче по кои теми всички депутати имат винаги категорично становище?

Енергетика и финанси, разбира се

Има ли депутат в пленарната зала, който да не може да обясни „защо токът е скъп“ и как „бюджетът не достига за нищо“. Като правило също така се набива на очи, че колкото си по-неграмотен, толкова си по-настървен. Заслушайте се само за малко в „експертните“ дебати в пленарната зала и ще ви се наложи да си потопите главата в кофа със спирт за дезинфекция на мислите.

През последните дни полуграмотното говорене на тема „финансова стабилност“ ми дойде малко в повече. Представяте ли си как звучат в ушите на хората изказвания от типа „България е фалирала държава“ или „чака ни Виденова зима с банковата система“. Как е възможно български политик да си позволи да атакува директно която и да е българска банка в името на собственото си оцеляване? Дава ли си сметка до какви последствия в дългосрочен план може да доведе това? Наистина ние, българите, много се мразим, бих казал неистово. Първо, защото българите си избираме такъв „типаж“ политици, и второ, защото впоследствие се гърчим от страх и ужас от „леещата се експертиза“ от трибуната на Народното събрание.

Винаги съм смятал, че всеки политик задължително трябва да премине кратък курс по финанси. Всички знаем прекалено добре, че кой каквото и да говори, на финала става въпрос за пари. Не мисля, че след такъв курс съответният политик ще стане финансов експерт, но поне със сигурност ще разбере, че по тази тема ще трябва да замлъкне и това не е никак малко. Ако трябва да се напише „Кратък финансов наръчник за български политици“, смятам, че в него трябва задължително да се започне с няколко забранителни принципа.

Първият е: На българския политик се забранява да говори за финансовото здраве на страната преди емитиране на държавен дълг. Още повече, ако става въпрос за емитиране на близо 1,5 млрд. евро външни облигации. Знаете ли защо? Как ще ви прозвучи, ако сте международен инвеститор, а становището на родни политически лидери е, че „България е една фалирала страна“? Или ще се откажете да инвестирате в български дълг, или ще поискате от емитента значително по-високи лихви. Отговорното политическо говорене изисква следното – принципно становище, даже и да си в опозиция: „Като национално отговорна партия ще коментираме публичните финанси на страната, след като бъде пласирана успешно облигационната емисия, което е в интерес на нацията.“ Как ви звучи? Знаете ли, че само поради последните събития инвеститорите вече повишиха цената на финансиране на страната ни между 0,5 и 0,75%? Да ви кажа ли директно какво означава това за бюджета? Допълнителни разходи за годишни лихвени плащания над 20 милиона лева. За десет години това представлява

200 милиона допълнителни разходи

Хората, които се занимават професионално с финанси, ме разбират добре. Вие разбрахте ли ме, господа политици?

А ето какъв е според мен вторият принцип: на българския политик се забранява да коментира под каквато и да е форма състоянието на банковия сектор, камо ли състоянието на дадена банка. Драмата става двойно по-голяма, когато се използва депутатският имунитет за безотговорни коментари за решаване на лични конфликти. Знаете ли защо? Хората още помнят 1996 година и опашките пред банките. Разбрахте ли, господа народни избраници? Само за ваша информация ще ви дам следните числа. В момента нивото на валутните резерви на БНБ е над 28 млрд. лева. В чисто исторически план това са най-високите нива на валутни резерви в страната. Нивото на активите на банковата система е около 86 млрд. лева при прогнозно ниво на БВП на страната за 2014 г. около 82 млрд. лева. Казано с други думи, съотношението между нивото на БВП и нивото на активите на банковата система се движи около 1 към 1. Това означава, че банковата система има голям потенциал за повишаване на кредитната си активност, но при условие че спешно бъдат раздадени лепенки за устите на „експертите“ от Народното събрание. Когато депутат говори за банковата система, тогава и камъните започват да плачат.

Уважаеми господа депутати, представяте ли си колко умни ще изглеждате в очите на хората, ако млъкнете поне за малко? Само ако знаехте, Народното събрание щеше да се превърне в храм на мълчанието. Ако бяхте прочели отчетите на БНБ за състоянието на банковата система, щяхте да откриете, че поради високата ликвидност в системата и слабото търсене на кредити лихвените проценти са започнали да падат. Да, но задължително трябва да млъкнете, за да се успокои системата.

Ето го и третия принцип: на българския политик се забранява да участва в процеса по ценообразуване в който и да е сектор. Не ви ли стана ясно, че всяка намеса на държавата в този процес води или до дефицит на съответната стока, или до нарастване на сивия сектор.

Това е като един основен закон във физиката, че на всяко действие има еднакво по сила и продължителност противодействие.

И четвъртият основен принцип е: на българския политик се забранява чрез подставени фирми и лица да участва в провеждането на публични търгове. Ще кажете, че това и в момента е така. Да де, ама не е. Има ли бизнесмен в страната, който да не се е сблъсквал с конкуренцията на „политическите“ фирми. Няма, разбира се. Гнусното е, че всички го знаем и всички сме с наведени глави, защото просто така са го наложили политическите партии. Нали разбирате защо през следващата година ще търсим чуждите инвеститори със свещ?

За голямо съжаление този „Финансов наръчник за политици“ трябва да има не четири, а четиридесет забранителни условия за родните политици. Ситуацията изглежда толкова безнадеждна, че хората остават в очакване на поредния месия да ги спаси. Никога не съм си представял, че бидейки член на Европейския съюз, финансовата стабилност на страната ще зависи от… устите на политиците. Предсрочните избори до голяма степен играят ролята на филтър за обществото ни като цяло. Не се ли събуди общественото съзнание, ще станем свидетели на поредното загубено десетилетие. Не знам дали осъзнавате с каква огромна скорост се отдалечаваме от принципите на класическата демокрация! Не знам дали самите политици осъзнават, че в България избори се печелят само с пари и страх. Не знам дали политиците осъзнават, че хората приемат това за непреодолимо статукво. Сега разбирате ли какъв е отговорът на въпроса ми в началото на статията?

 
 

Най-доброто в киното за 2016

| от |

Още една календарна година отмина или както ни казва Фейсбук, по забавно леймърски начин: „Хей, направи още една обиколка около слънцето“. Както това важи за всички нас, така то важи и за седмото изкуство.

На финала можем спокойно да кажем, че 2016-а беше лоша година в много аспекти. Политически, социален, музикален и за съжаление комерсиален. Без капка съмнение е факт, че 2016-а започна зле за комерсиалното кино (с премиери на филми като „Петата вълна“, „Баща в излишък“ и българският „11А“) и завърши още по-зле.

Много велики режисьори се завърнаха по местата си тази година – къде успешно, къде не. Много супергерои и злодеи стреляха, скачаха, умираха и се раждаха на голям екран. Много филми минаха под формата на големи очаквания и големи разочарования. Някои обаче, успяха да ни изненадат.

Киното имаше една лоша 2016 година, подобно на музиката, която загуби големи свои творци. Но като всяко изкуство и в него успяха да се промушат няколко добри заглавия. Ние сме избрали личния ни топ 15, плюс един бонус, на най-доброто в онова изкуство, което те оставя без дъх.

Най-доброто в киното за 2016-а е в галерията ни горе.

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.