Нерешените проблеми на Испания

| от |

След години на рецесия Испания, която е четвъртата по големина икономическа сила в еврозоната, най-после отбелязва стопански растеж. Въпреки това краят на кризата все още не се вижда, пише Дойче веле.

Преди две години, когато Ангела Меркел посети Испания, фронтовете бяха ясно очертани. Канцлерката пристигна в страна, която беше загубила една шеста от брутния си вътрешен продукт и в която всеки четвърти гражданин беше без работа. Ангела Меркел настоя Испания да положи още по-сериозни усилия по отношение на реформите и да въведе нови мерки за икономии. За медиите и за повечето испанци Меркел беше олицетворение на злото, спомня си Юрген Донгес.

Точно по онова време известният професор от Кьолнския университет се намира в Испания, където е и роден. Юрген Донгес е член на Кралската академия за икономика и финансови научни изследвания и често публикува анализи за испанската икономика. Той остава шокиран от неприкритата омраза, с която испанците посрещат Меркел навремето. И то не само защото по традиция „отношенията между Испания и Германия всъщност са добри“, а най-вече защото я обвиняват несправедливо, смята той. „Тази германофобия и тази злост срещу Меркел бяха предизвикани от това, че испанците трябваше да се нагаждат към съвсем други условия, след като 10 или 15 години бяха живели над възможностите си. Те си търсеха виновник за положението си и го намериха в Германия“, казва професор Донгес.

Самоуверени или самодоволни?

Оттогава насам доста неща се промениха. Испанското правителство съкрати разходите си, уволни много държавни чиновници и реформира трудовия пазар въпреки съпротивата на синдикатите. Свиването на икономиката засега е овладяно, БВП на страната нарастна с 0,6 процента за периода между април и юни, докато БВП на еврозоната стагнира, а в Германия дори се понижи. При сегашната визита на германската канцлерка в страната испанското правителство може да я посрещне със самочувствие.

Професор Донгес, който понастоящем е в Мадрид, констатира дори „известно самодоволство“. „То си личи и в медиите. Изведнъж Испания е локомотивът в еврозоната, а другите са зле. Долавя се и известно злорадство, че видите ли, и германците сега си имат проблеми“. Преди предстоящите избори правителството се опитва да вдъхва оптимистично настроение, смята Донгес. Но всъщност не бива да спира курса на икономии и да забавя реформите. То трябва да либерализира трудовия пазар и да увеличи производителността. „Казвам на всички, с които се срещам, че курсът на икономии трябва да бъде продължен. Това е много важно“, казва той.

50 години висока безработица?

„Испания е страната, която най-много намали заплатите през последните години“, контрира Хайнер Фласбек. Той също е икономист, а до 2012 година е бил главен икономист на Конференцията на ООН за световна търговия и развитие (УНКТАД). „Междувременно заплатите в Испания са с 15 – 20 процента по-ниски от преди. При това положение в страната почти не може да се очаква що-годе нормално търсене на вътрешния пазар“, казва той. Хайнер Фласбек смята, че испанската икономика не може да бъде съживена без съответната покупателна сила. На този фон последните добри признаци на стопански растеж и известно подобрение на трудовия пазар остават без каквото и да било значение, смята той. „При сегашното темпо на подобряване ще са нужни още около 50 години, за да се стигне до относително поносимо ниво на безработицата“, казва той. Според Фласбек, засилването на износа не е най-доброто средство за справяне с кризата. „Всички държави по света искат да изнасят. Това е борба за пазарни дялове, при която едни девалвират валутата си, а други намаляват възнагражденията“, казва той. Според него, още през 1930-те години е станало ясно, че този модел не функционира.

Може ли без още нови дългове?

Левите икономисти като Фласбек и американският носител на Нобелова награда за икономика Пол Кругман препоръчват поощряване на търсенето като средство за подем на икономиката: чрез повишаване на заплатите и инвестиционни програми на правителството, финансирани в краен случай с нови дългове. Според специалистите, това е по-добрият вариант от мерките за икономии при слабо стопанство и висока безработица. Междувременно дълговете на Испания, които до финансовата криза бяха ниски, съставляват 100 процента от годишния БВП на страната поради различните спасителни планове за банките. „Все някой трябва да прави и дългове. Въпросът е кой ги прави, а не дали изобщо трябва да се задлъжнява“, казва Фласбек. Когато фирмите не правят дългове, за да инвестират, а частните домакинства се опитват да скътат парите си, трябва да се намеси държавата. „Ето защо не е правилно да се казва, че след като държавата има вече 100 процента дългове, тя не бива да прави нови“, смята икономистът.

Застрашена ли е демокрацията?

Според либералните икиномисти като Юрген Донгес, призивът за нови дългове е абсурд, защото той вреди на конкурентоспособността. Хайнер Фласбек съзира голямата опасност другаде. Той твърди, че ако Европа не промени икономическата си политика, демокрацията ще бъде застрашена. „Когато хората са отчаяни, в някакъв момент те все ще изберат и някакви крайни партии. И тогава Европа ще се разпадне“, казва икономистът. Двете големи народни партии в Испания претърпяха тежки загуби на изборите за Европарламент през май. За първи път в историята те получиха по-малко от половината гласове. А на 9 ноември предстоят може би още по-важни избори. На тази дата правителството на най-мощния икономически регион Каталуния провежда референдум за отделянето му от Испания.

 
 

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившите мениджъри на Джони Деп го нарекоха „закоравял лъжец“, след като даде интервю, в което каза, че са го разочаровали.

Актьорът заведе дело срещу „Мениджмънт груп“ през януари за повече от 25 милиона щатски долара, като я обвинява в измама и небрежност. Фирмата подаде насрещен иск, в който изтъкна, че Деп е харчил разточително за имоти, частни самолети, произведения на изкуството, въпреки предупрежденията им.

В интервю пред в. „Уолстрийт джърнъл“ Джони Деп задава въпроса защо фирмата не се е отказала от него като клиент, ако е харчел толкова неразумно. Това накара говорителят й Дейвид Шейн да заяви през Асошиейтед прес, че Деп е „закоравял лъжец, който отказва да поеме отговорност за възмутителното си поведение и принуждава други да лъжат вместо него“.

В съдебните документи фирмата посочи, че разточителният начин на живот на Джони Деп струва 2 милиона долара месечно. Той е платил 75 милиона за да купи и поддържа 14 къщи, сред които френски замък и верига бахамски острови.
Джони Деп отговори, че парите са негови и ще ги харчи както иска.

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев

 
 

Бързите коли на 21-ви век

| от chronicle.bg |

Днес рожден ден има Феручо Ламборгини! Той, разбира се, е създателят на колите Ламборгини и днес щеше да стане на 101.

Живеем в ерата на скоростта. Колие са естествен бенефициент от развитието на компютърните технологии. Преди компютрите контролираха колко по-малко неудобна да е седалката на пасажера и правеха шибидаха да се чупи по-лесно. Сега контролират диференциали, скоростни кутии, двигатели, всичко. При това с надхирургическа прецизност и бързина. В следствие на това колите станаха безобразно бързи.

По тези два повода в днешната ни галерия сме събрали най-бързите коли на 21 век. За сега. Насладете им се и съжалявайте, че си купихте закуска сутринта вместо да си заделите парите.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли.