Нерешените проблеми на Испания

| от |

След години на рецесия Испания, която е четвъртата по големина икономическа сила в еврозоната, най-после отбелязва стопански растеж. Въпреки това краят на кризата все още не се вижда, пише Дойче веле.

Преди две години, когато Ангела Меркел посети Испания, фронтовете бяха ясно очертани. Канцлерката пристигна в страна, която беше загубила една шеста от брутния си вътрешен продукт и в която всеки четвърти гражданин беше без работа. Ангела Меркел настоя Испания да положи още по-сериозни усилия по отношение на реформите и да въведе нови мерки за икономии. За медиите и за повечето испанци Меркел беше олицетворение на злото, спомня си Юрген Донгес.

Точно по онова време известният професор от Кьолнския университет се намира в Испания, където е и роден. Юрген Донгес е член на Кралската академия за икономика и финансови научни изследвания и често публикува анализи за испанската икономика. Той остава шокиран от неприкритата омраза, с която испанците посрещат Меркел навремето. И то не само защото по традиция „отношенията между Испания и Германия всъщност са добри“, а най-вече защото я обвиняват несправедливо, смята той. „Тази германофобия и тази злост срещу Меркел бяха предизвикани от това, че испанците трябваше да се нагаждат към съвсем други условия, след като 10 или 15 години бяха живели над възможностите си. Те си търсеха виновник за положението си и го намериха в Германия“, казва професор Донгес.

Самоуверени или самодоволни?

Оттогава насам доста неща се промениха. Испанското правителство съкрати разходите си, уволни много държавни чиновници и реформира трудовия пазар въпреки съпротивата на синдикатите. Свиването на икономиката засега е овладяно, БВП на страната нарастна с 0,6 процента за периода между април и юни, докато БВП на еврозоната стагнира, а в Германия дори се понижи. При сегашната визита на германската канцлерка в страната испанското правителство може да я посрещне със самочувствие.

Професор Донгес, който понастоящем е в Мадрид, констатира дори „известно самодоволство“. „То си личи и в медиите. Изведнъж Испания е локомотивът в еврозоната, а другите са зле. Долавя се и известно злорадство, че видите ли, и германците сега си имат проблеми“. Преди предстоящите избори правителството се опитва да вдъхва оптимистично настроение, смята Донгес. Но всъщност не бива да спира курса на икономии и да забавя реформите. То трябва да либерализира трудовия пазар и да увеличи производителността. „Казвам на всички, с които се срещам, че курсът на икономии трябва да бъде продължен. Това е много важно“, казва той.

50 години висока безработица?

„Испания е страната, която най-много намали заплатите през последните години“, контрира Хайнер Фласбек. Той също е икономист, а до 2012 година е бил главен икономист на Конференцията на ООН за световна търговия и развитие (УНКТАД). „Междувременно заплатите в Испания са с 15 – 20 процента по-ниски от преди. При това положение в страната почти не може да се очаква що-годе нормално търсене на вътрешния пазар“, казва той. Хайнер Фласбек смята, че испанската икономика не може да бъде съживена без съответната покупателна сила. На този фон последните добри признаци на стопански растеж и известно подобрение на трудовия пазар остават без каквото и да било значение, смята той. „При сегашното темпо на подобряване ще са нужни още около 50 години, за да се стигне до относително поносимо ниво на безработицата“, казва той. Според Фласбек, засилването на износа не е най-доброто средство за справяне с кризата. „Всички държави по света искат да изнасят. Това е борба за пазарни дялове, при която едни девалвират валутата си, а други намаляват възнагражденията“, казва той. Според него, още през 1930-те години е станало ясно, че този модел не функционира.

Може ли без още нови дългове?

Левите икономисти като Фласбек и американският носител на Нобелова награда за икономика Пол Кругман препоръчват поощряване на търсенето като средство за подем на икономиката: чрез повишаване на заплатите и инвестиционни програми на правителството, финансирани в краен случай с нови дългове. Според специалистите, това е по-добрият вариант от мерките за икономии при слабо стопанство и висока безработица. Междувременно дълговете на Испания, които до финансовата криза бяха ниски, съставляват 100 процента от годишния БВП на страната поради различните спасителни планове за банките. „Все някой трябва да прави и дългове. Въпросът е кой ги прави, а не дали изобщо трябва да се задлъжнява“, казва Фласбек. Когато фирмите не правят дългове, за да инвестират, а частните домакинства се опитват да скътат парите си, трябва да се намеси държавата. „Ето защо не е правилно да се казва, че след като държавата има вече 100 процента дългове, тя не бива да прави нови“, смята икономистът.

Застрашена ли е демокрацията?

Според либералните икиномисти като Юрген Донгес, призивът за нови дългове е абсурд, защото той вреди на конкурентоспособността. Хайнер Фласбек съзира голямата опасност другаде. Той твърди, че ако Европа не промени икономическата си политика, демокрацията ще бъде застрашена. „Когато хората са отчаяни, в някакъв момент те все ще изберат и някакви крайни партии. И тогава Европа ще се разпадне“, казва икономистът. Двете големи народни партии в Испания претърпяха тежки загуби на изборите за Европарламент през май. За първи път в историята те получиха по-малко от половината гласове. А на 9 ноември предстоят може би още по-важни избори. На тази дата правителството на най-мощния икономически регион Каталуния провежда референдум за отделянето му от Испания.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Когато снимките ти попаднат в ръцете на Photoshop-шегаджия

| от chronicle.bg |

Вече сме ви разказвали за Photoshop-факира Джеймс Фридман. Това е онзи забавен човек, който приема молбите на хората буквално и им връща снимки с позиция и чувство за хумор. Е, те рядко отговарят на желанията на потребителите, но това няма значение. Социалните мрежи са луди по Фридман.

За това говори и фактът, че има 873 хил. последователи в Twitter, с които редовно комуникира. В снимки.

Предлагаме ви поредна порция Photoshop-хумор.

 

 

 
 

Вижте първия трейлър на „Възвишение“ по романа на Милен Русков

| от chronicle.bg |

Ако не сте чели романа на Милен Русков „Възвишение“, сте пропуснали едно от събитията в съвременната българска литература и е добре да поправите пропуска.

През 2012г. писателят е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Творбата проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

А скоро ще можем да гледаме и кино версията на „Възвишение“ с Александър Алексиев ( „Откраднат живот“), и кукления актьор Стоян Дойчев  в главните роли.

От днес вече има и трейлър. Вижте го:

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.