Нерешените проблеми на Испания

| от |

След години на рецесия Испания, която е четвъртата по големина икономическа сила в еврозоната, най-после отбелязва стопански растеж. Въпреки това краят на кризата все още не се вижда, пише Дойче веле.

Преди две години, когато Ангела Меркел посети Испания, фронтовете бяха ясно очертани. Канцлерката пристигна в страна, която беше загубила една шеста от брутния си вътрешен продукт и в която всеки четвърти гражданин беше без работа. Ангела Меркел настоя Испания да положи още по-сериозни усилия по отношение на реформите и да въведе нови мерки за икономии. За медиите и за повечето испанци Меркел беше олицетворение на злото, спомня си Юрген Донгес.

Точно по онова време известният професор от Кьолнския университет се намира в Испания, където е и роден. Юрген Донгес е член на Кралската академия за икономика и финансови научни изследвания и често публикува анализи за испанската икономика. Той остава шокиран от неприкритата омраза, с която испанците посрещат Меркел навремето. И то не само защото по традиция „отношенията между Испания и Германия всъщност са добри“, а най-вече защото я обвиняват несправедливо, смята той. „Тази германофобия и тази злост срещу Меркел бяха предизвикани от това, че испанците трябваше да се нагаждат към съвсем други условия, след като 10 или 15 години бяха живели над възможностите си. Те си търсеха виновник за положението си и го намериха в Германия“, казва професор Донгес.

Самоуверени или самодоволни?

Оттогава насам доста неща се промениха. Испанското правителство съкрати разходите си, уволни много държавни чиновници и реформира трудовия пазар въпреки съпротивата на синдикатите. Свиването на икономиката засега е овладяно, БВП на страната нарастна с 0,6 процента за периода между април и юни, докато БВП на еврозоната стагнира, а в Германия дори се понижи. При сегашната визита на германската канцлерка в страната испанското правителство може да я посрещне със самочувствие.

Професор Донгес, който понастоящем е в Мадрид, констатира дори „известно самодоволство“. „То си личи и в медиите. Изведнъж Испания е локомотивът в еврозоната, а другите са зле. Долавя се и известно злорадство, че видите ли, и германците сега си имат проблеми“. Преди предстоящите избори правителството се опитва да вдъхва оптимистично настроение, смята Донгес. Но всъщност не бива да спира курса на икономии и да забавя реформите. То трябва да либерализира трудовия пазар и да увеличи производителността. „Казвам на всички, с които се срещам, че курсът на икономии трябва да бъде продължен. Това е много важно“, казва той.

50 години висока безработица?

„Испания е страната, която най-много намали заплатите през последните години“, контрира Хайнер Фласбек. Той също е икономист, а до 2012 година е бил главен икономист на Конференцията на ООН за световна търговия и развитие (УНКТАД). „Междувременно заплатите в Испания са с 15 – 20 процента по-ниски от преди. При това положение в страната почти не може да се очаква що-годе нормално търсене на вътрешния пазар“, казва той. Хайнер Фласбек смята, че испанската икономика не може да бъде съживена без съответната покупателна сила. На този фон последните добри признаци на стопански растеж и известно подобрение на трудовия пазар остават без каквото и да било значение, смята той. „При сегашното темпо на подобряване ще са нужни още около 50 години, за да се стигне до относително поносимо ниво на безработицата“, казва той. Според Фласбек, засилването на износа не е най-доброто средство за справяне с кризата. „Всички държави по света искат да изнасят. Това е борба за пазарни дялове, при която едни девалвират валутата си, а други намаляват възнагражденията“, казва той. Според него, още през 1930-те години е станало ясно, че този модел не функционира.

Може ли без още нови дългове?

Левите икономисти като Фласбек и американският носител на Нобелова награда за икономика Пол Кругман препоръчват поощряване на търсенето като средство за подем на икономиката: чрез повишаване на заплатите и инвестиционни програми на правителството, финансирани в краен случай с нови дългове. Според специалистите, това е по-добрият вариант от мерките за икономии при слабо стопанство и висока безработица. Междувременно дълговете на Испания, които до финансовата криза бяха ниски, съставляват 100 процента от годишния БВП на страната поради различните спасителни планове за банките. „Все някой трябва да прави и дългове. Въпросът е кой ги прави, а не дали изобщо трябва да се задлъжнява“, казва Фласбек. Когато фирмите не правят дългове, за да инвестират, а частните домакинства се опитват да скътат парите си, трябва да се намеси държавата. „Ето защо не е правилно да се казва, че след като държавата има вече 100 процента дългове, тя не бива да прави нови“, смята икономистът.

Застрашена ли е демокрацията?

Според либералните икиномисти като Юрген Донгес, призивът за нови дългове е абсурд, защото той вреди на конкурентоспособността. Хайнер Фласбек съзира голямата опасност другаде. Той твърди, че ако Европа не промени икономическата си политика, демокрацията ще бъде застрашена. „Когато хората са отчаяни, в някакъв момент те все ще изберат и някакви крайни партии. И тогава Европа ще се разпадне“, казва икономистът. Двете големи народни партии в Испания претърпяха тежки загуби на изборите за Европарламент през май. За първи път в историята те получиха по-малко от половината гласове. А на 9 ноември предстоят може би още по-важни избори. На тази дата правителството на най-мощния икономически регион Каталуния провежда референдум за отделянето му от Испания.

 
 

Мадона стана жена на годината според Billboard

| от chronicle.bg |

Поп-иконата Мадона спечели наградата за „Жена на годината“ на списание Billboard. Певицата определи като едно от най-големите предизвикателства пред себе си това да бъде добра майка.

„За мен винаги е било сериозно предизвикателство да бъда майка и същевременно певица“, каза тя, приемайки наградата.

58-годишната певица, която има четири деца, през март приключи световното си турне „Rebel Heart“, което включваше 82 концерта. Междувременно водеше съдебна битка с жившия си съпруг – режисьора Гай Ричи, за попечителството над 16-годишния им син Роко. Именно по време на турнето той пожела да живее при баща си в Лондон. По време на престоя си в британската столица синът на Мадона беше заловен с трева и прекара извстно време в ареста. Битката за попечителство приключи през септември.

Всяка година Billboard раздава наградите си на жени със значителен принос към музикалната индустрия, които са вдъхновение за други жени.

 
 

Рецепта за магическо греяно вино

| от Росица Гърджелийска |

Краят на годината наближава, а в студеното време има една напитка, която може и да те сгрее, и да те отпусне – греяното вино. То може да се приготвя по различни начини, но  задължителните му съставки включват освен, разбира се, виното, още черен пипер, карамфил и мед.

Представяме ви рецепта на Росица Гърджелийска, която работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Росица www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Роси е създала тази рецепта, докато работи в един пъб в Англия, където на посетителите толкова им харесва, че прекарва цели дни в кухнята, забърквайки тази отвара от чудни аромати и коледно настроение. Ето какво ви трябва за нея:

Нужни продукти:

1 бутилка вино
50 мл бренди
2 ч.ч. силен черен чай
2 ч.ч. портокалов сок
2 портокала
2 ябълки
боровинки
2 канелени пръчки
6 карамфила
няколко резенчета джинджифил
3 дафинови листа
1/3 ч.л. индийско орехче
5 зърна черен пипер
5 с.л. мед
ванилия

Начин на приготвяне:

В тенджера сипете чая и го загрейте заедно с меда за 5 мин. Дръжте котлона на слаб огън през цялото време, не позволявайте на течността да загрее, но и не го изключвайте.

Добавете плодовете, портокаловия сок и подправките и оставете да се грее 15 минути.

Добавете виното и брендито и го оставете на котлона за още 10 мин.

Опитайте виното и при нужда добавете още мед. Греяното вино трябва да е леко сладко.

И не забравяйте – за греяно вино няма неподходящо време.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

София Вергара – съдена от ембрионите си

| от chronicle.bg |

Звездата от „Модерно семейство“ София Вергара е съдена от…два замразени ембриона, които е заплодила заедно с бившия си партньор. 

Зародишите, наречени Ема и Исабела, са вписани в документите по съдебното дело.

Вергара се раздели с Ник Лоб през 2014 година, след като той вече веднъж се опита безуспешно да я съди за попечителството над ембрионите. Според новото дело обаче самите ембриони са били лишени от наследството, което им се полага според тръста, основан на тяхно име, защото Вергара отказва да им позволи да се развият и да бъдат родени, както първоначално е предвидено. Тръстът е създаден за тях в Луизиана, въпреки че ембрионите се намират в Калифорния. Лузиана е „пролайф“ щат и според законите му оплодена яйцеклетка е виждана като „юридическо лице“. В документите по делото фигурират имената на оплодените яйцеклетки, но не и на самия Лоб. Делото иска попечителството на зародишите да бъде дадено на Ник Лоб, който да им осигури раждане и живот.

София Вергара и Лоб преминаха пред инвитро процедура през 2013 година. Договорът, подписан от двамата тогава, постановява, че никой от тях не може да прави каквото и да е с ембрионите без съгласието на другия.

Адвокатите на Вергара подчертават, че тук дори не става дума за ембриони, а за оплодени яйцеклетки и единствената причина да бъде заведено делото е, за да намери как Ник Лоб да свързва името си с това на Вергара.