Непобедим ли е тероризмът?

| от |

Новият глобален индекс на тероризма установява драматично нарастване на този вид нападения по цял свят. А това означава, че досегашните стратегии в борбата срещу терора не функционират, отбелязва Греъм Лукас пред Дойче веле.

Войната бе обявена в отговор на атаките от страна на Ал Кайда срещу Световния търговски център в Ню Йорк през 2001. Президентът Джордж Буш започна тази война в Афганистан под името „Война срещу терора“. Днес, 13 години по-късно, знаем, че тя не постигна целите си. Защото терорът не е победен. Тъкмо напротив.

Както показва току що публикуваният „Глобален индекс на тероризма“, само през 2013 година по света са извършени почти 10 000 терористични нападения. А това са цели 44 процента повече в сравнение с предишната година. При тези атаки са загинали почти 18 000 души – 61 на сто повече, отколкото през 2012 година. Т.е. – „Войната срещу терора“ само предзивика още повече терор.

При по-задълбочено вглеждане в историята на терора, веднага се откроява следното: През последните 50 години най-ефикасният метод за прекратяване на една терористична серия е било привличането на участващите в нея бунтовници в политическия диалог. Класически пример в това отношение е Северна Ирландия. Според глобалния индекс на терора, 80 процента от терористичните групировки са сложили оръжие след сключването на приемливо споразумение. Само десет процента от терористите са прекратили нападенията си, защото са постигнали своите цели. Най-интересното е, че само седем на сто от терористичните вълни са били прекратени с военни средства – изключително нисък процент в сравнение с големия брой жертви, свързани с подобни военни операции.

Дилемата на асиметричната война

Всичко това означава, че воденето на преговори би трябвало да бъде най-важният елемент в борбата срещу терористичните групи. В много страни по света обаче операциите на военни или паравоенни части все още са единственият рефлекс. Проблемът в случая е, че във времената на асиметрични войни, терористите действат много ефикасно срещу редовните армии – те избягват откритите военни сблъсъци и се концентрират върху въздействащите върху обществеността бомбени нападения.Това се вижда най-отчетливо в Афганистан, където международните сили ИСАФ от години се опитват да победят талибаните и тяхната идеология.

Резултатите от изследването показват, че военната опция е неподходяща за постигането на поставените цели в борбата срещу терора. Друг важен извод е, че най-силно засегнатите от тероризма държави като Ирак, Пакистан, Нигерия и Сирия, страдат най-вече от ислямистки мотивиран терор, който се опитва да принуди населението да заживее в строга ислямска държава, която по същността си е тоталитарна. И тук е дилемата: Преговорите не могат да доведат до резултат, защото в контекста на фундаменталистичната идеология няма шанс за намирането на прагматични решения. Военните операции също почти нямат изгледи за успех – в най-добрия случай те временно задушават терористичните движения, но не могат да ги победят.

Терорът ще се разраства

От тази гледна точка трябва да се опасяваме от най-лошото – че терористичните групи като Ал Кайда, „Ислямска държава“, „Боко Харам“ и талибаните ще се опитат и през 2015 година да всяват страх и омраза чрез нови нападения. Жертви на ислямистки мотивирания терор ще бъдат основно мюсюлманите, попадащи под кръстосания огън в борбата между сунитски и шиитски екстремисти.

Изходът е само един. Най-силно засегнатите от терора държави досега не успяха да приобщят цялото население в политическия и обществен дискурс. Те трябва да подобрят икономическото положение на своите граждани, да им осигурят широк достъп до образование и да укрепят гражданските общества и демократичните структури. Разбира се, това изисква време, но е единственият път да се изолират терористите в съответните държави. Западът може да подкрепи този път, но той трябва да започне отвътре, от засегнатите общества.

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Киа Моторс ще строи нов завод в Индия

| от chronicle.bg |

КИА Моторс подписа Меморандум за разбирателство с правителството на Андхра Прадеш, Индия за строителството на нова производствена база в Anantapur.

Споразумението бе подписано на официална церемония в град Виджаявада, част от Андхра Прадеш, югоизточна Индия. Инвестицията за първия завод на КИА в Индия, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в края на 2017г., възлиза на 1.1 милиард щатски долара.

Стартът на производство е планиран за втората половина на 2019г., като капацитетът на базата ще бъде 300 000 автомобила годишно.

КИА планира производството на стратегически компактен седан и компактен SUV, специално насочени към индийските потребители. Заводът, разположен на площ от 2.16м2/536 акра, включва 4 основни цеха – щамповане, заваряване, боядисване и сглобяване.

Модерният завод ще предостави възможност на компанията да стартира продажбите си и в Индия, което ще спомогне за устойчивия ръст в продажбите, както на местно, така и на международно ниво. Индия е най-бързо развиващия се пазар на нови автомобили в света и 5-ти по големина в международен мащаб.

През изминалата 2016г. в страната са реализирани над 3.3 милиона автомобила. Експертите прогнозират, че до 2020г. Индия ще се превърне в третия най-голям пазар на автомобили в света.

 
 

Всички говорят за: Двете „голи” рокли на Джей Ло

| от |

В последните няколко дни хората не спират да говорят за Дженифър Лопес. Разбрахте ли защо?

Латиноамериканската певица се появи на Billboard Latin Music Awards с две от т.нар. „голи” рокли и, разбира се, бе убийствено секси. Както само тя е способна.

По червения килим Джей Ло мина в изящна черна рокля на Жулиен Макдоналд, а за самата церемония певицата се преоблече в друга рокля на дизайнера, такава с метален цвят.

Можете ли да повярвате, че тази жена е на 47? Поне ние никога не бихме й ги дали…

Лопес получи две награди – тази на Telemundo и за най-социално ангажирана звезда. Певицата представи новия си сингъл от предстоящия, изцяло на испански, албум Mirate.

В галерията може да се убедите защо всички говорят за Джей Ло и нейните две „голи” рокли. Даже не знаем защо го слагаме в кавички…

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.