Непобедим ли е тероризмът?

| от |

Новият глобален индекс на тероризма установява драматично нарастване на този вид нападения по цял свят. А това означава, че досегашните стратегии в борбата срещу терора не функционират, отбелязва Греъм Лукас пред Дойче веле.

Войната бе обявена в отговор на атаките от страна на Ал Кайда срещу Световния търговски център в Ню Йорк през 2001. Президентът Джордж Буш започна тази война в Афганистан под името „Война срещу терора“. Днес, 13 години по-късно, знаем, че тя не постигна целите си. Защото терорът не е победен. Тъкмо напротив.

Както показва току що публикуваният „Глобален индекс на тероризма“, само през 2013 година по света са извършени почти 10 000 терористични нападения. А това са цели 44 процента повече в сравнение с предишната година. При тези атаки са загинали почти 18 000 души – 61 на сто повече, отколкото през 2012 година. Т.е. – „Войната срещу терора“ само предзивика още повече терор.

При по-задълбочено вглеждане в историята на терора, веднага се откроява следното: През последните 50 години най-ефикасният метод за прекратяване на една терористична серия е било привличането на участващите в нея бунтовници в политическия диалог. Класически пример в това отношение е Северна Ирландия. Според глобалния индекс на терора, 80 процента от терористичните групировки са сложили оръжие след сключването на приемливо споразумение. Само десет процента от терористите са прекратили нападенията си, защото са постигнали своите цели. Най-интересното е, че само седем на сто от терористичните вълни са били прекратени с военни средства – изключително нисък процент в сравнение с големия брой жертви, свързани с подобни военни операции.

Дилемата на асиметричната война

Всичко това означава, че воденето на преговори би трябвало да бъде най-важният елемент в борбата срещу терористичните групи. В много страни по света обаче операциите на военни или паравоенни части все още са единственият рефлекс. Проблемът в случая е, че във времената на асиметрични войни, терористите действат много ефикасно срещу редовните армии – те избягват откритите военни сблъсъци и се концентрират върху въздействащите върху обществеността бомбени нападения.Това се вижда най-отчетливо в Афганистан, където международните сили ИСАФ от години се опитват да победят талибаните и тяхната идеология.

Резултатите от изследването показват, че военната опция е неподходяща за постигането на поставените цели в борбата срещу терора. Друг важен извод е, че най-силно засегнатите от тероризма държави като Ирак, Пакистан, Нигерия и Сирия, страдат най-вече от ислямистки мотивиран терор, който се опитва да принуди населението да заживее в строга ислямска държава, която по същността си е тоталитарна. И тук е дилемата: Преговорите не могат да доведат до резултат, защото в контекста на фундаменталистичната идеология няма шанс за намирането на прагматични решения. Военните операции също почти нямат изгледи за успех – в най-добрия случай те временно задушават терористичните движения, но не могат да ги победят.

Терорът ще се разраства

От тази гледна точка трябва да се опасяваме от най-лошото – че терористичните групи като Ал Кайда, „Ислямска държава“, „Боко Харам“ и талибаните ще се опитат и през 2015 година да всяват страх и омраза чрез нови нападения. Жертви на ислямистки мотивирания терор ще бъдат основно мюсюлманите, попадащи под кръстосания огън в борбата между сунитски и шиитски екстремисти.

Изходът е само един. Най-силно засегнатите от терора държави досега не успяха да приобщят цялото население в политическия и обществен дискурс. Те трябва да подобрят икономическото положение на своите граждани, да им осигурят широк достъп до образование и да укрепят гражданските общества и демократичните структури. Разбира се, това изисква време, но е единственият път да се изолират терористите в съответните държави. Западът може да подкрепи този път, но той трябва да започне отвътре, от засегнатите общества.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Плажовете, за които си мечтаем

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни настъпи астрономическата пролет, а след броени часове ще преминем към лятното часово време. Всичко това просто ни подсказва едно – сезонът „Отслабвам за лятото“ е приключен и отстъпва място на „Отслабвам за Коледа“.

Започваме да броим дните до момента, в който ще легнем на шезлонга с коктейл в ръка, пред нас прозрачно синьото море ще се слива с небето, а горещ бял пясък ще гали стъпалата ни.

Тъй и тъй е ден за размисъл, защо пък да не изберем плажа – мечта за следващата морска ваканция. Нашите предложения – в галерията горе.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.