Нели Огнянова за проекта на НК, снимките и специалните технически средства

| от | |

Автор : Нели Огнянова (http://nellyo.wordpress.com) Снимка : Васил Гарнизов (Нели Огнянова е в средата)

1522303_10151836494054109_268163966_n

В проекта на НК се е появила разпоредба, която криминализира не много ясно точно какво. И това е проблем.

  • Разпоредбата според мотивите е част от

нов раздел, в който за пръв път са криминализирани деяния, които засягат някои страни на личната неприкосновеност на човека. Като престъпления са обявени противозаконният оглед на лице, непозволеното фотографиране, филмиране, записване или подлагане на друго подобно действие и принудителното лечение. Понастоящем тези деяния са забранени от Конституцията, но срещу тяхното осъществяване няма наказателноправна защита.

Фотографиране, филмиране, записване
Чл. 146. (1) Който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице в нарушение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода до две години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 1.
(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при публични прояви на лицето, деецът не се наказва.

Действително  в Конституцията съществува подобна забрана: чл.32.2: Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Но може ли тази конституционна разпоредба директно да се снабди с наказателноправна санкция ?

Първо, чл.146 в проекта съдържа неяснота по отношение на деянието: фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия.

Второ,  Конституцията изключва от обхвата на забраната предвидени в определени закони случаи.   Противозаконно  в новата разпоредба подлежи на тълкуване: в тесен или  в широк смисъл,  и против кой точно закон?

Трето,  стандартите. Има хипотези, в които фотографирането е допустимо според практиката на Съда за правата на човека по прилагане на чл.8 от Конвенцията за правата на човека – а стандартите на този съд са валидни и при прилагане на Хартата за основните права на ЕС. Нищо такова няма в разпоредбата на чл.146.

ЕСПЧ се занимава години наред с тези стандарти – точно за да не може национален законодател просто така да предвиди лишаване от свобода за снимки – и илюстрация е решението  Каролине фон Хановер срещу Германия.  С  разпоредбата на чл.146 националният законодател показва,  че  сложните  задачи често имат прости и напълно погрешни решения.

Четвърто, какви са  публичните прояви, при които ще се освобождава от отговорност ? Няма легална дефиниция, но  по-добре: нормата не става по-приемлива, ако се добави дефиниция.

Всъщност ЕСПЧ обосновава  в цитираното  по-горе решение ред оценки, за да се прецени дали са нарушени  стандартите за намеса в личната сфера (не   говорим  за престъпление):

  •     Дали информацията допринася за дебати от обществен  интерес [109];
  •     Колко добре е известно лицето [110];
  •     Съгласие, форма, обем на публикацията, аудитория [111][112];
  •     Обстоятелства, при които са направени снимките, доколко сериозна е намесата в личната сфера  [113].

Лишаване от свобода при така описаното в чл.146 деяние?

В светлината на случаите с родни политици, покрай които е ставало дума за снимки –

  • Сидеров в самолет налита на дипломатка;
  • Сидеров на кубински плаж;
  • Станишев виси на незаконен лифт;
  • Милен Велчев и Доктора на яхта

това предложение изглежда като  опит за създаване на  най – банална   правна пречка срещу граждански контрол върху властта.

*

И други решения в проекта заслужават коментар.

Например решенията в Глава 28. Престъпления против режима на защитена информация.

Изтичанията на информация в глобален мащаб и експлозията на нереглараментирано следене и подслушване у нас до най-високи нива дават отражение върху идеите за мерки  в НК.  Необходим е съвременен и адекватен на формите на престъпната дейност в тази област Наказателен кодекс. Докато още е възможно, е важно да се проследи

  • има ли нови гаранции за борба с престъпността, включително да не се допуска използване на самата държавна  машина за безконтролно следене и подслушване на политическите опоненти,  икономически кръгове и граждани?
  • от друга, ако някой заснеме и излъчи акт на корупция, кой трябва да влезе в затвора? Преодолява ли се в проекта за НК възможността  занатиск върху журналисти, работещи в обществен интерес?

На мястото на сегашния 339а НК : Който без надлежно разрешение, което се изисква по закон, произвежда, използва, продава или държи специално техническо средство, предназначено за негласно събиране на информация, се наказва и пр.

в проекта се появява

Противозаконно събиране или съхраняване на информация
Чл. 417. (1) Който противозаконно:
1. разреши, разпореди да се използват или прилага специални разузнавателни средства;
2. използва специално техническо средство, създадено за негласно събиране на информация;
3. съхранява информация, получена чрез използване на средства по т. 1 или 2,
се наказва с лишаване от свобода до четири години.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице в кръга на неговата служба или функция, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 1.
(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено с користна цел, съдът налага и глоба.

Не че чл. 339а НК се прилага ефективно срещу бандитите, които незаконно подслушват наред без разрешение. За сметка на това Бухнич от румънската телевизия PRO TV   беше осъден за репортаж, а журналисти от ВВС   получиха обвинение по същата разпоредба, преди производството да бъде прекратено след края на мандата на Филчев.

Още пред десет години стана ясно, че разследващата журналистика е под заплаха при прилагането на чл.339а НК.

И в този проект липсва разпоредба, която да изключва санкция при използването на технически средства в случаи на преобладаващ обществен интерес. Вярно, в проекта се използва  формулировката “специално техническо средство, създаденоза негласно събиране на информация” – вероятно за да се изключат  масовите устройства, с които всеки разполага.  Законен ли е ще е при това положение нерегламентиран запис с мобилен телефон? И незаконен ли ще е журналистически запис на акт на корупция със специално създадено за негласно събиране на информация средство? Да не стане като със сегашния чл.339а НК:  има го, но се прилага избирателно, при това не в духа на целта на разпоредбата.

Етичният кодекс на българските медии се е отклонил от правилото на чл.339а НК неслучайно – и това трябва да е сигнал за законодателя.

Аналогични са въпросите за  сегашния  чл.145а НК: Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва и пр.  – и чл.418 от проекта.

Този раздел трябва добре да се анализира и от гледна точка на наказателноотговорните лица. Помним проекта Петканов за изменение на НК отпреди десет години, според който при изтичане на информация отговорност трябваше да носят журналистите. Не е сигурно дали е добре забравен.

В проекта на НК има и други интересни разпоредби и дефиниции, като например за половите действия и порнографското съръжание,  за тях  –  отделно.

 
 

7 холивудски мита за любовта и връзките

| от chronicle.bg |

На Холивуд не трябва да се вярва за нищо, особено за романтичните връзки между двама човека.

Любовта по филмите е силно идеализирана и драматизирана, за да отива на сюжета, както и за да ни накара да се чувстваме по определен начин. Това е всъщност целта на киното. Когато тези отношения се превръщат в стереотипи и се прилагат в истинският живот, тогава става трудно.

И понеже филмите показват само каквото им е нужно за действието, семейният консултант Арабела Ръсел разбива няколко холивудски мита, за да подобри любовния живот на хората „в полеви условия“.

 

 

 

 

 
 

Ясна е причината за избухващите телефони на Samsung

| от chronicle.bg |

Фиаското с избухващите устройства Samsung Galaxy Note 7 се дължи на проблем с батерията. Това сочат резултатите от разследването по темата.

Galaxy Note 7 беше замислен като конкуренция на последния iPhone, но се наложи всички устройства да бъдат изтеглени заради безброй сигнали за подпалени телефони.

Изтеглянето струва на компанията около 5.3 милиарда долара и навреди на репутацията на южнокорейския технологичен гигант.

В понеделник компанията обяви, че проблемът с избухващите телефони е причинен единствено от батериите – няма проблем със софтуера или хардуера.

Причина са грешки в дизайна и производството, които са се отразили на батерията.

Докладът от разследването посочва, че проблемите са свързани с недостатъчно изолационен материал в батерията и дизайн, който не дава достатъчно пространство за безопасно разполагане на електродите на батерията.

Samsung обяви, че поема отговорност за провала.

Компанията не обяви името на доставчиците на батериите, но миналата година те бяха идентифицирани като филиала Samsung SDI и китайската Amperex Technology. Технологичният гигант не планира да предприема правни действия срещу тях, а приема отговорността за действията си.

Samsung’s Note 7 се появи на пазара през август 2016 година като устройство, конкуриращо iPhone на Apple.

През септември обаче се наложи да бъдат изтеглени 2.5 милиона устройства заради оплаквания с прегряване и избухващи батерии.

 
 

Имате още една седмица

| от |

„Имате още една седмица“. С тази реплика Румен Радев се опита да засегне част от депутатите. И успя. Седмица по-късно обаче това изречение се връща като бумеранг към него. „Г-н президент, имате още една седмица“.

Президентските пълномощия може и да не са големи, но президентът Радев има една седмица, преди да ги поеме в най-пълния им смисъл по Конституция, назначавайки служебен кабинет.

Тази работа можеше и вече да е свършена, а очакванията успокоени, ако новият президент беше приел предложението на Росен Плевнелиев за съставяне на общ служебен кабинет. Но макар и самият той още да не е политик, Радев-президент е чисто политически продукт. Затова и логично, той избра да приеме реториката на съветниците си от „Позитано“ 20 вместо обществената потребност от разумен консенсус.

Румен Радев има време да обмисли чии съвети ще следва в следващите 5 години, но първите впечатления са особено важни.

Изборът на президентската администрация е трудна задача, още повече за дебютант в политиката. Видяхме го и при Плевнелиев, чиято липса на експертиза и то не толкова негова лична, колкото институционална, беше най-слабото му място в целия мандат.

Паралелното съставяне на служебно правителство прави задачата на Радев още по-трудна. Ако първото е почти приключило, за второто той има още една седмица.

Основното предизвикателство пред Радев ще трябва да е институционалното разграничаване от БСП. Не само заради онази част от гласовете, които просто бяха протестен вот срещу ГЕРБ, а основно заради риска да стане жертва на собствените си създатели. Както се знае „Революцията изяжда децата си“.

Партията-майка ще се изкуши да използва победата на Радев за своя бъдещ електорален успех на приближаващите избори, което е прекалена ниска миза за началото на мандата на един президент.

Подборът на министрите е ще е първата голяма разделителна линия, която ще не ще, ще трябва да прокара Радев – тези, които искат, няма да се харесат на обществото, останалите най-вероятно ще откажат. За половината от гражданите кабинетът ще е прекалено близък до БСП, за другата половина – прекалено далеч от социалистите.

И номинацията за нов български комисар тропа на вратата. Мантрата „жена от Източна Европа“ е ясна, но която и да е тя, ще предизвика вълна от недоволство особено след като споменът за двуглавата ламя Бокова-Георгиева е толкова пресен. Радев веднъж вече излезе с позиция номинацията на следващият комисар да е плод на следващото редовно правителство, но няма гаранция, че обстоятелствата няма да се променят.

Депутатите оставиха и кипящия казан, наречен „Референдума на Слави“. Президентът нищо не може да направи, но недоволството си е недоволство. А и ако трябва да сме честни бащата на референдумите в българската политика не се казва Слави, а Георги Първанов.

Радев скоро ще разбере, че когато се опиташ да се харесаш на всички, получаваш удари от всички страни.

Високите очаквания в избирателите са нож с две остриета. Печелят избори, но бързо губят доверие. Утре част от избирателите на Радев ще разберат, че той можете да им вдигнете пенсиите, че не може да спре корупцията, че няма как да направи правосъдието или здравеопазването по-справедливи. Не може да свалите цените на бензина, нито да върне България на три морета.

Предимството на всеки следващ президент е, че може да се учи от грешките на предшествениците си и да не ги повтаря – Боянските ливади на д-р Желев, „Иване, кажи си“ на Петър Стоянов, международната изолация на Първанов, и вътрешната на Плевнелиев.

Колкото до медийната любов, тя е ден до пладне и две обществени поръчки. А и доброжелателите често са по-вредни от враговете – ако не вярвате, прочете прясната биография на ген. Радев.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.