“Нека никой не ни принуждава да ставаме враг на Русия“

| от |

Тези, които днес бранят териториалната цялост на Украйна, навремето накърниха териториалната цялост на Сърбия, казва бъдещият сръбски премиер Александър Вучич. И посочва, че очаква българска подкрепа за еврочленството, предава Дойче веле.

vucic

Александър Вучич е лидер на Сръбската прогресивна партия, която спечели абсолютно мнозинство на предсрочните парламентарни избори миналия месец. 44-годишният Вучич, който през 90-те години беше ентусиазиран сподвижник на Слободан Милошевич и едва 28-годишен се издигна до министър на информацията, скоро ще сформира новото правителство в Белград. Колегата Бахри Цани взе обширно интервю с него, което предизвика силен отзвук в Сърбия и в Косово. Предлагаме Ви откъси от този разговор:

Най-болезненият проблем на Сърбия

„Няма да бягам от отговорност. Наше задължение е да разговаряме с косовските албанци“ – така Вучич коментира най-болезнения проблем на страната му в момента. Възгледите на бъдещия премиер за Косово звучат реалистично и искрено. Той казва, че хората в Косово искат да живеят в мир и спокойствие и тъкмо това трябва да бъде задачата на политиците.

Никой не е поставял на Сърбия официално условието да признае Косово, за да бъде приета в ЕС, казва Вучич и добавя: „На следващите избори в Сърбия сигурно ще дойде ново правителство, защото с тежките и болезнени реформи, които ние сме замислили, трудно се печелят избори“, посочва Вучич и прогнозира, че и това следващо правителство едва ли ще признае Косово. Такива са реалностите, според него – реалности, с които всички трябва да се съобразяват, включително и косовските албанци.

Александър Вучич говори като прагматик и по въпроса за отговорността на Сърбия за кръвопролитията в Косово, за извинението и прошката: „Не мисля, че едно извинение би свършило някаква работа. Най-важното е да бъде потърсена отговорност от онези, които носят вина за престъпленията. И от двете страни!“.

Вучич не обещава някакъв сензационен напредък в разговорите между Белград и Прищина: „Сърбите и албанците трябва да живеят заедно и да си имат доверие. Не можем да се надяваме на някаква голяма любов, същото е между сърби и хървати. Не очаквам, че албанците в Прищина ще ме обикнат. Достатъчно е да ме уважават, както ги уважавам аз. Убеден съм, че по линия на разговорите, на икономическото сътрудничество и изграждането на обща инфраструктура ще постигнем напредък“.

Сърбия и кримската криза

А каква е позицията на Вучич относно случващото се на полуостров Крим? Труден въпрос, казва бъдещият премиер: „Защото тези, които днес защитават териториалната цялост на Украйна, навремето накърниха териториалната цялост на Сърбия. От друга страна Сърбия ще зачита международното право и териториалната цялост на международно признатите държави“, уверява Вучич.

И понеже въпросът опира и до традиционно близките отношения между Белград и Москва, Вучич прави следното уточнение: „Сърбия е поела по европейския път и ще бъде част от Европейския, а не от Евразийския съюз. В същото време искаме да поддържаме добри и приятелски отношения с Русия. Тя винаги ни е подкрепяла – и през 1999 година, и по време на други кризи. Сърбия и занапред ще се държи отговорно на международната сцена. Ние сме направили европейския избор, но все пак нека никой не ни принуждава да ставаме враг на Русия“.

„Очаквам пълна подкрепа от Румъния и България“

Специално за Българската редакция на Дойче Веле Александър Вучич отговори на въпроса дали очаква българска подкрепа за присъединяването на Сърбия към ЕС: „Абсолютно, очаквам пълна подкрепа от Румъния и България, но също така и от Хърватия“.

А как бъдещият премиер вижда ситуацията около две малцинства в Сърбия – българското и влашкото? „Спорадично има проблеми, но не бих казал, че са сериозни. Става дума например за недостига на учебници в техните училища – проблем, който ние се опитваме да решим. Ето, вече пускаме хърватските учебници, очаквам скоро да имаме и български учебници. Смятам, че можем да решаваме тези въпроси в духа на приятелството.“

„Рано е за членство в НАТО“

Александър Вучич е реалист и по въпроса за НАТО. От една страна в Сърбия все още е жив болезненият спомен за бомбардировките през 1999 година, поради което е рано да се говори за членство, обяснява той. От друга страна обаче Сърбия и в момента поддържа отлични отношения с НАТО чрез програмата „Партньорство за мир“, обяснява Вучич.

„Ние искаме политическа и икономическа стабилност в целия регион. Имаме нужда от тази стабилност, имаме нужда заедно да излезем на международните пазари, заедно да привличаме инвеститори. Това ще бъде нашата политика“, казва Вучич и обобщава, че Сърбия има добри отношения със съседите си и иска да стане стабилизиращ фактор в региона.

 

 
 

10 нърди момичета от малкия екран, които са страшно секси в живота

| от chronicle.bg |

Какво правиш, ако си сексапилна жена и трябва да изиграеш ролята на нърди момиче в сериал?

Наистина, как се подготвяш да изиграеш роля на не толкова привлекателна жена, дори леко отблъскваща, в името на кариерата?

Може би затова им казват добри актриси… Щом успяват да се справят.

Няма да повярвате колко често срещано е това. И за да ви го докажем събрахме на едно място 10 подобни примера.

Красиви жени, които играят нърди роли в сериали – вижте кои са в галерията горе.

 
 

Най-злите мъже в модерното кино

| от |

Едно клише гласи, че добрите момичета харесват лоши момчета. А лошите момичета… те също харесвали лоши момчета. Ако разгледаме това клише малко по-обширно, можем спокойно да кажем, че антагонизмът като цяло е най-малкото любопитен за хората. И доста харесван.

Тъмните страни от характера привличат хората така, както светлината привлича насекомите. Те се приближават все повече и повече, за да виждат по-добре, докато не се опарят. Или не изгорят.

Седмото изкуство не остава по-назад в тази тенденция. От по-стандартните филми, борещи се с доброто и злото, през задължителните супергерои, до обширните и силно многопластови модерни шедьоври, киното на новия век може да се похвали с антагонисти, за които злото е станало понятие с много по-дълбок смисъл.

В последните години, в голяма част от хубавото кино лошият властва. Антагонизмът е издигнат почти в култ, който привлича многолюдни почитатели от всякакъв пол и възраст. Сложността и харизмата на лошото, облечено и поднесено чрез великолепна актьорска игра от едни от най-големите имена в киното, е едно от нещата, които правят добрите филми, това, което са.

В навечерието на Оскарите ние сме събрали за вас каймака на най-лошите. Онези мъже в модерното кино, от които ни е страх и печелят адмирации, заради това, че ни карат дори да се подмокрим понякога.

В галерията горе.

 
 

Оскари 2017: Фаворитите на Chronicle

| от |

89-тите награди „Оскар“ ще бъдат раздадени тази неделя вечер в Лос Анджелис и ще закрият официално големия награден сезон, който започна още в края на миналата година. Най-добрите сред най-добрите в киното ще напълнят Кодък Тиатър, за да могат още пък по-добрите сред тях да се окичат със злато.

И тази година, подобно на миналата, номинации за „Оскар“ предизвикаха полемика. Ако миналата година това бяха прекалено белите актьори и режисьори, номинирани в най-важните категории, сега впечатление прави засиленото участие на афроамериканци. Нормално е хората да се чудят дали причината за толкова много и еднообразни номинации, не се случва не заради доброто старо седмо изкуство…

Но ние няма да се занимаваме с това днес. Избрали сме да правим нещо по-забавно, а именно да кажем кои са нашите фаворити в 8 от най-важните и комерсиални категории. В галерията горе.

 
 

Как да не бъдем идиоти, когато ходим на лекар

| от |

След като великите мислители от Националната здравно-осигурителна каса заложиха в проекта за Националния рамков договор за 2017 г. идеята лекарите да бъдат глобявани, в случай че 6 месеца след изписване на лечение, пациентът не е постигнал идеалните стойности в изследванията си, концепцията за това що е то лекар и има ли почва у нас, тотално помътня.

Бруталните неуредици в здравната реформа, започнала през 2000 г., доведоха до масово стопяване на доверието между пациенти и лекари и до заклеймяване на лекарското съсловие като черната овца на обществото. Участие в тази упорита деградация взеха и политиците, докоснали се до здравната реформа, и недобросъвестните и некомпетентни лекари, и процъфтяването на самодиагностиката и самолечението, и други неща.

Резултатът в крайна сметка е ясен: много недоволни лекари, много млади медици, заминаващи зад граница и много разочаровани пациенти.

За да подпомогнем поне леко изтупването на мръсотията от лекарската професия, ви предлагаме кратък наръчник за нормално поведение при посещение на лекар. В случая ще говорим за семейните лекари или т.нар. джипита, но повечето правила се отнасят със същата сила и до специалистите.

Не вдигаме скандали пред кабинета

Някои лекари приемат със записани часове, други – не. Във всички случаи е възможно да почакате малко пред лекарския кабинет. Да, наясно сме, че си имате друга работа – трябва да подписвате договори, да пишете проекти, да спите, да гледате в една точка или да управлявате японските финансови пазари. Но каквато и да е работата ви, вие сте там, защото имате нужда. И както са открили учени от Занзибар, никой за нищо не ви е длъжен. Ако се появи спешен случай, той ще влезе преди вас, дори да сте с час. Ако се появи лекар – колега на вашия лекар – също. Ако дъщерята или майката на вашия лекар намине за „здрасти“, тя вероятно също ще се вмъкне преди вас. Не правете от това грандиозен проблем, а се възползвайте от времето да си поцъкате малко на телефона.

Не нахълтваме в кабинета с искания

Сега, това трябва да е ясно. Ако имате симптом, да кажем гадене, и сте проверили в Google на какво може да се дължи този симптом, след което сте решили, че имате нужда от ядрено-магнитен резонанс, то е препоръчително да пропуснете личния си лекар и да отидете в някоя частна болница. Там срещу необходимата сума, ще ви направят ЯМР. Вие не казвате на лекаря си от какви изследвания и от какви медикаменти имате нужда. Той преценява това и назначава изследвания или предписва лекарства, ако сметне, че е необходимо. Ако желаете да разчитате на самодиагностика и самолечение, никой не може да ви спре, но и никой не е задължен да удовлетворява исканията ви и да поема отговорност за решенията ви. Особено когато става дума за отговорност за живота и здравето ви. Искате доплерово изследване, защото имате обрив на петата? ОК. Намерете медицинско лице, което да ви го направи, платете си и си го разчитайте. В противен случай се доверете на лекаря си и неговата преценка.

Внимаваме с думата „направление“

Е, да. Лекарите са твърде чувствителни, когато опре до направления. Знаете ли защо? Направленията за специалисти са чекове на стойност 15 лв. И са лимитирани от НЗОК. Когато личният лекар надвиши лимита, го глобяват. И това се случва често, тъй като понякога много пациенти наистина се нуждаят от направления, а те не стигат. А човеколюбието и професионалното отношение, присъщи на добрите лекари, не им позволяват да отказват направление на хора, които действително имат нужда от тях. Това е причината лекарите да реагират малко агресивно на изказването „Искам направление“. Особено когато не е придружено от оплакване и обяснение.

Не спорим с лекаря на медицинска тематика

Ако обичате да водите спорове на разнородна тематика – имате Facebook и кварталната кръчма. В лекарския кабинет може да се водят спорове (стига случайно „джипито“ да има време да си говори с вас за предстоящите избори, Григор Димитров, нивото на телевизионната журналистика и у нас и каквото друго ви вълнува), но не и на медицинска тематика. Ако вие разчитате на „интуиция“, „познаване на собствения организъм“, „Google“, „група във Facebook“, статия в „Трета възраст“ и „вуйна ми е имала същото и каза…“, човекът срещу вас разчита на 7+ години медицинско образование, тежки колоквиуми и зубрене на учебници, с тежестта на хипопотам единия и пълни с думи, които вероятно не можете да произнесете, камо ли да разберете. Затова по-добре стойте спокойно и слушайте. Ако нещо ви притеснява в преценката на лекаря, винаги може да потърсите второ мнение при друг медицински специалист. И това е съвсем в реда на нещата.

Не занимаваме лекаря със странични неща

Със сигурност имате и други проблеми, освен здравословните. Всички имаме. И искате да ги споделите. Почти всички искаме. Възможно е близките да не ви обръщат внимание, колегите да пренебрегват страданията ви, а психотерапевтът ви да е в отпуск. Уви, лекарят не е човекът, който трябва да изслуша скръбната ви тирада за това как дъщерята от Щатите не се обажда, бащата е започнал да изкуфява, гаджето се държи кофти, шефът пак не е вдигнал заплата (скапан задник) т.н. Не е честно да превръщате лекаря си в психотерапевт или приятел. Дори той да е така добър да ви изчака „да си кажете“, пропиляването на времето му не е справедливо към онези, които висят пред кабинета и също чакат за неговото внимание. Ако толкова искате да говорите точно на този човек за живота си, поканете го на кафе.

Не задаваме въпроса „Ама ти как никога не се разболяваш, някаква тайна ли имаш?“

В този въпрос има зловредна завист, която дразни. Освен това, съдържа невярно твърдение. Лекарите не само че се разболяват, но и умират. И поради високо стресовото естество на работата им, всъщност смъртността при тях е на много високо ниво. Ако се удивлявате на това, че при лекарите непрекъснато ходят болни хора, някои от тях заразноболни, а те си стоят все здрави, успокойте се. Това може да се дължи на имунитет или на ползване на маска, но със сигурност не е вследствие на някакво тайно хапче, което всички медици пият всяка сутрин, за да пребъдат, докато пациентите им тънат в болести и дезинформация.

Не навираме здравното си осигуряване в лицето на лекаря

Това, че сте здравно осигурени, не е похвално, а нормално. Някакви ваши пари всеки месец отиват някъде, за да имате спокойствието, че ако/когато ви се наложи да ползвате медицински услуги, няма да се налага да теглите бърз кредит. Здравното осигуряване обаче не покрива всичко. НЗОК отпуска определени пари за определени неща и лекарят ви е безсилен пред системата, която е дефинирала какво ви се полага срещу сумата, която внасяте. Затова не се дръжте надменно и изискващо поради факта, че си плащате здравните осигуровки. Когато сте в лекарския кабинет, вие не сте клиент, а пациент. Клиент сте във фризьорския салон. Нали? Има разлика.