Неизгубени в мола

| от | | |

Альона Нейкова

Какво ли не измислят днес вдъхновените почитатели на Мелпомена, Талия и Терпсихора, за да привлекат в театралните салони по-многобройна и по-млада публика. Наред с празничните намаления за определени спектакли, пропуските на половин цена, промоциите в сайтове за колективно пазаруване, билетите за двама срещу целувка и други креативно-атрактивни идеи наскоро се появи още една, не по-малко любопитна.

Интерактивната кампания, която се проведе преди време в морската ни столица, имаше за цел да обърне вниманието на ученици и студенти към изкуството. Да ги предизвика да помислят какво символизира човекът с бяла маска, срещан от тях на ключови места във Варна. Да им напомни, че, освен да се разхождат по молове, може да отидат и на представление в театъра. Да им подари флаер, който да изиграе ролята на промобилет за хитови постановки на ДТ „Стоян Бъчваров“. И дори да обещае атрактивни награди за най-активните във фейсбук страницата на проявата. Дано, аджеба, някой посвети ако не два часа от времето си, за да гледа спектакъл на живо, то поне да отдели две секунди от живота си, за да натисне бутона за харесване в социалната мрежа.

Проблемът, че младите все по-рядко ходят на театър, не е от вчера. Но е особено актуален днес, във века на супертехнологиите и интернет. В представите на съвременните ученици и студенти гледането на спектакли, като че ли по-скоро се асоциира с престарели дами, наметнали кожени яки на раменете си, и с господа, държащи с треперещи ръце монокли, вторачили поглед в унили, безкрайни монолози за смисъла на живота. А единствената глътка въздух на цялата тази „отживелица“ е антрактът и театралният бюфет.

Подобни тотални заблуди наистина може да се преборят само с адекватни на времето средства. Не бива да се разчита единствено на играещите в хитови пиеси известни актьори, познати най-вече от телевизионния екран, рекламни кампании или касови филмови заглавия. Не са достатъчни и единичните афиши в центъра на града. И ако в киното се разчита на визуални ефекти, непрекъснат екшън и постоянно променящата се картина, театърът не може да му бъде алтернатива с доста семплите на този фон декори и обикновено не много динамичния сюжет. Затова младите в повечето случаи предпочитат да гледат спектакли с елементи на шоу, да бъдат анимирани по време на представление, да им се представи нов прочит на класическо произведение, като се вземе предвид и времето, в което живеем. Така че, за да не се изгуби някой тийнейджър в мола и да се привлече в театрален салон, се налага да се говори на друг език – на езика на интерактивната атракция. А понякога и да се слага маска…

 
 

Какво прави Скарлет Йохансон в телефона на Гери Турийска

| от chronicle.bg |

774Ако с тиха усмивка сте си тананикали „Ще те хапя по мустака и гола кафе ще ти правя у вас“, значи прекрасният глас на Гери Турийска и чувството за хумор в текстовете й вече са ви застигнали. Гери е част от група Rubikub и създател на „Пощенска кутия за приказки“.

Концепцията е следната – известни лица четат текстове на автори, които все още не са познати за публиката. Резултатът винаги е забавен. Няма нужда да ви я представяме повече, вижте отговорите й в рубриката на Chronicle и Samsung България.

Кой е последният набран номер в телефона ти?

На съпруга ми. Но разговорът беше с дъщеря ни Аника, която каза: „Мамо, дойдеш ли?“. Време е да затварям лаптопа и да слизам да правя кус-кус.

Най-известният човек в телефонния ти указател?

Хахаха, имам българския номер на Скарлет Йохансон от 2005 година. Тогава тя снимаше „Черната Далия“ в София и се размотавахме постоянно.

За какво най-често използваш мобилния си телефон?

За Фейсбук, май. Никак не обичам да говоря по телефона. Предпочитам месинджърите.

Как реагираш, когато го забравиш вкъщи?

О, това би бил края на света. Слава Богу, не ми се случва. Може би веднъж съм си го забравяла и бях в тиха паника.

Приложението, без което не можеш?

Фейсбук месинджър, Whats up, Viber, Instagram.

Коя е твоята социална медия?

Е, ще се повторя, но Фейсбук. Цялата ми дейност покрай „Пощенска кутия за приказки“ минава през него. Нещо като офис ми е.

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

Първи поглед към Марго Роби като Тоня Хардинг

| от chronicle.bg |

През март миналата година стана ясно, че Марго Роби ще влезе в ролята на лошото момиче на фигурното пързаляне Тоня Хардинг. Роби ще бъде в главната роля в биографичния филм „Аз, Тоня”.

След месеци на спекулации Марго Роби беше уловена в ролята си за предстоящия филм.

*EXCLUSIVE* Margot Robbie tranforms into Tonya Harding for "I, Tonya" **WEB MUST CALL FOR PRICING**

Големият скандал в кариерата на Хардинг е свързана с наемането на човек, който да рани в крака конкурентката й Нанси Кериган, за не може да се състезава на Зимната олимпиада през 1994 година. Лесно се доказва, че нападателят, намушкал Кериган по време на тренировка, е нает от бодигарда на Хардинг.

Филмът, посветен на фигуристката, ще излезе през 2018 година.

За ролята си Марго Роби носи деветдесетарски дънки, протези на лицето и костюм, с който тялото й да изглежда по-едро.