Неиздръжливият нарцисизъм на Едуард Сноудън

| от | |

Три месеца след като Владимир Путин разреши временното пребиваване на бившия нещатен сътрудник на Националната агенция за сигурност на САЩ Едуард Сноудън изглежда търси начин как да се върне в обществения живот.

Според The New Yourk Times, руският адвокат на Сноудън е съобщил, че  клиентът му започва работа в една от най-големите руски компании и задачата му ще бъде да поддържа и развива един от най-могъщите руски сайтове. Руски вестник е снимал Сноудън на лодка по река Москва, а баща му е казал, че синът му е в „безопасност и щастлив.“

Това, че Сноудън, който се укрива от миналия юни след като изнесе подробности за програмата за шпиониране на Националната агенция за сигурност, иска да има нормален живот е разбираемо. Това, което е трудно за разбиране е очевидното убеждение на Сноудън, че той не трябва да бъде отговорен за действията си.На среща в Москва през миналата седмица, Сноудън е дал писмо на Ханс Кристиан Стробел, член на германската Партия на зелените, в което изразява желанието си да пътува за Германия и да свидетелства за дейността на Националната агенция за сигурност.

Писмото е свидетелство за комбинация от наивност, жертвеност и нарцисизъм от типа на Асандж, от която страда и Сноуден .Той описва своето решение да публикува секретна информация на правителството на САЩ като „морално задължение“ и твърди, че „в резултат на отчитане на моите опасения, се сблъсках с жестока и непрекъсната кампания, която ме принуди да напусна семейството и дома“.Сноудън пропуска неприятната подробност, че е избягал от САЩ за Хонконг с изключителната цел да продаде куп документи на журналистите Глен Гринвалд и Лора Поитрас.

В интервю с тях, преди да бъде обвинен за каквото и да е престъпление, той каза: „Аз не очаквам да се върна у дома“. Освен това той ясно показва, че знае че нарушава законите, като предоставя секретна информация за публикуване на информация от тайните служби.Това е съзнателен акт.В писмото до Стробел, Сноудън се представя като човек, който е набеден за престъпление, което никога не е направил. Той смята публикуването на секретната информация, като „публична дейност“ и „акт на политическо изразяване“ и твърди, че „моето правителство продължава да третира несъгласието като измяната и има за цел да криминализира политическото говорене като углавно престъпление, без да осигури защита“.

Разбира се Сноудън беше този, който избра да избяга, вместо да се върне в САЩ, за да се справи с правителствените обвинения срещу него. И предложението на Сноудън, че правната система на САЩ не позволява никакви средства за защита в съда е обида за интелигентността на гражданите, след като той живее под закрилата на руското правителство, което рутинно арестува критици на властта без съд.„Уверен съм, че с подкрепата на международната общност, властите на САЩ ще загърбят това вредно поведение“,  препоръчва Сноудън в писмото, в типичен циничен призив за помощ от правителства, които са далеч по-репресивни от неговото.

Може би най-прочувствено е описанието на Сноудън за неговото „хуманитарно“ страдание. Етикет, обикновено запазени за тези, които страдат от бедност, война, или болест. Сноудън, може би, заслужава похвала и публичност заради публикуването на незаконните практики на тайните служби, които нарушават неприкосновеността на личния живот на гражданите,но на него, определено не му трябва  нашето съчувствие.

Ромео Ратнесар е заместник главен редактор на businessweek.com
 
 

Книга на седмицата: „Дайни“ от Калоян Праматаров

| от chronicle.bg |

Калоян Праматаров е едно от ненатрапващите се имена в съвременната българска литература. Носител на редица литературни награди, а текстовете му са публикувани в литературни издания и сайтове.

Той е от авторите, които рядко ще видите по литературни четения и премиери на книги. Не изпълва със себе си и социалните мрежи. Въпреки това (а може би точно по тази причина) текстовете му заслужават внимание.

Първата му стихосбирка „Асфодел” излиза през 2012 година и е пропита с мрачно настроение. По първото стихотворение от нея  – „Страната на няма“ е създаден и късометражен филм със същото име.

На 15 декември поетът ще представи и новата си стихосбирка – „Дайни”.

„Тази книга е в равноправен диалог с модерната литература на европейския север и особено с метафоричните режими на Балтика”. Така Марин Бодаков описва стихосбирката, на която е редактор.

„Дайни” е вдъхновена от латвийската природа, езическа митология и народен фолклор.

„Обичам местата, породили страховитата понякога образност в поезията на Калоян Праматаров, и уверено твърдя, че той нанася нови нюанси в претворяването на магнетичния и исторически твърде противоречив латвийски пейзаж. Стихосбирката продължава необичайната доскоро северна тема в българската литература, като по дълбок и очарователен начин ни свързва с друга “малка” европейска култура. Нещо повече, тя превежда нейната медитативна сдържаност и драстична чистота на трескавия език на нашето южно всекидневие“, пише Марин Бодаков.

 Предлагаме ви да прочетете стихотворението „Рига”, част от книгата „Дайни”:

Рига 

залезът – желязна двойна люлка – скършва бедрената кост на хоризонта,

нощта – момиче с патерици – бърза, за да ме догони,

денят обръща гръб, слънцето го няма – пречупен кръст, потънал в Даугава,

редом с Красная звезда – помръкнала и вледенена,

 

заличава ме снегът от зимната картинка,

фенери – прозрачни кораби – подпалват я от края,

небето – Бяла планина – искри в жълтата дъга на кея,

вятърът попуква устните по заснежените проспекти,

 

в кристалния юмрук на зимата езикът се сковава,

тук имат дума за залуталия се в гората,

бълнуващ сред дърветата спасителни миражи,

горящи жерави в късен изгрев


Премиерата на „Дайни” ще се състои на 15.12. 2016 от 17.00 часа, на сцената на културната програма на Панаира на книгата в НДК (ет. 3, западно крило). В представянето на стихосбирката участие ще вземат  Светлана Стойчева, Ани Бурова и  поетът Марин Бодаков.

На 17 декември ще се състои и разговор за стихосбирката с участието на поета Стефан Иванов, заедно с Радослав Чичев, автор на „5.6“, и Камелия Спасова, авторка на „Кеносис“.

дайни калоян праматаров

 
 

Тъмнокожа моделка имитира традиционни модни кадри

| от chronicle.bg |

Не само Холивуд има проблем с липсата на разнообразие за предлаганите роли, заради което лица с различни черти или по-напреднала възраст се оказват без работа. Оказва се, че подобен проблем има и в света на модата. По тази причина африканският модел Деде Хауърд пресъздава култови модни кадри на големи компании. Тя обаче поставя всички известни снимки пред „черното огледало“, което им дава различен прочит.

„Всеки ден сме бомбардирани с ярки реклами, билбордове и телевизионни реклами, които се опитват да ни вдъхновят да купим продуктите, които излизат на пазара. Нещо, което винаги ме е притеснявало, когато гледаме тези реклами е, че рядко на тях виждаме тъмнокожа жена. Когато бях момиче, винаги се чудех защо големи брандове като Gucci, Chanel, Luis Vuitton, Guess и много други рядко използват тъмнокожи модели? И ако го правят, много малък процент тъмнокожи модели успяват да пробият, но групата им остава до голяма степен без промяна в дълъг период от време“, пише тя в сайта си.

Според нея повече видимост на хората от „всички раси, независимо дали са бели, черни, азиатци, латиноси и др.“ ще помогне на всички да повярваме в потенциала си. Тя отбелязва още, че тъмнокожите рядко са представяни в добра светлина в медиите, но за сметка на това безброй пъти се съобщава за застрелването или ареста на поредния тъмнокож.

Вижте интерпретациите на Деде на модни кадри, в които се бори със стереотипите.

 

 
 

Мадона стана жена на годината според Billboard

| от chronicle.bg |

Поп-иконата Мадона спечели наградата за „Жена на годината“ на списание Billboard. Певицата определи като едно от най-големите предизвикателства пред себе си това да бъде добра майка.

„За мен винаги е било сериозно предизвикателство да бъда майка и същевременно певица“, каза тя, приемайки наградата.

58-годишната певица, която има четири деца, през март приключи световното си турне „Rebel Heart“, което включваше 82 концерта. Междувременно водеше съдебна битка с жившия си съпруг – режисьора Гай Ричи, за попечителството над 16-годишния им син Роко. Именно по време на турнето той пожела да живее при баща си в Лондон. По време на престоя си в британската столица синът на Мадона беше заловен с трева и прекара извстно време в ареста. Битката за попечителство приключи през септември.

Всяка година Billboard раздава наградите си на жени със значителен принос към музикалната индустрия, които са вдъхновение за други жени.

 
 

Сериалите, които очакваме през 2017 година

| от |

Време ни е за равносметка. 2016-а клони към своя логичен и очакван финал и хората броят и смятат добрите и лошите моменти. Това важи не само за личните аспекти, а и за комерсиалните такива.

И няма какво да се лъжем – няма нищо по-любопитно и комерсиално в днешно време от добрата телевизия. Тази година се нагледахме на какво ли не. Лошо, добро, пошло, безинтересно… Малката синя кутия предложи много неща на своите зрители.

Много скоро ще направим преглед на най-добрите телевизионни случвания тази година, но преди това обръщаме логичен поглед към 2017-а. Тя чука на вратата и още с първите й дни телевизията успява да ни ентусиазира.

Най-очакваните 10 телевизионни сериала за 2017-а са в нашата галерия. Четете и си записвайте.