Небесносиня ода на радостта

| от |

Поредният сезон във Висшата Лига приключи и спокойно мога да кажа, че откакто същестува Лигата, това беше най-оспорвания и вълнуващ шампионат, както и най-качествен според мен, пише нашият приятел Станислав Рангелов.


man city
Никога четири отбора не са спорили реално за титлата, а почти до последно бяха три. Първото място се реши в последния кръг, което допринесе за много емоции и вълнуващи изживявания на много привърженици. Ще се съсредоточа главно върху представянето на новите шампиони, защото те заслужават най-много внимание:

Няма как да не започна с назначаването на Пелегрини, който трябваше бързо да свикне с живота в Англия, особено след като бе уволнен Манчини и очакванията към него бяха доста високи. Но той нито веднъж не се оплака от нещо, нито от контузии, нито от конкуренти, нито от съдии. За мен лично той е поне с две класи над Манчини, въпреки че някои може да не са доволни изцяло от неговата работа. В началото имаше трудности с двубоите навън и се виждаше, че му е нужно време да се оправи и напасне в Лигата, но с течение на първенството се справи и то доста добре бих казал. Да, всеки треньор има любимци и това неминуемо се вижда, но никой не е безгрешен. Аз лично не бях доволен от факта, че пренебрегваше Лескот за сметка на Демикелис, който чак в последните месеци се наложи и в интерес на истината заигра като дялън камък в отбора.
Но освен тази ситуация и играта навън, всичко останало ми допадна и особено начинът наигра, който чилиецът наложи в тима. Сити мачкаха, летяха високо и никой не смееше да се изправи срещу тях през първата половина от кампанията. Никой не трябва да забравя, че положението в съблекалнята след напускането на италианеца не беше никак добро и Пелегрини бе човекът, който въведе нормални отношения и сплотеност в отбора. Единственото му избухване през сезона беше след злополучния мач за Купата с Уигън, където представянето беше леко бездушно.

Ключови моменти

Според Пелегрини целият сезон се е свеждал до два ключови момента:
Първият е бил, когато след шест поредни гостувания Сити спечелиха едва четири точки. Тогава той е поговорил с играчите и им е казал, че тези мачове са загубени незаслужено и е важно отборът да продължи да играе по същия начин.
Вторият е след загубата от Ливърпул, където грешката на Компани доведе до незаслужената загуба, последвана от равен срещу Съндърланд. Тогава е било много важно играчите да повярват в себе си и да се вдигнат на финален щурм.
Лично споделям тези разсъждения, но за мен има още няколко ключови момента от сезона, които доведоха до първото място.

Манчестър Сити – Евертън 3:1
Тази победа дойде в много добър момент, защото тогава тима беше почнал да изпитва леки затруднения и беше жизненоважно да се вземат тези три точки.

Хъл – Ман Сити 0:2
Този уикенд бе един от най-важните през сезона. Всичките четири отбора се бореха с всички сили и само Сити успяха да победят в много важен мач и според обстоятелствата в срещата се оказаха много важни три точки.

Кристъл Палас – Сити 0:2
Един от най-възловите моменти, когато Ливърпул загубиха у дома от Челси и след 20мин Сити трябваше задължително да спечелят над бойкия тим на Палас. Невероятно професионално изигран двубой, както и срещу Хъл между другото.

Другите любопитни факти за настоящата кампания бяха, че шампиона бе начело едва 15 дни. Арсенал бяха 129, Челси и Ливърпул с по около 60. Това се дължеше на лошата серията на Сити навън, както и на отложените мачове в един момент, когато цели три двубоя бяха отложени. Някои биха казали, че не толкова Сити и Ливърпул са се борили докрай, колкото Челси им е подарил титлата със своите грешки срещу отбори от долната половина на таблицата. Принципно съм съгласен донякъде с това твърдение, защото в края на февруари началото на март Сините от Лондон бяха фаворите и след победата над Сити на Етихад дори аз бях почнал да се отчайвам за титлата.

Но в крайна сметка никой не е застрахован от загуба на точки, бих си позволил да кажа дори, че този сезон имахме доста контузени ключови играчи за огромни периоди и това попречи на тима да дръпне напред. Защото Роджърс имаше лукса почти да няма контузени футболисти и лиспата на мачове в Европа спомогна на Червените да в битката за титлата. Още един интересен факт е, че първите два отбора са вкарали повече от 100 гола, което само посебе си говори за мощта в атака на тези отбори. Но все пак защитата също е важна да си шампион, а в това отношение Сити бяха далече пред опонентите си в края. с цели 50 гола допусната, хората от Анфилд няма на кого другиго да се сърдят освен на самите тях.

И не на последно място, за мен поне, опитът и търпението на Сити допринесоха това отборът в края на сезона да излезе начело, всички вярваха до последно, че чудото може да стане и къде с късмет, къде с победи се случи. Лека горчилка остава напускането на Ричардс и Лескот, които ще се опитата да играят постоянни в някой друг отбор. За Манчестър Сити и Пелегрини остава по-трудната задача да защитят титлата, което няма да е никак лесно догодина, когато и Ман Ютд може би ще са подсилени, но при всички случаи има предпоставка за вълнуващи моменти.

1

 
 

SASA Asian Pub: Преобръща представи!

| от Спонсорирано съдържание |

На 7 декември представите за  ресторант, забавление, вкусна храна и цени буквално ще се преобърнат!

2000 кв. метра площ, 7 метра височина, 700 седящи места, ресторант и бар, обединени от обща сцена, на която постоянно нещо се случва.

Витоша “нахлува” през огромните остъклени витрини, създавайки усещане за полет над града, а огромният аквариум “потапя” посетителите в тайнството на подводния свят.

Най-доброто от 7 световни кухни с превес върху азиатската

Знаковите блюда на Китай, Япония, Тайланд, Монголия и  Сингапур, приготвени специално за SASA Asian Pub от световни шеф-готвачи.
Всички вкусове са адаптирани към българския, като запазват здравословните съставки и начин на обработка, характерни за азиатската кухня. Ястията едновременно засищат и оставят чувство за лекота и прилив на енергия.

В SASA Asian Pub, освен азиатска кухня, се предлагат автентични американски барбекю специалитети, италиански брускети, френски десерти, средиземноморски деликатеси…

Барът е „въоръжен“ със сто различни вида напитки от цял свят, сред които авторски азиатски коктейли и разнообразие от кафе специалитети.

SASA не е просто ресторант, а азиатски пъб, където забавлението е целодневно и гарантирано.

На сцената, обединяваща ресторанта с бара и кафето, се редува жива музика с DJ сетове и шоу програми.

В SASA Asian Pub денят започва със сутрешно кафе, преминава в обяд с колеги, неусетно се удължава до следобеден коктейл или десерт, за да да стигне до вечеря с приятели и танци до късните часове с питие в ръка.

SASA Asian Pub е целодневно заведение, където независимо сам или с компания, всеки се чувства на мястото си.

SASA Asian Pub преобръща представите за ресторант!

Не на последно място SASA Asian Pub ще преобрне и представите за достъпност.

“Преживяването”, наречено SASA Asian Pub е напълно възможно да се превърне в ежедневие, без това да обърка месечния бюджет.

Достъпността е в основата на концепцията на веригата, за да може иновативната идея на SASA Asian Pub да бъде възприета от най-широк кръг хора и да се превърне в начин на живот.

Sasa Asian Pub в Парадайз център отваря на 7-ми декември.
Заповядайте да ви се представим!

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

Ние тая песен сме я слушали

| от |

Стига сме се възмущавали от Гери-Никол и нейните турбохитове. Тая песен сме я слушали и не само сме я слушали, ами и сме й трошили пръсти, пили сме на нея и сме били с юмрук по масата. Гери-Никол повтаря титани на поп-шока. Титани, които не се стесняват. Къде е тръгнала 18-годишната дива с едни задни части само! Това е скромност граничеща с немотия. Отмести се, мила Гери-Никол, и направи място на хората, които откриха топлата вода.

Започваме силно с една песен на 100 кила преди с Криско да запеят че са „на хип хопа дрийм тийма, шмъркаме кока в Джим Бийма“ (Из Криско и 100 Кила – Остани за обяд). Става въпрос за песента П**ки по масата, в която можем да чуем:

„Раста крий се в храс, скришум пишим фас,
с жан тонко фас, п**ката кваз
занимавам се с п**ки мънички,
мажа се с крем против гъбички.
А ти лекувай си трипера шото тука почва припева.“

И след това наистина започва припева, където става познатото и предполагано мазало.

Рапът е ясен, нека заорем надълбоко в грешното творчество. Кой е слушал Изумруд? Емблематични мъже. Веднъж празнуваха рожден ден на своя приятелка в едно караоке в Студентки град и изпяха няколко парчета. Незабравима вечер. Една от техните песни директно минава покрай Гери-Николовата:

„В сладкарница Малинка

с тебе бяхме дваминка,

а навънка дъждът ромоли.

Аз си пия кафето,

тя ме бара за дупето

и се прави на „яж ми гъза“.

Красиво е.


Така нареченият Светльо от Хиподил с така наречените Легенди също имат хубава песен за маса. За маса, а аз бих добавил и за креват. Хайде всички заедно:

„Гъза ме боли,

боли ме гъза.

Повече няма да пия, защото

боли ме гъза.“

 


Няма да има откъс от текста на следващата песен, защото е прекалена. Става въпрос за Стоян, който докарва беля, барайки в стопанството.

 


С какво помним 1998 година? С песента на Румяна – Чук-Чук, нали.

„Чук – чука, чук, чук, чук!

Хайде, скъпи, идвай тук!

Чук – чука, чук, чук, чук!

Да не ида аз при друг!“

Между другото, Гери-Никол е родена през 1998.

 


Дано четете тази статия в прилично време, защото сега ще ви се допие.

„Що не си свалиш фланелката моряшка,

а аз ще ти покажа мойта синя прашка.

Ти и без това със поглед ми събличаш,

но да знаеш, че след мене гол ще тичаш.“

 


Последната песен е логическо продължение на предната. В нея лирическият герой задава въпрос.

 

 

Искате ли бис? Добре – последната песен в плейлиста ни „1000 песни като новата на Гери-Никол“ е авторство на най-добрия аренби изпълнител в България Върбан Тодоров – Бичето. Както би казал Тома Спространов: „Следващата песен е Ай кам фром дъ вилидж, Идем от село“