Не става дума за война

| от |

Автор : Виталий Третяков, „Взгляд“

Всички се страхуват да не избухне война. Това е правилно и естествено. Малцина искат война. Което също е правилно и естествено. Но е неправилно и неестествено – нещо повече, неумно и безотговорно е публично да разсъждаваш за война и да плашиш хората с война, без да разбираш що е то – или ако разбираш, но съзнателно заблуждаваш широката публика. Естествено говоря за „войната с Украйна“, която според някои „вече е разпалена от Русия“, или щяла „да бъде разпалена всеки момент“.

EU-Ukraine-Russia-680x365

Разбира се, за предпочитане е да чуем такива разяснения от официални представители на Русия. Тъй като обаче те не ги правят – по неясни за мен мотиви, аз ще направя каквото мога. Много и твърде сериозни са причините, изключващи всяка възможност за „война между Русия и Украйна“.

Основният проблем на войната (също и в този хипотетичен случай) не е да бъде разгромена една армия и овладяна някаква територия. Въпросът е как ще погледне на това населението на тази територия и какво да се прави там занапред. Най-малко една трета от жителите на Украйна (в западните й области, естествено) изобщо не се канят да приветстват влизането на руски войски в страната и дори ще окажат съпротива. Мнозина – с оръжие в ръце. Значи трябва да се потисне съпротивата не на слабомощните украински въоръжени сили, а на гражданското (въоръжено) население. Москва безспорно го разбира. И само заради това е абсурдно дори хипотетичното предположение, че руската армия ще окупира цялата територия на Украйна.

Да продължим. Щом си окупирал една страна, принуден си: 1. да наложиш окупационен режим; 2. да осигуриш с всичко необходимо хората в окупираните територии. А в Москва, то се знае, не управляват идиоти. Там схващат какво означава да поемат издръжката (дори ако всички украинци останат лоялни) на 45 милиона души – една трета от населението на Русия. Включително на целия Майдан заедно с Яценюк и Кличко. Издръжката на една страна, обременена с държавен дълг от 70, ако не и от 140 милиарда долара, и с неефективна икономика. Това ще е безумие.

Ето и втората причина, която прави невъзможно всякакво въоръжено нахлуване в Украйна. Третата: една „окупация“ винаги представлява временен режим. Какво следва обаче? Да решаваме заради Украйна всичките й оплетени, включително финансови въпроси? Колко години и десетилетия ще трае това? Четвъртата причина. Започне ли Русия война срещу Украйна, това неизбежно ще предизвика гражданска война между – условно казано – украинския Изток и украинския Запад, най-малкото в Централна Украйна. Въоръжените „активисти на Евромайдана“ (всъщност бойци терористи) впрочем разпалиха вече такава война. Засега тя се свежда до сблъсъци тук и там, а цялата вина за избухването й лежи върху онези, които провокираха конфронтацията в Киев, и върху западните им покровители. Русия няма нищо общо тук.

Друг въпрос е, ако руски войски нахлуят и плъзнат из цяла Украйна. Тук вече нещата не опират само до морална и политическа отговорност – Русия ще бъде принудена да участва в потушаването на гражданска война, и то от двете страни едновременно. Естествено федерацията никога не ще се включи по своя инициатива в тъй очевидно губеща авантюра. Петата причина – една от дреболиите, съществени обаче в днешните условия. В Украйна има олигарси, които биха се отказали от каквото пожелаете, но не и от своите богатства. Че Кремъл невинаги знае какво да прави със собствените си олигарси – дали ще се нагърби сам с нещата около местните?

Може да се посочат още множество свръхочевидни причини, сочещи, че никой в Москва не е замислял никаква мащабна война с Украйна, не планира такава и даже не би започнал подобен „експеримент“. Без да споменавам дори тясно „хуманитарните“ аспекти от всичко, приписвано на Русия във връзка с въображаемото въоръжено заграбване на Украйна. Затова всички приказки, че Путин замисля „малка победоносна война“ (камо ли с цел „окончателно да удуши вътрешната /руска/ опозиция“), са най-малкото глупост, изричана в най-добрия случай от хора невежи.

Реална обаче е перспективата да бъде защитавано с оръжие руското население в Украйна там, където ще го застрашават политически или физически репресии, и по негова молба. Това, първо, не налага никакво „масирано нахлуване“, никаква „война с Украйна“. Второ, може да стане реалност само „в краен случай“ – сиреч в случай, че стане трагична реалност физическото унищожаване на руснаци и други неприели „новата власт“ в Киев. Трето, в операции от този род не е наложително да се използват „наборници“, „хлапета“, с което днес някои подчертано спекулират и което буди сред други искрени страхове.

Четвърто, отделно трябва да се проучи обосновани ли са въпросните операции политически, хуманитарно и в правен аспект. Фактически Кремъл вече заяви, че има съответната готовност. И тъкмо това може да е тема за сериозни (не спекулаивни) публични, експертни и политически дискусии. Пето: в разрез с ангажираното (вътрешно или външно) мнение на хората, според които Украйна не може да се разпадне без намеса отвън, това е доста реална перспектива.

От една страна, може – и причините не са малко. От друга, външна намеса вече има: това е намесата на Запада (всичко свързано със събитията от последните месеци след лидерския форум на ЕС във Вилнюс). Точно тя превърна в реална потенциалната заплаха от разпадане на Украйна. И точно с оглед на тази възможност (разпадане на Украйна) Русия (доколкото сред украинските граждани има 8 милиона, а фактически най-малко 20 милиона руснаци) трябва да е готова да ги брани, включително с въоръжена сила. Естествено обаче и в този случай изобщо не може да става дума за окупация на Украйна (вж. горепосочените причини).

Всъщност онези на Запад, които се боят от „въоръжено нахлуване на Русия в Украйна“, имат възможност да предотвратят тази заплаха (реална или мнима). Трябва просто да поемат издръжката на всичките 45 милиона граждани на Украйна, на цялата украинска промишленост. Ако Западът даде утре на Турчинов и Яценюк 100 милиарда долара, провокираната от него самия заплаха – Украйна да се разпадне – тутакси ще изчезне. Е, ще трябва да свърши и още едно-друго (например да предотврати управление на националистите), но минималната, задължителна първа стъпка е веднага да наброи на Киев 100 милиарда долара.

 
 

8 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Валерия Чанкова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-то издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Днес питаме за любимите ѝ реклами Валерия Чанкова. Може би не я познавате,но всяка сутрин се будите с това, което прави. Валерия е главният виновник зад екран за сутрешния блок на Нова телевизия „Здравей, България“. Или както сама казва за себе си:

Работя в телевизора. Не ме виждате и това дава свобода, честно казано. Виждате това, което с моя екип, ви разказваме всеки ден от рано сутрин. С една дума съм продуцент на сутрешния блок на Нова телевизия. И често съм в конфликт с рекламите, защото искам да имаме повече ефирно време за историите, които са ви интересни. Макар че сигурно сте благодарни да има все някакви реклами сутрин, за да може човек да си измие зъбите без да пропусне нищо от предаването с Ани и Виктор.

А ето и любимите ѝ реклами:

Има много любов в тази реклама. Връща детството и припомня уважението към по-възрастните. Като всеки човек, подчинен на работната въртележка, открих, че все още има неща, които ми връщат забравените емоции от детството и ми припомнят, че съм свързана не само с будилника сутрин, а със страхотните мъдри хора в рода ми. Необходима връзка

Когато за първи път видях тази реклама, си казах, че някой е създал видеото й специално за мен. В работата ми кадърът е по-важен от всичко останало и тези няколко минути концентрират цялото ми разбиране за представяне на реалността. Видимо и колегите от френския канал са на точно същото мнение

Казали са всичко във видеото. Дори повече отколкото е необходимo.

Очаквайте следващите ни предложения след седмица, а ако имате своя любима реклама – посочете ни я в коментарите. На финала ще направим специална селекция от читателите на Chronicle.

 
 

Бохемска рапсодия

| от Мирослав Николов |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от тази седмица, а ние ви представяме една от историите в него.

Апетитът идва с яденето – с успехите на всеки следващ свой модел Skoda набира самочувствие и демонстрира амбиции за завоюване на все по-предизвикателни пазарни територии. Първи впечатления от новия чешки SUV.

Всички знаеха, че появата на модел като Kodiaq e просто въпрос на време – в концерна Volkswagen със сигурност, а в средите на конкуренцията с опасението, че атаката на Skoda в SUV класа ще нанесе поредните трудно отстраними щети на пазарните си съперници. Затова в случая е неуместно да се говори за изненада като цяло, а новият чешки модел е на път да оправдае напълно както надеждите, така и опасенията.

Усещането зад волана на Kodiaq също не изненадва. Моделът напълно очаквано напомня поведението на своите братовчеди от VW и Seat, с които споделя технологичната платформа MQB, а в случая на Ateca дори и поточната линия. Приликите започват да избледняват още при първия поглед към внушителната физика на Kodiaq и свършват окончателно във вътрешното пространство, където моделът на Skoda превъзхожда значително Tiguan и Ateca и предлага усещане за простор, характерно за горния автомобилен клас. Но и това едва ли ще изненада тези, проследили през годините стратегията на модели като Octavia и Superb например.

Комфортна ходова част със система DCC

С дължината си от близо 4,7 метра Kodiaq излиза доста извън стандартните за компактния клас размери – Tiguan и Ateca са съответно 20 и 30 по-къси, а VW Touareg е само с 10 сантиметра по-дълъг от него. При тези дадености е напълно нормално да се очаква както гигантско багажно пространство (виж таблицата с техническите данни), така и наличие на седемместна версия на новия модел.
Внушителните размери определено се отразяват и на поведението на пътя на Kodiaq – при това в изцяло положителен смисъл по отношение на комфорта на возенето. Върховата бензинова версия със 180 к.с., DSG трансмисия и система за двойно предаване тежи около 1,7 тона и това личи в спокойния и невъзмутим маниер, с който Kodiaq се справя със завоите. В режимите Comfort и Normal на системата за контрол на окачването DCC все пак се усещат леки странични колебания на каросерията, които само засилват впечатлението за управление на голям, солиден автомобил у човека зад волана. При по-строга дисциплина върху работата на амортисьорите мекотата отстъпва, но за сметка на нея започват да се прокрадват леки сътресения при преминаване през груби неравности по платното. Кормилната уредба обаче върши работата си прецизно и невъзмутимо през цялото време. Системата за двойно предаване и серийно вградения при всички версии на модела XDS-диференциал разпределят въртящия момент по начин, който изключва негативно въздействие на силовия тракт върху управлението и едновременно с това гарантира много добро сцепление – както на път с нестабилна настилка, така и при по-динамичен стил на шофиране.

В интерес на истината, бензиновият турбоагрегат със 180 к.с. осигурява всички необходими за това предпоставки въпреки впечатляващите резмери и тегло на новия чешки модел. Голямата Skoda се ускорява без усилие до 100 км/ч в рамките на 8 секунди, реагира с желание на газта и не дразни с излишен шум и нервни изблици. И нищо чудно, защото двулитровата машина е сред най-доброто, което концернът Volkswagen може да предложи в момента. Подобно на почти идентичния като конструкция 2.0 TFSI на Audi, двигателят използва цикъла на Милър, при който съкратената чрез по-ранно затваряне на всмукателните клапани степен сгъстяване повишава ефективността на машината в режими на ниско и частично натоварване. Това на свой ред се отразява положително върху разхода на гориво – практически е напълно възможно да се движите прилично динамично с Kodiaq и да запазете средната консумация около осем литра. Принос в постигането на максимално хармонична и ефективна работа на силовия тракт определено има и седемстепенната трансмисия DSG, отличаваща се с бързи, но не и припрени действия. Синхронът между двигателя и предавателната кутия е на много високо ниво и личната намеса на водача в смяната на предавките е по-скоро въпрос на предпочитание, отколкото на необходимост.

Изобилие от електроника за подпомагане на водача

Необходимо е да се вгледате много внимателно в детайлите на интериора, за да се уверите, че тук все пак не става въпрос за представител на висшия клас – независимо от това какво ви внушават размерите на купето. Качеството на изпълнението е солидно, а използваните материали обещават да запазят добрия си вид дълго време. Ергономичната концепция на арматурното табло е близка до тази на другите актуални предложения на концерна Volkswagen. Централната роля е поверена на големия сензорен дисплей в центъра, от който могат да се управляват по-голямата част от функциите – с изключение на тези, съсредоточени върху волана и приборите в непосредственото зрително поле на водача. След първоначалния период на привикване със структурата и отделните менюта, на преден план излиза ясна логика, позволяваща на водача и неговия спътник да се справят без излишно мислене и взиране. Kodiaq предлага и друг вид облекчение в тази насока – човекът зад волана може да разчита на съдействието от страна на пълен арсенал от електронни системи от активното поддържане на лентата за движение до улесняването на маневрите с прикачен товар, а бордовата електроника включва серийно Apple Carplay, Android Auto и Mirrorlink.

В актуалния декемврийски брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще откриете:

Audi A5 Coupe, BMW 420i Coupe, Mercedes C- Coupe – Новото поколение на А5 в първо съревнование с основните си опоненти.

Skoda Kodiaq – Апетитът идва с яденето – с успехите на всеки следващ свой модел Skoda набира самочувствие и демонстрира амбиции за завоюване на все по-предизвикателни пазарни територии. Първи впечатления от новия чешки SUV.

Бъдещето на BMW – Представяме ви повече подробности около плановете, които марката от Мюнхен крои за бъдещето.

Jaguar XK8 и Mercedes CL 500 – В представения през 1999 г. CL – купе версия на S-класата, Mercedes беше вложил повече високи технологии и електроника от когато и да било преди. Може ли много по-скромният на вид Jaguar XK8 да съперничи с него?

Audi Q5 – Първи километри зад волана на произвеждания в Мексико модел.

Porsche Panamera – Подлагаме новото издание на спортно-елегантната лимузина на първи подробен тест.

Fiat Tipo срещу Ford Focus, Kia Cee`d, Skoda Rapid Spaceback – В този тест Tipo участва с бензинов турбомотор и върхово оборудване, но е много по-евтин от познатите със своята достъпност съперници Ford Focus, Kia Cee’d und Skoda Rapid Spaceback. Предстои ни да изясним дали това ще го направи победител.

Opel Mokka X – Тест на основно обновения компактен кросоувър от Рюселсхайм.

Ssangyong Tivoli XLV – Първи километри с удължената версия на Ssangyong Tivoli.

Suzuki SX4 S-Cross – Първи впечатления от обновения Suzuki SX-4 S-Cross.

Peugeot 3008 – Новото поколение на Peugeot 3008 окончателно се самоопределя като SUV и се стреми към позиции в по-висок сегмент.

Технологии от Mercedes – На своя „Ден на технологиите“ Mercedes представи изцяло новата си гама от четири-, шест- и осемцилиндрови дизелови и бензинови агрегати, която е плод на три милиарда евро инвестиции само за развойна дейност.

Opel Insignia – Дали новият модел наистина е по-добър във всичко от своя предшественик?

 
 

Тейлър Суифт и Зейн Малик с общо парче за „50 нюанса по-тъмно“

| от chronicle.bg |

Изпълнителите Тейлър Суифт и Зейн Малик изненадаха феновете си с ново парче към саундтрака на „50 нюанса по-тъмно“. Песента появи към полунощ в САЩ (т.е. тази сутрин българско време).

Песента е първата от саундтрака на предстоящия филм по втората книга на Е.Л. Джеймс.

Суифт съобщи за песента в Twitter с мистериозният туит „Z | T | 50“. Той беше споделен близо 15 000 пъти само за час.

Само час след пускането си в iTunes, „I don’t wanna live forever“ стигна номер 1 в класацията на iTunes за САЩ. За момента парчето е достъпно само в iTunes срещу 1.29 долара. Не е ясно кога ще може да бъде слушано на други места по света. Може да чуете откъс от него, публикувано в профила на Тейлър Суифт.

„Петдесет нюанса по-тъмно“ ще се появи на екран в началото на следвата година.

 
 

Кърк Дългас – една легенда на 100 години

| от chronicle.bg |

На 100 години американският актьор Кърк Дъглас е живата история на киното. Роден като Исур Даниелович Демски на 9 декември 1916 година, днес той празнува един век живот. 

Актьорът има три номинации за „Оскар“, първата от които е през 1950 година. Получава статуетката за цялостната си кариера. Днес Дъглас ще празнува в Калифорния на тържество, организирано от сина му Майкъл Дъглас и снаха му Катрин Зита Джоунс. Очаква се да присъстват около 200 приятели и членове на семейството му.

Кърк Дъглас се пенсионира като актьор през 1996 година след прекаран инсулт. Преди настоящия си рожден ден, той е посещавал терапевт, за да може да произнесе кратко слово на рождения си ден.

„Хора често искат от мен съвети как да доживеят до преклонна възраст и да водят здравословен живот. Нямам подобни съвети. Смятам обаче, че всички ние имаме причини да сме тук. Оцелях след инцидент с хеликоптер и инсулт, за да направя още добри неща в света, преди да го напусна.“  – казва той в есе, публикувано от списанието за знаменитости Closer по повод рождения му ден.

Кърк приписва до голяма степен продължителността на живота си на голямата си любов, втората си съпруга Ан, която е на 97 години. „Имах шанса да срещна жената на живота си преди 63 години – поясни той. – Смятам, че прекрасният ни брак и обсъжданията ни нощем ми помогнаха да оцелея след какви ли не предизвикателства.“

Кърк Дъглас, който е син на руски имигранти, се е превъплътил в образите на някои най-митичните персонажи в историята на седмото изкуство, от художника Винсент Ван Гог до точния стрелец Док Холидей. Снимал се е в около 80 филма, сред които „Одисей“, „Викингите“, „20 000 левги под водата“, „Гори ли Париж?“, „Престрелка в О.К. Корал“, „Седем дни през май“.