Не социален туризъм, а борба за оцеляване

| от |

Неемигриралите българи работят за по 300-400 евро, а плащат цени като западните. В такива условия гърците отдавна да са излезли на бунт. В две публикации германският „ФАЦ“ пише за онова, което кара хората да бягат навън, пише Дойче веле.

ger

„Социален туризъм“ беше избран от германските езиковеди за антидума на 2013. Но защо това словосъчетание поражда толкова много страхове в Германия? Както отбелязва „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ („ФАЦ“), ако миграционните процеси не вървят според очакванията, това се дължи основно на властите. Дебатите, предизвикани от отварянето на пазарите на труда за българи и румънци от началото на тази година, може и да са необходими, но всъщност болшинството от кандидатите за работа от двете страни отдавна са пристигнали в Европа. Досега обаче медиите и избирателите не се интересуваха от тази тема поради това, че ставаше дума за спешно необходими на Германия специалисти или за хора, които вършат черна работа срещу мизерно заплащане, работейки на черно. Само притокът на роми от двете страни създава страх и паника.

И действително: онези, които живеят в пряко съседство със запуснатите евтини блокове на мигрантите в Дуисбург или Манхайм, и които виждат увеличаващата се просия по улиците на своя град, едва ли могат да бъдат успокоени от статистическите данни, според които ставало дума за маргинален проблем. А и не е ли факт, че най-малко 2,5 милиона от тези отхвърлени, често неграмотни и живеещи в анахронични условия европейци се намират именно в България и Румъния? Имайки предвид това, не е чудно, че Западът е истинска примамка за тях – с възможностите да получават социални помощи, надхвърлящи в пъти заплащането, което биха могли да очакват в България или Румъния. А и няма кой да се погрижи за интересите на тези хора – като например специален еврокомисар по ромските въпроси, разчитащ на съответните средства, социални програми и контролни права.

За злоупотребата на социалните облаги са виновни германските власти

Проблемите всъщност са два: става дума за притока на бедняци от Изтока към богатите социални държави, но и за емиграцията на висококвалифицирани лекари, инженери и други специалисти към западните трудови пазари. Двете неща неправилно се смесват, като успешната интеграцията на квалифицираните се игнорира, а другата се преекспонира от медиите. Злоупотребата с германските социални облаги обаче не е проблем на Европейския съюз, нито на румънските и български граждани, а единствено и само на германските власти. В крайна сметка Европа регулира свободното движение на хора, но не и социалното дело. То си остава правомощие на националните държави.

Дания например е положила съответните усилия да се защити като социална държава чрез правни средства и контролни структури, поради което на никой ром и през ум не му минава да застане пред гишетата на датските социални служби. Подобни рестрикции и забрани има и в Германия, но общините чисто и просто не ги прилагат на практика, а социалните съдилища постоянно налагат „меки решения“, с които допълнително размиват забраните.

Така че вместо да се говори за мързеливи и инертни роми, което едва ли е оправдано, като се има предвид колко гъвкави и находчиви са те, би трябвало да се говори за мързеливите и инертни германски власти, които или не си вършат работата, или я вършат зле, настройвайки населението срещу имигрантите като цяло, независимо от това, че трудът на тези хора носи печалби на социалния бюджет.

България и Румъния плащат крайно висока цена

44-годишната българка Паулина Немцов, която е адвокатка във Висбаден, разказва например, че в Германия й се е налагало да работи на три места, за да събере необходимите средства за следването. Родената в Добрич Немцов била твърдо решена да докаже, че по нищо не отстъпва на германците. Тя е на мнение, че дискусията около миграцията по бедност в Германия е много изкуствена и без връзка с реалния живот. „Хората, които наистина са искали да заминат, са го направили отдавна. Новата свобода на пазара на труда едва ли ще промени ситуацията. Дискриминиращо е да се заявява, че „бедните трябва да останат отвън – това влиза в противоречие с демократичните принципи“.

Нито един строителен обект в Испания, нито един магазин или пък дом за стари хора в Италия не функционира без зле платените румънци или молдовци. А всеки втори възпитаник на езиковите училища в България е изгубен за страната още с началото на следването си. На Румъния вече ѝ липсват 20 000 скъпо обучени лекари, тъй като те не желаят да работят срещу 500 евро в родината си, а за четири или осем пъти повече пари във Франция, Великобритания, Белгия или Германия. И тази цена, която най-бедните държави в Европа плащат под формата на кръвнина за Общността, е огромна. Разбира се – бедните държави получават инфраструктурни помощи от Брюксел, но в материално отношение тези хора, които на всичкото отгоре продължават да живеят в свръхкорумпирани политически системи, доминирани от бившите комунисти, са принудени да водят драматична борба за оцеляване, както никой друг на този континент.

 
 

Филмите, селектирани в „Петнайсетдневката на режисьорите“ в Кан

| от chronicle.bg, по БТА |

В паралелната секция „Петнайсетдневката на режисьорите“ на кинофестивала в Кан бяха селектирани 19 филма от 1649 предложени пълнометражни ленти.

Сред финалистите фигурират „Un beau soleil interieur“ на френската режисьорка Клер Дени с участието на Жерар Депардийо и Жулиет Бинош, музикалната комедия на Брюно Дюмон „Jeannette, l’enfance de Jeanne d’Arc“ и „Alive in Paris“ на Абел Ферара.

„Тази година постъпиха с 67 кинотворби повече от миналата 2016-а в паралелната секция „Петнайсетдневка на режисьорите“. Сред тях фигурират пет филмови дебюта и пет френски, пет американски, три италиански и седем ленти на жени-режисьорки“, заяви директорът на програмата Едуард Уайнтроп.

„Петнайсетдневката“ ще бъде открита с прожекцията на комедията „Un beau soleil interieur“. „Харесваме кинотворците, които изпробват нови неща, така че и ние се опитваме да дадем своя принос, като ще стартираме паралелната секция с комедия“, коментира Уайнтроп.

Сред другите включени заглавия фигурират лентите на Шон Бейкър „The Florida Project“, „The Rider“ на Клои Жао, „Patty Cakes“ на Кери Мърниън, „West of the Jordan River“ на Амос Гитай и др.

 
 

Дъщерята на Еминем порасна

| от chronicle.bg |

За първи път чухме за Хейли Скот през 2002 година, когато татко й пусна „Hailie’s Song“. В нея Еминем обяснява как тя е дала смисъл и стойност на живота му и колко се гордее, че е неин баща. Тогава тя беше едва на 7.

В песента осен любовта към дъщеря си, Еминем изразява и омразата към майка й – Кимбърли Ан Скот или накратко Ким.

Въпреки, че знаем за Хейли още от началото на рап кариерата на баща й, тя води изключително личен живот. До скоро – когато реши да се появи в социалните мрежи.

Еминем и майката на Хейли – Ким, се запознават в гимназията. През 1999 година се женят, 4 години след като се ражда дъщеричката им. През 2001 обаче семейството се развежда. Горе-долу по това време Маршал получава обвинения, че текстовете на песните му са агресивни към жените, и в частност към Ким, която той твърди, че ще убие. Да не говорим, че по същото време рапърът трябва да се справя и със зависимостта си.

През 2006 година Еминем и Ким се женят отново, но и се развеждат отново само след няколко месеца. До 2010 година успяват да се помирят, а 4 години по-късно в песента си „Headlights“ той й се извинява публично и казва, че я обича. В момента двамата продължават да са разделени.

Това идва да ни покаже колко трудно детство е имала Хейли. Днес тя е на 21 години и най-накрая е смятана за възрастен от законите на САЩ. Акаунтът й в Instagram е на около 6 месеца, но напоследък тя започна да поства в него все повече и повече снимки.

Какво знаем за нея можете да видите в галерията ни.

 
 

Любимият виц на Христо Гърбов

| от Цветелина Вътева |

Само един ден на шегата не стига! Ето защо Webcafe.bg и ресторанти Happy обявяват месец април – за Месец на смеха. По този повод ви предлагаме любимите вицове на част от срещнем с най-усмихващите български комедийни актьори, заемащи специално място в сърцата ни.

Естествено, че знаете кой е Христо Гърбов. Дали сте се превивали от смях на ролята му като Пиер Миняр във „Вечеря за тъпаци“, хилили сте се на Гари Льожен/Роджър Трампълмейн в „Още веднъж отзад“ или сте се задавяли със салатата си пред телевизора, докато го гледате в „Комиците“, във всички случаи сте запознати с комедийния му талант.

Извън сцената и екрана Христо няма вид на смешник. По-скоро носи онова усещане за самовглъбеност, което придават на света около себе си хората, които вземат хумора на сериозно.

Предлагаме ви да прочетете виц, разказан от Христо Гърбов: 

Влиза един французин в един английски бар и си поръчва „typical English breakfast“ – боб, яйца, black pudding, което е вид кървавица, богата работа. Гледа той black pudding-a, хапва от него, пък после вика: „Абе като го видях това, помислих, че е лайно. Пък като го опитах, съжалих, че не е“.

Цялото интервю с Христо Гърбов можете да прочетете в Webcafe.bg


Фотограф: Мирослава Дерменджиева

Място: ресторант HAPPY на ул. „Раковски“ 145

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!