Назадничава ли е Хърватия?

| от |

Назадничава ли е Хърватия, щом по силата на референдум забрани еднополовите бракове и по този начин циментира дискриминацията на хомосексуалните? И дали утре няма да стори същото с етническите малцинства, да речем?

cro

Коментар на Бенямин Парган, ръководител на хърватската редакция на Дойче веле :

За да увеличи шансовете за положителен изход от референдума за присъединяването на Хърватия към ЕС, тогавашното правителство на страната либерализира условията за провеждане на всенародни допитвания – отпаднаха както изискванията за минимална избирателна активност, така и всички ограничения относно темата на референдума.

Днес берем първите плодове на този добре замислен, но лошо направен закон: в конституцията на страната ще бъде записан текст, който забранява еднополовите бракове и по този начин циментира дискриминацията на хомосексуалните. На референдума гласуваха едва 38 процента от имащите право на глас, което означава, че в крайна сметка мнозинството е принудено да се съобразява с мнението на едно малцинство.

Отчаяно общество

Проведеният в неделя референдум, както и ожесточените дебати, предшествали гласуването, са доказателство за широко разпространените в Хърватия хомофобия и липса на толерантност. При това към нито един момент не е ставало дума за легализиране на еднополовите бракове. Дебатът беше изкуствено раздут от консервативната гражданска инициатива „В името на семейството“, която бързо намери достатъчно последователи. Те от своя страна превърнаха дебата за еднополовите бракове в трибуна за хомофобските си възгледи.

Покрай цялата тази дискусия разбрахме и още нещо: колко несигурни, отчаяни и озлобени са голяма част от хърватите. Шест месеца след присъединяването на страната им към ЕС те нямат поводи за надежда. Сериозни икономически проблеми, висока безработица, липса на перспектива и страх от загуба на националната идентичност – това са основните проблеми на хърватското общество, което сега се вижда принудено да се прости с илюзиите си.

Хомсексуалните бяха превърнати в изкупителна жертва на сблъсъка между либералните градски елити и консервативното мнозинство. И ако днес на прицел са хомосексуалните, утре на тяхно място могат да се окажат етническите малцинства – една гражданска инициатива вече усилено събира подписи за провеждането на референдум, по силата на който да бъдат ограничени правата на сръбското малцинство.

Предстои дълъг път

Затова хърватското правителство, което впрочем беше против референдума, трябва спешно да промени съответния закон, записвайки в него конкретни изисквания за провеждането на всенародни допитвания. Така например трябва да се въведе минимална избирателна активност от 50 процента, а въпросът, който се поставя на референдума, трябва да отговаря на строги изисквания, които да забраняват всякаква дискриминационна тематика.

Още преди референдума беше ясно, че въпреки присъединяването към ЕС Хърватия има да извърви дълъг път в демократичното си развитие. Сега това бе потвърдено още веднъж. Прави ще излязат онези, които преди референдума твърдяха, че хърватите не са достатъчно зрели за „разюзданата демокрация на всенародните допитвания“.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.

 
 

Причината жените да напускат мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Първата причина, поради която жените напускат мъжете си, са политическите различия, незадоволителният секс идва едва на второ място, разкри проучване.

Изследването е проведено през 2016 година сред потребители на апликация за запознанства и е обхванало 6 842 души. Жените от Великобритания най-често зарязват любимия заради споровете, свързани с Брекзита, а американките – заради бъдещия тогава президент Тръмп.

Третата причина, поради която дамите показват червен картон на партньора, са финансовата му несъстоятелност. На четвърто и пето място идват съответно ревността и липсата на доверие в половинката.

Мъжете изтъкват от своя страна по-земни неща за напускане на избраницата. На първо място те поставят нейното затлъстяване. Едва по-нататък те посочват като причини ревността й, лошия секс и изневярата.

 
 

Ох, стари сме… защото те правят 10!

| от |

Едно десетилетие измина като мигване с единия клепач и ние си мислим, че сме си същите, ама не сме… Защото сме с 10 години по-големи. И уж поумнели. Минаването на безгрижните лета се отразява, както на човешкото тяло и съзнание, така и на любимите guilty pleasure удоволствия, каквито са сериалите.

Вярвате или не, но много от любимите ви шоута направиха 10 години от старта си и дори след толкова време, за част от тях си спомняме с умиление. И с леко насълзяване на очите.

Ние сме избрали пет добри, вкусни, провокативни и да, КУЛТОВИ, сериала, които правят 10 тази година. А ние сме стари, но все така ги харесваме. Цък, в галерията горе са.

 
 

Дрю Баримор и нейното съвършено копие

| от |

През 1982 година малката Дрю Баримор е очарователна в ролята си в „Извънземното“.

Години по-късно тя вече е зряла жена, която има собствени деца. Една от дъщерите й обаче може спокойно да играе в римейк на филма, тъй като е наистина много прилича на майка си.

Малката Франки навършва 3 години през 2017-а. Скоро тя се появи с майка си на събитие и всички бяха удивени от приликата между двете.
Сравнете и преценете сами:

дрю баримор
Франки Баримор Копелман е родена на 22 април 2014 година. Тя е второто дете на Дрю от бившия й съпруг Уил Копелман. Когато тя се роди, Баримор каза, че е искала по-голямата й дъщеря Олив да си има брат или сестра, защото самата актриса не е имала подобно детство.

„Олив обича Франки и просто иска да е с нея през цялото време. Иска да я храни. Много й харесва“, разказва Баримор.

Това не е първото дете, което прилича толкова много на майка си. Има цяла поредица звездни деца, взели най-красивите черти на родителите си. Можете да видите повече за тях тук.