Науката не опровергава съществуването на Бог

| от |

bgpogrebenie-bog

Науки като биологията, математиката, инжинерството и медицината ни помагат да разберем света, в който живеем, но има много неща, които остават загатка.

Няколко наскоро излезнали публикации се опитват да ви обяснят, че по някакъв начин науката вече опровергава съществуването на Бог. Авторите твърдят, че вече знаем достатъчно за вселената за да можем да си обясним всичко без да ни е необходим “създателя”.

Истина е, че науката ни помага да разберем света. Общото количество човешко познание се удвоява приблизително на всеки две години. Във физиката например вече можем да твърдим, че знаем какво се е случило с вселената една част от секундата след Големия взрив, което е поразително. С помощта на химията разбираме най-сложните реакции между атомите и молекулите, а благодарение на биологията знаем как работят клетките ни и се оформят организмите ни. Но цялата тази база данни опровергава ли съществуването на външна сила, която може биучени е дала начало на вселената ни?

Науката печели най-големите си битки срещу религията през 19 век, когато откритите неандерталски останки в Гибралтар, Белгия и Германия доказват, че хората не са единствените хумануиди, съществували някога. Фосилите и намерените животински останки от своя страна доказват, че флората и фауната еволюират, развиват се и по-добре адаптиращите се оцеляват. Тези доказателства подкрепят теорията на Чарлз Дарвин, публикувана през 1859г.

През 1851г. пък френският учен Леон Фуко доказва веднъж и завинаги, че земята се върти, а не слънцето около нея. В същият век са направени и геоложки открития, които разбиват хипотезата за “младата земя” и доказват, че планетата ни е на милиарди години. Преди това някои теолози изчислявали възрастта на земята спрямо библейският Адам.

Но дали съвременната наука, от 20-ти век насам е доказала, че няма Бог?

Науката е нещо невероятно, тя ни учи за живота, света и вселената. Но науката не е открила защо съществува вселената, нито какво предшества Големият взрив. Също така биологията не ни помага да разберем как са се появили първите живи организми на тази планета, нито пък дава отговор на въпроса как е възникнало съзнанието. Кое е това, което позволява на хората да могат да произвеждат произведения на изкуството, архитектурата и литературата? Кое е това, което ни позволява да разберем тайните на математиката и медицината? Науката е много далеч от отговорите.

Но по важен от всички тези главоблъсканици е въпросът защо вселената е така финно настроена специално за появата на живота. Никой досега не е успял да отговори задоволително, и едва ли науката ще стигне някога дотам. Колкото по-надълбоко се ровим в тайните на физиката и космоса, толкова по сложна изглежда вселената. За да се обясни квантово-механичното поведение на най-малката частица са необходими стотици страници, изпълнени с висша математика. Как е възможно дори най-малките частици да са толкова комплексни? Оказва се, че дори в най-простият природен елемент се крие скрита “мъдрост” или структура. Всичко това се усложнява, тъй като обръщаме поглед към целият космос.

Знаем, че преди 13,7 милиарда години огромен прилив на енергия, чиито произход е абсолютно непознат за нас и за науката, е причина за създаването на вселената. След това, като на магия се появява “божията частица” – Хигс Бозона (открита преди две години в ускорителя в ЦЕРН) и вселената придобива маса. Защо се случва това? Оформилата се маса представлявала елементарни частици – кварки и електрони, чиито заряди трябва да попаднат в неизмеримо тясна близост за да се случи следващата стъпка. Отново, като на магия, всички кварки се групират по тройки, за да образуват протони и неутрони. За да се сформират познатите ни атоми, е било необходимо всичко да бъде в точно необходимите количества. По-големите атоми се като въглерод, желязо, азот, кислород и така нататък се “изпичат” в ядрени огньове в сърцата на звезди. По този начин след време се появява изключително сложната спираловидна молекула ДНК.

Защо се е случило всичко нужно за появата на ДНК? Как е възможно всичко това без някаква външна сила, която да оркестрира точно танца на частиците? Великият британски математик Роджър Пенроуз е изчислил вероятността за появата на космос, в който е възможно да съществува живот. Шанса е 1 делено на 10 на десета степен и още веднъж на 123 степен. Резултатът е най-близкото число до нула, което може да си представите. (Вероятността да спечелите от тото всеки ден, откакто съществува вселената е много по-голяма)

“Научните атеисти” се мъчат да обяснят това явление като намекват за съществуването на мултивселена – безкраен набор от вселени, всяка със своите параметри. В някои вселени условията са неподходящи за живот. Въпреки това, от самият размер на преподлагаемата мултивселена следва, че поне в една всичко ще е наред. Тази хипотеза обаче не обяснява липсата на Бог. Невероятно финната настройка на космоса е доказателство за това.

Науката и религията са две страни на една и съща монета – човешкият импулс да разбере света и мястото си в него. В крайна сметка всички сме очаровани от чудесата на космоса. Нека нещата останат така. Няма нужда едната страна да се опитва да обори другата.

 
 

Трейлър за втория сезон на новия „Voltron“

| от chronicle.bg |

Хайде малко носталгия.

Netflix и DreamWorks Animation обявиха премиерната дата на „Voltron Legendary Defender“. Всички серии от втория сезон излизат на 20 януари тази година.

DreamWorks Animation пресъздават легендарния анимационен сериал за онлайн дистрибутора Netflix. Продуценти на класическото и любимо на милиони предаване са Жаким Дос Сантос и Лорън Монтгомъри – и двамата от „Легендата за Кора“.

Ролите ще се озвучават от: Кимбърли Брукс като принцеса Алура, Рийс Дарби като Коран, Джош Кийтън като Широ и черния лъв, Тайлър Лабайн като Хънк и жълтия лъв, Джереми Шада като Ланс и синия лъв, Бекс Тайлър-Клаус като Пич и зеления лъв и Стивън Юн като Кейт и червения лъв.

Оригиналното „детско“ дебютира в САЩ през 1984 и става поп-културен феномен. През 1986 година излиза Voltron: Fleet of Doom. Следват два неуспешни опита сериалът да бъде възобновен – през 1998 и 2011.

 

 
 

Мелания Тръмп носи Ralph Lauren на церемонията

| от chronicle.bg |

Всички погледи бяха насочени към Мелания Тръмп, докато съпругът й се заклеваше във вярност към американските граждани, а тя ставаше първа дама.

За церемонията г-жа Тръмп беше избрала елегантна бледа синя рокля с жакет с голяма яка, изработен от същата материя и ръкавици. Тоалетът е дело на иконичния дизайнер Ралф Лорън.

Появилата се информация, че Лорън ще работи заедно с Карл Лагерфелд по тоалета на Мелания Тръмп не е вярна. Лагерфелд няма нищо общо с модното решение на първата дама. Или поне не под лейбъла на Chanel, което може да означава, че е германският дизайнер е работил през своя собствен лейбъл.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.