Науката не опровергава съществуването на Бог

| от |

bgpogrebenie-bog

Науки като биологията, математиката, инжинерството и медицината ни помагат да разберем света, в който живеем, но има много неща, които остават загатка.

Няколко наскоро излезнали публикации се опитват да ви обяснят, че по някакъв начин науката вече опровергава съществуването на Бог. Авторите твърдят, че вече знаем достатъчно за вселената за да можем да си обясним всичко без да ни е необходим “създателя”.

Истина е, че науката ни помага да разберем света. Общото количество човешко познание се удвоява приблизително на всеки две години. Във физиката например вече можем да твърдим, че знаем какво се е случило с вселената една част от секундата след Големия взрив, което е поразително. С помощта на химията разбираме най-сложните реакции между атомите и молекулите, а благодарение на биологията знаем как работят клетките ни и се оформят организмите ни. Но цялата тази база данни опровергава ли съществуването на външна сила, която може биучени е дала начало на вселената ни?

Науката печели най-големите си битки срещу религията през 19 век, когато откритите неандерталски останки в Гибралтар, Белгия и Германия доказват, че хората не са единствените хумануиди, съществували някога. Фосилите и намерените животински останки от своя страна доказват, че флората и фауната еволюират, развиват се и по-добре адаптиращите се оцеляват. Тези доказателства подкрепят теорията на Чарлз Дарвин, публикувана през 1859г.

През 1851г. пък френският учен Леон Фуко доказва веднъж и завинаги, че земята се върти, а не слънцето около нея. В същият век са направени и геоложки открития, които разбиват хипотезата за “младата земя” и доказват, че планетата ни е на милиарди години. Преди това някои теолози изчислявали възрастта на земята спрямо библейският Адам.

Но дали съвременната наука, от 20-ти век насам е доказала, че няма Бог?

Науката е нещо невероятно, тя ни учи за живота, света и вселената. Но науката не е открила защо съществува вселената, нито какво предшества Големият взрив. Също така биологията не ни помага да разберем как са се появили първите живи организми на тази планета, нито пък дава отговор на въпроса как е възникнало съзнанието. Кое е това, което позволява на хората да могат да произвеждат произведения на изкуството, архитектурата и литературата? Кое е това, което ни позволява да разберем тайните на математиката и медицината? Науката е много далеч от отговорите.

Но по важен от всички тези главоблъсканици е въпросът защо вселената е така финно настроена специално за появата на живота. Никой досега не е успял да отговори задоволително, и едва ли науката ще стигне някога дотам. Колкото по-надълбоко се ровим в тайните на физиката и космоса, толкова по сложна изглежда вселената. За да се обясни квантово-механичното поведение на най-малката частица са необходими стотици страници, изпълнени с висша математика. Как е възможно дори най-малките частици да са толкова комплексни? Оказва се, че дори в най-простият природен елемент се крие скрита “мъдрост” или структура. Всичко това се усложнява, тъй като обръщаме поглед към целият космос.

Знаем, че преди 13,7 милиарда години огромен прилив на енергия, чиито произход е абсолютно непознат за нас и за науката, е причина за създаването на вселената. След това, като на магия се появява “божията частица” – Хигс Бозона (открита преди две години в ускорителя в ЦЕРН) и вселената придобива маса. Защо се случва това? Оформилата се маса представлявала елементарни частици – кварки и електрони, чиито заряди трябва да попаднат в неизмеримо тясна близост за да се случи следващата стъпка. Отново, като на магия, всички кварки се групират по тройки, за да образуват протони и неутрони. За да се сформират познатите ни атоми, е било необходимо всичко да бъде в точно необходимите количества. По-големите атоми се като въглерод, желязо, азот, кислород и така нататък се “изпичат” в ядрени огньове в сърцата на звезди. По този начин след време се появява изключително сложната спираловидна молекула ДНК.

Защо се е случило всичко нужно за появата на ДНК? Как е възможно всичко това без някаква външна сила, която да оркестрира точно танца на частиците? Великият британски математик Роджър Пенроуз е изчислил вероятността за появата на космос, в който е възможно да съществува живот. Шанса е 1 делено на 10 на десета степен и още веднъж на 123 степен. Резултатът е най-близкото число до нула, което може да си представите. (Вероятността да спечелите от тото всеки ден, откакто съществува вселената е много по-голяма)

“Научните атеисти” се мъчат да обяснят това явление като намекват за съществуването на мултивселена – безкраен набор от вселени, всяка със своите параметри. В някои вселени условията са неподходящи за живот. Въпреки това, от самият размер на преподлагаемата мултивселена следва, че поне в една всичко ще е наред. Тази хипотеза обаче не обяснява липсата на Бог. Невероятно финната настройка на космоса е доказателство за това.

Науката и религията са две страни на една и съща монета – човешкият импулс да разбере света и мястото си в него. В крайна сметка всички сме очаровани от чудесата на космоса. Нека нещата останат така. Няма нужда едната страна да се опитва да обори другата.

 
 

Екипът на „Кръстникът“ се събра на кинофестивала в Трайбека

| от chronicle.bg, БТА |

Режисьорът Франсис Форд Копола и екипът на „Кръстникът“ се събраха на кинофестивала в Трайбека по случай 45-тата годишнина от премиерата на култовата лента, съобщиха световните агенции.

„Ако трябваше да заснемем „Кръстинкът“ в наши дни, той нямаше да получи зелена светлина, защото никоя филмова къща не би се ангажирала с проекта“, заяви Копола по време на кръгла маса, организирана в рамките на феста.

В обсъжданията взеха участие някои от главните действащи лица в продукцията, като Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан, както и Робърт де Ниро, играл в „Кръстинкът 2″.

Копола припомни, че първата част на „Кръстникът“ струвала само 6 милиона долара, а втората – между 11 и 12 милиона.

„Днес никоя голяма филмова къща не застава зад проект, който няма да има няколко продължения, или зад лента, която не е вдъхновена от комиксите на „Марвел“, изтъкна режисьорът. Той си припомни и трудностите, възникнали в хода на снимачния процес. Филмовата къща „Парамаунт“, която продуцира „Кръстникът“, не искала във филма да участват нито Марлон Брандо, нито Ал Пачино. А Брандо взе „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Вито Корлеоне.

По време на пробните снимки Марлон си набутал парчета хартия в устата, „за да заприлича на булдог“, разказа Копола

 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме

| от chronicle.bg |

Никога не сме крили, че червенокосите жени са ни слабост. Ама никога! То дори не е за криене…

Червеният цвят на косата не само привлича окото по-лесно, но и добавя още няколко дози сексапил. Ако се разминете с такава жена на улицата, няма как да не се обърнете.

Огнени, пленяващи и загатващи като за нещо забранено, червенокосите жени винаги ще заемат специално място в мъжките сърца. Ако и вие сте почитатели, сме сигурни, че ще ни разберете.

Тях може да ги гледаме на малък и на голям екран, на светло и на тъмно.

Затова сме подготвили една пристрастна класация. Пристрастна, защото си е наша. На нашите червенокоски. На нашите и на Холивуд. И на много мъжки фантазии.

Вижте я в галерията.

 
 

Пенелопе Крус: Олеле, каква жена!

| от chronicle.bg |

Пенелопе Крус е много неща. Танцьорка, актриса, бивша съпруга на Том Круз, настояща съпруга на Хавиер Бардем, носителка на „Оскар“. И на последно, но не и по важност място, една от нааааай-сексапилните, страстни и красиви актриси в Холивуд.

Днес тя навършва 43 години и смятаме, че е съвсем в реда на нещата да й честитим както си можем – не с пост във Facebook, а с галерия, чрез която читателите ни да си спомнят добрите й роли и да ги прегледат пак.

Включили сме в тази  галерия особена компилация от филми, в които Крус играе много добре, такива, в които самите филми имат безспорни качества, и някои, които не си струват гледането като продукции и актьорска игра, но в тях Пенелопе просто е ужасно секси.

Ами това е. Без повече приказки. Придвижвайте се бързо към снимките, знаем че това чакате.

 
 

Райна Косева: какво е да бъдеш жена-пилот

| от chronicle.bg |

Райна Косева е пилот в националния превзовач „България Ер“ и има 5 500 летателни часа. Тя управлява Embraer 190.

Описва професията си като изключително интересна и красива. „Малко професии могат да предложат такива гледки, каквито ние виждаме всеки ден. Особено красиво е когато полетът е рано сутрин и виждаме изгрева на слънцето –първо от ниско, а после, когато сме високо над облаците и всичко е огряно от слънчевите лъчи“, казва Райна.

Решението ѝ да се захване с пилотската професия е било напълно случайно и импулсивно. Детската й мечта била да стане хирург. Това обаче се променя в 11 клас, когато с нейни приятели се записали за парашутисти в аероклуб „Божурище“. Там имала възможност да лети и пилотира малки самолети.

Capture

Така тя се влюбва в небето и вместо в Медицинския университет, кандидатства в Техническия за специалност „Авиационна техника и технологии“ и завършва през 2003 година.

За разлика от много пилоти, които никога не са попадали в стресиращи ситуации, Райна има няколко. Преди да работи в „България Ер“, тя е била пилот в карго компания. Спукана гума на основния колесник при кацане и отказ на двигател при излитане са най-сериозните проблеми, с които тя и екипажът е трябвало да се справи, докато е пилотирала самолет в карго компанията. И в двата случая обаче е категорична, че е била подготвена.

„На повечето пилоти никога не се е случвало да им спре двигателят на самолета. На мен ми се случи – не беше страшно, защото бях подготвена. Това е една от ситуациите, в които всички трябва да знаем как действаме дори насън. С командира тогава действахме по процедурите и приземихме самолета без други щети. Освен основното обучение през което минаваме, на всеки 6 месеца се провеждат т.нар. тренажори – тренировки, където всички пилоти в изкуствени условия трябва да упражняваме уменията си в такива ситиации. Когато обаче ми се случи в реална среда, всички колеги и инструктури бяха много впечатлени и един през друг идваха да ме разпитват. Един командир дори се пошегува, че един гърмян заек е много по-скъп от други два негърмяни“, спомня си Райна.

17918753_1389105864484275_131290256_n

Откакто е пилот в „България Ер“ не се е сблъсквала с подобни аварии.

“Усещането при пилотиране на новите самолети Embraer (б.р марка самолет) e изключително! Никога не съм имала възможността да шофирам чисто нова кола, но съдбата ми подари емоцията да карам нов самолет. Всичко е много спокойно, издържано до краен предел от гледна точка на сигурност и безопасност“, категорична е тя.

За вълнуващи истории и хора, с които се е запознавала на борда на авиокомпанита, Райна може да разказва много.
Най-ярко си спомня, когато се срещнала с Боби Михайлов. Тогава тя е била втори пилот и старшата стюардеса с широка усмивка й казала, че той е на борда.

„Аз съм страшен футболен фен и когато разбрах, че той е на борда, поисках автограф. Подадаох летателната си книжка на стюардесата и я помолих да отиде при него и да му поиска автограф. Тя започна да ми се смее, хвана ме за ръката и ме заведе при него. И така, освен много печати, признания и удоствоверения, в книжката си вече имам и автограф от Боби Михайлов“, казва през смях тя.

Друга спортна легенда, с която се е срещала отново на борда, е Кубрат Пулев.

„Да си пилот е много динамично, разнообразно и отговорно. Може би и това ми харесва най-много“, категорична е Райна.
В свободното си време се отдава на децата си. Заедно ходят на ски, плуване. Запалени са и по туризма, като най-много обичат да пътуват заедно.