Научнофантастичните филми, които очакваме през 2014

| от | |

През 2014 ще се появят страхотни заглавия, на които разчитаме да ни извадят от скучното ежедневие и да ни пренесат в любимата на мъжете материя, научната фантастика. Вижте какво чакаме с нетърпение да излезе в киносалоните в следващите 12 месеца.

The Edge of Tomorrow
1

Том Круз ни е любимият спасител на човечеството и в никакъв случай не е много лош супер герой. През.  „Edge of Tomorrow” е новото заглавие на „All You Need is Kill” (създаден по романа на Хироши Сакуразака), в който войник намира смъртта си в битка с извънземна раса, само за да се „прероди” на следващия ден и да изживее всичко отначало. От трейлърите и снимките останахме с впечатлението, че става въпрос за компютърна игра от типа на StarCraft и Halo, а не добър Si-Fi филм.

Световна премиера на 6 юни.

Transcendence
2

Морган Фрийман и Джони Деп  участват в дебютния филм на режисьора Уоли Фистър -„Transcendence“. Кристофър Нолан доказа, че добре направен сай-фай може да направи добр представяне в бокс офиса с „Генезис“. Сега  Уоли Пфистер се опитва да режисира подобен филм. Джони Деп е водещ учен в сферата на изкуствения интелект и работи върху създаването на разумна машина, която да се представя като човек с човешки емоции и чувства. Неговите изключително противоречиви експерименти са го направили известен, но също така са го направили главна цел на анти-технологични екстремисти.

Премиерата е на 18 април 2014 година!

How to Catch a Monster
Ryan Gosling directs Matt Smith in shirtless scenes for 'How To Catch A Monster' in Detroit

Гослинг ще направи режисьорския си дебют с мрачна фентъзи приказка „How to Catch a Monster“. Освен режисьор, Гослинг е и сценарист на филма, който ще е съвременна приказка за самотна майка и двете й деца, които откриват път към подводен град.

Robocop

Joel Kinnaman

Римейк на класиката на Пол Верховен от 1987 г., която донесе четворна печалба на бюджета от $ 13 млн. И сега полицаят Алекс Мърфи е убит при изпълнение на служебния си дълг, а по-късно е трансформиран в робот, който се справя с престъпниците. Режисьорът Хосе Падиля обещава, че няма да разчита на визуални ефекти, а ще снима реалистично. Участват Майкъл Кийтън, Самюел Л. Джонсън, Гари Олдман, Аби Корниш, Дженифър Ел и др.

Divergent

kinopoisk.ru

Действието се развива в бъдещо, а там човечеството не е такова каквото го познаваме, както обикновено в такъв тип филми, то е променено. Хората живеят разделени на пет отделни фракции, които представляват различна добродетел. Всички които навършат 16-години трябва да решат дали да останат в своята фракция или да се преселят в друга и да живеят там до смъртта си. Младата Беатрис изненадва всички свои роднини с решението си и заедно с няколко приятели тя трябва да се справи успешно със сложен процес на “иницииране”. Групата тийнейджъри преминават през сложни физически и психологически тестове, които ги променят напълно.

Световна премиера: 21.03.2014

Jupiter Ascending

2

В една вселена, където хората са близо до дъното на еволюционната стълбица, млада жена е нарочена да бъде убита от кралицата на Вселената, защото съществуването й заплашва да сложи край на царуването на кралицата. В Пътят на Юпитер семейство Уашовски (вече не са братя, защото единият избра да стане жена) са се захванали с това с което станаха известни, доближават се до „Матрицата“.  Те обещава филмът да бъде епичен, визуално зашеметяващ и поставящ нови стандарти

Премиера в България: 25.07.2014

Lucy

2

Люк Бесон избира Скарлет Йохансон да е младата Луси, която след като е инжектирана със секретен експериментален наркотик се сдобива със супер сили позволяващи й да мести обекти, да чете мислите на хората и да не чувства никаква болка.

Световна премиера на 8 август.

The Giver
The Giver

Базиран на детската книга  Lois Lowry, която си представя бъдещото общество, като привидно перфектна общност. Тук няма  война, болка, страдание, различия или избор, едно младо момче избира да се учи от един възрастен човек за истинската болка и удоволствие от „истинския“ свят. Джеф Бриджис играе The Giver, който може да лъже и мами и да споделя факти с „Преиемника на мисли“, млад чирак, който трябва да знае истината, за да избегне катастрофа. В ролите: Мерил Стрийп, Александър Скарсгард, Тейлър Суифт, Джеф Бриджис, Кейти Холмс,

Премиера на 15 август.

Interstellar

2

Както вече писахме, става дума за пътуване в космоса. Нолан не казва много. A и измъченият поглед на  Матю Макконъхи в царевицата на американския юг не дава повече подробности. Историята разказва за изследванията на физика Кип Торн, относно гравитационните полета, червеевите дупки и още няколко хипотези, които Алберт Айнщайн никога не е могъл да докаже.

Премиера в България: 07.11.2014

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Bookclub: Ин и Ян по пернишки

| от Мила Ламбовска |

Каква е вероятността да срещнеш любовта в град като Перник? В нетрадиционния роман „Моно“ на Антония Атанасова ще откриете отговор на този въпрос. Според творбата с експериментаторски дух и поетични нюанси, това може да се случи на по-малко от 1 човек сред всички жители на миньорския град.

„Моно“ е приказна творба със социален привкус, в който героинята среща хора, които я водят към собственото й „лекуване“.  Антония Атанасова се е отклонила от праведния път на литературата в дебютния си роман, за да разкаже как човек продължава живота си след края на едно обичане и колко важни за това са спомените и детството.

Отзив за книгата за Chronicle.bg написа поетесата Мила Ламбовска.

Двете ми души – черната и бялата – прочетоха тази книга.

Това е роман, който четох като поетичен том, по-близък до Рембо, отколкото до… Сен-Джон Перс. Или обратното. Може би е най-близък до Блез Сандрар („Проза за Транссибирския експрес и за малката французойка Жана“).

Защо си мислех за френските поети, докато четях „Моно“? Заради клишето, че французите разбират от любов, но и заради сюрреалистичната атмосфера на съзнанието, което движи „експреса“ на историята.

Четох този роман без прекъсване, но не на един дъх. Не търсех разбиране. Имах съпротива да схвана тази история, да видя фабулата зад думите. Стори ми се, че ще я нараня с проницателност и анализ.

Чувствах я. Унасях се. Доставях си удоволствие да наблюдавам подреждането на думите.  Поезията.

Представях си авторката и изглаждането/изграждането, както и реализацията на концепцията.

Изпитах нежност към това интелектуално усилие, но и уважение към композирането на романтична, ала и безмилостна история за любовта, за остатъка, който сме след нея.

Грижата, проявена към мен като читател – да търся, да изследвам, да ровя, да препускам, да се надбягвам с бързотечащата емоционална еманация на сюблимираната настървена жажда за любов. Трогваше ме тази грижа. Тя хранеше двете ми души – черната и бялата –  и даваше мигач на отбивката за Перник по Е79.

„Статистически е изследвано и доказано, че шансовете да срещнеш своята половинка (soulmate) е 0.53 на 100. Доста обнадеждаващо.

По-малко от един човек. Както казват в Перник „Е, нема що“.

И когато си срещнал някого, когото „евентуално“ можеш да обичаш, се оказваш захвърлен в зимата. Превръщаш се в ревностен съставител на списъци какво се прави след раздялата, луташ се сред лабиринт от възможни стратегии за оцеляване, защото се чувстваш като „малко насекомо“, на което са причинили зло. Тези колекции са саркофази на невъзможната любов, където самопогребването е спасение.

В сърцето на поезията съм от първия до последния ред.

И съм въвлечена.

Ако книгата на Антония Атанасова беше сезон, бих избрала лятото – като жар, готова за нестинарите. Нужна е готова душа. Всяка душа е подходяща, но трябва да е готова, да е в транс, да познава мистерията.

Ако беше музика, бих избрала Хендел. По-точно „Музиката на водата“, Сюита №1, дирижирана от Херберт фон Караян. Това е музика, която Хендел създава по поръчка на Джордж I, за концерта по река Темза. Кралска прищявка за голям оркестър.

Асоциацията е произволна. Водата символизира несъзнаваното. Оркестрация на несъзнаваното, поръчана от болката.

Ангелите в тази книга слушат друга музика, например Second Love – Pain Of Salvation.

„Музиката те държи за ръка, скомлъчеш* и мъката бавно отпуска захвата си.“

Болката от всяка раздяла е болест, която не се лекува, макар че всички оздравяваме.

Това е моят утешителен парадокс, който подарявам на читателите, които ще се потопят в дълбините на романа (като роман, а не поетичен том) и може би ще недоволстват от финалните варианти – 3 на брой.

Умният читател ще прочете всеки край като край.

В заключение ще кажа, че обичам този миг на ирационално изригване с положителен или отрицателен знак в мига на срещата – с човек, животно, предмет, място, книга… Това безрасъдно мигновение, когато с кралска категоричност казваш да или не, и избираш или не любовта.

С „Моно“ на Антония Атанасова ми се случи за пореден път. Прочетох първото изречение и знаех – харесвам я тази книга и искам още.

И като читател, и като редактор на литературни текстове съм разбрала, че първото изречение е ключово. С него авторът взема – или не – верния тон. Както музикантите си настройват инструмента, а певците гласа. С времето се научаваме да разбираме кога авторът е взел верния тон. Когато това се случи, ние го следваме и придружаваме до края. Ако това не се случи, няма романс, любовта не идва, не и този път.

„Когато видях теб за първи път, погледнах себе си за последен.“

Тук избрах да чета този роман като поезия. И се съгласих, че тази любов е необикновена.

И едно напомняне ще си позволя – „моно“  е първа част от сложни думи, които означават един, сам, но и единен. Дали е случайно това, че двете ми души – черната и бялата – четоха този роман? Дали раздялата наистина ни разделя един от друг в привидно различие, но нещо по-голямо не ни свързва? Знакът ин и ян представя единство, в което всяка съставка съдържа и частица от другата. Всеки от нас след раздялата съдържа потенциално другия, и макар че приемаме това за край, имаме начало на процес, който се стреми да постигне хармония между полярностите – безпределната празнота, – където безкрайността и нищото са тъждествени.

Дали се опитвам да докажа, че „Моно“ означава любов след любовта?

Антония Атанасова, „Моно“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016. Цена: 10 лева. 

*Скомлъча (диал.) – плача тихо, при болка, безсилие, като дете, като кученце (е пояснил редакторът на книгата).