Национален център по наркомании: Закриване без обосновка и мотиви, но с тежки последствия

| от |

Позицията на Националния център по наркомании относно закриването на центъра:

ЗАКРИВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯТ ЦЕНТЪР ПО НАРКОМАНИИ СЕ ПРЕДЛАГА БЕЗ ОБОСНОВКА, БЕЗ ПРЯКО ИЛИ КОСВЕНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ И НАНАСЯ ТЕЖЪК УДАР ВЪРХУ ПРЕВЕНЦИЯТА И ЛЕЧЕНИЕТО НА НАРКОМАНИИТЕ В БЪЛГАРИЯ

0700m

Във връзка с представения за публично обсъждане проект на ПМС за структурни промени в здравеопазването и във връзка с изказванията на Министъра на здравеопзването в медиите, Националният център по наркомании счита за необходимо да изрази своята позиция:
Националният център по наркомании се закрива, не премества.

Предложеният проект на ПМС за структурни промени в системата на здравеопазването, с което Националният център по наркомании (НЦН) се преобразува чрез вливане в Националния център по обществено здраве и анализи, е в противоречие с действащата законова уредба. Дейността на НЦН е регламентирана със Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който НЦН извършва координация и методическо ръководство на дейностите, свързани с превенция на употребата на наркотични вещества, лечение и психосоциална рехабилитация на лица, злоупотребяващи или зависими от наркотични вещества и намаляване на вредите от употребата на наркотични вещества (чл. 86, ал. 1). С постановлението, което се явява подзаконов нормативен акт, е налице заобикаляне на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, който се явява нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Административно – процесуалния кодекс „когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречи на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.”

Предложеното постановление преустановява дейността на НЦН, без да е налице съгласуване и синхронизация с оставащите и непроменени актове, което би породило множество несъответствия и проблеми, тъй като от проекта не става ясно кои функции и дейности от кого и как ще се осъществяват.
Липсата на мотивация е впечатляваща след като дори с предлагания проект на постановление се предвижда да няма пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, което поставя под въпрос смисъла да се разрушава градена с години структура, която очевидно е ефективна и разпознаваема в общественото пространство.

По отношение на изказванията в медийното пространство, относно оценката на работата на Националния център по наркомании и цитираните от Министъра констатации от доклад за установени нарушения в Центъра, отбелязваме, че:

Посоченият доклад, публикуван на Интеренет страницата на Министерство на здравеопазването е доклад от извършена проверка по конкретен повод на дейността на лечебни програми, в която са участвали експерти на Министерство на здравеопзването, Националния център по наркомании и Регионалните здравни инспекции.

Съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, „Специализираният контрол на лечебната дейност се извършва от Националния център по наркомании, като на територията на страната се подпомага от регионалните центрове по здравеопазване към Министерството на здравеопазването.“.

Съгласно Наредба № 2/2012г. за условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти – антагонисти на лица, зависими към опиоиди „контролът по спазване на изискванията за съхраняване, отпускане, воденето на документацията и отчитането на лекарствените продукти, съдържащи опиеви агонисти и агонисти – антагонисти, изпълзвани в програмите, се осъществява от експерти от Министерство на здравеопзването и от инспекторите по наркотичните вещества от регионалните здравни инспекции“.

Видно е, че законодателят е разпределил функциите по контрол на лечебната дейност на практика между четири институции: на Министерство на здравеопазването, Национален център по наркомании, Регионални здравни инспекции и Изпълнителна агенция „Медицински одит“, (в чийто функции е заложен контрол на всички лечебни заведения в страната), с цел избягване на корупционни схеми и практики в областта.

Ако Министерство на здравеопазването има забележки по контрола, то първо следва ги отправи към себе си.

Контролът на лечебната дейност (т.нар. „метадонови програми“) не е единствената дейност на Националния център по наркомании, ние работим и в областта на превенцията, психосоциалната рехабилитация, намаляване на здравните и социални последици от употребата на наркотици, както и по обучението на медицински и немедицински специалисти за работа в областта на наркоманиите.

В Националния център по наркомании е ситуиран и Националният фокусен център (НФЦ) на България, като част от Европейската информационна мрежа за наркотици и наркомании, подпомагаща Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании.

Закриването на центъра ще има последствия в поне три нива: хуманитарно/за пациенти/, организационно и международно като възпрепятства изпълнението на международно поети ангажименти и ще има неблагоприятни последствия върху репутацията на страната.

С всичко това не твърдим, че НЦН е перфектен. Напротив за необходимостта от подкрепа и помощ за подобряване и разширяване на дейността ни сме информирали редовно министерство на здравеопазването. За по малко от една година два пъти сме информирали министерство на здравеопазването за общите проблеми за цялостното ефективно функциониране на НЦН и сме искали подкрепа и два пъти сме информирали министерство на здравеопазването за проблемите при осъществяване на контрол.

Считаме, че цитирането на разпространения в интернет доклад е тенденциозно, не отразява действителната ситуация и подвежда ръководството на Министерство на здравеопазването и Министерски съвет да вземат стратегически грешно решение, което ще има широк отзвук както в страната, така и в чужбина.

 
 

Най-неприятните жени в Холивуд

| от chronicle.bg |

Да бъдеш актриса в Холивуд не е лесно. Трябва да си секси, красива, талантлива и да даваш всичко от себе си, за да израснеш в една силно конкурентна среда.

Ако успееш в същото време да запазиш някаква човечност и да не изглеждаш супер надута, тогава ставаш истинска звезда. Ако не успееш, израстваш в кариерата си, но разочароваш онези, които имат късмета или нещастието да те познават.

В галерията долу сме събрали онези знаменитости, които по мнение на хората, които имат досег до тях, са изключително капризни, арогантни и се държат като принцеси. Иначе казано – кифли.

Вижте 10 известни, брилянтни в професията си жени, които са се провалили в отношението си към фенове и колеги.

 
 

Българското представление „Паякът“ заминава на американско турне

| от chronicle.bg |

Ако не сте гледали представлението „Паякът“ на режисьорския тандем Йордан Славейков и Димитър Касабов, сте пропуснали едно от значимите събития в българския театър през последното десетилетие.

Историята на сиамските близнаци Марта и Мартин, така прецизно, пълнокръвно и въздействащо пресъздадена от Пенко Господинов и Анастасия Лютова, е от онези театрални представления, които стискат зрителя за гърлото и не отслабват безпощадната си хватка много след излизането от салона.

Ако сте от театралните фенове, които харесват „Комиците“ и обичат да ходят на театър „да се посмеят малко“, може да спрете да четете този текст веднага. „Паякът“ е метафорична илюстрация на най-черните човешки характеристики и разказ за начините, по които те изпълзяват навън и изменят реалността. Иначе казано – постановката едва ли ще ви разсмее и разсее.

„Паякът“ е едно от най-награждаваните български театрални представления и сега заминава на 20-дневно турне в Америка.

Презокеанската обиколка на „Паякът“ е по покана на няколко родни институции и организации в Америка – Българския културен център в Сиатъл със съдействието на Генералното Консулство на РБ в Лос Анджелис, BG Voice Chicago и BG Еvents NYC.

Както вече споменахме, пиесата е написана и режисирана от Йордан Славейков и Димитър Касабов, а актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова, които са тандем и в живота, влизат в кожата на брат и сестра, сиамски близнаци, непосредствено преди операция по разделянето им.

Преди американските дати постановката ще бъде показана на 20 януари, петък, на сцената на ТР „Сфумато“.

The-Spider-American-Poster-270872-500x0

Пътуването на „Паякът“ до Америка е своеобразно завръщане след като през лятото на 2013 г. проектът беше показана на престижната сцена на Бродуей в рамките на 17-тото издание на международния театрален фестивал New York International Fringe Festival.

Тогава актьорите Пенко Господинов и Анастасия Лютова изиграха общо 5 представления със субтитри изиграха пред американска публика.

Пиесата беше отличена от американските театроведи и журналисти, като получи блестящи рецензии в изданията на New York Times и The Village Voice. Популярният нюйорски безплатен седмичник за култура и изкуство The Village Voice излъчи българската пиеса „Паякът” като най-добра сред 10 топ спектакъла, показани на най-големия мултиартистичен фестивал в Сверна Америка – New York International Fringe Festival. Играта на българските актьори  Пенко Господинов и Анастасия Лютова беше аплодирана и от журналистът Scott Heller в неделно издание на New York Times, където в пространствена рецензия обсипа със суперлативи българската постановка.

Заглавието се играе вече 6 години на българската сцена с над 65 представления. Има в портфолиото си номинация А’Аскеер 2011 за съвременна българска драматургия, номинация за “Полет в изкуството” 2012 от Фондация Стоян Камбарев. Награди за ней-добър театрален експеримент и за най-добра актриса на Анастасия Лютова от фестивал „Артокраина“ Санкт Петербург 2013, приз за най-добър театрален дует от театрален фестивал „Славянский венец“ – Москва 2013.

Какво каза един от режисьорите, Йордан Славейков, за предстоящото турне:

Това пътуване стана възможно благодарение на енергията на една българка, която живее отдавна в Америка – г-жа Елка Русков. Още преди  три години и половина тя прочела в New York Times рецензия за нас и си казала, че иска да се срещнем. През 2015-та тя дойде в София и гледа „Паякът“. Около една година организира това турне – свърза българските общности и българските културни институции зад граница. Тя направи мрежа от контакти, за да се случи това пътуване. В Чикаго, където живее значителна част от българската общност зад океана, вероятно ще имаме две представления – едно след друго.

Едновременно ще вървят субтитри на английски на всички места, за да може и местна публика да има възможност да ни гледа. В Ню Йорк билетите вече  чудесно се продават сред англоговорящи. Може би това се дължи на факта, че по някакъв начин сме познати в този град и че имаме имаме професионални и бизнес отношения с хората, които представляват театралната общност. Те с голяма радост канят свои приятели англоговорящи. В Ню Йорк публиката ще бъде минимум 50 на 50 – наши сънародници и американци с отношение към театъра.

Преди всичко искам да подчертая, че не отиваме в Америка, за да  умиляваме родната българска публика.

Отиваме да покажем една различна гледна точка на темата за отношенията в двойка. Опитахме се много критично и честно да сложим на масата проблемите в едно партньорство – в случая са брат и сестра, могат да бъдат и син-баща, майка-дъщеря и т.н..  Подходихме към тях честно и безкомпромисно, говорим за неизричани, непомислени, премълчавани неща.  За неща, за които обикновено не се говори, тъй като хората обичат да замитат боклука под килима и да се правят, че боклук няма.

 
 

Топ ролите на Кевин Костнър

| от chronicle.bg |

Знаете много добре кой е Кевин Костнър. Носител на „Сезар“, „Еми“, „Оскар“ и „Златен глобус“, номиниран е за по две награди „Сатурн“ и „Сателит“ и три награди на „БАФТА“.

Едно от най-големите имена в Холивуд, Костнър е познат по целия свят с участията си в легедарни филми като „Танцуващият с вълци“, „Недосегаемите“, „Воден свят“ и още.

Днес Костнър навършва 62 години (една чудесна актьорска възраст) и по случай този светъл холивудски празник, ви черпим в галерия с най-добрите му роли. Според нас. Чувствайте се свободни да ни нахулите, ако сме забравили някоя или да допълните в коментари вашите любими роли на този кино гигант.

 
 

Една ябълка на ден…

| от |

Едно време на софийските психоаналитични семинари идваха големи имена от лаканианската школа във Франция. Неистово умни хора изнасяха лекции от трибуната, докато една шепа жадни за знания студенти и формиращи се аналитици стояха и ги слушаха. На всеки семинар обаче неизбежно се случваше нещо интересно. Горе-долу по средата пристигаше една жена с раница и по пет торби във всяка ръка, сядаше най-отзад и започваше да шушка с пликовете, вадейки от тях пластмасови бутилки с жълта течност, различни по големина чаши и кило ябълки, които започваше да реже с джобно ножче и да похапва с шумно дъвчене.

Оттогава ябълките винаги са ми били червена лампичка за опасност, а откакто журналистката Илиана Беновска превърна ябълката в символ на българската журналистика, положението не се подобри.

По време на последната пресконференция на Росен Плевнелиев като президент на България, тя опита да приложи любимия си журналистически прийом – да замери политика с ябълка. Вместо всичко да мине с ахване и шеги, както при изпращането на френския посланик Ксавие дьо Кабан или при победната пресконференция на Румен Радев, този път НСО се намеси веднага. Беновска бе изведена от залата за пресконференции под съпровода на развеселените погледи на другите журналисти и мрачната физиономия на президента Плевнелиев.

Не е фатално, че си имаме персонаж, който смесва цирк и журналистика, вдигайки посещенията в родните онлайн медии и рейтинга на телевизионни емисии. Всеки има изконното право да се направи за посмешище. Но никой няма право да сгромолясва и без това не особено високото ниво на българската журналистика, превръщайки сериозни събития в нелепа смесица между лош театър и епизод на „Съдби на кръстопът“.

Довечера малцина ще са разбрали какво е казал Плевнелиев по време не прощалната си реч, но всички ще са разбрали, че Беновска отново е вилняла и много хора ще кажат, че това е „истинската“ журналистика – да задаваш „неудобни“ въпроси, да наричаш нещата „с истинските им имена“ и да караш политиците „да се чувстват неудобно“.

В социалните мрежи вече се заговори за цензура, а някои дори поставиха въпрос дали е трябвало от НСО да извеждат Беновска.

Да, естествено, че е трябвало. И именно това щеше да се случи във всяка държава, която наричате нормална.

В задаването на смислени, неудобни въпроси има достойнство и смисъл. Но в опитите за унижаване на президентската институция и клоунизирането на едно събитие от сериозно политическо естество няма нищо достойно.

Беновска се държеше като Мел Гибсън в „Смело сърце“, когато героят му крещи „СВОБОДА“, докато го бесят, и така угаждаше на нарцистичната си потребност да вижда в себе си лицето на българската журналистика. Лошото е, че има опасност някой погрешка да привиди в нея „истински журналист“, „отдаден професионалист“ или „смел човек“.

Секс закачките, които си разменяше Беновска с ген. Радев и Слави Трифонов през ноември, бяха смешни. Помните – отново ябълки, полюции, кой е мъж и кой не е.  Само че една шега, повторена повече от веднъж, спира да бъде смешна и става в най-добрия случай досадна.

Една от мерите за успешна кариера е да знаеш кога да се оттеглиш. Беновска, време е. Политическата сцена и без това си има достатъчно клоунади.