НАТО успешно „осребрява“ ситуацията около Украйна

| от |

NATO_logo

Иван Преображенски от Росбалт

Рязкото активизиране на Русия даде шанс за нов живот на Северноатлантическия съюз. Макар да демонстрира в случая с Крим, че не е готова за конфликти с реален противник, НАТО се опитва да увери всички, че днес е безалтернативен гарант на сигурността и в Европа, и в Средна Азия. Все по-трудно убеждава обаче дори собствените си членки. 

За разпускане или поне сериозни реформи в алианса се заговори практически веднага след разпадането на Съветския съюз. Но вместо да изчезне, НАТО, напротив,  взе дейно да се разширява в източна посока. 

Последваха инвазиите в Афганистан, Ирак и Либия. Заради тях евроатлантическото партньорство започна да се пропуква. Франция и Германия изобщо не желаеха да воюват със Саддам Хюсеин. Спря и разширяването на алианса – забуксуваха процесите в Украйна, Грузия, Молдова. Западноевропейските партньори на САЩ категорично им отказваха членство. И пак се чуха приказки, че Северноатлантическият съюз, вече отживял, трябва да поеме или към бунището на историята, или към вътрешни реформи. Времената за екстензивно развитие са минало и НАТО не отговаря, дето е думата, на новите предизвикателства.

Военният блок бе твърде слабо приспособен например за борба с тероризма. А след публикуваните данни, че САЩ следят всичките си съюзници, опитите на пакта да стане водеща сила в гарантирането на кибернетична сигурност едва ли не в планетарен мащаб будеха най-малкото смях. Стигна се до критична точка.

Присъединяването на Крим от Русия обаче може да спаси алианса. Поне така разчита, и то силно, главната му квартира в Брюксел. Защото, формално погледнато, НАТО се сдобива вече с реален, а не измислен „потенциален противник“. 

Естествено през кримската криза алиансът се прояви като най-малко дееспособната международна институция, освен може би Съвета за сигурност на ООН. Навярно защото взема всички съществени решения с консенсус. Това обаче съвсем не оправдава най-големия в света военен съюз, едвам успял дори да формулира позиция във връзка с териториалния конфликт между две големи европейски страни. Като оставим настрана, че пактът демонстрира пълна неспособност да повлияе на събитията в Украйна или да я защити от Русия, както предлагаха някои политици в Централна Европа.

Натовците обаче се възползват от паническите настроения сред част от централноевропейските политици и без да предоставят реални гаранции за защита, дейно се стремят да разширят своята зона на влияние. Говорим най-вече за предложението на алианса от 7 май да разположи войски в държави от Централна Европа.

Трудно бихме опровергали при това положение посланика на Русия в НАТО Александър Грушко, усъмнил се тези дни дали пактът е способен и готов да брани своите членки. „Чудно защо в НАТО убедено се говори, че само алиансът може да гарантира сигурността на членките си. Макар за всички да е ясно, че сигурността не зависи от НАТО, а от нормалните отношения със съседните страни, развитието на сътрудничество и взаимодействие, от много други невоенни фактори“, заяви руският представител в Северноатлантическия съюз.

Ще припомним, че по-рано алиансът сам странеше от подобни стъпки – до голяма степен за да пести средства, а и да не си разваля пак отношенията с Русия, без да има защо. Сега обаче НАТО, напротив, предлага на членките си в Централна Европа военна помощ. Доста натрапчиво при това.

Толкова натрапчиво, че далеч не всички я приемат. Докато Полша сама официално моли не само за натовски маневри на своя територия, но и за изграждане на бази, Чехия например гледа да се измъкне. Експерти от НАТО бяха обяснили вече на Прага, че войските й едва ли могат да отблъснат агресия отвън; министърът на отбраната Мартин Стропницки обаче заяви пред Ройтерс: „Да повишим някак нивото на присъствие на алианса у нас – да. Но става ли дума за истински подразделения, съм настроен скептично“. Както заявява шефът на чешкото военно ведомство (също и киноактьор), неговото поколение помни как в страната са били базирани близо 80 000 съветски войници, тъй че никакво пряко чуждестранно военно присъствие не буди у него оптимизъм.

Изявлението му впрочем не е гаранция Чехия да не „клекне“ пред НАТО, защото местната опозиция, а и премиерът, осъдиха сравнението на войските от алианса с войските на Варшавския договор и на практика накараха Стропницки да се оправдава.

Успоредно с Европа НАТО разширява и своята зона на отговорност в Средна Азия. В Ташкент официално и тържествено се открива днес офис на Северноатлантическия съюз. И макар това решение на узбекистанските власти формално да не е взето днес, макар да се дължи на опасения от дестабилизация в региона след изтеглянето на западните войски от Афганистан, мнозина със сигурност ще го свържат със събитията в Украйна.

Тъй че след Крим Северноатлантическият съюз доста успешно е „осребрил“ стария лозунг от студената война „Руснаците идат!“. Който е повод не само да се искат повече средства, но и да не се правят никакви реформи в бюрократизираната, не съвсем работоспособна организация. Покрай войната, казват, всичко се забравя. В случая войната е само призрак, но и той върши работа.

Ако се стигне впрочем до истински военен конфликт,  манипулаторите от щаба на НАТО може доста да си изпатят от водената днес политика. Защото НАТО, както си беше най-големият, най-мирният и най-неефикасният военен алианс в цял свят, така си и остава тромава грамада, която едва ли ще е от помощ за членките си при реална заплаха. /БТА/

 
 

Технологиите са чудо: само прекомпилирай ядрото и ще видиш

| от леля Ц. |

Снощи се случи нещо съвсем обикновено.

Прясно зарибена от сериала на BBC „Шерлок“, изпитах желание да си дръпна саундтрака и да си сложа една от мелодиите като рингтон на телефона. Знам, че сега е модерно телефоните на хората да звънят с противните вградени мелодии на марката и само назадничавите хора си свалят нашумели поп парчета, с които да стряскат хората в трамвая, но получих импулс и реших да го реализирам.

Колко трудно може да бъде? Преди десет години исках телефонът ми да звъни с интрото на „Сексът и градът“, влязох в Data.bg, дръпнах мелодията и десеткилограмовата Motorola, която ползвах, звънеше с този тон цялото лято на 2005г.

Тъй като обаче за десет години технологиите са напреднали значително, свалянето на мелодия за рингтон се оказа адска борба между неравностойни противници.

Първо установих, че не мога просто да дам download, а се нуждая от програма, която да ми позволи да вкарам нещо в телефона си. След това, тази програма трябва да се „pair-не“ с друга. Двете да се рестартират. За всяка една да си измисля парола. Паролата нямаше как да е „password4″, нито дори „password123″. Трябваше да съдържа една малка буква, една голяма, един символ и поне 8 знака. След като се спрях на „487skromnipingvinaotzimbabve_*“ и проклетата машина реши, че паролата е достатъчно сигурна, вярвах, че съм на крачка от изпълнение на задачата.

И наистина, оставаше само да отворя SSH терминала през криптирания VPN тунел, да прекомпилирам ядрото и да пусна цялата система да се рендира.

Въведох още една парола за „back-up-ване“, потвърдих я на три имейла и написах в Google „download sherlock soundtrack“. Мъжът ми, който разбира от компютри, е сигурен, че да напишеш в Google „download нещо си“ е сигурен начин да хванеш остър вирус на горните дихателни пътища. Аз обаче поех риска и четири часа по-късно бях готова да открия проклетата мелодия в „Ringtones“ на телефона. Докато на някой от стоте екрана, които ползвах за висшата си IT цел, не се появи изискване да въведа номер на банковата си карта.

Затова затворих лаптопа и аз, като Кари Брадшоу, се замислих:

„Улесниха ли напредналите технологии живота ни“?

или

„Защо се борим като прасета с тикви да ползваме компютрите, при положение че те трябва да ни служат?“

Умелото използване на всички джаджи (като под тази дума обединявам компютри, телевизори, миялни машини, вентилатори и изобщо всякакви уреди, които работят с ток и са сложни) е необходимо, за да може човек да си проправя път в модерния живот. Дори служителите на Център за градска мобилност се разхождат с дяволски джаджи, по които отчитат кой автомобил заслужава скоба, а всички знаем, че те не пишат дипломна работа, за да започнат да работят това. Защо обаче боравенето с технологиите трябва да изисква такива усилия?

За телевизора у дома има три дистанционни, всяко от което изисква да го познаваш персонално. Подът се чисти от прахосмукачка с изкуствен интелект, която е достатъчно умна, за да обиколи къщата и да събере боклуците, но не и достатъчно самостоятелна, за да не се залее с няколко литра вода, когато бутне ваза. Телефонът ми показва мръсните си тайни, само когато го открехна с моя пръстов отпечатък. Вентилаторът в офиса се опъва на десет човека, които по цял ден невротично натискат копчетата му, само за да стане ясно, че половината персонал загива от студ, а другата половина лее пот и се попива с кърпички.

Поклон пред всички Шерлок-умове, които мислят в посока развитие на технологиите, но все пак времето, в което пералнята не рецитираше Е.Е.Къмингс, а телефоните служеха, за да се обадиш по телефона, бяха чудесни и винаги ще ми липсват.

С трепереща ръка и носталгичен почерк,

Леля Ц.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.