Настимир Ананиев, РБ: БСП са в тежка политическа импотентност

| от |

Настимир Ананиев е на пето място в листата с кандидати за народни представители на Реформаторския блок в 23 МИР София  (Mладост, Триадица, Изгрев, Студентски град, Красно село, Лозенец, Панчарево, Витоша).

Сред приоритетите на Ананиев са малкият и средният бизнес, стимулирането на предприемачеството сред младите българи, превенцията на битовата престъпност и гарантиране неприкосновеността на частната собственост.

Интервю на Димитър Димитров*

 

Г-н Ананиев, започвам с може би най-баналния въпрос – как решихте да се занимавате с политика?

Беше спонтанно, когато в началото на 2012 г. научих, че Меглена Кунева е учредила гражданско сдружение „България на гражданите“,  реших да се включа като доброволец. Няколко месеца след това г-жа Кунева обяви намерението си да учреди и политическа партия, което стана факт на 1 юли 2012г. Така и станах учредител на „Движение България на гражданите“. Това беше първата ми крачка в политиката.

Какви бяха причините да станете учредител на политическа партия „Движение България на гражданите“, след като е можело да останете в неправителствения сектор като доброволец на гражданското сдружение?

Най-важната причина произтича от това, че съм предприемач и като човек, занимаващ се с бизнес, усетих негативния ефект от управлението на ГЕРБ. Няма да изпадам в обяснения, защото всички добре помним колко пагубно се отрази този мандат върху българския бизнес. Повече от 10 години се занимавам и с международен бизнес и познавам много добре развитието му в отделни страни, не само в Европа. Искам държавата да е генератор на предприемачество, а не всячески да му поставя пръчки в колелата, особено на хората, които имат желание да развиват бизнес. Не приемам, че за да можеш да стартираш бизнес, трябва да имаш определени телефонни номера или да си човек на някого.

Това значи ли, че обвинявате ГЕРБ за тяхното управление?

Всяко управление и всяка политика, които не само, че не помагат на бизнеса, но и го ограничават, бих определил като лоши. Силен малък и среден бизнес, биха решили много проблеми в страната

Доста често споменавате думата „бизнес“…

Разбира се, защото няма как да говорим за справяне с безработицата, ако не говорим за бизнес. Малкият и средният бизнес са гръбнакът на всяка икономика. 99% от бизнеса в Европа се съставлява от малки и средни предприятия.  Има няколко основни мерки, които ще дадат пространство на частната инициатива в България – лесният достъп до кредитиране, реформирането на разрешителния в уведомителен режим, достъп до талант, помощ при намиране на партньори зад граница, ще позволят да бъдат разкрити нови работни места, да започне овладяване на безработицата, включително и сред младежите, както и да се увеличат доходите.

Да погледнем и към Реформаторския блок. Вие сте пети в листата и единственият начин да бъдете избран за народен представител е  преференциалният вот. Спомняме си какво се случи на изборите за членове на ЕП, когато Малинов измести Меглена Кунева. Не създава ли този мажоритарен елемент напрежение в Блока?

Първо не съм съгласен , че мога да бъда избран само с преференция. Очаквам силен резултат за РБ и особено в София, където ще бъдем втора сила,  така че избирането на 4 или 5 народни представители от 23 МИР е напълно възможно. А относно преференциите, ние сме единствената политическа формация, която призовава към използване на преференции, защото те имат две основни функции. Първо – партиите спират да налагат кандидати и започват да ги предлагат, и второ – хората намират далеч по-голям смисъл в това да дадат гласа си за определен човек, на когото имат доверие или могат да се доверят, или когото познават, отколкото да гласуват за листа, подредена в някоя партийна централа.

Така е, но водачите си остават „бетонирани“.

Листата не свършва с водача, нали? В този смисъл, аз нямам притеснения за преференциалното гласуване и ефекта от използването му и ще се повторя, че Реформаторският блок единствени призоваваме за активно използване на преференции, защото по този начин представителността е и по-автентична, и по-ясно изразена.

Каните трима души на мача Лудогорец – Реал Мадрид. Това не е ли на ръба на закона?

Разбира се, че не. Целите на идеята са две – първо, като ново лице в политиката да популяризирам приоритетите си, и второ – да привлека вниманието на гражданите към изборния процес, защото колкото и странно да Ви звучи, има хора, които не знаят, че на 5 октомври има избори. Освен това, мачът е добра възможност за директен разговор с хората от моя район, за да науча проблемите и да ми разкажат какво очакват от своя народен представител.

Значи не ги склонявате да гласуват за Вас?

Категорично не! В инструкциите, които получават, изрично посочваме, че не очакваме да гласуват за мен.

В говоренето на представителите от РБ най-честото присъстват ГЕРБ и Борисов. Защо игнорирате БСП?

След погребалния конгрес, на който си избраха другаря Миков за маша на Станишев, БСП тотално се обезличиха. Те са наш идеологически опонент и ще останат такъв, но вече не са интересни. БСП изпаднаха в тежка политическа импотентност.

Политиците рядко говорят за личния си живот, за хобитата си. Бихте ли ни разказали какви са Вашите хобита, какво обичате да правите в свободното си време?

Разходките са ми най-любимият начин за почивка. Обичам да се разхождам със съпругата си и децата си. Най-често можете да ме срещнете в Южния парк. Музиката и филмите са друго мое хоби, след разходките.

Каква музика харесвате?

Ако трябва да следваме някаква хронология, в ранните ми младежки години слушах много „Металика“, днес по-рядко. В свободното си време – предимно ирландска музика, джаз и рок. И тъй като трябва да спомена и български изпълнител – Васил Найденов е името в българската музика, на което много се възхищавам, а от по-младите изпълнители Мария Илиева ме впечатлява.

А какви филми харесвате?

Предимно комедии и трилъри, но харесвам и приключенски продукции, като „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“.

А европейско кино?

Харесвам филмите с участието на Луи дьо Фюнес, както и английски филми, особено тези на Гай Ричи. Но знаете ли, каквито и филми да гледам, в българското кино има нещо много специфично, което те кара да го харесваш. Още от дете обичам да гледам „Войната на таралежите“ и „Таралежите се раждат без бодли“ и обичам да си ги пускам от време на време.

Коя е последната книга, която прочетохте?

„Живот и политика“ – биографична за Маргарет Тачър, харесвам и Джон Гришам, Дан Браун, а от българските автори Елин Пелин и Алеко Константинов.

Не споменавате нищо по-различно от това, което всички политици имат като хоби. Няма ли нещо по-нестандартно освен книгите, музиката, киното и разходките?

Да, дори от всичко сякаш най-обичам да пътувам. Нека не звучи нескромно, но съм бил в над 34 страни по цял свят. Сега нося в себе си по нещо от всяка една от тях, от тяхната култура и това ме обогатява като човек, като личност.

Кое е най-екзотичното място, на което сте били?

Интересно, не съм се замислял. Може би Индия или Казахстан, но съм си поставил една амбициозна цел, чието осъществяване ще започна при първа възможност и това е да обиколя поне още толкова страни.

Страхотно! Пожелавам Ви го с известна доза благородна завист. Да се върнем към политическата част, защото искам да Ви попитам какво според Вас липсва на България, за да бъде нормална европейска страна?

На първо място е липсата чувство за справедливост и доверие сред гражданите, което веднага ни насочва към причините за тези липси. Вероятно ще мога да изброя много, но считам, че наличието на безнаказаност и недосегаемост  са водещи. Затова ние от Реформаторския блок настояваме и от сутрин до вечер говорим за реформа на съдебната система – защото само правилно функционираща, независима  и адекватна съдебна система ще върне вярата на хората в справедливостта, ще върне доверието, както е казала Лейди Тачър „Всеки, който има амбицията да застане начело на народа си, не бива никога да забравя, че политическият пост е преди всичко доверие. Всъщност властта е най-висшата форма на доверие…“.

Ако говорим за доверие, не можем да не се обърнем и към политиците, които сякаш са в основата на неговата липса. Какво трябва да променят в себе си, за да не говорим за липсващо доверие между политици и граждани?

Така е, мисля, че липсата на доверие сред гражданите е породена преди всичко от това, че политиците нямат смелост, а това създава общо усещане у хората, че политиката е мръсна работа. Но участниците в нея са двигател на това усещане и това трябва да бъде променено, и през промяна на средата.

Благодаря Ви за интервюто, Г-н Ананиев! Желая Ви успех!

Аз също Ви благодаря!


*Интервюто е част от новата ни инициатива да дадем безплатно платформа на политическите партии, както и на гражданските и неправителствените организации, за да споделят своите идеи, проекти или своите позиции и коментари по важни и актуални теми. Ако имате какво да споделите с нашите читатели можете да ни пишете или да изпратите свой текст на alex@chronicle.bg.

 

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Рецепта за кокосови гофрети

| от Росица Гърджелийска |

Роси успява да осъществи мечтата на мнозина, които страдат от различни алергии – тя успява да създаде гофрети без глутен, без лактоза и без ядки. Тайната – банани.

Росица Гърджелийска работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нейната рецепта за кокосови гофрети.

 

Нужни продукти:

3 банана;
4 яйца;
1/3 ч.ч. кокосово брашно;
2 щипки бакпулвер;
олио за гофретника.

Начин на приготвяне:

Загрейте гофретника.
Блиндирайте бананите, яйцата и кокосовото брашно.
Оставете на престои 10 мин. и блиндирайте пак.
Добавете бакпулвера и разбъркайте добре.
Намазнете добре гофретника, изсипете черпак от сместа в него и го затворете.
Гответе няколко минутки и след това бавно започнете да отваряте гофретника. Ако гофретата е готова, би трябвало да се отвори лесно и да не залепне.

Прекрасни са сервирани с вишни и кокосови стърготини.

гофрети роси

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Ед Шийрън остава номер 1

| от chronicle.bg |

Британският изпълнител Ед Шийран продължава да доминира в британската класация за сингли, като зае първото място за седма седмица с „Shape of You“, съобщи БТА.

Певецът заемаше двете първи места в класацията за сингли пет седмици, но през миналия уикенд песента „Castle on the Hill“ слезе от второ на трето място. Сега той си върна второто място с „How Would You Feel“, измествайки „Human“ на Раг ен Боун Ман на трето място. „Castle on the Hill“ вече е на четвърто място.
„Chained to the Rhythm“ на Кейти Пери е на пето място.

В класацията за сингли певецът Раг ен Боун Ман е на първо място втора седмица след двойната си победа на наградите БРИТ, на които той спечели отличията за пробив и „Изборът на критиците“. На второ място е Ейми Макдоналд с „Under Stars“. Трети е Райън Адамс с „Prisoner“.

Челната петица в британската класация за албуми се допълва от „Divide“ Ед Шийран и „25“ на Адел.