Настимир Ананиев, РБ: БСП са в тежка политическа импотентност

| от |

Настимир Ананиев е на пето място в листата с кандидати за народни представители на Реформаторския блок в 23 МИР София  (Mладост, Триадица, Изгрев, Студентски град, Красно село, Лозенец, Панчарево, Витоша).

Сред приоритетите на Ананиев са малкият и средният бизнес, стимулирането на предприемачеството сред младите българи, превенцията на битовата престъпност и гарантиране неприкосновеността на частната собственост.

Интервю на Димитър Димитров*

 

Г-н Ананиев, започвам с може би най-баналния въпрос – как решихте да се занимавате с политика?

Беше спонтанно, когато в началото на 2012 г. научих, че Меглена Кунева е учредила гражданско сдружение „България на гражданите“,  реших да се включа като доброволец. Няколко месеца след това г-жа Кунева обяви намерението си да учреди и политическа партия, което стана факт на 1 юли 2012г. Така и станах учредител на „Движение България на гражданите“. Това беше първата ми крачка в политиката.

Какви бяха причините да станете учредител на политическа партия „Движение България на гражданите“, след като е можело да останете в неправителствения сектор като доброволец на гражданското сдружение?

Най-важната причина произтича от това, че съм предприемач и като човек, занимаващ се с бизнес, усетих негативния ефект от управлението на ГЕРБ. Няма да изпадам в обяснения, защото всички добре помним колко пагубно се отрази този мандат върху българския бизнес. Повече от 10 години се занимавам и с международен бизнес и познавам много добре развитието му в отделни страни, не само в Европа. Искам държавата да е генератор на предприемачество, а не всячески да му поставя пръчки в колелата, особено на хората, които имат желание да развиват бизнес. Не приемам, че за да можеш да стартираш бизнес, трябва да имаш определени телефонни номера или да си човек на някого.

Това значи ли, че обвинявате ГЕРБ за тяхното управление?

Всяко управление и всяка политика, които не само, че не помагат на бизнеса, но и го ограничават, бих определил като лоши. Силен малък и среден бизнес, биха решили много проблеми в страната

Доста често споменавате думата „бизнес“…

Разбира се, защото няма как да говорим за справяне с безработицата, ако не говорим за бизнес. Малкият и средният бизнес са гръбнакът на всяка икономика. 99% от бизнеса в Европа се съставлява от малки и средни предприятия.  Има няколко основни мерки, които ще дадат пространство на частната инициатива в България – лесният достъп до кредитиране, реформирането на разрешителния в уведомителен режим, достъп до талант, помощ при намиране на партньори зад граница, ще позволят да бъдат разкрити нови работни места, да започне овладяване на безработицата, включително и сред младежите, както и да се увеличат доходите.

Да погледнем и към Реформаторския блок. Вие сте пети в листата и единственият начин да бъдете избран за народен представител е  преференциалният вот. Спомняме си какво се случи на изборите за членове на ЕП, когато Малинов измести Меглена Кунева. Не създава ли този мажоритарен елемент напрежение в Блока?

Първо не съм съгласен , че мога да бъда избран само с преференция. Очаквам силен резултат за РБ и особено в София, където ще бъдем втора сила,  така че избирането на 4 или 5 народни представители от 23 МИР е напълно възможно. А относно преференциите, ние сме единствената политическа формация, която призовава към използване на преференции, защото те имат две основни функции. Първо – партиите спират да налагат кандидати и започват да ги предлагат, и второ – хората намират далеч по-голям смисъл в това да дадат гласа си за определен човек, на когото имат доверие или могат да се доверят, или когото познават, отколкото да гласуват за листа, подредена в някоя партийна централа.

Така е, но водачите си остават „бетонирани“.

Листата не свършва с водача, нали? В този смисъл, аз нямам притеснения за преференциалното гласуване и ефекта от използването му и ще се повторя, че Реформаторският блок единствени призоваваме за активно използване на преференции, защото по този начин представителността е и по-автентична, и по-ясно изразена.

Каните трима души на мача Лудогорец – Реал Мадрид. Това не е ли на ръба на закона?

Разбира се, че не. Целите на идеята са две – първо, като ново лице в политиката да популяризирам приоритетите си, и второ – да привлека вниманието на гражданите към изборния процес, защото колкото и странно да Ви звучи, има хора, които не знаят, че на 5 октомври има избори. Освен това, мачът е добра възможност за директен разговор с хората от моя район, за да науча проблемите и да ми разкажат какво очакват от своя народен представител.

Значи не ги склонявате да гласуват за Вас?

Категорично не! В инструкциите, които получават, изрично посочваме, че не очакваме да гласуват за мен.

В говоренето на представителите от РБ най-честото присъстват ГЕРБ и Борисов. Защо игнорирате БСП?

След погребалния конгрес, на който си избраха другаря Миков за маша на Станишев, БСП тотално се обезличиха. Те са наш идеологически опонент и ще останат такъв, но вече не са интересни. БСП изпаднаха в тежка политическа импотентност.

Политиците рядко говорят за личния си живот, за хобитата си. Бихте ли ни разказали какви са Вашите хобита, какво обичате да правите в свободното си време?

Разходките са ми най-любимият начин за почивка. Обичам да се разхождам със съпругата си и децата си. Най-често можете да ме срещнете в Южния парк. Музиката и филмите са друго мое хоби, след разходките.

Каква музика харесвате?

Ако трябва да следваме някаква хронология, в ранните ми младежки години слушах много „Металика“, днес по-рядко. В свободното си време – предимно ирландска музика, джаз и рок. И тъй като трябва да спомена и български изпълнител – Васил Найденов е името в българската музика, на което много се възхищавам, а от по-младите изпълнители Мария Илиева ме впечатлява.

А какви филми харесвате?

Предимно комедии и трилъри, но харесвам и приключенски продукции, като „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“.

А европейско кино?

Харесвам филмите с участието на Луи дьо Фюнес, както и английски филми, особено тези на Гай Ричи. Но знаете ли, каквито и филми да гледам, в българското кино има нещо много специфично, което те кара да го харесваш. Още от дете обичам да гледам „Войната на таралежите“ и „Таралежите се раждат без бодли“ и обичам да си ги пускам от време на време.

Коя е последната книга, която прочетохте?

„Живот и политика“ – биографична за Маргарет Тачър, харесвам и Джон Гришам, Дан Браун, а от българските автори Елин Пелин и Алеко Константинов.

Не споменавате нищо по-различно от това, което всички политици имат като хоби. Няма ли нещо по-нестандартно освен книгите, музиката, киното и разходките?

Да, дори от всичко сякаш най-обичам да пътувам. Нека не звучи нескромно, но съм бил в над 34 страни по цял свят. Сега нося в себе си по нещо от всяка една от тях, от тяхната култура и това ме обогатява като човек, като личност.

Кое е най-екзотичното място, на което сте били?

Интересно, не съм се замислял. Може би Индия или Казахстан, но съм си поставил една амбициозна цел, чието осъществяване ще започна при първа възможност и това е да обиколя поне още толкова страни.

Страхотно! Пожелавам Ви го с известна доза благородна завист. Да се върнем към политическата част, защото искам да Ви попитам какво според Вас липсва на България, за да бъде нормална европейска страна?

На първо място е липсата чувство за справедливост и доверие сред гражданите, което веднага ни насочва към причините за тези липси. Вероятно ще мога да изброя много, но считам, че наличието на безнаказаност и недосегаемост  са водещи. Затова ние от Реформаторския блок настояваме и от сутрин до вечер говорим за реформа на съдебната система – защото само правилно функционираща, независима  и адекватна съдебна система ще върне вярата на хората в справедливостта, ще върне доверието, както е казала Лейди Тачър „Всеки, който има амбицията да застане начело на народа си, не бива никога да забравя, че политическият пост е преди всичко доверие. Всъщност властта е най-висшата форма на доверие…“.

Ако говорим за доверие, не можем да не се обърнем и към политиците, които сякаш са в основата на неговата липса. Какво трябва да променят в себе си, за да не говорим за липсващо доверие между политици и граждани?

Така е, мисля, че липсата на доверие сред гражданите е породена преди всичко от това, че политиците нямат смелост, а това създава общо усещане у хората, че политиката е мръсна работа. Но участниците в нея са двигател на това усещане и това трябва да бъде променено, и през промяна на средата.

Благодаря Ви за интервюто, Г-н Ананиев! Желая Ви успех!

Аз също Ви благодаря!


*Интервюто е част от новата ни инициатива да дадем безплатно платформа на политическите партии, както и на гражданските и неправителствените организации, за да споделят своите идеи, проекти или своите позиции и коментари по важни и актуални теми. Ако имате какво да споделите с нашите читатели можете да ни пишете или да изпратите свой текст на alex@chronicle.bg.

 

 
 

180 милиона долара, ако се ожените за дъщерята на милиардер

| от chronicle.bg |

Всичко започва през 2012 година, когато бащата на Джиджи предлага 65 милиона долара на мъжът, който ще вземе ръката на дъщеря му.

По това време тя излиза с партньорката си Шан Ийв от 9 години и двете започват да мислят за брак.

Да, Джиджи е лесбийка и въобще не се интересува от мъже. С Шан Ийв са в перфектни и щастливи отношения. Баща й Сесил Чао Зе-цунг отказва да я приеме такава, каквато е.

Джиджи написва писмо на баща си, което стига дори до вестниците.

„Скъпи тате,“ пише тя, „Подвела съм те да мислиш, че бих могла да имам и други опции. Разбирам, че за теб е трудно да си представиш как бих мога да бъда интимно привлечена от друга жена; аз също не мога да си го обясня. Просто се случи – мирно и нежно. И сега след толкова години, ние двете продължаваме да се обичаме.“

„Не искам от теб да сте най-добри приятели. Искам обаче да я приемаш като нормално човешко същество и да не се плашиш от нея. Разбирам, че е трудно да приемеш истината. Самата аз прекарах много време търсейки себе си, кое е важно за мен, кого обичам и как да живея по най-добрия начин.“

„Гордея се с живота си и не бих избрала друг начин да го живея. Съжалявам, че съм те подвела да мислиш, че съм в лесбийска връзка, само защото няма добри, подходящи мъже в Хонконг. В Хонконг има изобилие на добри мъже – те просто не са за мен.“

Доста силно послание, но от Сесил Чао така и няма отговор.

За него е известно, че притежава старомодни и консервативни убеждения. Въпреки това той има деца от 3 различни жени.

 
 

Амбър Хърд замени Джони Деп с Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Бившата съпруга на Джони Деп вече е продължила напред след развода им. Поне така изглежда от снимка, публикувана в профила на Амбър Хърд в Инстаграм, на която тя седи до създателя на Tesla Илън Мъск.

 

Cheeky

Публикация, споделена от Amber Heard (@amberheard) на

Двамата бяха забелязани заедно в Австралия, където Хърд снима филма „Аквамен“. Слуховете, че двамата имат връзка, се появиха още около развода й с Джони Деп през 2016 година. Първоначално списание Е! съобщи, че двамата са засечени заедно в Маями.

В неделя и двамата качиха в Инстаграм общата си снимка, на която червилото на Хърд се вижда отбелязано върху бузата на Илън Мъск.

Коментарите в профила на Хърд обаче не са особено положителни. „Най-важното нещо в живота е любовта, не са парите“, пише потребител, възмутен от новата връзка на Хърд. „Златотърсачка“, гласи друг коментар. „Пари, пари, пари“, пише трети. Покрай скоростния им развод с Джони Деп след кратък и интензивен брак, актрисата беше обвинявана, че просто иска да вземе парите му. Хърд обвини Джони Деп в побой, като дори се появи с насинено лице. Бившата му съпруга Ванеса Паради и дъщеря му Лили-Роуз излязоха в защита на актьора, настоявайки, че той не би ударил жена.

 
 

Късометражна програма за първи път на „София филм фест за учещи“

| от chronicle.bg, По БТА |

Късометражна програма ще има за първи път в Дискусионния клуб за българско и европейско кино „София филм фест за учещи“ – в пролетното издание, което започва днес в Дома на киното и ще продължи до 26 юни, съобщават организаторите.

Прожекциите са всеки понеделник от 18.00 ч. Входът е безплатен за ученици и студенти. Лектори са кинокритикът Антония Ковачева, директор на Филмотеката, и режисьорът проф. Георги Дюлгеров.

Българското кино отново е важен акцент в пролетната селекция. Традиционно ще има срещи с творческите екипи на филмите. Българска е и първата късометражна програма – от три заглавия – носителите на наградата „Джеймисън“ /Jameson/ за най-добър български късометражен филм за 2017 и 2016 г. – „Дрехи“ на Веселин Бойдев и „На червено“ на Тома Вашаров, както и „Любов“ на Боя Харизанова.

Пълнометражните родни продукции са „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, вдъхновен от съдбата на певицата Леа Иванова, предизвикалият огромен зрителски интерес „Воевода“ на Зорница София – по спомени на очевидци и разказа „Румена войвода“ от Николай Хайтов, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов – с наградата за най-добър балкански филм и наградата на гилдията на българските кинокритици на 21-вия СФФ и още много отличия, „Семейни реликви“ на Иван Черкелов, интригуваща мозайка от три истории за разрушеното човешко общуване между героите – съпрузи, братя, родители и деца.

Пролетната програма започва с един от най-обсъжданите филми на 2016 г. – носителя на шест „Оскар“-а „La La Land“ на младия режисьор Деймиън Шазел с Райън Гослинг и Ема Стоун. Финалът е с „Т2 Трейнспотинг“ на Дани Бойл, в който рамо до рамо с Юън Макгрегър и Джони Лий Милър блести талантливата млада българска актриса Анжела Недялкова.
Останалите заглавия са „Патерсън“ на Джим Джармуш, номиниран за „Златна палма“, „Хулиета“ на Педро Алмодовар, „Панама“ на младия сръбски режисьор Павле Вучкович, номиниран за „Златна камера“ в Кан.

 
 

Живите спомени за Чернобил

| от chronicle.bg |

Преди 31 години на днешната дата в АЕЦ „Ленин“ трябва да се проведе учение на персонала, което поради кофти апаратура и невнимание на отбор небрежни руснаци, довежда до взрив, способен да се мери с The Big Bang.

Похлупакът на реактора е отнесен, а във въздуха изригват отломки с радиоактивно замърсяване, еквивалентни на най-малко 200 ядрени бомби като тази над Хирошима.

Пряко засегнати са райони от Украйна, Беларус, Западна Русия, Полша, Финландия и Швеция. Няколко дни по-късно отровният облак от Цезий 137 покрива почти цяла Европа, като вторичната вълна затиска и България. Съобщението за атомния дъжд обаче идва чак след 5 дни – в малка колонка във „Вечерни новини“ се съобщава „случката“ с уверението, че опасност за здравето на гражданите няма.

Сега Чернобилското поколение вече е на 30+ години и има собствени деца, но то продължава да боледува заради радиацията и да живее в перманентна параноя, че ще развие различни онкозаболявания, като в този случай, уви, се потвърждават думите на Фройд, че във всяка параноя има доза истина.

Чернобилската авария е и най-тежката вина, която носи комунистическият режим в България. Вина, която трябва да се напомня всяка година на тази дата, като противовес на плъпналите в последно време тези, че „по бай Tошeво време“ си беше добре.

Събрахме спомените на няколко души за Чернобил и последвалите няколко дни. Те още са живи и ярки в съзнанието на хората, докато всички все още чакаме новият саркофаг на централата да бъде завършен*

„Два дни след 26 април жена ми се чу със своя приятелка, чийто баща имаше връзки при военните и каза, че Добри Джуров е инструктирал военните да пият йод, защото има радиационна авария. С жена ми се притеснихме, защото бебето ни беше на 3 месеца и спряхме да го извеждаме всеки ден в парка, както правехме дотогава. Помня, че се чудехме с какво да затискаме прозорците. На 1 май имаше задължителна манифестация, на която и аз бях, тогава валя дъжд, още нищо не беше официално обявено, въртяха се само слухове. Радиационният дъжд ме наваля, не знам как съм още жив. Но така беше, нямаше как „братушките“ да са направили грешка, в този режим всичко е непогрешимо, нали? Беше престъпление срещу народа. В неистов мащаб.“, Г.И., 66г.

„На летището в Киев беше паника, не можеха да се намерят билети…Всъщност, преди това бях на круизен кораб и никой не беше казал нищо за аварията…Никъде в България не беше казано, също. Но ние бяхме на круиз по руското крайбрежие и също не бяхме разбрали. След това всичко растеше огромно…като мутанти. Хората се радваха и гордееха, но в същото време висшите етажи си внасяли плодове и зеленчуци от Австралия. След това започнаха да се раждат много деца с аномалиии: затова баба ми се страхуваше, когато бях бременна….защото бях много близо до аварията, а може би заради аварията синът ми, който вече е на 28 години, е толкова специален.“, М.П., 53 г.

„Бях първи клас и си спомням как нашите ми се обадиха и ми казаха да затворя прозорците и да не излизам. И аз отворих широко прозорците и погледнах навън, грееше едно слънце, и си казах, че нашите сигурно са полудели“, П.Ц., 38г.

„Спомням си, че марулите бяха толкова пораснали, направо огромни, и ние си хапвахме сладко, сладко, после се разбра, че нещо се случва, имаше тиха паника, затваряхме прозорци и спряхме да извеждаме внучка ми на разходки навън, тя тогава беше само на няколко месеца. В същото време хората на Тодор Живков не са ги яли тия марули: едно беше за народа, друго за политическата върхушка“, Ц.П., 81 г.

„Бях от випуска на НГДЕК (Национална гимназия за древни езици и култури), който беше изпратен на бригада да бере спанак. Докато беряхме под строй, дойдоха няколко коли с хора на висшите другари, които прибраха своите деца.“, М.Л., 55 г.

„Приятелите на баща ми слушаха незаконно радио BBC Свободна Европа и така се разбра, че нещо има. Майка ми беше облепила с тиксо всички прозорци вкъщи, даваха ми да пия йод и беше гадно, не разбирах какво се случва, но виждах, че родителите ми са разтревожени“, Р. М., 38г.

„Бях от онези, които ходиха на манифестацията на 1 май, спомням си как се блъскахме на „Дондуков“, докато тълпата мине през мавзолея, наваля ни много. След това ме беше страх да забременея години наред. Когато все пак 5 години по-късно забременях, дълго се чудех дали да родя детето си…“, К.Т., 52 г.


*Изолационното съоръжение Обект „Укритие“ е построено за 206 дни, а в градежа са ангажирани над 90 000 души. Още през 1988 г. e ясно, че животът му е не по-дълъг от 20-30 години. Саркофагът се руши непрекъснато, корозията пробива покрива му, а водата от валежите, която прониква във вътрешността на уж „запечатания“ 4 блок, продължава да разнася радиоактивното замърсяване през почвата. Проектът за новото „Укритие 2″ трябваше да е завършен през 2013 г., Украйна все още приема средства от Европейската комисия, а саркофаг към момента няма.