Настимир Ананиев, РБ: БСП са в тежка политическа импотентност

| от |

Настимир Ананиев е на пето място в листата с кандидати за народни представители на Реформаторския блок в 23 МИР София  (Mладост, Триадица, Изгрев, Студентски град, Красно село, Лозенец, Панчарево, Витоша).

Сред приоритетите на Ананиев са малкият и средният бизнес, стимулирането на предприемачеството сред младите българи, превенцията на битовата престъпност и гарантиране неприкосновеността на частната собственост.

Интервю на Димитър Димитров*

 

Г-н Ананиев, започвам с може би най-баналния въпрос – как решихте да се занимавате с политика?

Беше спонтанно, когато в началото на 2012 г. научих, че Меглена Кунева е учредила гражданско сдружение „България на гражданите“,  реших да се включа като доброволец. Няколко месеца след това г-жа Кунева обяви намерението си да учреди и политическа партия, което стана факт на 1 юли 2012г. Така и станах учредител на „Движение България на гражданите“. Това беше първата ми крачка в политиката.

Какви бяха причините да станете учредител на политическа партия „Движение България на гражданите“, след като е можело да останете в неправителствения сектор като доброволец на гражданското сдружение?

Най-важната причина произтича от това, че съм предприемач и като човек, занимаващ се с бизнес, усетих негативния ефект от управлението на ГЕРБ. Няма да изпадам в обяснения, защото всички добре помним колко пагубно се отрази този мандат върху българския бизнес. Повече от 10 години се занимавам и с международен бизнес и познавам много добре развитието му в отделни страни, не само в Европа. Искам държавата да е генератор на предприемачество, а не всячески да му поставя пръчки в колелата, особено на хората, които имат желание да развиват бизнес. Не приемам, че за да можеш да стартираш бизнес, трябва да имаш определени телефонни номера или да си човек на някого.

Това значи ли, че обвинявате ГЕРБ за тяхното управление?

Всяко управление и всяка политика, които не само, че не помагат на бизнеса, но и го ограничават, бих определил като лоши. Силен малък и среден бизнес, биха решили много проблеми в страната

Доста често споменавате думата „бизнес“…

Разбира се, защото няма как да говорим за справяне с безработицата, ако не говорим за бизнес. Малкият и средният бизнес са гръбнакът на всяка икономика. 99% от бизнеса в Европа се съставлява от малки и средни предприятия.  Има няколко основни мерки, които ще дадат пространство на частната инициатива в България – лесният достъп до кредитиране, реформирането на разрешителния в уведомителен режим, достъп до талант, помощ при намиране на партньори зад граница, ще позволят да бъдат разкрити нови работни места, да започне овладяване на безработицата, включително и сред младежите, както и да се увеличат доходите.

Да погледнем и към Реформаторския блок. Вие сте пети в листата и единственият начин да бъдете избран за народен представител е  преференциалният вот. Спомняме си какво се случи на изборите за членове на ЕП, когато Малинов измести Меглена Кунева. Не създава ли този мажоритарен елемент напрежение в Блока?

Първо не съм съгласен , че мога да бъда избран само с преференция. Очаквам силен резултат за РБ и особено в София, където ще бъдем втора сила,  така че избирането на 4 или 5 народни представители от 23 МИР е напълно възможно. А относно преференциите, ние сме единствената политическа формация, която призовава към използване на преференции, защото те имат две основни функции. Първо – партиите спират да налагат кандидати и започват да ги предлагат, и второ – хората намират далеч по-голям смисъл в това да дадат гласа си за определен човек, на когото имат доверие или могат да се доверят, или когото познават, отколкото да гласуват за листа, подредена в някоя партийна централа.

Така е, но водачите си остават „бетонирани“.

Листата не свършва с водача, нали? В този смисъл, аз нямам притеснения за преференциалното гласуване и ефекта от използването му и ще се повторя, че Реформаторският блок единствени призоваваме за активно използване на преференции, защото по този начин представителността е и по-автентична, и по-ясно изразена.

Каните трима души на мача Лудогорец – Реал Мадрид. Това не е ли на ръба на закона?

Разбира се, че не. Целите на идеята са две – първо, като ново лице в политиката да популяризирам приоритетите си, и второ – да привлека вниманието на гражданите към изборния процес, защото колкото и странно да Ви звучи, има хора, които не знаят, че на 5 октомври има избори. Освен това, мачът е добра възможност за директен разговор с хората от моя район, за да науча проблемите и да ми разкажат какво очакват от своя народен представител.

Значи не ги склонявате да гласуват за Вас?

Категорично не! В инструкциите, които получават, изрично посочваме, че не очакваме да гласуват за мен.

В говоренето на представителите от РБ най-честото присъстват ГЕРБ и Борисов. Защо игнорирате БСП?

След погребалния конгрес, на който си избраха другаря Миков за маша на Станишев, БСП тотално се обезличиха. Те са наш идеологически опонент и ще останат такъв, но вече не са интересни. БСП изпаднаха в тежка политическа импотентност.

Политиците рядко говорят за личния си живот, за хобитата си. Бихте ли ни разказали какви са Вашите хобита, какво обичате да правите в свободното си време?

Разходките са ми най-любимият начин за почивка. Обичам да се разхождам със съпругата си и децата си. Най-често можете да ме срещнете в Южния парк. Музиката и филмите са друго мое хоби, след разходките.

Каква музика харесвате?

Ако трябва да следваме някаква хронология, в ранните ми младежки години слушах много „Металика“, днес по-рядко. В свободното си време – предимно ирландска музика, джаз и рок. И тъй като трябва да спомена и български изпълнител – Васил Найденов е името в българската музика, на което много се възхищавам, а от по-младите изпълнители Мария Илиева ме впечатлява.

А какви филми харесвате?

Предимно комедии и трилъри, но харесвам и приключенски продукции, като „Властелинът на пръстените“ и „Хобит“.

А европейско кино?

Харесвам филмите с участието на Луи дьо Фюнес, както и английски филми, особено тези на Гай Ричи. Но знаете ли, каквито и филми да гледам, в българското кино има нещо много специфично, което те кара да го харесваш. Още от дете обичам да гледам „Войната на таралежите“ и „Таралежите се раждат без бодли“ и обичам да си ги пускам от време на време.

Коя е последната книга, която прочетохте?

„Живот и политика“ – биографична за Маргарет Тачър, харесвам и Джон Гришам, Дан Браун, а от българските автори Елин Пелин и Алеко Константинов.

Не споменавате нищо по-различно от това, което всички политици имат като хоби. Няма ли нещо по-нестандартно освен книгите, музиката, киното и разходките?

Да, дори от всичко сякаш най-обичам да пътувам. Нека не звучи нескромно, но съм бил в над 34 страни по цял свят. Сега нося в себе си по нещо от всяка една от тях, от тяхната култура и това ме обогатява като човек, като личност.

Кое е най-екзотичното място, на което сте били?

Интересно, не съм се замислял. Може би Индия или Казахстан, но съм си поставил една амбициозна цел, чието осъществяване ще започна при първа възможност и това е да обиколя поне още толкова страни.

Страхотно! Пожелавам Ви го с известна доза благородна завист. Да се върнем към политическата част, защото искам да Ви попитам какво според Вас липсва на България, за да бъде нормална европейска страна?

На първо място е липсата чувство за справедливост и доверие сред гражданите, което веднага ни насочва към причините за тези липси. Вероятно ще мога да изброя много, но считам, че наличието на безнаказаност и недосегаемост  са водещи. Затова ние от Реформаторския блок настояваме и от сутрин до вечер говорим за реформа на съдебната система – защото само правилно функционираща, независима  и адекватна съдебна система ще върне вярата на хората в справедливостта, ще върне доверието, както е казала Лейди Тачър „Всеки, който има амбицията да застане начело на народа си, не бива никога да забравя, че политическият пост е преди всичко доверие. Всъщност властта е най-висшата форма на доверие…“.

Ако говорим за доверие, не можем да не се обърнем и към политиците, които сякаш са в основата на неговата липса. Какво трябва да променят в себе си, за да не говорим за липсващо доверие между политици и граждани?

Така е, мисля, че липсата на доверие сред гражданите е породена преди всичко от това, че политиците нямат смелост, а това създава общо усещане у хората, че политиката е мръсна работа. Но участниците в нея са двигател на това усещане и това трябва да бъде променено, и през промяна на средата.

Благодаря Ви за интервюто, Г-н Ананиев! Желая Ви успех!

Аз също Ви благодаря!


*Интервюто е част от новата ни инициатива да дадем безплатно платформа на политическите партии, както и на гражданските и неправителствените организации, за да споделят своите идеи, проекти или своите позиции и коментари по важни и актуални теми. Ако имате какво да споделите с нашите читатели можете да ни пишете или да изпратите свой текст на alex@chronicle.bg.

 

 
 

Bulgaria Air пуска промоционални билети в 4 посоки

| от chronicle.bg |

Bulgaria Air  започва зимна кампания с полети на специални цени до Рим, Мадрид, Лондон и Прага.

До 20 януари националният превозвач предлага двупосочни самолетни билети от София до Рим от 86 евро. Пътуването до Лондон и обратно е на цена от 139 евро с билети, закупени до 31 януари. До 23 януари авиокомпанията предлага двупосочни самолетни билети до испанската столица Мадрид на крайна цена от 129 евро.

В момента тече и кампания на Bulgaria Air за пътуване до Прага. До 22 януари двупосочните самолетни билети от София до чешката столица се предлагат на цени от 164 евро и ще могат да се използват до 31 март.

Полетите до изброените четири дестинации са на атрактивни цени и за пасажерите от Варна, като са осигурени удобни трансфери през София.

В цената на всички самолетни билети на Bulgaria Air се включват летищни такси, чекиран багаж до 23 кг и ръчен до 10 кг, кетъринг на борда, безплатен избор на място в самолета и чек-ин.

Подробности за полетите, цените на билетите и резервации можете да намерите на уебсайта на авиокомпанията. 

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Най-добрите корици на една легенда

| от chronicle.bg |

Тя не е просто модел, а същинска икона на тази професия. Тя е изпълзяла от провинциално градче до Лондон и е покорила най-грандиозните модни сцени в света. Тя е имала ниско самочувствие в училище.

Тя е известна и с дивия си начин на живот – алкохол, наркотици, партита. Тя получава 4 млн. долара за фотосесия с Calvin Klein. Тя влиза да се лекува от депресия в психиатрична клиника след раздялата си с Джони Деп. И все пак, продължава да обича лошите момчера, втурвайки се във връзка с Пийт Дохърти.

Тя е забъркана в един от най-шумните кокаинови скандали, които историята познава.

Тя е Кейт Мос и днес навършва 44 години.

Вижте в галерията най-добрите снимки от кариерата й.

 

 
 

Поемете дъх! Том Харди е в „Табу“

| от |

Том Харди е един от чудесните британски екземпляри, които Обединеното кралство е внесло в редиците на Холивуд за последните няколко години. До него гордо стоят Том Хидълстън, Бенедикт Къмбърбач, великолепният Хю Лори, Джак О`Конъл и още, и още, и още… Том Харди обаче е единственият сред тях, който може да предизвика у теб възбуда и страх едновременно. Той е като заешката дупка от Алиса – искаш да скочиш, защото знаеш, че ще е вълнуващо и същевременно се притесняваш какво ще намериш на дъното.

След година на мълчание, номинация за „Оскар“ – за „Завръщането“ – и поява само в два епизода на третия сезон на Peaky Blinders Харди прави мрачно завръщане в калния и свръхестествен сериал “Табу“.

Какво е „Табу“? Сериал, продуциран от Ридли Скот, самият Харди и сценаристът на Peaky Blinders Стивън Найт. Той е мрачна и мърлява история за отмъщението, примесена с древни африкански магии, подмолни британски чиновници и Уна Чаплин за разкош. Всички те позиционирани в стар Лондон.

Историята проследява Джеймс Дилейни – буквално завърнал се от мъртвите мъж, където са го пратили злите езици преди 10 години, чийто баща умира внезапно, а Джеймс се оказва единственият наследник на парче каменна земя, което група британски чиновници и политици желаят силно, за да решат набързо лека неуредица с правителството на САЩ и Канада.

Дилейни, изглеждащ точно толкова смахнат за хората, колкото и баща му приживе, не планира нито да дава, нито да продава купчината камъни, които му се падат по право. Към този основен казус и очевидно основен конфликт в сериала, който се точи и разточва във всичките 56 минути в началото, се добавят бързата смърт на бащата, за която синът вярва, че не е случайна и любовта към полу-сестра му, в чиято роля е грациозната Уна Чаплин.

„Табу“ има великолепна атмосфера. Лондон в началото на IXX век е мърляв, кален, пълен с курви, бардаци и отхвърлени деца. Кучетата ядат трупове, а хората се отдават на низки страсти с дебелани. Между всички тях Том Харди крачи класно, потънал в кал до колене, в компанията на хрътка и сложил на главата си голям цилиндър.

Към тази среда се добавят и африкански митове и легенди, тъй като персонажът на Харди е прекарал последните 10 години в Африка под опеката на вуду магьосници и страшни жени с боядисани лица, които го преследват в сънищата му в късните доби на нощта, и неговата химия с останалите персонажи – от Уна Чаплин до Франка Потенте, която е похотлива и долна съдържателка на публичен дом, наместил се удобно в един от имотите му.

Първи епизод на „Табу“ обаче не ти казва нищо повече. Той само те въвежда в мрачната магическа обстановка, която смята да разгърне пред зрителите си впоследствие. Той създава среда, която да те възбуди или поне да ти стане любопитно, поставя възлите на всички връзки, които смята да развърже нататък и ти казва да чакаш. Седмица след седмица той, в компанията на Харди, ще ти разкрива нови и нови тайни от мрачния свят, в който живи и мъртви се срещат, а британецът, като блюстител на правдата, ще раздаде правосъдие накрая.

„Табу“ е един от вълнуващите сериали този януари, спор няма. Той носи големи очаквания и дава големи заявки. Дали без участието на Том Харди – като продуцент, актьор и един от създателите на шоуто – щеше да е толкова любопитен? Едва ли. Но Харди е класната британска чаша чай, която всеки е редно да изпие в един момент. А осем мрачни и възбуждащи епизода, звучат като добра идея да го направите именно сега.