Наследството на Кенеди: харизматично, но незавършено

| от |

Анализът е публикуван в агенция Франс прес

Джон Фицджералд Кенеди остава мъченически символ на поетичните политически възможности 50 години след убийството си, но историята може да произнесе безпощадна присъда за недовършената му дейност в Белия дом.

Убийството посред бял ден на харизматичния 35-и президент на САЩ беше толкова шокиращо, че хората от цял свят си спомнят къде са били, когато са научили за смъртта му на 22 ноември 1963 г. само на 46-годишна възраст.

Събитията по повод половинвековната годишнина от смъртта му са повод за ново вглеждане в трайното влияние на Кенеди като лидер и политическа икона, чиято звезда изгрява в момент, когато ерата на суинга през 60-те отвява сивия поствоенен свят. Кенеди се явява като пророк на промяната с избирането му през 1960 г. и за поколението на бейби бума неговият президентски мандат е време на внезапно прекършената надежда.

За разлика от хората, които помоли да помислят не какво страната им може да направи за тях, а какво те могат да направят за страната си, Кенеди не остаря и живее в умовете вечно млад. За мнозина той остава смелият герой от Втората световна война, активистът с чаровна усмивка, главата на семейство с изключително бляскава съпруга или държавникът, който издърпа света от ръба на ядрената война по време на кубинската ракетна криза.

Близо две десетилетия на провалени или помрачени от скандали президентски мандати след смъртта му помогнаха за превръщането на Джей Еф Кей в символ на изгубеното достойнство на политиката, служеща на възвишени цели като изпращане на човек на Луната, „не защото те са лесни, а защото са трудни“. Следващите поколения американци познават Кенеди чрез внимателно създадени образи и прочувствени истории, написани от придворните от Камелот.

Но легендата беше помрачена от разкрития за любовни авантюри, документи за провалилата се инвазия в Залива на свинете в Куба и разкритията за крехкото здраве на мъжа, смятан за въплъщение на младостта. Ширещите се конспиративни теории за това дали убиецът Лий Харви Осуалд е действал сам създават усещане, че Кенеди е запомнен повече заради ужасната си смърт и последвалата обществена драма, отколкото с това, което е направил приживе.

Историкът Ленард Стейнхорн, който изнася лекции за наследството на Кенеди в Американския университет, казва, че Джей Еф Кей ще бъде запомнен с това, че първо признава, а след това овладява силата на телевизията. „Тъй като ние все още не сме излезли от тази ера, той продължава да е модел за харизма, присъствие и лидерство, които очакваме от нашите президенти днес“, допълва изследователят.

Но тъй като съвременниците на Кенеди стават все по-малко, бъдещите историци може да погледнат на президентския му мандат по-критично. „Смятам, че днес Джон Кенеди е от минимално значение за настоящото поколение“, казва Джефри Енгел, който води лекции за наследството на Кенеди в Южния методистки университет в Далас. „По трагични причини неговото наследство е на един прекършен президент“, допълва той.

Макар Кенеди да задава политическия тон по ключови въпроси през 60-те години на миналия век като социалните реформи и гражданските права, неговият наследник Линдън Джонсън привежда в действие прогресивното законодателство. Сега историците спорят за това дали Джей Еф Кей щеше да прояви същата политическа ловкост на майстора в законодателството Джонсън и мнозина смятат, че той нямаше да стигне толкова далеч в областта на гражданските права и другите социални проблеми.

Също така никой не може да знае със сигурност дали Кенеди, който е изтъкнат войн от Студената война, щеше да затъне толкова дълбоко като Джонсън във войната срещу комунизма във Виетнам. „Изследователите на президентския му мандат казват, да, той е притежавал изключителен талант и е дал изключителна надежда на американския народ, но действителните му постижения в законодателството и дипломацията всъщност са доста ограничени“, казва Енгъл.

По ирония на съдбата на друг президент от Демократическата партия, изградил своя собствена вдъхновяваща политика, ще се падне честта да отбележи 50-годишнината от смъртта на Кенеди. Президентът Барак Обама говори за пламенния идеализъм на Кенеди на възпоменателно събитие в Американския университет във Вашингтон по време на предизборната кампания през 2008 г. в присъствието на покойния брат на Кенеди, сенатор Едуард Кенеди.

„Беше време, когато един друг млад кандидат се състезаваше за президент и отправи предизвикателство към Америка да прекрачи една нова граница. Същото важи за Барак Обама. Той възпламени надеждата в нашето време, което толкова болезнено се нуждае от нея“, каза по онова време сенатор Кенеди.

Но вдъхновяващата сила на Обама се сблъска с реалността. Дълбокото разделение между привържениците му, обърканите му решения и собствените му политически недостатъци укротиха вълната на промяната. Кенеди обаче не доживя да види опетняването на идеализма си от разочарованието и затова остава в историята като символ на прекършените възможности.

 
 

2 седмици до Super Bowl: Любимите реклами на Весислава Антонова

| от |

Лейди Гага ще пее на полувремето на най-важният мач по американски футбол – Super Bowl. Той ще се състои на 5 февруари 2017 година, но приготовленията започват още от сега.

И ако финалистите ще станат ясни след дълъг и оспорван редовен сезон в Националната футболна конференция и Американската футболна конференция, чиито шампиони се срещат в мач превърнал се почти в национален празник на САЩ, то присъствието на големите рекламодатели е 100% сигурно.

Super Bowl e американското спортно събитие, заради което големите компании зад океана плащат милиони за продукция и още толкова за излъчване на новите си рекламни спотове с надеждата да се превърнат във вирално видео. 30 секунди ефирно време струват около пет милиона долара.

Super Bowl е и моментът, в който всички брандове имат възможността да се покажат в най-добрата си светлина. Това ни накара да потърсим кои са любимите реклами на различни популярни (и не толкова популярни личности). С тяхна помощ ще отброим седмиците до 51-вото издание на Super Bowl, чиито реклами вероятно отново ще задминат по популярност самото събитие.

Тази седмица ви представяме любимите реклами на Весислава Антонова, журналист. Работила е 6 години в БНР. А от 13 години работи във вестник „Капитал”. Основните теми по които пише са медиен, рекламен пазар и култура.

„За мен най-добрите реклами са тези на парфюмите на Chanel, дори и заради факта, че са снимани като бляскава и леко сладникава холивудска продукция. Харесвам ги заради естетизма, посланието и заради факта, че също като киното попадаш в различен хармоничен свят абсолютен контрапункт на реалността. Носят ми естетическа наслада и вдъхновение. И в този конкретен случай, за мен няма значение какво пише в букварите за реклама и рекламни послания. Те са от тези реклами, заради които не бих превключила телевизора на друг канал. Като филм във филма. Антракт, който не те дразни”, каза Антонова.

„Рекламата, която приятно ме впечатли заради съдържащото се в нея послание, е тази на Coca Cola Light – Аплодисменти за… – Защото издига като висши цености смелостта за промяна и свободата. Защото акцентът не е върху качествата на продукта, а именно върху ценностните модели, които споделя и развива самия бранд.”

И за финал: Reebok: 25,915 Days

 
 

Анжела Недялкова, Юън Макгрегър и премиерата на „Т2 Трейнспотинг“

| от chronicle.bg |

„Трейнспотинг“ се завръща на големия екран 21 години след излъчването на оригиналния филм. Втория филм на режисьора Дани Бойл направи световната си премиера на 22 януари, а на събитието присъстваха звездите от оригиналния състав на филма.

Продължението проследява живота на героите 20 години по-късно и е вдъхновен от продължението на „Трейнспотинг“от Ървин Уелш – „Порно“.
„Това е като среща на класа“, каза актрисата Кели Макдоналд, пристигайки на събитието. Стотици фенове посрещнаха актьорите пред Cineworld, въпреки студа, вятъра и дъжда.

Режисьорът Дани Бойл се извини на присъстващите за „типичното шотландско време“, добавяйки, че продължението на култовия филм не само е снимано, но и ще направи премиерата си там, където всичко е започнало.

Филмът на Бойл започва с Рентън, изигран от Юън Макгрегър, който се завръща в Шотландия. Той е прекъснал връзката си с всички и е много променен.

Сред новите имена във филма е това на Анжела Недялкова. Българската актриса, позната от „Аве“ и „Източни пиеси“, играе ролята на Вероника – източноевропейското гадже на Сик Бой, значително по-млада от него, с която планира да създаде публичен дом.

В България филмът ще се появи на екран от 17 февруари.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.      

 
 

„The OA“ е sci-fi приказка. А вие гледате ли го?

| от |

На 16 декември, докато хората са в трескава подготовка на истерията покрай предстоящите коледни празници и само чакат, за да изпратят 2016-а година на майната й, Netfix – новатори в правенето и пускането на добре телевизия – бълват цял сезон на най-новото си шоу – The OA.

The OA минава някак незабелязано за много хора. Дали е от идването на Коледа, или от голямата истерия, която другото шоу на канала Stranger Things предизвика, не е ясно. Но The OA остава леко в сянка. По-умните телевизионни маниаци обаче надушват като хрътки, когато нещо ще бъде добро, не просто защото е гледаемо, а защото съдържа в себе си онези бисери на телевизионния разказ, които някои сериали и поредици могат да донесат, и съответно The OA започва да набира своята малка, но вярна аудитория.

Близо месец след премиерата си шоуто, дело на Netflix и американската кукувица Брит Марлинг, която е създател, продуцент и основна актриса в него, бива подновено за втори сезон. Продължение, което всеки, който веднъж е дал шанс на The OA очаква с леко нетърпение, равносилно на сърбеж там, където не можеш да се почешеш в момента.

Историята в шоуто проследява младата откачалка Прери, която се завръща като някакво ненормално чудо в родния си дом, от който е изчезнала преди точно 7 години. При завръщането й се променят две неща – от сляпо момиче, тя се е превърнала напълно зряща жена и ако преди е изглеждала просто затворена в себе си, то сега е леко луда девойка, бълваща небивалици и сентенеции, която няма търпение да се освободи от емоционалната и физическа обвързаност към семейството, което не е виждала отдавна, но което си я иска обратно.

Така започва историята на Прери, която малко след като се прибира на мястото, което чувства като чуждо тяло, удобно наместило се в нея, събира група от аутсайдери и откачалки, на които да разкаже историята си и съответно те да й помогнат да се върне там, откъдето е дошла, за да намери единственото нещо, което я интересува – нейният приятел Хоумър.

Епизод след епизод, подредени в строг, динамичен и ярък разказ, зрителят започва да се запознава с историята на Прери. Нейната вярна секта, изградена от счупени франкенщайнове, всеки със своите проблеми, и да потъва бавно, но сигурно в полу-фантазната вселена на The OA. Тя пък, от своя страна, е като лудост, пълна с капани и женска хистерия, каквито рядко се появяват по телевизията. Да не кажем никога.

Самата Брит Марлинг е известна с това, че конвенционалните неща не й пасват добре. При нея всяко нещо трябва да е обърнато наопаки, добре изтупано и превърнато в нещо друго. Такова е и киното, което прави – за справка вижте „Другата Земя“ – както и телевизията.

The OA е първият телевизионен проект на Марлинг в компанията на верния й приятел и партньор Зал Батманглидж, който режисира много голяма част от сценариите й. Музиката в сериала също е дело на член на тяхната малка група – братът на Зал – Ростам Батманглидж, който в ежедневието си е и част от бандата Vampire Weekend, пише мелодиите.

The OA е сериал, който напомня на сън. И подобно на сънуването е пълен с хиперболи, неща, които изглеждат нелогични, но намират своя път постепенно, с тъмни кътчета, задъхващи моменти и един Торбалан, който се крие в мрака.

Хубаво е, че и гледането му е подобно на сънуване, „бързо постепенно, а после изведнъж“, както пише Джон Грийн. Така и The OA те хваща за гушата и не те пуска. Цели 8 епизода.

Втория сезон, начело с Брит Марлинг и групата й от фрикове, може да очаквате в края на тази година. Netflix подновиха The OA в същата седмица, в която направиха същото и със Stranger Things, макар тогава малко хора да го разбраха.

Но е хубаво да го знаете, когато The OA завладее съзнанието ви с плътната си и ненормална атмосфера и се чудите какво ще стане после.

Към вкусната и различна Брит Марлинг и нейната циркова трупа, които са основното звено на сериала, добавяме и Риз Ахмет, Джейсън Айзък и Паз Вега, които участват. В случай, че някой има нужда от още причини, за да види сериала. На нас лично не ни трябваха.