Нашата България – преди и сега

| от | |

Автор: Юлия Берберян – Малеева

Позволявам си да припомня този мой текст от в. Дневник, 30.09.2013, защото съдържанието му, за съжаление, продължава да бъде актуално. Моля прочетете го.

България е била изправяна пред навлизането на бежанци на нейна територия и e прокуждала бежанци от своята територия няколко пъти в най-новата си история. Ще разкажа за няколко от тях, в които, по стечение на обстоятелствата, аз или семейството ни сме били участници.

401115_105015562960370_900028419_n

На две последователни вълни – след Абдулхамидовото (1896г.) и младотурското (1915г.) кланета се извършва масово преселение на арменци в България. Прокудени от родните си домове, те влизали в България на кервани в продължение на години: майки и бащи, без децата си, избити в клането; деца без родителите си, избити в клането…Бежанци…Стотици хиляди! Голи, боси, окървавени. Без документи.

Тогава в България не е имало Агенция за бежанците, нито пък приюти за временно настаняване. Не е имало и ДАНС. Самата ни държава е била тежко пострадала от войни, населението е тънело в мизерия. Но е имало църква, имало е Български червен кръст. Българите са били добри и състрадателни. Държавата също е била много добра – на стотиците хиляди бежанци, които само са искали да преминат през територията й, за да търсят из Европа и Америка новите родини на своите неродени деца, България е дала свободен коридор за преминаване. Снабдила е бежанците с нансенови паспорти(Нали не сте забравили, че тогава всичко се е вършело на ръка?). На тези, които решили да се възползват от гостоприемството на местните жители и да забравят „предишни неволи и днешни беди”(по Яворов), правителството на Ал.Стамболийски дава, през 1923г., българско гражданство.

Какво благородство! Какво човеколюбие!

На арменските бежанци България се сторила като късче от рая. Така са ни разказвали нашите баби и дядовци. Освен, че в нея вече царял мир, магазините били пълни с храна: „В месарниците висяха цели заклани животни…” (Това ме е впечатлило, това съм запомнила).

И ни научиха, че за да се отблагодарим на България, трябва много да я обичаме. Така и направихме. Думата България стана свещена за нас. Големият български поет Пейо Яворов, самият той страдалец, написа стихотворението „Арменци”, с което възпита в състрадание много бъдещи поколения:

„Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик –
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани, и пеят,
тъй както през сълзи се пей.”

Издигнахме му паметник в Борисовата градина, с който благодаряхме не само на него, но и на целия български народ за проявената добрина.

Минаваха години. Въпреки, че инстинктивно се съпротивляваха на неизбежната асимилация, като се женеха помежду си или пък запазвахме бащините си фамилни имена, ние с гордост се наричахме „български арменци”. Вече не бяхме бежанци, а част от живата плът на бълг.народ, от неговите работници, занаятчии, интелектуалци и войници, музиканти и спортисти. За да не забравим езика си, построихме училища. Построихме и църкви. България беше станала вече наш дом. Беше ни хубаво у дома.

Но ето, че изведнъж комунизмът нахлу в България със съветската окупация на 9 септември 1944г. Разтури черквите ни, затвори училищата ни, нарече фашисти нашите бащи занаятчии. Какво бе станало в България, която само преди година бе спасила от германските концлагери 48 000 български евреи, а през есента на 1944г. вдигна „по списък” петдесетина свои граждани арменци и ги запрати по съветските лагери и затвори за да не се върнат никога от там?

Много и различни поробители ги бяха тъпкали векове наред, но свободолюбивият дух у арменците не умираше. И се застягаха за ново преселение. Да, но „народната демокрация” беше затворила границите на България.

Тогава арменците (а също турците и евреите), използваха някакви разпоредби на ООН за право на избор на ново местожителство като насилствено изселени от родните си места и хукнаха, в средата на миналия век, да напускат България. А тя буквално ни изгони, като ни прибра документите за самоличност. Ливан ни приемаше като политически бежанци…

Летище „София” и гара „София” станаха сцени на нови семейни трагедии. Тръгвахме в една посока, почти като бегълците „изменници на Родината”, и връщане назад нямаше. Прощавахме се с баби и дядовци (те не искаха да ни тежат в новия ни живот), със скъпи хора,които, тогава бяхме сигурни, че никога няма да видим пак. Милиони българи ни завиждаха, че се измъкваме от лапите на комунизма, но прощаването с България беше трагедия, която остави белег върху всички ни.

(В спомените си Силви Вартан разказва за отпътуването им с влак и как с ужас изчезвала бялата кърпичка на любимия й дядо, който й махал за сбогом…)

В наши дни в България потърсиха убежище около 2-3 хиляди бежанци от Сирия. Те също бягат от зъл и силен враг. Те бягат с дрехите на гърба си, с бременните си жени, с оцелелите си стари хора, с оцелелите си деца, с оцелелите си бебета. Колко ли са умрелите по пътя…Най-после се добират до границите на България и…попадат зад решетки, при много тежки условия, с 2 лв. за храна на ден.
Мили Боже, не виждаш ли…

Той вижда. Но Той ни е учил да бъдем добри и разчита/вярва на/в нас. А ние какво направихме? Обвинихме бежанците във всички възможни грехове – били болни, носели зарази, щели да ни струват много пари (Европа не ни давала), имало и терористи.

Добре, може и така да е, но нали все пак са хора? Не можем да подслоним 2-3 хиляди човека? Турция, Ливан, Германия и Швеция приютяват милиони. За мен лично е трудно да си представя бедствие от подобен мащаб. Ясно е, че в тези държави институциите работят, съобразявайки се с нормите на ООН и ЕС. Службите им за сигурност също работят!

Често се оплакваме, че много българи напускат България (Слава Богу, че границите са отворени!), защото тук животът не им харесва. Сега у нас идват други хора, на които тук им харесва. Мирно е. Между тях има хора образовани, специалисти. Те искат да работят. Можем да ги приобщим, така че техните деца да станат следващите добри граждани на нашата държава.

Раздухваната омраза към тях преминава всякакви норми на хуманност. Аз знам кой раздухва тази омраза. Това са хората, които не са чели Яворовото „Арменци” и в час по български език и литература са им писали тройки по милост. Моля се на Бога това учебно помагало по милосърдие да не бъде изхвърлено от учебната ни програма. Ако някой не знае – има и такава дискусия…

 
 

Видяхте ли тийзъра на „Castle rock“ на Стивън Кинг?

| от chronicle.bg |

Нов проект на Стивън Кинг, съвместно с Джей Джей Ейбрамс, ще радва феновете на Краля.

Той се казва „Castle Rock” и това, което се знае към момента е, че става дума за антология, която ще включва герои и теми от всички творби на Кинг, които се развиват в Касъл Рок.

Знае се още, че  всеки сезон ще следва отделна група герои и сюжетни линии, но част от тях ще се появяват и в следващите сезони.

Ето го и тийзъра, който според нас изглежда доста обещаващо:

 
 

Избери порно, избери живота, избери T2

| от Зорница Аспарухова |

Избери живота, като преебеш своя. Избери порно, за да не правиш секс. Избери да си сексист, егоманиак, циничен гадняр. Избери онези, които ти го вдигат, пред онези, които обичаш. Избери истерията пред срама, избери да се друсаш качествено с реални неща, които харесваш и да дозираш социалните мрежи. Избери живота!

Също така избери „Трейнспотинг“ – на екран и на хартия. После и „Порно“ – само на хартия. Като цяло се довери на Дани Бойл и Ървин Уелш, те си знаят работата. Това важи и за последната им колаборация заедно на екран.

Да избереш „Т2 Трейнспотинг“ пред останалите заглавия в киносалона този месец е като да избереш добрата кока пред скапаната трева. По-силно е, по-смело е, по-скъпо е, вдига ти го по-добре.

Същото важи и за филма на Дани Бойл и сценариста Джон Ходж. Те го правят за пореден път и го правят добре. Избери тях и им се довери, за да те заведат на приключение в мръснишкия свят на Рентън, Sick boy, Спъд и Франк Бегби.

Точно 20 години минаха, откакто хероиновата истерия на триото Бойл-Ходж-Уелш нанесе мощното си кроше в киносалоните и оформи част от иронично-циничното поколение на 80-те и 90-те години.

Припознаването с хистеричния живот и изборите на основните персонажи не е онова, което прави „Трейнспотинг“ толкова специален, както някои от вас биха си помислили. Обратният характер на всичко онова, което този филм разказва, е циничната нотка, която ние толкова харесваме.

Неговите персонажи избират живота, отнемайки го. От себе си и от другите. Да възхвалиш живота, чрез неговото тотално унищожаване и незачитане, разбиването му на дребни парчета, ето това прави този филм това, което е. И така вече 20 години.

Рентън, Sick Boy – Саймън, Спъд или Компира и Франк Бегби, преследват съзнанието на хиляди фенове по света с реплики, сцени, крайности, гнусотии и изборите си. Отварящият монолог на Марк Рентън, който ти казва да „избереш живота“ и досега остава епопея, на която се оповава почти всеки средностатистически циник с повече акъл.

20 години по-късно нещата са се променили. „Т2 Трейнспотинг“ удря кината като наркотична доза качествено бяло, която е редно да си причиниш. Той носи духа на първата киноистерия, но има повече сантимент в себе си.

Trainspotting трейнспотинг

Старите персонажи са тук, пръснати в различни точки на красивия и тучен Единбург, за да се съберат отново в носталгия по миналите дни, добрите наркотици, голите жени, порното, съжаленията, угризенията, изборите, умиленията и новите схеми и измами. Като последното едва ли има кой знае какво значение.

Китната предрусала четворка на Единбург винаги ще намери нещо, с което да се забавлява. В „Т2 Трейнспотинг“ изборът пада върху минали измами и нови такива, включващи порно с мъже, които обичат да им го слагат отзад и една българка. Това обаче се случва само на повърхността. Като повечето неща, които са потенциално добри и този филм има няколко нива. Дали всички ще ги видят и усетят, това вече си е тяхна работа.

Тези, които са прочели „Порно“ на Ървин Уелш във влажно очакване на този филм, нека да бъдат предупредени – „Т2 Трейнспотинг“ не е „Порно“. Бойл и Ходж използват различни отправни точки и основи на романа, които заковават в сюжета, но филмът не е директна адаптация на втория роман на Уелш. Той е много различен от хероиновите истории на лудия шотландец.

Сюжетът на „Т2 Трейнспотинг“ в случая не е важен. Важни са Юън Макгрегър, Юън Бремнър, Джони Лий Милър, Робърт Карлайл, химията – тази на екрана и тази в лъжички и линийки, монолозите, музиката и за някои от нашите сънародници – и участието на Анжела Недялкова и появата на гара Подуяне.

Всичко това го има и е поднесено с показателната си хаотичност, точно като първата част, но с повече носталгия.

Кенефи, Иги Поп, псувни, дрога, измами, пари, изкуствени мъжки членове, циците на Анжела, буркан с шипков мармалад, Ървин Уелш в кадър, Рентън, който пее, Бегби социопатът, монолог за консуматорския живот и лайковете във фейсбук, кратката поява на Даян, първата сцена с купчина задъхани фитнес маниаци…

Всички тези неща обагрят света на „Т2 Трейнспотинг“ в приятни наркотични краски. Носят доволна наслада на онези, които са гледали първия филм и очакват втория. Дори и на онези, които не го очакват.

Дани Бойл знае как да прави кино и майсторски се справя с объркания свят на Ървин Уелш за втори път. Малко биха успели и почти никой не би се пробвал. Освен Бойл, който е диригент от класа и го доказва отново.

T2: TRAINSPOTTING Трейнспотинг

Нуждата от продължения на филми се е превърнала в същото, в което и нуждата да пускаш песни и статуси за живота си всеки ден във фейсбук. Безмислие. Безвремие. Тотална жалкост. Малка нужда, която се е превърнала в голяма нужда. Като тази, която правиш насаме.

„Трейнспотинг“ няма нужда от продължение и все пак получава такова. То, за разлика от повечето комерсиални заглавия, които са се окичили с втори, трети и пети части, е негов достоен събрат. Поостарял и прашасал. Но изтупан и лъснал косъма, за да покаже, че още го бива. И е така. Бива го повече от другите.

От първата сцена с роботизираните healthy идиоти, през задължителния монолог на Рентън, до разбитото с кенеф лице на Франк Бегби, всеки момент е премерен и идва в перфекни цветни дози. Облечен в добър диалог, актьорска игра, музика и цветове като дъга през погледа на весел наркоман, носещ цветни очила и яздещ пони.

„Т2 Трейнспотинг“ е пътуване към миналото на едно по-добро кино, което някак сме забравили как се прави и как се гледа. От време на време обаче някой ни го напомня. Този месец това е Дани Бойл и неговият коктейл от шотландска кръв, примесена с качествена дрога и достойно друсане за всеки киноман.

Така че, избери живота навън и около себе си. Избери по-доброто кино. И не забравяй да си поемеш дълбоко дъх в началото. После се гмурни в кенефа на „Т2 Трейнспотинг“ и се наслаждавай! Мърляво е, но ще ти хареса.

Източник: Webcafe.bg

 
 

5 професии, подходящи за кандидат-депутатите

| от |

Един съсед обича да казва: „Няма срамна работа, стига да е поне малко ръководна“. Но как да си избираме ръководните хора! Не по това, че са известни, разбира се, това би било глупаво. Какво може Ламбо – може да актьорства. Това какво общо има с дирижиране на държавните дела – нищо. Същото се отнася и за Луиза Григорова и Любомир Ковачев. Бихте ли пуснали който и да е да се разправя в която и да е от другите области на живота ви, само защото е известен?

Всеки може да критикува, разбира се. Не всеки го прави адекватно, но всеки го прави. Ние обаче сега ще дадем и акъл! Кои професии са най-подходящ източник за политически кадри:

Контрола в градския транспорт

Корави и търпеливи хора, които минават през всички прослойки на народа. Те знаят от какво имат нужда малки и големи, и следят дали средните работят достатъчно усърдно, за да го постигнат.

Евентуален дребен проблем: Свикнали са да пипат чужди карти.

Монаси

Най-модерните хора в България в последно време. Платонично либерални, както разбрахме от „Господари на ефира“. Това е чудесно и за прогреса на нацията, но най-вече защото ще подразни националистите.

Евентуален дребен проблем: С 12 последователи са за никъде.

Хазяи

Замислете се – тези хора идват да при теб със сметки, но когато им се обадиш за проблем, го решават. Не е ли това цялата философия на комуникацията между управлението и гражданите?

Евентуален дребен проблем: Понякога живеят на ваш гръб.

Бежанци

Народът твърди, че най-големият враг на страната е Държавна сигурност. Народът също така твърди, че най-големият враг на държавната сигурност са бежанците. Проблем – решение.

Евентуален дребен проблем: Бежанци са.

Първа ракета

Да работиш като първа ракета на държавата не е много лесно. С много труд обаче Григор Димитров в момента е на път да стане номер 1 в листата. Също така, Гришо е свикнал да дава.

Евентуален дребен проблем: Жестоки протести по селата, защото приятелката му е чужденка.

 
 

Анджелина Джоли: Брад Пит винаги ще бъде част от семейството

| от chronicle.bg |

Актрисата Анджелина Джоли каза, че Брад Пит винаги ще бъде част от семейството, въпреки развода им, пише в. „Дейли мирър“.

Двамата подписаха документите по развода си миналата година и въпреки решението им да продължат пътя си поотделно, Анджелина Джоли се надява, че това ще ги направи „по-сплотен“ екип.

„Не искам да коментирам много по въпроса, освен че бяха много трудни времена. Ние сме семейство, каквото ще бъдем винаги. Ще преминем през това и се надявам, че ще сме по-сплотено семейство“, каза тя.

„Много, много хора се намират в това положение. Цялото ми семейство, всички преминахме през труден период. Фокусът ми е върху децата ми, нашите деца…“, добави актрисата.

Двамата с актьора Брад Пит започнаха връзката си през 2005 г. и се разделиха през септември 2016 г.
В момента Анджелина е в Камбоджа за премиерата на филма „Първо убиха баща ми“ („First They Killed My Father“), заедно с шестте си деца – Мадокс на 15 г., Шайло на 10 г., Пакс на 13 г., Захара на 12 г. и близнаците Вивиен и Нокс на 8 г.

„Филмът не се съсредоточава върху ужасите на миналото, а върху издръжливостта, добротата и таланта на камбоджанците. Най-вече, филмът е начинът ми да изразя благодарността си към Камбоджа. Без Камбоджа, може би никога нямаше да стана майка. Част от сърцето ми е и винаги ще бъде в тази страна. И част от страната е винаги с мен – Мадокс“, каза Анджелина Джоли.