Напредъкът на Македония: Доклад – да, дата – не

| от |

eu-mkd_g

Заседание на Европейския съвет ще се проведе в Брюксел, на 19 и 20 декември 2013 г. В дневния ред на заседанието са темите: общата политика за сигурност и отбрана; икономически и паричен съюз и икономическа и социална политика и разширяване, миграция и енергетика.

В навечерието на заседанието на Европейския съвет в Брюксел, се засилват коментарите в медиите в Скопие – за това дали ще бъде определена дата за започване на преговори на Македония за присъединяване към Европейския съюз.

„Не очаквам в сегашната ситуация да се вземе решение за започване на преговори на Македония с Европейския съюз“, това каза евродепутатът от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов. По думите му, освен нерешения спор за името с Гърция, остава висящ и проблема с подписването на договор за добросъседство между България и Македония.

Преди година, България постави като условие – Декларацията от 1999 г. на министър-председателите да прерасне в договор за добросъседство между двете държави, след което България ще подкрепи Македония за определянето на дата за започване на преговорите с ЕС.

Министърът на външните работи Кристиан Вигенин заяви преди седмица, че: „Без подписването на договора за добросъседство и сътрудничество, няма как България да отвори пътя на Македония към Европейския съюз (ЕС)”. Той каза още, че трябва да се засилят контактите на политическо равнище и да се създаде повече доверие между политическите ръководства на двете страни и между гражданите.

Министърът подчерта, че не само договорът за добросъседство и сътрудничество е проблемен за Република Македония по отношение на надеждите й да тръгне по пътя на членството в ЕС, но има и ред други въпроси от вътрешната политика, които са във фокуса на вниманието не само на България, но и на други страни. „България се опитва да съдейства по подготовката на Македония за преговорите”, каза още министър Кристиан Вигенин.

Преди седмица, бе представено и социологическо проучване на Агенция „АФИС“, според което – 56% от българите са съгласни, че преди започването на преговори за приемането на Македония в Европейския съюз, трябва да се сключи договор за добросъседство между България и Македония. Медиите в Скопие съобщиха, че са представени поправките на проекторезолюцията на ЕП за Македония, след като срокът за тяхното внасяне изтече в сряда.

Докладчикът за Македония Ричард Хоуит е заявил, че евродепутатите са внесли солиден брой поправки. „Съществува силен дебат за страната, за нейното европейско бъдеще, за предизвикателствата пред които е изправена. Ще има съществени забележки, които ще бъдат дебатирани и ще гласуваме за тях”, заявил Хоуит. Предстои дебат за страната, за нейното европейско бъдеще, предизвикателствата, с които се сблъсква, това заяви Хоуит пред телевизия „Алфа“. Да, ще има същински забележки, които ще бъдат дебатирани, и ще гласуваме за тях, и аз не го крия това. Но, като докладчик, съм убеден, че ще успеем да достигнем до компромиси, които са в интерес на страната и нейното европейско бъдеще, е заявил Хоуит.

Хоуит казва, че ако и поправките на неговите колеги да са насочени към справянето на Македония с предизвикателствата, все пак те силно подкрепят старт на предприсъединителните преговори. Той се надява, че евродепутатите ще се съглася с позицията му в проекторезолюцията, че има липса на доверие в процеса на преговорите за името, както и че между Македония и България съществува дух на добри отношения и ново сътрудничество.

От Македония се иска да направи каквото е възможно за напредък в аспирациите си за европейска интеграция. Проекторезолюцията на Хоуит е обявена преди провеждането на Европейския съвет следващата седмица и с това той смята, че ще окаже влияние. Факт е, че като докладчик смятам, че преговорите с Македония за присъединяване към ЕС трябва да започнат и ще кажа защо: Това не е само в интерес на страната, а и на Европейския съюз и се надявам, че ще се окаже натиск върху някои правителства, за да вземат правилното решение в следващите няколко дни, това е заявил Хоуит пред телевизия „Алфа“.

Дебатът за поправките и гласуването на проекторезолюцията за Македония ще се състоят във втората половина на януари 2014 г.

Преди дни се проведе среща на премиера Никола Груевски с председателя Съвета на Европа Херман ван Ромпой, на която македонският министър-председател е представил напредъка на страната по пътя на евроинтеграцията и е защитил очакванията на македонските граждани. Скопският вестник „Дневник“ цитира неофициална информация, според която ван Ромпой е проявил интерес към постигнатото от Македония, но е заявил, че за начало на преговорите е необходимо съгласието на всички страни-членки.

Истинският проблем на Македония е вътрешен и институционален, свързан с демокрацията, върховенството на закона, етническата кохезия и цялостно прилагане на Охридския рамков договор. Въпросът за името между Македония и Гърция не е двустранен, а открит международен проблем. Това е заявил гръцкият външен министър Евангелос Венизелос пред участниците в срещата на НАТО в Брюксел, съобщи преди седмица македонският вестник ”Дневник”.

Според изданието гръцкият външен министър не бил единственият, който имал тази позиция. Позицията, че Атина не е единствената пречка за членство в ЕС и НАТО се разпространявала и вътре в страната, пише агенция Фокус.

 
 

„За тялото и душата“ е най-добър филм на кинофестивала в Берлин

| от chronicle.bg |

Унгарската лента „За тялото и душата“ на режисьорката Илдико Енеди получи наградата за най-добър филм „Златна мечка“ на международния кинофестивал в Берлин, предадоха Франс прес и ДПА.

Церемонията по обявяването на победителите на тазгодишното издание на Берлиналето – един от най-престижните кинофестивали в света – се състоя тази вечер.

„За тялото и душата“ не бе смятан предварително за един от фаворитите за „Златна мечка“. Унгарският филм разказва за любовната история на мъж и жена в кланица в Будапеща. Те се желаят, но не могат да общуват, освен в съня, който и двамата сънуват. В съня мъжът се превъплъщава в елен, а жената – в кошута.

Първата лента на Илдико Енеди, „Моят 20-и век“, печели наградата за най-добър дебютен филм „Златна камера“ на кинофестивала в Кан през 1989 г.

Финландецът Аки Каурисмеки получи наградата „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор за своя филм „Другата страна на надеждата“. Лентата разказва за сирийския бежанец Халед, озовал се пряко волята си в „сивата“ Финландия, и местен собственик на ресторант, разделен със съпругата си алкохоличка, който му идва на помощ.

Това е повече от добра утеха за Каурисмеки, чийто филм в подкрепа на мигрантите бе приет много добре от критиката и бе смятана за основен претендент за „Златна мечка“ наред с чилийския „Фантастична жена“.

Лентата на режисьора Себастиан Лелио повдига въпроса за равноправието на хората с нетрадиционна сексуална ориентация, разказвайки за транссексуална жена, която трябва да се пребори със загубата на своя партньор.

Миналата година наградата за най-добър филм на Берлиналето спечели „Огън в морето“ на италианеца Джанфранко Рози, който е в подкрепа на мигрантите.

Австриецът Георг Фридрих и южнокорейката Ким Мин-хи бяха удостоени с награда „Сребърна мечка“ съответно за най-добър актьор и актриса.

Фридрих бе отличен за ролята си във филма „Светли нощи“ на германския режисьор от турски произход Томас Арслан. Той играе ролята на баща, който се опитва да възстанови връзката си със своя син тийнейджър. Двамата поемат на пътешествие в Северна Норвегия, за да се преоткрият, след като почти не са общували помежду си.

Ким Мин-хи спечели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за ролята си във филма „Нощем на брега сама“ на южнокорейския режисьор Хон Сан-су.

Лентата разказва за жена, решила да си „почине“ от връзка. Героинята на Ким Мин-хи, една от водещите актриси в Южна Корея, се скита из северния пристанищен германски град Хамбург, търсейки смисъла на любовта.

Наградата „Сребърна мечка“ за най-добър документален филм спечели „Лов на духове“ на палестинеца Раед Андони. Лентата показва бивши затворници, които правят възстановка на случки в главния център за разпити в Израел.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

CHR хороскоп: оптимистично начало на седмицата

| от chronicle.bg |

Седмичен астрологичен обзор (от 20.02. до 26.02.)

Понеделник и вторник до обяд Луната ще преминава през знака Стрелец. Бихме могли да използваме този ден и половина за учене и взимане на изпити, решаване на правни или философски въпроси, занимания с любим спорт, най-вече езда, пътувания в чужбина, общуване с чужденци. Ще сме доста общителни, оптимистични и авантюристични.

Най-добре ще се чувстват през периода огнените знаци Стрелец, Овен и Лъв, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци. Те ще имат изненади от близък до тях човек, както и добри предложения за срещи и забавления.

От вторник на обяд до четвъртък включително Луната ще се намира в знака Козирог, което й разположение ще ни накара да обърнем внимание на сериозните неща в живота ни.

Не е изключено да имаме сблъсък с авторитети или хора с власт и да ни се наложи да се борим и отстояваме за своето пред тях. Много е вероятно заради изникващите обстоятелства да станем много по-последователни, старателни и сериозни от обикновено. Възможно е да насочим вниманието си към строителни дейности, оправяне на документация, правене на зъби, лечение на костни или ставни проблеми.

Не е изключено земните знаци Козирог, Телец и Дева, както и хората с лични планети или Асцендент в тези знаци да имат усещането, че заобикалящите им пречат да постигнат желаното. Много е важно да са сериозни към задачите и отговорностите си и да влагат достатъчно старание в нещата, които искат да постигнат, понеже колкото повече усилия инвестират, толкова по-голям успех ще имат.

Петък и събота Луната ще преминава през знака Водолей, следователно тези два дни ще бъдат подходящи за занимания с нови технологии, политика, телевизия, срещи с приятели и социални контакти.

Много е вероятно през периода да ни хрумне идея, как да осъществим своя отдавнашна мечта или да получим дълго чакана помощ за нещо, което ни тормози отдавна. Възможно е също така да имаме изненадващи доставки, обаждания, съобщения или срещи.

В неделя Луната ще влезе в знака Риби, като в 17.00 часа настъпва Слънчево Затъмнение в същия знак.

Тогава движението на нощното Светило (което отговаря за емоционалното ни състояние, чувствителността и подсъзнателните ни копнежи) съвпада със Слънцето (символизиращо талантите, съзнателните ни нужди и желания), но и с Южния Възел (предопределеност, кармичност, съдба). Докато трае събитието Земята, Луната и Слънцето застават на една линия и Слънцето бива затъмнено от Луната за земния наблюдател.

Най-силно ще ни действа Затъмнението от 25.02. до 27.02. и през периода е много вероятно да имаме конфликт между нещата, които искаме съзнателно и между тези, от които се нуждаем на подсъзнателно ниво. Много е важно да се стараем да намерим вътрешния си баланс, за да не прекалим, нито с едното, нито с другото и по този начин да затормозим отношенията си с околните.

Не е изключено да се сблъскаме със стари проблеми или да се натъкнем на хора от миналото, които по един или друг начин ще ни накарат да направим преоценка на изминали събития и по един или друг начин ще ни върнат към предишни напрегнати ситуации. Възможно е да сме свръх емоционални и да кажем или направим неща, за които в последствие да съжаляваме.

Най-напрегнат ще бъде периодът около Слънчевото Затъмнение за подвижните знаци Риби, Близнаци, Дева и Стрелец, както и за хората с Асцендент или лични планети в тези знаци. Възможно е те много да издребняват, да бъдат със свръх-изострени нерви и не особено търпеливи към останалите.

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.