Намеса на НАТО може да се възприеме като религиозна война

| от |

Серкан Демирташ, в. „Хюриет дейли нюз“

Това твърдение принадлежи на постоянния представител на Турция в НАТО, посланик Фатих Джейлан. В интервю за турската емисия на Би Би Си посланик Джейлан отговори на въпрос за възможна намеса на НАТО в борбата срещу „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ /ИДИЛ/ (преименувана на „Ислямска държава“ /ИД/ – бел.ред.) по следния начин:

„Пряко участие на НАТО рискува да предизвика различно възприятие в района. Няма борба между християни и мюсюлмани тук. Има терор и той трябва да бъде победен. Това няма нищо общо с християните и мюсюлманите. Трябва добре да се знае, че това не е религиозна борба и че на терористични групи като ИДИЛ не трябва да им се позволява да злоупотребяват с това“.

Изявленията на Джейлан идват след като генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг направи второто си посещение в чужбина от встъпването си в длъжност именно в Турция на фона на турските призиви към международната общност за установяване на зони за сигурност в Сирия и забранена за полети зона в сирийското въздушно пространство. Столтенберг заяви ясно, че този въпрос не е повдигнат пред НАТО и добави че призивът за разглеждане на турските предложения е към коалицията за борба с ИДИЛ. Така че не е лесно за разбиране защо Турция настойчиво се опитва да повдигне този въпрос пред съвета на НАТО, въпреки че смята, че това може да създаде допълнителни проблеми.

Основното послание, отправено от Столтенберг, беше, че алиансът е готов да защити Турция в случай на атака и че системите „Пейтриът“ ще останат разположени толкова дълго, колкото Турция има нужда от тях.

Турски и натовски представители очевидно работят върху планове за непредвидени ситуации, но това не означава, че алиансът е напълно готов да сътрудничи с Турция за създаването на зони за сигурност. Това е положението с НАТО.

Що се отнася до ръководената от САЩ коалиция за борба с ИДИЛ, ситуацията не е много по-различна. Целите и приоритетите на Турция и на членовете на коалицията са подчертано различни. Турция казва, че няма да си помръдне пръста, ако не види цялостна стратегия, която да включва както режима на Башар Асад, така и ИДИЛ. Коалицията обаче си сътрудничи с режима на Асад, за да съдейства за въздушните й атаки срещу цели ИДИЛ и не гледа на Дамаск като на непосредствена заплаха.

Въпреки че военният диалог между Турция и САЩ ще продължи в определения курс и след посещението на координатора на операциите срещу ИДИЛ ген. Джон Алън в Турция, трудно е тези разговори да се опишат като „сериозни“. Освен това, началникът на генералния щаб (на турската армия – бел.ред.) Недждет Йозел любезно отказа да участва в ключова военна среща, която ще се състои в САЩ следващата седмица.

През последните дни също така се наблюдаваха реакции от страна на две регионални сили – Иран и Русия – които открито изразиха възраженията си срещу плановете на Турция да изгради зони за сигурност вътре в Сирия. Руският заместник-министър на външните работи Михаил Богданов беше в Анкара същия ден, когато там бяха шефът на НАТО и американската делегация. Русия вече изпрати послание, че всякакъв военен опит в Сирия изисква съгласието на Съвета за сигурност на ООН, в който тя е един от петте постоянни членове.

Иран, от друга страна, твърдо обеща, че никога няма да позволи разпадане на режима на Асад и подчерта, че е призовал Турция да не инициира обявяване на зони за сигурност в страната.

Тези точки на разногласия между Турция и международното обществено мнение, особено на Западния блок, предизвикват също така несправедливи заключения и грешни интерпретации относно Турция. Твърденията, че Турция предпочита ИДИЛ пред сирийската кюрдска Партия Демократичен съюз и че все още подкрепя джихадистките бойци, нямат адекватни основания.

Но Турция също е отговорна за подхранването на тези твърдения. Европейски източник, пожелал анонимност, подчерта, че „външната политика, която Турция води в региона, е напълно неразбираема за европейците“. Източникът описа политиката и интересите на Турция като неясни, особено що се отнася до Сирия, и неуспяващи да произведат други проекти, освен една реторика, поставяща акцента върху унищожаването на режима на Асад. „Турция трябва да бъде част от коалицията и да направи своите цели ясни за най-близките си съюзници“, подчерта източникът.

Много е важно за Турция да предприеме стъпки, за да коригира погрешните схващания, разпространяващи се от нейния собствен регион към Европа, от НАТО към ООН. Това може да бъде направено само чрез коригиране на позицията й спрямо Сирия и борбата срещу бруталността на ИДИЛ. /БТА/

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.    

 
 

Мат Дилън: Носталгия по 90-те

| от |

В средата на 90-те години седмото изкуство показва на света един от любимите си за онова време секс символи. Висок близо 2 метра, със специфично лице и плътен глас Мат Дилън е всичко онова, от което може да те е страх и същевременно да искаш да гледаш на голям екран. Той е харизматичен, талантлив и по един грубоват начин секси.

Най-големият си удар Дилън прави с тийн-класиката „Лудории“, която излиза през 1998 година. Той е на върха на славата в този момент. А там играе сексапилен учител, замесен в афера с млада, секси ученичка, която решава да го съди за изнасилване. Нищо в „Лудории“ не е такова, каквото изглежда. Филмът е чувствено лятно удоволствие, с привкус на мистерия, секс и топло време. А към Мат Дилън добавяме сексапилната компания на Денис Ричардс и Нев Кембъл. „Лудории“ също така може да се похвали и с една от най-приятните голи сцени, включващи гол мъжки член. И той принадлежи на Кевин Бейкън.

Година преди това излиза комедията „Няма скрито покрито“, в която Дилън има по-малка, но доста приятна роля. А година след това го гледаме в чудесната комедия „Ах, тази Мери“ на братята Фарели.

Чак през новото хилядолетие Мат Дилън прави и ролята, която се смята за най-добра в неговата кариера до момента – тази в „Сблъсъци“. Полицай Райън му носи номинация за „Оскар“, „Златен глобус“ и награда на БАФТА. Не пелечи нито една от тях, но нарежда името си до най-добрите за 2004 година.

Междувременно Дилън снима първия си режисьорски проект – Ghost Town, държи личния си живот настрана и леко се оттегля от киното. Мат се заравя в малки роли в сериали и по-треторазрядни продукции, докато брат му – Кевин Дилън започва да изпъква в ролята на Драма в продукцията на НВО „Антураж“.

Кевин замества Мат в светлината на прожекторите, но не може да го бие нито по осанка, нито по сексапил.

2015-а е годината, в която Дилън се завръща към комерсиалното и успешно седмо изкуство, но с телевизионен сериал. „Уейуърд Пайнс“ и неговият първи сезон бяха едно от добрите неща, които можеше да гледате на малък екран в тв сезона преди две години и Мат Дилън е една от причините това да е така.

Догодина този снажен мъж прави една от най-амбициозните си роли. Той ще е Джак Изкормвача. Но режисиран от датчанина Ларс фон Триер. Нищо, което Триер е направил не е оставило зрителите безразлични, а проектът The House That Jack Built е едно от заглавията, които е редно да очаквате през 2018-а. Дотогава, ви предлагаме приятна доза Мат Дилън, който вчера направи 53 години и е все така секси. В галерията горе.  

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Когато снимките ти попаднат в ръцете на Photoshop-шегаджия

| от chronicle.bg |

Вече сме ви разказвали за Photoshop-факира Джеймс Фридман. Това е онзи забавен човек, който приема молбите на хората буквално и им връща снимки с позиция и чувство за хумор. Е, те рядко отговарят на желанията на потребителите, но това няма значение. Социалните мрежи са луди по Фридман.

За това говори и фактът, че има 873 хил. последователи в Twitter, с които редовно комуникира. В снимки.

Предлагаме ви поредна порция Photoshop-хумор.