Най-стина искам дазнам кой полицай са били там!

| от | |

Днес в рубриката Aвтори ви представяме един стар, но златен текст на Весела Ангелова (много други, кой от кой по-интересен можете да намерите тук.)

След раковото заболяване “незнам”, метастазирало из всички кътчета на съвременната българска граматика, напоследък се е появил нов тумор. Става дума за явлението “Й”.

 За “незнам” все пак има някакво обяснение. Хората, поставили рекорд в овчарския скок и по този начин прелетели над повечето уроци по български език и литература, имат известно оправдание да не знаят как се изписва отрицателната форма на произволно избран глагол. С други думи, човек изговаря по един и същи начин “не знам” и “незнам”, и когато му се наложи да го изпише, трябва да прибегне до граматичните си познания. Ако с такива не разполага, те ти го и добилото широка популярност напоследък “незнам”, придружено от “неискам”, “немога”, “нехаресвам”, вървящи ръка за ръка със сума ти още свои братовчеди.

За “Й” обаче липсва каквото и да било обяснение. Например слухово има доста голяма разлика между “полицай“ и “полицаи“. Как тогава, дявол да го вземе, се раждат бисери като “искам дазнам кой полицай са били там!”?! “Дазнам” е братовчед по съребрена линия на “незнам”, там работата е ясна. Но “кой полицай са били там” е творение, което би могло да се припише на зимбабвийски студент по медицина, започващ първия си семестър в България. Кой е тоя самобитен народен гений, който е родил гениалното прозрение, че формата за множествено число се получава, като накрая на думата се прибави вездесъщото “й”?! А? Познава ли го някой? Много искам да си поговоря с този човек. Това, да не можеш да различиш гласната “и” от полугласната “й”и съответно да прецениш кога се използва едното, и кога – другото, е просто някакъв абсурд.

4-P1130035

Примерно, знаете ли, че множествената форма на “боя” е “бой”? Ако не знаете, да се научите, че като ви питат следващия път, да не се изложите. По същия начин вече е правилно да се пише и изговаря “резолюций”. Една резолюция и много резолюций. Или еврей. Да не говорим за евъргрийна змия – змий. Много ми харесва думата змий. Спомням си, че като бях малка, питах нашите дали мъжът на змията е змий и те много се смяха. Да им се чуди човек. А ето ти нá дума с двустранно приложение. Змийът е хем мъжка змия, хем са много зми… Щях да напиша “змии”, но ще се поправя на “змийове”. Значи, много женски змии (с извинение) са змийзмий също вероятно е и мъжка змия, а много мъжки змии (да ме простите) са змийове. Хубава дума е това“змий”.

Разбира се, новата граматика си върви заедно с някои, ох, извинете, с някой минуси. Говоря за полицая от началото на статията. Ако за думата “статия” няма особени съмнения, тоест “статия” е женската статия, “статий” са много женски… статии, като обаче е логично думата “статий” да е също и мъжка статия, поради което много мъжки ст… статии вероятно са “статийове”, какво тогава правим с “полицай”? Това е дума, която по рождение си е в множествено число. Като “сценарий” например. Как ще обясним, че имаме предвид един или много полицай? Например, ако човек каже“видях полицай”, това какво означава? Колко полицайове е видял човекът? Един или много такива? Как хубаво звучи “Кой са тези полицай?”, нали? Прелест просто. Почти колкото “Петър Петров е автор на един сценарий, Светослав Светославов – на два, а Стоян Стоянов е написал четири сценарий”. Гениално изречение. Ма как ми дойде на ума просто! Направо съм гений! Много гений дори! Осем гений не могат да се сравняват с моя гений!

Това обаче не е всичко. “Й” настъпва бавно, но за сметка на това окончателно. Така например безличното “наистина” напоследък все по-често се обогатява с байраче и започва да се трансформира в “найстина”. Няма съмнение, че произлиза от “йстина”. И тъй като народният гений (един гений в случая, не много генийове) граници не знае, пък и има хора, който все някога са се обърквали и са влизали в час по български и по тази причина знаят, че след “най” се пише тире, клетото слово “наистина” започва да прилича на нещо, минало през “Пълна промяна” и тук-таме се появява като “най-стина”. Стина, по-стина и най-стина. Чудно.

Понеже е явно, че е непосилно за все повече хора да асимилират някой идей, а именно,че в българския език няма форма за множествено число, която да завършва на “й”, предлагам изобщо цялото множествено число да се сдобие с едно китно и росно“й” в края си. Или поне където е възможно. Примерно на “дървета” няма къде да им сложим й-то, но за сметка на това винаги можем да уточним, че нашата страна е богата (все още) на гъстй китнй горй и красивй плажовй ивицй. А бе, да сте живй и здравй вии, който сте измислилй тезй чудесий. Направо сте невероятнй.

 
 

Новият SUV на Volvo ХС60 решава проблеми всякакви

| от chronicle.bg |

Производителят на премиум автомобили Volvo Cars обяви, че новият SUV XC60, който ще бъде представен официално на изложението в Женева през март, ще включва три нови характеристики за безопасност, специално разработени да предпазват водача от опасности на пътя.

Иновативните технологии са създадени да осигурят на шофьора автоматична намеса при управлението, когато това е необходимо, за да се избегне евентуален сблъсък. Във Volvo са убедени, че тези технологии ще направят новото ХС60 един от най-сигурните автомобили на пътя.

Системата за сигурност City Safety е усъвършенствана в новото Volvo XC60, като включва автоматично завиване на автомобила.

Blind Spot Information (BLIS) with steer assist

То се активира, когато автоматичното натискане на спирачките не е достатъчно, за да предотврати потенциалния сблъсък. City Safety предотвратява ударите с други превозни средства, пешеходци и едри животни при движение с ниска скорост, докато автоматичното завиване на волана се активира при скорост между 50 и 100 км/ч.

Volvo Cars са допълнили системите за сигурност и с трета технология, която предупреждава водача, в случай, че той несъзнателно се отклонява от платното и има опасност да навлезе в насрещното движение.

Тази система се активира при скорост между 60 и 140 км/ч. Като допълнителна опция в автомобила се предлага Blind Spot Information System – система, която предупреждава водача при опасност за сблъсък с обект, който се намира в мъртвата точка на видимост.

Новото Volvo XC60 ще бъде официално представено на автомобилното изложение в Женева през март тази година.

 
 

10 нърди момичета от малкия екран, които са страшно секси в живота

| от chronicle.bg |

Какво правиш, ако си сексапилна жена и трябва да изиграеш ролята на нърди момиче в сериал?

Наистина, как се подготвяш да изиграеш роля на не толкова привлекателна жена, дори леко отблъскваща, в името на кариерата?

Може би затова им казват добри актриси… Щом успяват да се справят.

Няма да повярвате колко често срещано е това. И за да ви го докажем събрахме на едно място 10 подобни примера.

Красиви жени, които играят нърди роли в сериали – вижте кои са в галерията горе.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.  

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.