Най-стина искам дазнам кой полицай са били там!

| от | |

Днес в рубриката Aвтори ви представяме един стар, но златен текст на Весела Ангелова (много други, кой от кой по-интересен можете да намерите тук.)

След раковото заболяване “незнам”, метастазирало из всички кътчета на съвременната българска граматика, напоследък се е появил нов тумор. Става дума за явлението “Й”.

 За “незнам” все пак има някакво обяснение. Хората, поставили рекорд в овчарския скок и по този начин прелетели над повечето уроци по български език и литература, имат известно оправдание да не знаят как се изписва отрицателната форма на произволно избран глагол. С други думи, човек изговаря по един и същи начин “не знам” и “незнам”, и когато му се наложи да го изпише, трябва да прибегне до граматичните си познания. Ако с такива не разполага, те ти го и добилото широка популярност напоследък “незнам”, придружено от “неискам”, “немога”, “нехаресвам”, вървящи ръка за ръка със сума ти още свои братовчеди.

За “Й” обаче липсва каквото и да било обяснение. Например слухово има доста голяма разлика между “полицай“ и “полицаи“. Как тогава, дявол да го вземе, се раждат бисери като “искам дазнам кой полицай са били там!”?! “Дазнам” е братовчед по съребрена линия на “незнам”, там работата е ясна. Но “кой полицай са били там” е творение, което би могло да се припише на зимбабвийски студент по медицина, започващ първия си семестър в България. Кой е тоя самобитен народен гений, който е родил гениалното прозрение, че формата за множествено число се получава, като накрая на думата се прибави вездесъщото “й”?! А? Познава ли го някой? Много искам да си поговоря с този човек. Това, да не можеш да различиш гласната “и” от полугласната “й”и съответно да прецениш кога се използва едното, и кога – другото, е просто някакъв абсурд.

4-P1130035

Примерно, знаете ли, че множествената форма на “боя” е “бой”? Ако не знаете, да се научите, че като ви питат следващия път, да не се изложите. По същия начин вече е правилно да се пише и изговаря “резолюций”. Една резолюция и много резолюций. Или еврей. Да не говорим за евъргрийна змия – змий. Много ми харесва думата змий. Спомням си, че като бях малка, питах нашите дали мъжът на змията е змий и те много се смяха. Да им се чуди човек. А ето ти нá дума с двустранно приложение. Змийът е хем мъжка змия, хем са много зми… Щях да напиша “змии”, но ще се поправя на “змийове”. Значи, много женски змии (с извинение) са змийзмий също вероятно е и мъжка змия, а много мъжки змии (да ме простите) са змийове. Хубава дума е това“змий”.

Разбира се, новата граматика си върви заедно с някои, ох, извинете, с някой минуси. Говоря за полицая от началото на статията. Ако за думата “статия” няма особени съмнения, тоест “статия” е женската статия, “статий” са много женски… статии, като обаче е логично думата “статий” да е също и мъжка статия, поради което много мъжки ст… статии вероятно са “статийове”, какво тогава правим с “полицай”? Това е дума, която по рождение си е в множествено число. Като “сценарий” например. Как ще обясним, че имаме предвид един или много полицай? Например, ако човек каже“видях полицай”, това какво означава? Колко полицайове е видял човекът? Един или много такива? Как хубаво звучи “Кой са тези полицай?”, нали? Прелест просто. Почти колкото “Петър Петров е автор на един сценарий, Светослав Светославов – на два, а Стоян Стоянов е написал четири сценарий”. Гениално изречение. Ма как ми дойде на ума просто! Направо съм гений! Много гений дори! Осем гений не могат да се сравняват с моя гений!

Това обаче не е всичко. “Й” настъпва бавно, но за сметка на това окончателно. Така например безличното “наистина” напоследък все по-често се обогатява с байраче и започва да се трансформира в “найстина”. Няма съмнение, че произлиза от “йстина”. И тъй като народният гений (един гений в случая, не много генийове) граници не знае, пък и има хора, който все някога са се обърквали и са влизали в час по български и по тази причина знаят, че след “най” се пише тире, клетото слово “наистина” започва да прилича на нещо, минало през “Пълна промяна” и тук-таме се появява като “най-стина”. Стина, по-стина и най-стина. Чудно.

Понеже е явно, че е непосилно за все повече хора да асимилират някой идей, а именно,че в българския език няма форма за множествено число, която да завършва на “й”, предлагам изобщо цялото множествено число да се сдобие с едно китно и росно“й” в края си. Или поне където е възможно. Примерно на “дървета” няма къде да им сложим й-то, но за сметка на това винаги можем да уточним, че нашата страна е богата (все още) на гъстй китнй горй и красивй плажовй ивицй. А бе, да сте живй и здравй вии, който сте измислилй тезй чудесий. Направо сте невероятнй.

 
 

Десет сериала, които свършиха прекалено рано

| от |

Американската телевизия е известна с това, че може да разбие сърцата на феновете само с един свой замах. Като прекрати любимото им шоу, като убие най-обичания им персонаж… Примерите са безброй в дългите години правене на качествени сериали.

Много от сериалите, които стартираха в сезон 2016-2017 така и не доживяха да видят новата година и… новия си сезон. Някои биват прекратени още преди да се докоснат до малкия екран, а други дори не изкарват цял сезон.

Независимо колко нагади има един сериал, колко подписки се направят и какво говорят феновете за културното му наследство, когато една телевизия реши да дръпне шалтера на някое шоу, то вече е обречено. Малко са примерите, като „Анатомията на Грей“, Family Guy и прочие, които могат да се похвалят, че са видели живот след телевизионната си смърт.

Разбира се, върлият телевизиоман познава и злощастни примери на сериали продължили по-дълго, отколкото е редно. И успели да отегчат нещастната си аудитория до смърт.

Истината е винаги някъде по средата и е редно да знаеш кога да спреш и да се откажеш. Прекалено рано обаче никога не е добра идея. Особено, ако имаш потенциал. Ние сме събрали за вас 10 телевизионни шоута, които приключиха пътя си от малкия екран към нечий хол прекалено рано. Поне според нас. В галерията горе.

 
 

Общото между Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу

| от chronicle.bg |

Днес Бритни Спиърс, Нели Фуртадо и Луси Лиу имат рожден ден!

Известните девойки стават съответно на 35, 38 и 48. По този повод направихме галерия с техни снимки – да им се порадваме отстрани в случай, че не са ни поканили на купона довечера.

Родените на 2 декември са общителни, оригинални и спонтанни  хора с младежки дух, артистичен темпе­ра­мент и богато въображение. Те също така са възприемчиви, деликатни и амбициозни, с енергичен ха­рактер и темперамент.

 
 

Диагноза „кучкар“

| от |

На пръв поглед кучкарите изглеждат като другите хора: имат очи, уши, носове, носят дрехи, ядат сандвичи и празнуват Коледа. При по-внимателно вглеждане, може да установите някои белези, които не са характерни за нормалните хора: топки косми в различни цветове, залепнали по палтата, топки, изскачащи от джобовете, свински уши за дъвчене в чантите, и най-очевидното: четириноги животни, влачещи се на каишка или тичащи свободно зад тях.

Дори когато тези знаци са налице, все още не е сигурно, че имате пред себе си истински кучкар. Винаги съществува възможността да се натъкнете на нормален собственик на куче, който не е обсебен от животното си, но трябва да сте наясно, че шансовете за това са много малки. Кучкарите са хора, които може да изглеждат като скучни членове на обществото, до момента, в който по улицата не мине бебе ши тцу, облечено в коледно елече. В този момент тези иначе примерни служители, свестни работодатели, добри родители и верни приятели, изпадат в амок и започват да подпискват и да издават нечленоразделни звуци на умиление и възхита. Кучкарите са хората, които пазаруват в HIT с отегчени физиономии до мига, в който не минат покрай зоомагазина, зад чиято витрина тримесечна болонка бори петмесечна немска овчарка, при която гледка тези странни хора се разтичат като локви върху количката с покупките. Кучкарите приличат на онези плюшени играчки, които изглеждат безопасно безмълвни и симпатични, докато не натиснете скритото в шкембето им копче, при което играчката започва да пее фалшива мелодия, мигновено пресъздаваща атмосферата на филм по роман на Стивън Кинг. Тези хора имат интегрирани бутони, които се активират при определени думи като „куче“, „кученце“, „любимец“, „разходка“, „зоомагазин“ , „играчка“ др. Изпуснете ли се да изречете на глас някоя от тези думи или лексеми, рискът кучкарят да ви припознае за „свой човек“ е огромен. И от този момент нататък започвате да се плъзгате стремглаво по наклонената плоскост на безкраен и безумен разговор, в който единствен герой е някой на име „Джако“ или „Сара“. Герой, който очевидно е обладал съзнанието на стопанина си и той несъмнено ще се опита да ви вкара в неговата матрица.

Вижте кои са петте абсолютно непогрешими признака, които трябва задействат пожарната аларма в главата ви, защото ако някой от тях е налице, си имате работа с кучкар:

1. Винаги, навсякъде, по всяко време, има космарлак

Повечето хора се борят с присъствието на косми в дома и по дрехите си, но не и кучкарите. Те не могат да заспят, ако във възглавницата им поне един час не се е валяло куче и не пият кафето си, ако в него не плуват поне три кучешки косъма. Лепките за изчистване на козина могат да срещнат в дома им, в колата им, в чантите им и в офиса им, но въпреки тях, космите са тяхна втора кожа. И те нямат против. Ако питате някой заклет кучкар, той ще ви каже, че ако се озове някъде далеч от кучето си за седмица, започва да страда от остра абстиненция от кучешка козина и започва да гали всякакви космати неща, само и само да се почувства по-близо до любимеца си. Ако видите мъж, който с психопатско изражение тайно гали косматото палто на някаква дама в трамвая или жена, която с налудничав поглед се хвърля да гали всеки пекинез, с който се размине по улицата – това са кучкари.

2. „Виж как гледа тук, докато й говоря за влиянието на червеевите дупки върху ръста на икономиката в Боливия, всичко разбира!“

Кучкарите придават на кучетата интелигентност, която би сложила Стивън Хокинг в малкия си джоб. Една позната, например, твърди, че нейното куче обича да гледа исторически филми и се разстройва от тъпи американски екшъни. Друг приятел пък е убеден, че кучето му разбира кога звъни синът му, защото вибрациите в тона на лаенето са различни, когато се обажда той, и когато звъни някой друг.

3. „Тук не е излязъл много добре, по принцип е по-фотогеничен“

Единствените хора, които могат да съперничат на кучкарите по досада, са майките на малки деца. Нищо не може да се сравни с упоритостта на млада майка или запален кучкар (от двата пола), когато трябва да ви покажат снимките на своите най-големи любови. Подобно на майката, кучкарят ще ви преследва като хрътка, за да ви покаже видео, в което дакелът му за първи път се среща с този необичаен по нашите ширини през зимата феномен – снегът. Той ще ви показва обширни галерии на смартфона си, в които померанът Тоби е заснет на маса, на стол, под маса, под стол, на диван, под диван, в парка, в планината, на тревичка върху покривка, на тревичка върху шал, че и директно върху тревичката, без нищо друго под себе си. Ще ви обяснява надълго и нашироко как Тоби има снимки пред катедралата във Варна, пред НДК, на Мадарския конник, Рилските езера, Царевец, Перперикон и къде ли още не. И няма да ви остави на мира, докато не се възторгнете на ръба на патологичния екстаз от нещата, които прави кучето му.

4. „I love dogs, because people suck“, „There are no ugly dogs, only ugly people“ и други афоризми

Въпреки че в обществото твърде рядко може да се намери ситуация, която да изисква реално избиране на куче пред човек или на човек пред куче, кучкарите често демонстрират, че кучетата са по-добри от хората. По-сърдечни, по-добри, безкористни в обичта си и винаги красиви. Тяхната кучелюбяща житейска философия често се бърка от другите хора с човеконенавистна, което поражда серии от спорове и злокобни вражди. Когато куче ухапе човек, те са убедени, че е било предизвикано. Когато куче се сбие с куче, те са сигурни, че стопанинът поне на едното, не го е възпитал достатъчно добре и това е причината животните да се сбият. Освен това, тяхното верую, заключаващо се във вездесъща обич към кучето, обикновено се изтипосва във формата на различни слогани, които красят чашите им за чай и тениските им.

5. „Не е достатъчно моето куче да е щастливо, трябва всички кучета да са щастливи“

Наскоро бях на бизнес среща с колежка, която водеше тежки финансови преговори с бъдещи клиенти. Във върховия момент на своя устрем да договори перфектната цена, тя чу кучешки лай, долитащ през прозореца. Преговорите бяха мигновено прекъснати, тъй като колежката изтича през прозореца и видя на улицата куче, което изглежда нещастно. Веднага се започна операция по спасяване: прибиране, пускане на обяви, организиране на група за намиране на собствениците във Facebook. Горките клиенти останаха да висят на масата с глупавите си бизнес предложения, а малкият кучо, набързо наречен „Топчо“, беше прибран на топло, закаран до ветеринарна клиника за преглед и обгрижен. Мечтата на кучкарите е 80% от държавния бюджет да бъдат отделени за построяване на приюти за бездомни кучета, с условия, които биха накарали мениджърите на Hilton да се срамуват в ъгъла. И не се съмнявайте, ако имат възможност да строят приюти с всеки излишен лев, те ще го направят.

Текста писа Цветелина Вътева. Кака на две красиви, фотогенични, ужасяващо интелигентни кучета. И един котарак. Собственик на много окосмени дрехи. Почитател на чая с козина. Досаден събеседник, тормозещ околните със снимки на кучетата си. Горд притежател на чаша с надпис „DOGS. Because people suck“. Мечтаеща за кучешки приюти с пет звезди и за продължителност на кучешкия живот поне колкото човешкия. И привърженик на идеята, че всички кучета заслужават да бъдат щастливи.

 
 

Фитнес треньор качи 32 килограма с благородна цел

| от chronicle.bg, по diply.com |

За всички нас, които не сме Крис Хемсуърт и магическата му диета, да поддържаш добро ниво на фитнес е много трудно. 35-годишният фитнес инструктор от Ню Йорк Адонис Хил знае какво е усилието да сваляш килограми, защото е преминал през това два пъти.

Когато е на 27 бизнесът на Хил се срива и той изпада в депресия и качва килограми. След това обаче открива фитнеса като своя страст и сваля цели 45 килограма.  Адонис превръща фитнеса и в кариера.

Половин десетилетие след личния си успех, Хил решава да помогне на своята клиентка Алиса да свали драстично количество килограми като самият той качва 32 килограма. Идеята е треньорът да мотивира клиента си като си постави същата цел и тренира заедно с него.

В крайна сметка, след месеци усилени упражнения и няколко фалстарта, Алиса успява да свали 26 килограма. Това е достатъчно близо.