Най-слабото място на Путин

| от |

Президентът на САЩ Обама „удари“ Путин в най-слабото му място. Тъй като Западът очевидно не е в състояние да отговори по ефикасен начин на действията на руския президент, Обама реши да извади психологическото оръжие, пише Дойче веле.

putin-obama_2252410b

Руският президент Владимир Путин минава не само за силов, но и за силен политик. Дори западни медии и наблюдатели, които очевидно не взимат хонорар от пропагандния отдел на Кремъл, доскоро с респект му признаваха печеливши международно-политически ходове, например във връзка с гражданската война в Сирия или ядрените преговори с Иран. След окупацията на Крим обаче тонът към Путин се промени. Най-краткото и същевременно най-разпространено определение на неговата политика днес гласи: Путин живее в много далечното минало на 19-ти век, възгледите му са архаични, а политиката му – опасна.

Както често се случва обаче, либералните западни демокрации и тяхното свободно обществено мнение продължават да търсят ако не аргументи в защита на Путин, то поне исторически и национал-психологически обяснения за неговите безцеремонни действия. Например, че Западът открай време не разбирал руската душа и арогантно обиждал най-голямата страна в света.

Фракцията на путинистите

Под повърхността на медийните коментари и политическото говорене, в Европа клокочи и едно подмолно обществено мнение, привиждащо Путин като фигура, която най-после ще натрие носа на самозабравилите се западни политици и ще разбие на пух и прах техните конструкции за обединена Европа, глобален свят и наднационална политика. В интернет-форумите думата взимат хиляди „огорчени и оскърбени”, които живеят с усещането, че този глобален свят не им предлага достатъчно голямо парче от тортата – и в резултат в упоение обговарят антисемитските, антикапиталистически, антиамерикански и антиевропейски теории на заговора. Тъкмо за тези хора Путин се явява като мрачен и свъсен, но необходим и справедлив пророк на старото време, в което наежените нации си живеят в собствените граници и се бият със съседите си, за да защитят своите чест и достойнство. На тази спонтанно възникнала международна фракция от путинисти много трудно може да се обясни, че мирът и търговията са за предпочитане пред войната и самоизолацията.

Западните политици – и най-вече САЩ, в продължение на няколко седмици изглеждаха сякаш парализирани от действията на Путин и трескаво опипваха възможните отговори. Наложените санкции сигурно ще имат някакъв ефект, но засега масово се смятат за някакво дребно трънче в петата на кремълския автократ. Всъщност Путин добре беше изчислил възможните алтернативи: Западът или трябва да отговори с военна сила на неговата агресия, или ще изпадне в смехотворната роля на либералстващ празнодумец.

Между редовете

Европа и САЩ не искат да воюват, това е ясно, така че очевидно трябваше да се намери някакъв друг отговор – по-слаб от ядрените оръжия, но много по-силен от икономическите санкции. Отговор, който да засегне Путин в най-слабото му място. Тъкмо този отговор сякаш намери президентът на САЩ Барак Обама. Публично и от висотата на един форум, където Путин не беше поканен, Обама каза, че Руската федерация не е нищо повече от обикновена регионална сила, която заплашва някои от съседите си – при това не от сила, а от слабост. Посланието на Обама гласи: Русия не е глобален фактор, за нас тя не е заплаха, ние гледаме едва ли не със съчувствие на гърчовете на Путин в желанието му да излезе на международната сцена.

Това послание всъщност има за цел да засегне суетния и самозабравил се руски президент там, където най-много боли: в усещането му за могъщество, всевластие и световна значимост. Ходът на Обама е опасен, защото един още по-обиден и разгневен Путин може да прати танковете си и в други съседни държави. Да не говорим, че хората в Русия масово одобряват неговата архаична политика. И все пак: Путин не е за подценяване и вероятно ще реагира по друг, политически начин. Интересно е как.

 
 

Игра, разработвана у нас, събра над 500 000лв. за няколко часа

| от chronicle.bg |

 

Игра на софийското студио Snapshot Games събра над $300 000 или 540 хил. лева за по-малко от 24 часа.

Phoenix Point беше пусната за подкрепа от фенове в 19 ч. вчера, като до края на кампанията й има цели 42 дни.

Ветеранът в гейм индустрията Julian Gollop е избрал България за своята дейност преди повече от 10 години и това е втората игра, разработена от него и софийския му екип.

PhoenixPoint_Screen_02

Разработчиците създават предстоящата походова стратегия от офиса си в Дианабад и са уверени в качествата на своята творба. Това е и причината да си сложат иначе амбициозната цел от $500 000, които да съберат от почитатели, вместо да се договорят с голяма корпорация.

Предишната игра, направена на нашенска територия от Julian Gollop, събра над $200 000 в платформата за публично финансиране Kickstarter. Заглавието й е Chaos Reborn и все още върви отлично в Steam.

Новият амбициозен проект на местното студио – Phoenix Point – разказва за пост-апокалиптичен свят, в който извънземна раса превзема планетата ни и малкото оцелели хора се опитват да отвърнат на удара.

Планът за пускане на играта предвижда това да се случи в края на 2018 г., като за целта екипът на Julian Gollop трябва значително да се разрастне.

 
 

Пол Верховен снима филм за монахиня лесбийка

| от chronicle.bg, по БТА |

Световноизвестният режисьор Пол Верховен снима в Париж лентата „Пресветата Дева“ за монахиня лесбийка, съобщава сайтът Лайф.

Порталът цитира информация на Саид бен Саид, президент на френската телевизионна копания SBS Productions, която реализира филмовия проект.

Бен Саид е френски продуцент от тунизийски произход, който основава споменатата компания през 2010 година. На страничката си в Туитър кинодеецът показа афиша на бъдещия филм, като уточни, че режисурата ще бъде поверена на Верховен, известен с със заглавия, като „Първичен инстинкт“ , „Робокоп“, „Зов за завръщане“ и др.

Главната роля ще бъде поверена на белгийската актриса Виржини Ефира. Сюжетът се основава на книгата на американската писателка Джудит Браун „Аморални постъпки: животът на монахиня лесбийка в Италия в епохата на Ренесанса“

 
 

Билет „Bingo милиони“ донесе 100 000 лева на складов работник

| от СПОНСОРИРАНО СЪДЪРЖАНИЕ |

24-годишният Емил Ванин е късметлията, който спечели 100 000 лева от билет „Bingo милиони“ на Лотария България. В един на пръв поглед обикновен ден, той отишъл до град Златица, където имал среща с колега. Докато пиел кафе и го чакал, решил да си купи един билет. Погледът му се спрял на „Bingo милиони“, който започнал да търка веднага. Когато видял, че и шестте числа „излизат“, полудял от щастие. Зашеметен от случилото се, той разказва, че никога не е очаквал, че ще спечели такава сума.

На въпроса какво смята да направи с печалбата Емил отговаря: „Планирам голям ремонт на семейната къща в село Чавдар, от където съм родом. Със сигурност ще си купя и нова кола“.

Красивата история на младежа е само потвърждение за възможностите, които дава „BINGO МИЛИОНИ: печалби за над 35 милиона лева, спечели до 1 500 000 лева с 6 познати числа“!

 
 

От малкия Жак до големия Превер

| от Спонсорирано съдържание |

На 04.02.1900 г. някъде в близост до Париж се ражда великият Жак Превер. Бащата на малкия Жак работи в централен офис за бедните в Париж (office central des pauvres de Paris).

Често хваща сина си за ръка и го повежда по малките крайни улички на Париж. Така у младия поет назрява усещането за любов към малкия периферен Париж, който по късно ще бъде увековечен в безкрайността на красивото слово.

Освен перифериите на града, бащата на Превер показва на момчето си и новия и вълнуващ свят на театъра и киното. Изкуствата, които ще пленят и стимулират ума му. След години Превер ще каже, че е горд, че е получил образованието си по тротоарите на Париж.

93e6aab501faa79df70ef14cb9391458

Годините на любов към изкуството и литературата превръщат малкия Жак в големия Превер. Квартирата му в Монпарнас бързо се обособява като своеобразно средище на млади, пламтящи и бунтарски настроени литератори. На 25 годишна възраст поетът влиза в т.нар. „група на сюрреалистите“. И това се оказва началото на един дълъг и пищен творчески път, който ще промени изцяло нюансите на френската литература, кино, театър.

Поезията на Превер безспорно се отличава със семплота и нежност на словото. С тихи малки думи той така изящно подрежда хаотичния живот по шумните булеварди на Париж.

жак превер

„И ако говорим за характера на стиховете му, те наистина напомнят сивите врабци, без чието пърхане и цвъртене човек не може да си представи булевардите, кейовете и парковете на Париж. Но ако става дума за значението на поета, той съвсем не е дребно птиче и макар да е хвърчал винаги вън от купола на академичния елит, никога не е бил вън от въздуха на голямата френска култура.“

Валери Петров за поезията на Жак Превер

ОТЧАЯНИЕТО СЕДИ НА ЕДНА ПЕЙКА

В някакъв парк, на пейка
е седнал човек, който ви вика, когато минавате.
С очила, в сиви, изтъркани дрехи,
той пуши цигара, седи неподвижно.
Вика ви
или просто със знак ви кани да седнете.
Не, не трябва никой от вас да го гледа.
Не трябва никой от вас да го слуша.
Отминавайте този човек,
сякаш не сте го видели
и чули.
Минавайте, ускорявайте своите крачки.
Ако само погледнете в него,
ако само го чуете,
той ще направи знак
и нищо не би ви попречило вече
да спрете,
да седнете близко до него.
Тогава човекът се вглежда във вас и се усмихва,
а вие страдате страшно.
Той продължава да се усмихва
и вие почвате да се усмихвате
точно така,
както той се усмихва.
Колкото повече се усмихвате,
толкова повече страдате
страшно.
Колкото повече страдате,
толкова повече се усмихвате
неудържимо.
И си оставате там,
с вледенена усмивка
на пейката.
А покрай вас играят деца,
минувачи минават
спокойно,
и птици прелитат над вас
от дърво на дърво.
Но вие оставате там,
приковани на пейката.
И разбирате вие,
че никога вече не ще заиграете
като тези деца,
че никога вече няма спокойно да минете
ведно с минувачите,
никога вече не ще полетите
от дърво на дърво
като птиците.

Превод: Веселин Ханчев