Най-големият риск за олимпиадата в Сочи са терористите самоубийци

| от |

Макар спортните съоръжения на олимпиадата в Сочи да са сред най-строго охраняваните в света, останалата част от този просторен черноморски курорт изглежда по-уязвима.

5

С около 100 000 полицаи, агенти по сигурността и войскови части, разположени в Сочи, Русия обещава да осигури „най-безопасните олимпийски игри в историята“. Страховете от тероризъм, подхранени от скорошните самоубийствени атентати, карат спортисти, зрители и официални лица да се безпокоят от
потенциални заплахи.

Експерти по сигурността предупреждават, че ислямските екстремисти в Кавказ, които заплашиха да внесат смут в Зимните олимпийски игри от 7 до 23 февруари, могат да постигнат своята цел, избирайки незащитени цели извън олимпийските съоръжения и даже извън Сочи. Някои допуснаха, че е възможно джихадисти да са се промъкнали в Сочи доста преди да бъдат затегнати мерките за сигурност и да са забелязали уязвимостта на транспортните системи в града.

1

„Всяващата най-голям страх заплаха са атентаторите самоубийци“, заяви пред АП Григорий Шведов, главен редактор на новинарския интернет портал „Кавказки възел“, фокусиран върху теми от Кавказкия регион. Той каза, че 124 нападатели камикадзе са ударили Русия през последните 13 години. Системи за противовъздушна отбрана, безпилотни самолети, високоскоростни патрулни лодки и усъвършенствани сонари, способни да засичат подводници – внушителното количество разположена високотехнологична апаратура прави Сочи да изглежда все едно се готви за вражеска инвазия по въздух и море. Един страничен наблюдател обаче би попитал до каква степен руските агенции за сигурност са подготвени да реагират на най-вероятнатазаплаха – камикадзета с примитивни експлозиви, прикачени за телата им.

2

Последователните бомбени самоубийствени нападения от декември срещу железопътна гара и автобус във Волгоград, на около 640 километра североизточно от Сочи, отнеха живота на 34 души и демонстрираха способността на екстремистите да нанасят удари с шокираща лекота. Джихадистка групировка от Дагестан, епицентъра на ислямското бунтовническо движение срещу Русия, погълнало Кавказ, пое отговорността за за атентатите във Волгоград и заплаши да удари Сочи. Дагестан е само на няколкостотин километра от Сочи.

Полицията в Сочи издаде наскоро предупреждения за три потенциални камикадзета. Сред тях е 22-годишна вдовица наислямски екстремист, за която бе казано, че е на свобода в града. Предупредителните листовки повдигнаха въпроси за ефикасността на суровите мерки за сигурност в Сочи, които включваха експулсиране на хиляди сезонни работници и масови полицейски проверки на жители на града.

3

Александър Попков, практикуващ в Сочи адвокат, който защитава местни активисти, посочи че обиски от врата на врата са били проведени в града на две вълни. При първата, през септември и октомври, полицията и Федералната миграционна служба са направили обстойни проверки. Шейсет екипа са работили денонощно във всички квартали в опит да достигнат до всеки дом.

Въпреки колосалното усилие, претърсванията в Сочи бяха „повърхностни и успяха да разкрият само няколко човека, обявени за издирване, и нелегални имигранти“, каза Попков. „Не мисля, че са успели да открият терористична клетка“.

Руската полиция, която няма специални правомощия за претърсване на домовете на хората, понякога се връща, ако непокорен гражданин откаже да отвори вратата. „Знам си правата и затова знам как да кажа „не“. Когато дойдоха у дома, незабавно отказах, разказа Попков. Тези, които пуснаха полицаите в къщите си, ги караха да попълват едни подробни формуляри, „сякаш кандидатстваш за заем“.

4

Втората вълна от проверки през ноември и декември била насочена основно към активисти, които са били принуждавани да  дават писмени обещания, че няма да извършват закононарушения по
време на игрите. Някои активисти казват, че полицаите са им заявили, че имат дълъг списък с хора, на които ще се отделя специално внимание, включително наркозависими, алкохолици, бивши затворници и активисти. Те обаче нямат идея кой в коя категория влиза.

Попков разказа, че една жена получила призовка да се яви в районното полицейско управление, но после й казали: „Виждам, че не сте екстремист, няма нужда да идвате“.

6

Андрей Солдатов, независим анализатор, базиран в Москва, описа полицейските акции като връщане към съветски времена. „Те следват съветските методи, когато работят за гарантиране на
сигурността, опитвайки се да установят контрол над активисти и дисиденти“, каза Солдатов. „Контрол е ключова дума за тях, но той не е синоним на сигурност“.

Солдатов заяви, че джихадистите, борещи се да създадат независима ислямска държава в Кавказ, може да са разположили свои агенти в Сочи още преди години. „Вероятността за това е доста голяма, те са имали цялото време на света да се подготвят“, каза той.

Редакторът на сайта „Кавказки възел“ Григорий Шведов се съгласява. „Ако те искат да внесат експлозиви в Сочи, са могли да го направят доста преди атаките във Волгоград. Тогава се
развиваше внушителна строителна дейност и нямаше особен контрол над хората, пристигащи в града“, каза Шведов.

7

За да се сведе до минимум заплахата от самоубийствени атентати, организаторите на игрите въведоха повсеместни проверки на всички посетители, като изискват от тях да показват паспортите си, за да получат зрителски пропуск. Организаторите също така отрязаха достъпа на коли, които не са с местни
регистрационни номера или нямат специален пропуск, а охранители проверяват всички пътуващи с влак, които идват на работа в Сочи. Някои правила в сферата на сигурността са чиста приумица –
журналистите могат да се качват във влака с храна и напитки, но доброволците на олимпиадата не могат.

8

Паркинг до летището в Сочи бе опразнен в опит да се намали до минимум заплахата от коли бомби. Това принуждава посетителите да извървяват дълъг път, за да хванат такси или автобус. Шведов каза, че транспортната инфраструктура в Сочи остава уязвима за евентуални заплахи. Той посочи, че няма огради, които да предпазват някои участъци от жп линията, което я прави лесно достъпна. Той предупреди, че самолети, прелитащи ниско над морето към летището, също могат да бъдат взети на прицел. Нежеланието на населението да сътрудничи на полицията също може да затрудни откриването на заплахи, каза Шведов. „Хората не вярват на агенциите за сигурността“, заяви той. „Страх ги е да позвънят, защото разбират, че могат да се превърнат в заподозрени, вместо да бъдат похвалени за бдителността си“.

През 2004 г. терористи заложиха експлозиви на нов стадион в столицата на Чечения Грозни по време на строежа му. Убит бе подкрепяният от Москва президент на републиката Ахмад Кадиров, баща на настоящия, Рамзан Кадиров. Повечето анализатори обаче се обединяват около мнението, че строгият контрол вероятно е предотвратил такава заплаха в Сочи.

„Спекулациите, че са заложени експлозиви в олимпийските съоръжения, изглеждат пресилени“, заяви Матю Клемънтс, редактор на списание „Джейнс интелиджънс“. „Строителните работници бяха
проверявани преди работа и дори някой подходящ човек да е могъл да заложи експлозиви, значи е минал незабелязано през различните проверки“. Клемънтс твърди, че е трудно за екстремисти да проникнат в строго охраняваната зона на олимпийските обекти.

„Все още смятаме, че рискът от нападение преди или по време на игрите е най-голям за цели извън зоната за сигурност в Сочи, в градове като Волгоград, Ростов на Дон, Краснодар, Ставропол и Астрахан“, каза той.

Кадиров заяви по-рано този месец, че чеченският бунтовнически лидер Доку Умаров, който призова през юли последователите си да ударят игрите, е мъртъв, но не представи никакво доказателство. Експерти обаче казват, че Умаров е изиграл предимно символична роля като ръководител на „Кавказки
емират“ – група от самостоятелно действащи екстремистки клетки. „Умаров направи основното, като им даде сигнал“, заяви Солдатов. Може те да действат независимо, без значение дали той
е жив или не“.

9

Някои американски депутати се оплакаха, че Русия не си сътрудничи достатъчно със САЩ за осигуряване на безопасността на американците. Въпреки това директорът на ФБР Джеймс Коуми заяви пред комисията по разузнаването към Сената тази седмица, че сътрудничеството се е подобрило. САЩ изпратиха два военни кораба в Черно море, които ще останат там по време на олимпиадата, в случай че бъдат необходими за евакуации, медицинска помощ или комуникации.

Между страховете от терор, има и много, които приветстват видимата сигурност в Сочи. „Сигурността е такава, каквато имат президентите“, каза Олга Зубова, посетител от руския град Перм.
„Страхотно е. Чувствам се чудесно“.

 

(Владимир Исаченков и Наталия Василиева от Асошиейтед прес)

 
 

10-те най-богати, здрави, щастливи и модерни държави

| от chronicle.bg |

Или къде да отидем, когато (ако) Тръмп и Великобритания заключат вратите.

Лондонският институт Legatum пусна десетия си годишен „Индекс на благополучието“ – глобално изследване, което прави класация на най-просперитетните държави в света. То изследва 104 елемента – от стандартните БВП и процент безработица до по-интересни като колко са защитените интернет сървърa в държавата и колко отпочинали се чувстват хората ежедневно.

Тези елементи след това се разделят в 9 графи: качество на икономиката, бизнес среда, политика, образование, здраве, безопасност, лична свобода, социален капитал и околна среда.

Норвегия беше начело на класацията 7 години поред. През 2016 година обаче имаме нов лидер.

 
 

Джеймс Макавой: Добър британски вкус

| от |

Джеймс Макавой е британското секси чудо на модерното кино. Той е различен и по един начин хашлашки приятен не само за гледане, но и за опитване във всякакви форми. Макавой е от тези актьори, които ти се струва, че са изключително специфични, но когато го изгледаш в пет различни роли, разбираш, че този иначе дребен мъж с добри обноски, може да изиграе всичко. И той наистина го прави.

От влюбен мъж, през професор, до настървен до пръсване его маниак Макавой може да се похвали с многообразна и пъстра филмография в британското и американското кино.

От комерсиални блокбастъри до адаптации по Ървин Уелш той се раздава на екран и винаги е удоволствие да бъде гледан.

Роден в Глазгоу, Шотландия, кариерата на Джеймс Макавой започва през 1995-а с британския трилър The Near Room, след като се запознава с актьора Дейвид Хаймън. Тогава Джеймс е на 16 и кариера в актьорството не му се струва чак толкова атрактивна. Вместо това, кандидатства в Кралските военоморски сили и бива приет веднага. В крайна сметка някъде там се включва и Кралската консерватория на Шотландия и Макавой избира нея. Докато завърши образованието си през 2000 година британецът е направил няколко участия в сериали и дори работи по cheese хоръра „Басейнът“.

След това кариерата му поема лек и плавен подем, може би заради таланта му, и той снима сериалите „Децата на Дюн“ и „Играта“ за ВВС, който по-късно е адаптиран и на филм с Бен Афлек и Ръсел Кроу. Участва и в британската версия на Shameless в цели два сезона. Някъде там се запознава с бившата си вече съпруга Анн-Мари Дъф и продължава бавния си и приятен поход из британското кино.

Големият пробив на Макавой идва през 2007-а, когато играе главната роля във великолепния „Изкупление“, адаптация по романа на Иън Маккелън. Ролята му носи номинации за БАФТА и Златен глобус и купчина други награди. Печели му и приятел в лицето на Бенедикт Къмбърбач и му отваря вратите към необятното кино на Холивуд.

От там насетне Макавой подбира ролите си внимателно. Играе в нискобюджетния секси шедьовър „Транс“ на Дани Бойл и същевременно приема ролята на младия професор X в новите версии на X-men. Той играе доктор и активист в „Последният крал на Шотландия“, редом до Форест Уитакър, което му носи БАФТА за изгряваща звезда и същевременно е циничен и арогантен комарджия в романтичния „Пенелопе“.

И всички тези роли му стоят чудесно.

Макавой е единственият актьор, който е обмислян да изиграе мистър Дарси в адаптацията на „Гордост и предрасъдъци“, но в крайна сметка играе първообраза на персонажа – единствената любов на Джейн Остин – Том Лефрой – в „Да бъдеш Джейн“.

Джеймс Макавой е вкусен за пробване във всичко – от романтика до трилър.

А дори и за тези, които нямат чак толкова големи изисквания към диапазона на актьорите на голям екран, могат да си отдъхнат – Джеймс Макавой е просто адски секси. Освен че може да изиграе всичко, може да ти поднесе чай гол и да го направи с финеса на джентълмен и вида на арогантен и възбуждащ коцкар. Малко са като него, затова се радваме, че той съществува.

От тази седмица може отново да го гледате на кино. Този път в трилъра на М. Найт Шамалан „На парчета“. Там Макавой отново се раздава и играе цели четири образа и го прави забележително. Не, че някога сме се съмнявали.

И докато се подготвяте за трилъра на М. Найт, в който Джеймс може и малко ще ви стресне, ви предлагаме част от чудесните му роли. Защото няма нищо по-добро от атрактивен британец в хубаво кино.   

Вижте ги в галерията горе.

 
 

Кой е човекът, задминал Бил Гейтс по богатство

| от Getty Images |

Всички знаят Zara, но никой не знае за Амансио Ортега – основателят на марката, който редовно задминава Бил Гейтс по богатство.

Акциите на основната му компания Inditex се качиха с 2,5%. Според Forbes това е увеличило състоянието на Ортега до 79,5 милиарда долара. Гейтс има само 78,5 милиарда.

Въпреки огромните капитали на испанеца, малцина са чували за него. Това е така, защото той строго пази личния си живот в тайна и рядко дава интервюта в медиите.

Амансио Ортега основава модния гигант Zara с тогавашната си съпруга Росалия през 1975 година. Днес търговската му компания Inditex SA, която притежава Zara, Massimo Dutti и Pull&Bear, има над 6,600 магазина в цял свят.

През август 2013 година, бившата му съпруга и съосновател на Zara Росалия Мера умира на 69 години. Тя е най-богатата жена в Испания. Повече биография за Амансио в галерията.

 
 

„Воевода“: Кино и патриотизъм

| от Мария Тодорова |

Най-новият филм на Зорница София тръгна по кината с апломб. „Воевода“ е най-гледаната премиера у нас за втора поредна седмица и няма супергерои или екшъни, които да я свалят от върха на боксофиса.

Много хора се чудят на какво се дължи това. 

„Воевода“ експлоатира най-любимата тема на родната общност – патриотизма. Българското кино, подобно на българското съзнание, трудно успява да се отърве от далечното си минало. Турското владичество и бойният дух владеят ума на родните зрители години наред и това, предвид тенденциите, които наблюдаваме напоследък, особено в седмото ни изкуство, няма да приключи скоро. Но както е приказката – предлагането се определя според търсенето.

Историята, по която Зорница София работи дълго, а още по-дълго търси финансиране за проекта си, е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. В него той описва героичната съдба на Румена войвода – най-известната жена войвода, която оставя мъжа и детето си, за да поведе чета срещу османското поробителство.

Самата Зорница играе Румена, а компания й правят актьорите Владимир Зомбори, Алек Алексиев и Валери Йорданов. Крум Родригез отговаря за операторското майсторство. Кадрите са красиви, дълги и визуално издържани.

На моменти обаче „Воевода“ леко изпуска плавността на разказа си. На места той е разпокъсан и ако човек не се концентрира повече, може и да изпусне важна част от сюжета. За сметка на това родните актьори стоят добре на екран и си личи, че след всяка изминала година стават все по-обиграни, стане ли дума за камерата. Това облекчение за зрителя, който често се плашеше от пламенните вопли на някой, викащ от екрана насреща, все едно е на театрална сцена.

Съдбата на Румена не е сред най-популярните у нас, може би защото българското образование я е пропуснало в един етап от учебния план по история. Хубаво е, че съществуват литературата и киното, за да чуем  за нея.

„Воевода“ работи на нива, които българинът обича. Патриотизмът у нас е като екшънът в чужбина – той винаги продава билети.

Все пак никога не забравяйте, че киното, подобно на повечето неща в живота, е въпрос на избор и на решения. Патриотизмът също. Най-важното за двете е да са с мярка. Ако те в своята премереност успеят да се срещнат някъде по средата при вас, то може да изберете „Воевода“ като своя филм този уикенд.