Най-дългата американска война струва 1 трилион долара

| от |

Джоф Дайер и Клои Сорвино, Файненшъл Таймс

Войната в Афганистан, най-дългият отвъдморски конфликт в американската история, струва на американския данъкоплатец почти 1 трилиона долара и ще изисква още няколко стотици милиарда.

Това показват изчисления на „Файненшъл Таймс“ и независими източници.

Около 80% от тези разходи за конфликта в Афганистан са направени през мандата на президента Барак Обама, който силно увеличи присъствието на американската армия, след като дойде на власт през 2009 г.

Огромните разходи за 13-годишния конфликт, които никога не са представяни в подробности от правителството, ще засилят ширещия се скептицизъм в САЩ по отношение на войната. Според проучванията на общественото мнение повечето американци смятат, че войната е лоша идея.

Предвид факта, че войната в Ирак коства вече 1,7 трилиона долара, цената на конфликта в Афганистан е важен фактор мнозинството американци и администрацията на Обама да не одобряват военна намеса в други части на света, включително и повторно изпращане на войски в Ирак.

Организацията на Джон Сопко, който е генерален инспектор за възстановяването на Ирак, посочва, че повече от 100 милиарда долара са похарчени за проекти вътре в страната. Според Сопко „милиарди долари“ от тези фондове са пропилени или откраднати по проекти, които често нямат смисъл предвид ситуацията в Афганистан. „Ние просто не можем отново да загубим това количество пари. Американският народ няма да се примири с това“, казва той. Според Сопко заради инфлацията сумата, която САЩ са похарчили за реконструкция в Афганистан, е повече от цената на Плана Маршал за възстановяване на Западна Европа след Втората световна война.

„Отново и отново аз попадам на хора от Американската агенция за международно развитие, държавата и Пентагона, които мислят, че са в Канзас, а не в Афганистан. Моите одитори ми говорят за планове за разходи, а аз отговарям: „Измисляте си, сякаш е „Алиса в страната на чудесата“, казва Сопко.

Военната операция на НАТО в Афганистан, която започна скоро след атентата на 11 септември 2001 г. под командването на САЩ, ще приключи към края на декември. Бунтът на талибаните остава жив, макар че те вече не контролират големи градове.

Съгласно сегашните планове около 10 000 американски войници ще останат в Афганистан до 2016 г., макар че администрацията е под силен натиск да увеличи присъствието си поради притесненията за нарастващата съпротива на талибаните след заминаването на американците. От 2001 г. насам правителството отпусна 765 млрд долара за войната в Афганистан. По-голямата част от тези средства са от Министерството на отбраната, но също и от държавния департамент.

Според Раян Едуардс от Градския университет в Ню Йорк, парите за финансирането на войните в Ирак и в Афганистан са на заем, а САЩ вече са изплатили лихва в размер на 260 млн. долара от дълга за войната. Според изчисленията на „Файненшъл Таймс“ на базата на отпуснатите средства 125 млрд долара от тези разходи за лихви са отделени за конфликта в Афганистан.

Отгоре на всичко има вече направени медицински разходи за войници, които вече не са част от армията. Икономистката от Харвард Линда Билмс е направила задълбочено изследване на разходите за война. Според нея медицинските разходи за ветерани от войните в Ирак и Афганистан досега достигат 134 млрд. долара. Тя казва, че е невъзможно да се оцени колко от тези разходи са свързани с Афганистан, защото една трета от войниците са изпълнявали мисии и в двата конфликта, а и посттравматичният стрес обикновено е резултат от поредица събития, а не от един инцидент.

Конфликтът в Афганистан доведе до увеличение на публичните разходи, които за важни, но трудни за изолиране. Освен отделно финансиране тази война след 2001 г. получи и „базов“ бюджет от Пентагона, който покрива всички разходи.

Предвид политическото напрежение около войните, разходите за здравеопазване, които плащат служещите в армията, остават ниски, а това предизвиква скок на разходите от страна на Пентагона, като в същото време заплатите бяха увеличени заради инфлацията. От 2001 г. базовият бюджет на Министерството на отбраната се е увеличил с 1,3 трилиона повече в сравнение с прогнозите преди 11 септември.

Разходите за войната в Афганистан вероятно ще възлязат на още стотици милиарди долари. Пентагонът заяви, че иска финансиране в размер на 120 млрд за периода 2016-19 г. за операции в Афганистан, макар че техният размер зависи от бъдещата мисия, която Белият дом одобри.

Освен допълнителните плащания на лихви, разходите за здравеопазване ще започнат да се увеличават драстично, особено след като ветераните от войната достигнат 60-годишна възраст и започнат да се възползват от повече медицински услуги.

Проф. Билмс предвижда, че бъдещите медицински разходи и разходите за инвалидност за ветераните от войните в Афганистан и Ирак ще достигнат 836 млрд долара през идните десетилетия. Парите за двете войни ще бъдат прибавени към разходите за пенсии от Пентагона: системата за военни пенсии има неизплатен пасив от 1,27 трилиона долара и се очаква да се увеличат до 2,72 трилиона до 2034 г.

„Мръсната тайна относно тази война е, че Пентагонът или някой друг в правителството не могат да кажат колко в действителност струва тази война“, казва представител на администрацията./БГНЕС

 
 

Spotify отказа да купи SoundCloud за 535 млн. паунда

| от chronicle.bg, по nme.com |

Spotify излезе от преговори да придобие сайта за аудио записи SoundCloud.

Преговорите започнаха по-рано през годината, но след като SoundCloud обяви 70 милиона долара загуби за последните 2 години и двама от директорите на компанията отбелязаха, че „има материални несигурности около бизнеса“, Spotify реши да се откаже.

Друга причина, поради която компанията се е отказала от покупката, е че тя може да повлияе зле на предстоящото й появяване на стоковия пазар. Това се очаква да стане някъде през 2017 година.

SoundCloud е пуснат през 2007 година и от тогава е успял да привлече 175 милиона потребители месечно. Всяка минута на сайта се качват средно по 12 часа музика. Най-големият инвеститор в сайта е социалната мрежа Twitter.

 
 

Страх ни е повече от змии, отколкото от катастрофи

| от Спонсорирано съдържание |

Кампанията „Алкохолът е лош шофьор” е част от дългосрочната корпоративна политика на „Каменица” АД, която има за цел създаването на положителна промяна в поведението на пътя и безопасното шофиране. Деветото издание на кампанията протича под посланието „Петък вечер. Има само едно правило, което важи за всички – не карай пил!“, като призовава към разумно поведение и отговорност да не сядаме зад волана след употреба на алкохол.

Всяка година, като част от активностите по кампанията, „Каменица“ АД провежда национално представително проучване за навиците и нагласите на българските шофьори. Проучването тази година е реализирано през октомври с подкрепата на Gemius.

Основен фокус тазгодишната кампания „Алкохолът е лош шофьор“ поставя върху отношението на околните към водачите, които се качват в колата след употреба на алкохол. Близо 80% от българите приемат шофирането в нетрезво състояние за недопустимо, но въпреки това повечето участници в проучването биха запазили известен неутралитет, ако техен познат иска да кара, след като е консумирал алкохол.

Резултатите от проучването и нагласите на хората към употребата на алкохол и шофирането коментира Росен Йорданов, психолог и консултант на кампанията.

ABD2016_Poster

1. Всички знаем че не трябва да се качваме на колата след употреба на алкохол. Осъзнаваме рисковете, всеки ден слушаме за новите жертви на пътя и въпреки това много хора продължават да го правят. Резултатите са категорични. Защо според Вас се случва това?

Причините са много, ако щете дори еволюционни. Може да ви се стори странно, но ако направим анкетно проучване за най-силните страхове сред хора, които живеят в градовете, ще видите, убеден съм, че много повече от тях ще отговорят, че се страхуват повече от змии или паяци например, отколкото от катастрофи и пътни произшествия, а още по-малко от ПТП-та свързани с употреба на алкохол. Парадоксално, но факт е, че ние, въпреки вековете социализация и урбанизация, не сме развили достатъчно инстинктите си за градската „джунгла“. От друга страна осъзнатостта не е достатъчна, за съжаление. За да работи осъзнатостта, за да има онова необходимо възпиращо въздействие, тя трябва да се интегрира в психиката на човека в онези най-ранни години, които не помним, или да почерпим от личен горчив опит. Вие обаче виждате, че в днешни дни възрастните отделяме много повече време на образованието на децата ни и много по-малко на възпитанието им, включително и на културата на поведение на пътя.

2. Вие имате поглед върху кампанията „Алкохолът е лош шофьор“ и от предишни години. Може ли най-общо да споделите своите впечатления от тазгодишните резултати от проучването – наблюдавате ли някакви значими промени в нагласите към хората шофирането в нетрезво състояние? Какви са вашите ключови изводи?

Тазгодишното изследване дава някои поводи за оптимизъм, особено когато бъдат сравнени данните с данните от предходни кампании. Видно е, че в осезаемо по-висока степен хората показват по-добра осведоменост за законовите ограничения, свързани с шофиране след употреба на алкохол, както и за влиянието на алкохола върху преценките и реакциите на шофьорите. Също така нараства категоричността на нетърпимост към този проблем. Това показва безспорно, че кампаниите имат смисъл и си струват усилията. Въпреки че много от анкетираните вероятно имат „едно наум“ в провеждането на подобни кампании, отчитайки корпоративния елемент, бих казал, че промяната дори на 1 човек към това да бъде по-отговорен и като шофьор и като спътник, си струва.

3. Имайки предвид резултатите от проучването, според Вас коя е по-рисковата група шофьори – младите, които са безразсъдни и самоуверени или по-опитните, които се осланят на опита си зад волана и смятат, че могат да се справят с всяка ситуация на пътя? Коя от двете групи е по-склонна да шофира след употребата на алкохол?

Категорично и двете групи, но с различни мотиви. При младите „обичайният заподозрян“ е надценяването на възможностите и безразсъдството, при опитните – надценяването на опита. Аз обаче бих бил по-критичен към групата на по-опитните водачи, защото освен лична отговорност, те носят и отговорността на стожери на културата на безопасно шофиране. В много случаи именно техните погрешни действия дават „заразния“ пример, който има по-широки последствия. Както и изследването показа децата са силен възпиращ фактор срещу безумието на пийналите водачи. Трябва ли обаче техните бащи, майки, батковци и т.н да прехвърлят тежестта на тази отговорност върху техните „рамене“?!

4.    Тази година кампанията на „Каменица“ АД поставя акцент върху солидарната отговорност на спътниците на шофьори употребили алкохол – склонни ли сме да се качим при такъв водач, защо, намесваме ли се да го спрем и т.н. Резултатите показват, че едва 24% твърдят, че биха направили всичко възможно да спрат шофьора, като по-голямата част от хората заявяват, че избягват да се намесват в личния му избор. Защо, според Вас, хората не са склонни да се намесват в такава ситуация?

Резултатите дават повод за тревога, защото, виждаме немалък процент на пасивност и неангажираност в поведението на хората, когато става дума за разубеждаване на шофьори, които са консумирали алкохол. Още повече водещите причини за пасивното поведение на хората в ситуациите с нетрезви водачи, независимо дали са прикрито или директно афиширани, в отговорите са свързани с личната воля. т.е дължащи се на себесъхранителни мотиви, а не толкова на незнание за проблемите и тежките последствия, които шофирането в нетрезво състояние може да причини. С други думи въпрос на отговорна солидарност към човека до теб, независимо от цената на личния дискомфорт, особено когато става дума за здравето и живота.

А иначе, половината анкетирани са убедени, че усилията да се разубеди водач, понечил да кара пил, биха спестили 2/3 от произшествията, свързани с употреба на алкохол. Простата аритметика показва, че ако хората са по-съпричастни към проблема, би могло всяка година да се спасяват около 100 човешки живота, да не говорим за физическите травми, ако съпоставим тези резултати със статистиката на КАТ.

5. Какво бихте посъветвали хората – как да реагираме, за да спрем наш близък, приятел познат, ако реши да шофира след употребата на алкохол?

Както се казва, човешкото поведение (вкл. и шофирането след употреба на алкохол) може и да е резултат от борбата на много и различни мотиви и преценки, но то винаги се разиграва на „шахматната дъска“ на възможностите и ограниченията, определени от действията на околните. Нека не пропускаме тези „шахматни“ партии, когато нашите близки и приятели искат да шофират нетрезви! Цената на нашето участие е живот! Не играйте хазарт с живота!

6. А какво можем да направим, ако е непознат? Вариант ли е директно да се обадим в полицията или по-добре да поговорим с него?

Според мен е силно препоръчително! Условности разбира се има и то главно да не се злоупотребява с тези сигнали. Да го правим от загриженост, а не от други користни мотиви. Въпросът е жизненоважен, защото ако допуснем един човек в нетрезво състояние да шофира, ние ставаме безмълвни съучастници в ситуация с възможни непоправими последствия.

7. С оглед на предстоящите празници, в които хората ще пътуват и определено ще употребяват алкохол, какво бихте посъветвали и шофьорите и техните близки и приятели?

За шофьорите мога да кажа простичко – не се качвайте зад волана, ако сте пили дори и по-малко. Накратко „Не карай пил“.
За спътниците посланието ми е следното: нека се замислят дали попадайки пред избора – да се намеся или не – когато видят техни близки да се качват в колата с намерение да шофират след като са консумирали алкохол, дали трябва ли да се дистанцират, измисляйки си лицемерни обяснения за личната отговорност, дали си струва да мълчат, „за да не си развалят кефа“ или обратно – да се ангажират, да положат усилие, да бъдат неотстъпчиви в разубеждаването на тези хора ако трябва, но да запазим здравето и/или живота на нашите приятели и близки?

 
 

SASA Asian Pub: Преобръща представи!

| от Спонсорирано съдържание |

На 7 декември представите за  ресторант, забавление, вкусна храна и цени буквално ще се преобърнат!

2000 кв. метра площ, 7 метра височина, 700 седящи места, ресторант и бар, обединени от обща сцена, на която постоянно нещо се случва.

Витоша “нахлува” през огромните остъклени витрини, създавайки усещане за полет над града, а огромният аквариум “потапя” посетителите в тайнството на подводния свят.

Най-доброто от 7 световни кухни с превес върху азиатската

Знаковите блюда на Китай, Япония, Тайланд, Монголия и  Сингапур, приготвени специално за SASA Asian Pub от световни шеф-готвачи.
Всички вкусове са адаптирани към българския, като запазват здравословните съставки и начин на обработка, характерни за азиатската кухня. Ястията едновременно засищат и оставят чувство за лекота и прилив на енергия.

В SASA Asian Pub, освен азиатска кухня, се предлагат автентични американски барбекю специалитети, италиански брускети, френски десерти, средиземноморски деликатеси…

Барът е „въоръжен“ със сто различни вида напитки от цял свят, сред които авторски азиатски коктейли и разнообразие от кафе специалитети.

SASA не е просто ресторант, а азиатски пъб, където забавлението е целодневно и гарантирано.

На сцената, обединяваща ресторанта с бара и кафето, се редува жива музика с DJ сетове и шоу програми.

В SASA Asian Pub денят започва със сутрешно кафе, преминава в обяд с колеги, неусетно се удължава до следобеден коктейл или десерт, за да да стигне до вечеря с приятели и танци до късните часове с питие в ръка.

SASA Asian Pub е целодневно заведение, където независимо сам или с компания, всеки се чувства на мястото си.

SASA Asian Pub преобръща представите за ресторант!

Не на последно място SASA Asian Pub ще преобрне и представите за достъпност.

“Преживяването”, наречено SASA Asian Pub е напълно възможно да се превърне в ежедневие, без това да обърка месечния бюджет.

Достъпността е в основата на концепцията на веригата, за да може иновативната идея на SASA Asian Pub да бъде възприета от най-широк кръг хора и да се превърне в начин на живот.

Sasa Asian Pub в Парадайз център отваря на 7-ми декември.
Заповядайте да ви се представим!

 
 

Най-лошите филми на 2016

| от chronicle.bg, по businessinsider.com |

Холивуд отново е пред раздаване на награди на най-заслужилите.

Като контрапункт на това в галерията ще ви покажем най-лошите филми на годината. От  разбитата надежда „Алиса в Огледалния свят“ до разочарования като „Warcraft: Началото“.

Класацията ни е придружена с мнение на критици за всяка лента. Понякога, повечето пъти честно казано, тези реплики са по-оригинални от филма, който критикуват.