Най-влиятелният затворник на Турция

| от |

От 15 години Йоджалан е затворник на един остров край Истанбул. Въпреки изолацията си, лидерът на ПКК е един от четиримата най-влиятелни мъже в Турция, а борбата срещу ислямистите в Сирия му създава нова популярност, пише Дойче веле.

На около 40 морски мили от Истанбул се намира самотният остров Имралъ. Корабите го заобикалят, защото Имралъ е остров-затвор. В продължение на десет години там имаше само един затворник: Абдуллах Йоджалан. Едва от пет години основателят на марксистката Кюрдска работническа партия /ПКК/ си има за компания петима свои съмишленици, които също излежават присъди.

Лукс в затвора

По информация на турския вестник „Хюриет“ осъденият през 1999 година на смърт Йоджалан, чиято присъда беше променена през 2002 година на доживотна, не обитава единична килия, а жилище от 20 квадратни метра със спалня, кабинет, баня и градина. Наскоро турският президент Ердоган също се изказа по въпроса, заявявайки, че правителството ще предприеме необходимите мерки, за да подобри още повече условията на живот на затворническия остров.

От 1999 до 2009 година Йоджалан беше единственият затворник в специалния затвор на остров Имралъ. Тогава той обитаваше единична килия от 12 квадратни метра. Европейският комитет за превенция на изтезанията, в който Турция членува от миналата година, се погрижи условията за живот на Йоджалан да бъдат подобрени. Сега лидерът на ПКК си има и телевизор с плосък екран, с който приема общо 12 канала.

Не само това обаче са промените за известния затворник. Островът-затвор постоянно приема посетители: роднини, адвокати, служители на тайните служби, депутати от Народната демократична партия. Самият Ердоган е разпоредил опозиционните политици постоянно да посещават Йоджалан, за да форсират мирния процес между държавата и ПКК. Целта е партията, основана от Йоджалан и неговите съратници през 1978 година, най-сетне да сложи край на въоръжената си борба срещу турската държава.

Силата на Йоджалан

Стотици селища в югоизточната част на страната са управлявани от кметове, които членуват в легалната кюрдска партия. В техните кметства гражданите се обслужват на кюрдски, факт, който би бил немислим преди години. В държавните училища обаче се преподава на турски, а кюрдският език е факултативен. Много кюрди настояват езикът им да бъде въведен като официален в училищата. Засега обаче исканията им остават неудовлетворени.

Мъжът на остров Имралъ иска същото. Въпреки изолацията, Йоджалан има силно присъствие в обществото. И това не се е променило през изминалите 15 години. Кюрдски сайтове се кичат със снимки на младоликия и вечно усмихнат лидер на ПКК. Те публикуват десетки страници за човека, който през 1999 беше осъден на смърт по обвинение в национално предателство, убийство и създаване на терористична групировка. Смъртната присъда бе подписана от премиера-социалдемократ Бюлент Еджевит. През 2002 година обаче смъртната присъда в Турция беше отменена, а наказанието на Йоджалан се промени в доживотно. Изборът на мястото за излежаване на присъдата обаче веднага показа, че Йоджалан няма да е „нормален“ затворник.

Затворник със „специална мисия“

И самият Йоджалан често е казвал, че има специална мисия. „Без мен не може да има народ“, заявява многократно той. Малко преди да бъде вкаран в затвора той предава важни записки за живота си на писателя Намо Азиз. Йоджалан пише, че като юноша е бил впечатлен от военните и е искал на всяка цена да влезе в армейска гимназия. Кандидатства, но не го приемат. От друга страна, от дистанцията на времето, той заключава: „може би ако това беше станало, системата щеше да ме погълне“.

Азиз среща Йоджалан в Рим, след бягството му от долината Бекаа в Ливан, която се контролирала от Сирия. На това място ПКК подготвяла бойците си за партизанската война срещу турската държава, докато Анкара не заплашва Дамаск с война, принуждавайки Башар Асад, който дълго време подкрепя ПКК, да изгони Йоджалан. Бягството приключва като във филм за тайни агенти: в Африка, в ръцете на турските тайни служби.

Ето защо фактът, че точно войната в Сирия отново привлича вниманието на света към ПКК, си е направо ирония на съдбата. Биещите се в сирийския град Кобане кюрди поддържат тесни връзки с ПКК. Тяхната тъжна съдба обаче не буди особено съчувствие сред турското население, защото недоверието към ПКК е прекалено голямо, а съществува и страх от непостоянството на Йоджалан, който в миналото искаше ту война, ту мир.

Факт е обаче, че ако турският президент Ердоган желае да постигне успех в политиката си по отношение на кюрдите, той ще трябва да се съобразява и с Йоджалан. А за тази подкрепа подръжниците на кюрдския лидер може да поискат твърде висока цена: освобождаването на прочутия затворник.

 
 

Facebook тества инструмент за изобличаване на фалшиви новини

| от chronicle.bg |

След новината, че Германия има намерения да глобява Facebook за всяка фалшива новина, която се завърти в мрежата, от компанията явно са решили да се справят с проблема и в момента тестват филтър за фалшиви новини в Германия.

Политиците в Германия се опасяват, че разпространението на фалшиви новини може да се отрази на предстоящите наесен федерални избори.

Немците планират пътя, по който да вървят фалшивите новини така: когато системата за проверка на фактите на Facebook отчете една новина като фалшива, потребителите ще бъдат изпратени на Correctiv, неправителствена новинарска организация със седалище в Берлин. Ако даден елемент се счете за неверен, той ще бъде маркиран като „оспорван“, придружен от обосновка, а сайтът ще предупреждава потребителите, преди те да го споделят в социалната мрежа.

Освен това, т.нар. спорни елементи ще се показват по-малко в новинарския поток на социалната мрежа.

Източник: Financial Times

 
 

Wizz air започва полети от Варна до Тел Авив

| от CHR Aero |

Нискотарифната авиокомпания Wizz air обяви нова линия между Варна и Тел Авив, Израел.

Полетите ще стартират на 21 юли и ще се изпълняват 3 пъти седмично.

Airbus A320 на компанията ще излита от Варна в 12:50 ч. и ще каца в Тел Авив в 15:10 ч. Обратният полет е в 16:00 ч и каца във Варна в 18:30 ч. Цените на билетите започват от 49,99 лв. в едната посока.

С този полет дестинациите на Wizz от Варна стават общо 8.

Преди месец компанията обяви 5 нови дестинации, до които ще започне да лети от 21 юли – Дортмунд, Мюнхен, Ларнака, Милано и Айднховен. Те допълват съществуващите полети от Варна до София и Лондон.

 
 

Звезди от киното, изкушени от телевизията

| от chronicle.bg |

В последните години сериалите показаха, че малкият екран е достатъчно голям за всяка световна звезда, стига да се основават върху добър сценарий и качествена режисура. Затова и в последните години мнозина се насочиха към телевизията.

Когато видяхме в сериала „Истински детектив” Матю Макконъхи, това беше изненада – носителят на „Оскар” беше слязъл от нивото на големия екран, за да се снима в телевизията. Оказа се, че това е добър ход, който впоследствие мнозина негови колеги повториха.

В епохата, в която всеки може да гледа каквото си поиска дори на телефон, това да бъдеш близо до аудиторията е по-важно от всякога.

Предлагаме ви да видите в галерията ни големите актьори, носители на редица награди за ролите си в киното, осмелили се да дадат шанс на телевизията. Като бонус включваме и трима големи режисьори, изкушени от малкия екран.

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.