Най-влиятелният затворник на Турция

| от |

От 15 години Йоджалан е затворник на един остров край Истанбул. Въпреки изолацията си, лидерът на ПКК е един от четиримата най-влиятелни мъже в Турция, а борбата срещу ислямистите в Сирия му създава нова популярност, пише Дойче веле.

На около 40 морски мили от Истанбул се намира самотният остров Имралъ. Корабите го заобикалят, защото Имралъ е остров-затвор. В продължение на десет години там имаше само един затворник: Абдуллах Йоджалан. Едва от пет години основателят на марксистката Кюрдска работническа партия /ПКК/ си има за компания петима свои съмишленици, които също излежават присъди.

Лукс в затвора

По информация на турския вестник „Хюриет“ осъденият през 1999 година на смърт Йоджалан, чиято присъда беше променена през 2002 година на доживотна, не обитава единична килия, а жилище от 20 квадратни метра със спалня, кабинет, баня и градина. Наскоро турският президент Ердоган също се изказа по въпроса, заявявайки, че правителството ще предприеме необходимите мерки, за да подобри още повече условията на живот на затворническия остров.

От 1999 до 2009 година Йоджалан беше единственият затворник в специалния затвор на остров Имралъ. Тогава той обитаваше единична килия от 12 квадратни метра. Европейският комитет за превенция на изтезанията, в който Турция членува от миналата година, се погрижи условията за живот на Йоджалан да бъдат подобрени. Сега лидерът на ПКК си има и телевизор с плосък екран, с който приема общо 12 канала.

Не само това обаче са промените за известния затворник. Островът-затвор постоянно приема посетители: роднини, адвокати, служители на тайните служби, депутати от Народната демократична партия. Самият Ердоган е разпоредил опозиционните политици постоянно да посещават Йоджалан, за да форсират мирния процес между държавата и ПКК. Целта е партията, основана от Йоджалан и неговите съратници през 1978 година, най-сетне да сложи край на въоръжената си борба срещу турската държава.

Силата на Йоджалан

Стотици селища в югоизточната част на страната са управлявани от кметове, които членуват в легалната кюрдска партия. В техните кметства гражданите се обслужват на кюрдски, факт, който би бил немислим преди години. В държавните училища обаче се преподава на турски, а кюрдският език е факултативен. Много кюрди настояват езикът им да бъде въведен като официален в училищата. Засега обаче исканията им остават неудовлетворени.

Мъжът на остров Имралъ иска същото. Въпреки изолацията, Йоджалан има силно присъствие в обществото. И това не се е променило през изминалите 15 години. Кюрдски сайтове се кичат със снимки на младоликия и вечно усмихнат лидер на ПКК. Те публикуват десетки страници за човека, който през 1999 беше осъден на смърт по обвинение в национално предателство, убийство и създаване на терористична групировка. Смъртната присъда бе подписана от премиера-социалдемократ Бюлент Еджевит. През 2002 година обаче смъртната присъда в Турция беше отменена, а наказанието на Йоджалан се промени в доживотно. Изборът на мястото за излежаване на присъдата обаче веднага показа, че Йоджалан няма да е „нормален“ затворник.

Затворник със „специална мисия“

И самият Йоджалан често е казвал, че има специална мисия. „Без мен не може да има народ“, заявява многократно той. Малко преди да бъде вкаран в затвора той предава важни записки за живота си на писателя Намо Азиз. Йоджалан пише, че като юноша е бил впечатлен от военните и е искал на всяка цена да влезе в армейска гимназия. Кандидатства, но не го приемат. От друга страна, от дистанцията на времето, той заключава: „може би ако това беше станало, системата щеше да ме погълне“.

Азиз среща Йоджалан в Рим, след бягството му от долината Бекаа в Ливан, която се контролирала от Сирия. На това място ПКК подготвяла бойците си за партизанската война срещу турската държава, докато Анкара не заплашва Дамаск с война, принуждавайки Башар Асад, който дълго време подкрепя ПКК, да изгони Йоджалан. Бягството приключва като във филм за тайни агенти: в Африка, в ръцете на турските тайни служби.

Ето защо фактът, че точно войната в Сирия отново привлича вниманието на света към ПКК, си е направо ирония на съдбата. Биещите се в сирийския град Кобане кюрди поддържат тесни връзки с ПКК. Тяхната тъжна съдба обаче не буди особено съчувствие сред турското население, защото недоверието към ПКК е прекалено голямо, а съществува и страх от непостоянството на Йоджалан, който в миналото искаше ту война, ту мир.

Факт е обаче, че ако турският президент Ердоган желае да постигне успех в политиката си по отношение на кюрдите, той ще трябва да се съобразява и с Йоджалан. А за тази подкрепа подръжниците на кюрдския лидер може да поискат твърде висока цена: освобождаването на прочутия затворник.

 
 

Изтекоха снимки на новия смартфон на Meizu

| от chronicle.bg |

Наскоро Meizu представи официално смартфоните Pro 6 Plus и M3X.

На 6 декември компанията ще даде пресконференция, на която вероятно ще представи още свои устройства. Слуховете твърдят, че Meizu ще покаже M5 Note, но на сцената ще се появи и друга джаджа с кодовото име Meizu Four (1206).

Днес в китайската социална мрежа се появи порция снимки на телефона.

Все още няма официална информация за спецификациите на смартфона, но според слухове, Meizu Four ще има извит 2K AMOLED Edge дисплей и Exynos 8890 чипсет.

Meizu-Four-leak_6

Източник: GSM Arena

 
 

SASA Asian Pub: Преобръща представи!

| от Спонсорирано съдържание |

На 7 декември представите за  ресторант, забавление, вкусна храна и цени буквално ще се преобърнат!

2000 кв. метра площ, 7 метра височина, 700 седящи места, ресторант и бар, обединени от обща сцена, на която постоянно нещо се случва.

Витоша “нахлува” през огромните остъклени витрини, създавайки усещане за полет над града, а огромният аквариум “потапя” посетителите в тайнството на подводния свят.

Най-доброто от 7 световни кухни с превес върху азиатската

Знаковите блюда на Китай, Япония, Тайланд, Монголия и  Сингапур, приготвени специално за SASA Asian Pub от световни шеф-готвачи.
Всички вкусове са адаптирани към българския, като запазват здравословните съставки и начин на обработка, характерни за азиатската кухня. Ястията едновременно засищат и оставят чувство за лекота и прилив на енергия.

В SASA Asian Pub, освен азиатска кухня, се предлагат автентични американски барбекю специалитети, италиански брускети, френски десерти, средиземноморски деликатеси…

Барът е „въоръжен“ със сто различни вида напитки от цял свят, сред които авторски азиатски коктейли и разнообразие от кафе специалитети.

SASA не е просто ресторант, а азиатски пъб, където забавлението е целодневно и гарантирано.

На сцената, обединяваща ресторанта с бара и кафето, се редува жива музика с DJ сетове и шоу програми.

В SASA Asian Pub денят започва със сутрешно кафе, преминава в обяд с колеги, неусетно се удължава до следобеден коктейл или десерт, за да да стигне до вечеря с приятели и танци до късните часове с питие в ръка.

SASA Asian Pub е целодневно заведение, където независимо сам или с компания, всеки се чувства на мястото си.

SASA Asian Pub преобръща представите за ресторант!

Не на последно място SASA Asian Pub ще преобрне и представите за достъпност.

“Преживяването”, наречено SASA Asian Pub е напълно възможно да се превърне в ежедневие, без това да обърка месечния бюджет.

Достъпността е в основата на концепцията на веригата, за да може иновативната идея на SASA Asian Pub да бъде възприета от най-широк кръг хора и да се превърне в начин на живот.

Sasa Asian Pub в Парадайз център отваря на 7-ми декември.
Заповядайте да ви се представим!

 
 

„Смъртоносен улов“ се завръща по Discovery Channel

| от chronicle.bg |

Популярната поредица на Discovery Channel – „Смъртоносен улов“ – се завръща с нови истории. Новият 15-и сезон на отличената с награда „Еми“ продукция е озаглавен „Дънджън Коув“, и можем да гледаме премиерата му на 13-и декември, вторник, от 20:00 ч.

Новите серии представят живота в Нюпорт, Орегон – едно от последните рибарски селища на ръба на опасното „Гробище на Пасифика“, разпростиращо се от Орегон до Британска Колумбия. Тук поколения ловци на раци и техните семейства рискуват всичко, за да изтръгнат прехраната си от морето. Хиляди плавателни съдове и животи са били изгубени в битка с морето, което го определя като мястото за най-смъртоносен комерсиален риболов в света. Орегонското крайбрежие гъмжи с морски обитатели, но и изненадва с лабиринт от плитчини и подводни течения.

Discovery Channel

„Смъртоносен улов: Дънджън Коув“ се качва на борда на корабите, които навигират сред бурните вълни и непредсказуеми условия в този участък на океана. Но какво означава това за онези, които остават на сушата? Поредицата показва живота на семействата, много от които живеят на това място от поколения. Всяка година има рибари, изгубени в коварните води, но семействата в Нюпорт понасят мъката, борейки се да запазят живо наследството на своя град.

Discovery Channel

Голяма част от героите, които ще видим в новия сезон, идват именно от семейства, в които поколения наред риболовът е служил за прехрана на фамилията и се е превърнал в традиция. Именно такава е историята на семейството на капитан Мики Редерфорд. Подобно на стотици рибари, Мики прави своите първи стъпки в занаята още като дете. Едва на 6 години той се сблъсква с рибарството, а на 21 вече управлява собствена лодка. 4 години след като напуска семейния бизнес поради несъгласия с баща си, Кени Рипка размисля и се връща обратно с ясната цел да докаже, че притежава необходимите качества, за да бъде част от семейния бизнес.

Ще успее ли новото поколение капитани да овладее морето въпреки проблемите, разяждащи флота му? Ще успеят ли героите на поредицата да съберат куража, който се изисква, за да станат легенди? Предстои да видим в новите епизоди.

 
 

Досиетата CHR: Четирите хомосексуални „вещици“ от Сан Антонио

| от chronicle.bg |

Ужасен от начина на живот на група местни жени, американски съд праща в затвора четири латиноамериканки заради престъпление, което не са извършили. 15 години по-късно те са оневинени, благодарение на филм, който извежда на преден план ужасяващите причини за задържането им – хомофобия и откровена глупост.

Четворката от Сан Антонио попада в затвора заради противоречиви свидетелски показания и неверни „доказателства“ за физическо посегателство. Всичко това звучи като история за лов на вещици от XVII век, но се случва в края на XX век, когато страхът от сатанизъм и различна сексуалност държи в плен американската нация. Основното доказателство за вината им пред съда е фактът, че са лесбийки.

четворката от сан антонио

През 1994 година идва краят на продължила с години истерия за съдебно дело за сатанистки култ и сексъално насилие над деца в детска градина. Собствениците на дневен център за деца са обвинени в сексуално насилие, свързано със сатанистки култ. Носят се градски легенди за включването на животински жертвоприношения, кръвопускане и ритуални изнасилвания. След години, прекарани в ареста, Елизабет Рамирес, Касандра Ривера, Анна Васкез и Кристи Мейхю биват признати за виновни през 1998 година. Те са обвинени в групово изнасилване на двете малки племеннички на Рамирес – едната е на седем, а другата – на девет години.

Години по-късно бивш журналист и режисьорка се срещат, за да започнат снимките на филма „Southwest of Salem“ – филм, който проследява делото и осветлява слабите доказателства, на база които 4-те жени са хвърлени в затвора. Филмът проследява живота на жените – видеозаписи, интервюта със семействата, албуми със снимки. Ривера и Васкес живеят заедно и се грижат за децата на Ривера.

Деби Нейтън – журналист и писател, се свързва с Дебора Ешкенази с надеждата да направят нещо за арестуваната четворка. Първоначално идеята е за радиопоредаване, но след няколко срещи с жените в затвора, се появява идеята за филм, който съпътства битката им за свобода.

Животът на латиноамериканска лесбийка

Със сигурност това определение не е добро за жена, която живее в Тексас в средата на 90-те години. Оказва се много трудно за съда да намери съдебни заседатели, защото всички са пропити от хомофобия. Сред интервюираните за заседатели често се срещат реплики като: „Не се чувствам конфортно. Тя е лесбийка. Не се чувствам комфортно от това“.

“Би трябвало тези вещерски, ужасяващи жени да са правили онези неща с малките момиченца зад затворени врати, защото това правят лесбийките, нали?”, обобщава начина на мислене по темата Дебора Ешкенази. Прокурорът казва, че жените са си признали, че са хомосексуални – сякаш това признание е пряко доказателство за вината им. Инстиктивно хомосексуалността се приравнява на тормоз над деца и сатанистки ритуали.

Междувременно става ясно, че бащата на племенничките на Рамирес е бил обсебен от нея. Той й предложил брак, когато разбрал, че е бременна, но тя отказала. Следват обвиненията в сексуално насилие. От страх да не отнемат детето й, бременната в петия месец Рамирес оказва пълно съдействие на в;ластите. Тя отрича да е виновна за сексуалното насилие над деца и отказва споразумение с прокуратурата. Получава 37.5 години затвор.
Съдът разчита основно на показанията на децата, за да разпореди осъдителните присъди.

четворката от сан антонио

Една от племенничките на Рамирес вече е в своите 20 години и признава, че е излъгала. Разказва, че леля й и нейната сексуална ориентация са били голям проблем за семейството. Всичко това става ясно по време на снимките на филма „Southwest of Salem“. Момичето разказва, че е лъгало, защото родителите му не били съгласни с избора на Рамирес и начина й на живот. Така баща му спечелил и битката за попечителство, която водел. Медицинското лице, удостоверило насилието – д-р Нанси Келог, също признава, че доказателствата й за изнасилване били неверни. Въпреки че жените са на свобода от 2013 година, едва тази седмица Апелативният съд в тексас потвърди, че на фона на сегашните доказателства съдебните заседатели през 90-те години не биха дали осъдителна присъда на жените. И не само това – въпреки прекараните години в затвора, криминалното им досие ще бъде заличено, а четирите могат да получат милиони долари обезщетение от държавата, позволила животът им да бъде пропилян заради мизогиния и хомофобия.