Наградите „Златна пролет“ или как един дебютант стана победител

| от | |

Лили Големинова

На 23 април бяха връчени наградите на конкурса „Златна пролет“ за нова българска поп/рок песен. При това за 45-ти път! Събитието се състоя в „София лайф клуб“ – перфектното място, според мен.

zlatnaprolet_head
Беше пълно с една наистина цветна публика, сред които се мяркаха закови за българската музика лица от различни поколения. Водещ – по традиция – Богдан Томов, с много лекота, за което спомогна и добрият и стегнат сценарий. Самото събитие се движеше в темпо, групите се сменяха непринудено и неусетно, без „увисвания“. За отбелязване е фактът, че 12-те песни финалисти прозвучаха на живо по-добре – или поне по-завладяващо, отколкото в записния им вариант. Много добро сценично решение – на голям екран зад изпълнителите вървяха кадри от техни живи изпълнения, снимки от личен архив и всичко се получи някак „като на Запад“.

Журито бе представено след първите 4 песни – това разчупи добре цялостната схема. Съставът на журито – достатъчно авторитетен в лицето на Константин Цеков („ФСБ“), Веселин Тодоров („Фактор“), Пепи Писарски („Атлас“)… и за цвят – агент Тенев и Гергана Турийска. Те определиха двете големи награди – втората получи Валди Тотев (може би най-утвърденият изпълнител, „дръзнал“ да се яви) за „Дворът на рая“ – песен с характерните за него красиви теми в пианото, с една приятна носталгия в текста на Димитър Керелезов – поднесена непосредствено и непринудено.

Голямата или първата награда бе присъдена на най-младия финалист – Симеон Едуардс за „In the Light“. Той е на 23 години, класически пианист, но с много широк музикален кръгозор, негови са и музиката, и текста, и аранжимента – „явно не се доверява на никого“ – както шеговито бе представен от Богдан Томов. В песента се усещаха много влияния – и от Бийтълс (в интродукцията), и от Сара Маклоклън, и от някои по-нови рок групи. Наградата бе връчена от генералния директор на БНР Радослав Янкулов, който с присъщото си чувство за хумор започна с фразата, че преди 45 години са го изгонили от хор „Бодра смяна“ и оттогава си мечтае да се докосне до голямата награда „Златна пролет“ и ето че най-после това се сбъдва… макар и само за да я предаде в ръцета на Симеон Едуард, който съвсем логично получи и наградата за дебют – запис на песен в Българското национално радио.

Другата голяма награда – едночасов рецитал на Eurosonic в Грьонинген (един от най-големите световни форуми за новото в музиката, където има куп продуценти) и където досега са се представяли Акага, Д-2, Gravity Co, получи OJ – Огнян Драндийски. Неговата песен „I will always remember you“ – много радиофонична, типичен нов американски рок, свободното му поведение на сцената, небрежната визия, опитът от живота отвъд океана – всичко това дава надежди за едно добро и смислено представяне в Холандия.

Наградата на слушателите на БНР (над 1500 гласували на сайта на конкурса) отиде при група „Ла Текст“ с вокалист Елена Пенева – дама с много таланти, която мнозина познават като ПР и организатор на фестивали, се оказа прилична певица с добро сценично присъствие. Изобщо „Ла Текст“ бяха сред добрите попадения на този конкурс.

И наградата на журналистите – както отбеляза водещият Богда Томов „тя никога не съвпада с избора на публиката, нито с избора на журито“ бе за Мартин Александров и песента му „Infinity is Over“. Интересен певец (на мен в първия момент блендата му малко ми напомни за Джош Гробан), интересна песен, интригуващ аранжимент.

Важното е, че конкурсът изглеждаше по-жив отвсякога. Песните финалисти (с малко изключения) имаха модерно, градско някак звучене, много различни, покриваха широк музикален периметър и – което е много важно – и младите имаха уверено и свободно поведение на сцената.Като казвам широк музикален периметърм, да добавя към изброените групи и изпълнители Боян Михайлов – в негово лице присъстваше естрадата, духа на „Златния Орфей“ – няма лошо.

Добър беше изборът за мини-рецитал – групата „Гологан“ с вокал изключително симпатичната американка Анджела Родел. Песните (особено последната) създават една добра рок картина, с приятно впечатляващото народно пеене на дамата (доктор по етномузикология… и актриса в „Седем часа разлика“). Само песните бяха малко повече от необходимото – спокойно можеха да пропуснат тази без етно-елементите – банална и обикновна, единственият намек за скука в тази така свежа вечер.
Да добавя може би на финала и името на „Ламберуда“ – сформирана от добре познати музиканти, типична клубна група, с уверения глас на Елена Сиракова – въпреки че не получиха награда, песента им „Искам“ бе поредното доказателство за доброто развитие на клубната музика у нас, в стилистиката на „Инкогнито“ и „Брен ню хевис“. Затова и започнах с думите „клубно ми е…“

А съвсем на финала – както и беше на церемонията – аплодисменти за всички, които правят нова българска музика! И за фестивала „Златна пролет“ – защото на зрялата възраст от 45 години той е по-свеж отвсякога.

 
 

„Смелата Ваяна“ продължава да е най-гледаният филм у нас

| от |

Анимацията „Смелата Ваяна“ е най-гледаният филм у нас, сочат обобщените данни от киносалоните. Приключението на дъщерята на вожда Туи в търсене на неоткритото в океана е гледано от вече 36 712 зрители и има 334 466 лева за десетте дни на екраните.

На втора позиция е първата премиера от миналата седмица – петият по ред „Подземен свят: Кървави войни“. Новите приключения на вампира Селин в търсенето на примирие с върколаците са гледани от 10 238 зрители и имат 107 433 лева приходи за първите три дни у нас.

Трети по ред сред най-гледаните филми е втората премиера от миналия петък – екшънът на Робърт Земекис с Брад Пит и Марион Котияр „Съюзени“. Шпионската афера, започнала през 1942 година в Казабланка и продължила в Лондон с изпитанията на размирното време, е гледана от вече 14 117 зрители и има 129 660 лева приходи от билетите им.

Четвърта позиция е за филма по книгата на Дж. К. Роулинг отпреди 15 години – „Фантастични животни и къде да ги намерим“. Приключението на героя на Еди Редмейн в общността на вещици и магьосници в Ню Йорк през 20-те години на миналия век е гледано от вече 61 105 зрители и има 634 898 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

Пето място е за анимацията „Тролчета“. Историята за пътя към щастието и за готовността да стигнеш много далеч, за да го постигнеш, е гледана от 102 55 зрители и има 890 163 лева приходи за месец и половина на екраните у нас.
Шеста позиция е за третата премиера от миналия уикенд – комедията на Уди Алън „Cafe Society“. Случващото се през 30-те години на миналия век в Холивуд и Ню Йорк с Боби Дорфман е гледано от 2 879 зрители и има 28 044 лева приходи от тях за първите три дни на екран у нас.

Седма позиция е за комиксовия екшън „Доктор Стрейндж“. Филмът за неврохирурга д-р Стрейндж, който след автомобилна катастрофа става свръхмагьосник, е гледан вече от 91 869 зрители и има 968 004 лева приходи за месец на екраните у нас.

Осма позиция е за премиерната от миналия петък биографична драма „Флорънс“. Разказът за богатата нюйоркска светска дама Флорънс Дженкинс, която има желание да бъде оперна звезда, въпреки фалшивото си пеене, е гледан от 2 023 зрители и има 28 044 лева приходи за първите три дни на екраните у нас.

На девета позиция сред най-гледаните филми е „Първи контакт“, създаден по разказа на Тед Чианг от 1998 година. Срещата на д-р Луиз Банкс с извънземните екипи, за да се разбере дали идват с мир или са заплаха, е с 26 969 зрители и има 224 241 лева приходи за месец на екраните у нас.

Десета позиция е за петата премиера от миналия уикенд – филмът на Мел Гибсън „Възражение по съвест“. Нетипичната военна история на редник Дос, превърнал се в легенда сред другарите си, е гледана от 1 456 зрители и има 12 824 лева за трите дни на екраните у нас.

 

 
 

Най-вероятният ден да бъдете зарязани от партньора наближава

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-вероятният ден, в който може да бъдете зарязани от партньора наближава и той е 11 декември.

Тази неделя е набедена за най-фатална от статистиците, които внимателно анализирали думата „раздяла“ в постовете и статусите във Фейсбук. Съществуват различни теории относно това на какво се дължат тези разлъки.

По-стиснатите люде си дават сметка, че не си заслужава да се хвърлят пари на вятъра за подаръци за човека, с когото не са сигурни, че ще продължат. Други пък предпочитат скъсването на отношенията пред това да представят човека до себе си на семейството. Но не трябва да изключваме и влиянието на стреса – периодът около коледните и новогодишните празници е особено напрегнат и на мнозина не им издържат нервите.

Много тлеещи конфликти излизат наяве и от това страда любовната връзка. Ако все пак двойките преодолеят фаталния 11 декември, да не мислят, че всичко им се е разминало. Разлъките на Коледа и на Нова година намаляват, но рязко скачат през пролетта, предупреждава таблоидът.

 
 

Заслужават ли студентите да празнуват на 8 декември?

| от |

Осми декември е – денят, в който всеки уважаващ себе си студент празнува факта, че тройката по история/литература/химия му е осигурила 4 години празници.  

Заслужават ли обаче студентите да имат свой празник? Свети Георги уби цяла ламя, за да заслужи 6 май. Христос загина на кръста за своя. Е, студентите съчетават тези две геройства, като спят с ламята, пияни на талпа.

Все пак какво оправдава 8 декември? Всъщност няколко неща.

Били ли сте на лекция скоро? Имате ли представа какво безбожно изтезание е това! Вярно, студентите сами си избират специалностите, които са им интересни, но това далеч (много далеч) не означава, че материалът не се преподава с отегчение, монотонност, безразличие и неприязън. Допълнителна емоция влива моментът, в който самият ти знаеш, че материалът е стар и невалиден. Ти, който си дошъл да учиш.

Едновременно ти идва да питаш преподавателите как самите те са приложили тази информация и изпитваш срам да не изложиш някого. Един въпрос сега. Този въпрос за образователната система е дъвкан хиляди пъти, нали.? Бихте ли седели 2 часа да ме слушате да ви го говоря? Не?. Добре дошли на лекция…

Младите се забавляват, голяма работа. Нека празнуваме и ние, че те все още нямат практиката да усещат колко са пияни и мъдростта да видят колко нелепо се държат. Това всъщност е хубаво и кажи-речи безболезнено. Оставете ги да слушат гадна музика, да счупят нещо, да безобразничат. Сладко е. Оставете ги да не могат да пишат правилно. Като им дойде до главата, ще се научат. Един ден ще одъртеят емоционално и ще се кротнат. След това ще одъртеят и физически и ще започнат да хулят следващата „днешна младеж“.

Осми декември не е кой знае какво. Осми декември – когато четвъртък не е достатъчен повод за пиене.

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции: