Нагорни Карабах пред заплаха от нова война

| от |

Юрий Рокс, „Независимая газета“

На 8-9 август в Сочи предстои да разговарят президентите на Азербайджан и на Армения – Илхам Алмиев и Серж Саркисян. Рязко изострена, ситуацията в зоната на карабахския конфликт има нужда от разведряване. Загуби претърпяха и двете страни, престрелките станаха постоянни, използвана бе дори артилерия. Азербайджан започна да прехвърля тежка техника към допирната линия между силите в зоната на конфликта.

Всяка страна обвинява другата за ескалацията на напрежението. Няма смисъл да цитираме изявления на официални
лица и ведомства – крайно войнствени и „с предупредителен характер“. Малко преди изострянето Минската група (МГ) на ОССЕ, подпомагаща преговорния процес, направи опит да организира среща на върха, както бе предложил президентът на Франция Франсоа Оланд при обиколка из Южен Кавказ.

На експертно ниво прозвучаха мнения, явно санкционирани отгоре: лидерските срещи заради самите срещи вече са изгубили смисъл; преговорите си струват само ако има шанс за конкретни резултати.

А ситуацията в Нагорни Карабах лека-полека се нажежаваше. Отначало арменската страна съобщи, че е ликвидирала група диверсанти. При обезвреждането й загинал арменски военнослужещ, ранени били граждански лица. Азербайджан не прие тази версия и заяви, че не ставало дума за диверсанти, а просто за „карабахски бежанци, на които им домъчняло за родния край“. По данни от местни източници, през следващите дни акциите отвъд допирната линия между страните в конфликта станаха системни, а престрелките и локалните битки плъзнаха извън Нагорни Карабах и започнаха да избухват на границата между Азербайджан и самата Армения.

Баку не крие, че води мащабна предислокация на войски в посока Карабах. В събота например шефът на пресцентъра към
министерството на отбраната Вагиф Даргяхли заяви пред журналисти, че Азербайджан има право да мести военна техника из своите земи: „Движението има планов характер и може да се осъществява във всяка посока. Не сме длъжни и няма да даваме сметка за това пред когото и да било“. Според независими източници от Нагорни Карабах азербайджанската авиация е започнала обиколни полети над допирната линия. Арменската страна естествено не гледа всичко това със скръстени ръце.

На този потискащ фон руското външно министерство, Държавният департамент на САЩ и ОССЕ едновременно приканиха Ереван и Баку да спрат провокациите и незабавно да седнат на преговорната маса. А малко след това премиерът на Армения Овик Абрамян информира при работно посещение в провинцията, че Саркисян и Алиев може да се срещнат към края на седмицата в Сочи.

Според Андрей Арешев – експерт по Южен Кавказ, рязкото изостряне по допирната линия между страните в Нагорни Карабах и на арменско-азербайджанската граница засега не е необратимо.

„Повишеното напрежение може да се дължи и на вътрешни, и на външни причини. Карабахският конфликт има сложна вътрешна динамика и през всичките последни години съпредседателите на МГ на ОССЕ създаваха по-скоро привидно впечатление, че нещата се решават. Вината за инцидентите например бе разпределяна равномерно между всички страни в конфликта, без ясно да се посочи кой точно има интерес напрежението да ескалира. Ето че и сега изявленията на посредниците са направо беззъби“, заяви Арешев пред „Независимая газета“.

Според експерта Ереван, поел курс към членство в Евразийския икономически съюз, е подложен на системен натиск от страна на Запада и нищо чудно нарасналото напрежение около Нагорни Карабах да е част от тези системни усилия, при положение че в публичната плоскост отговорността ще се прехвърля върху Москва.

„Не изключвам да се актуализират и други конфликти по периметъра на руските граници – в Приднестровието например, с цел да бъде създадена ситуация, максимално трудна за Москва, налагаща й да се разкъсва между няколко „фронта“, и пръстенът от конфликти около границите на Русия да придобива все по-ясни очертания“, прогнозира Арешев. По думите му, за да се оправят нещата, руската дипломация трябва да действа по-активно, водейки самостоятелен външнополитически курс, формиран не въз основа на тесни групови интереси или криворазбрана „международна
солидарност“, а на базата на националния интерес.

Илгар Велизаде – аналитик от Баку, оглавяващ политологическия клуб „Южен Кавказ“, споделя мнението на руския
си колега, че „събитията по допирната линия между войските в зоната на карабахския конфликт за пръв път от дълги години изправиха страните пред вероятна пълномащабна война“.

„Напоследък участниците в конфликта стремително се въоръжаваха. Миналата година режимът за спиране на огъня бе нарушен над 3000 пъти, а за седемте месеца на текущата година – десеторно повече. При днешната патова ситуация в преговорния процес нещата можеше да се изострят всеки момент“, каза Велизаде пред „Независимая газета“. Политологът изрази съмнение, че азербайджанският и арменският лидер наистина ще се срещнат в Сочи тази седмица – „може би ще преговарят външните министри“.

Според Илгар Велизаде днес е крайно необходимо да се търси по-активно път към приключване на проблема не чрез половинчати решения, а въз основа на договорености, водещи към траен и стабилен мир. „Вместо да се обявява за цел укрепване на примирието, трябва да се подготвя база за коренно решаване на въпроса“, заяви Велизаде. Междувременно той опроверга раздухваните слухове за някакво споразумение Армения да се изтегли от няколко района в т. нар. буферна зона около Нагорни Карабах в замяна на мир и възстановяване на отношенията. „Точно това е подходът с половинчатите решения, за който споменах“, изтъкна наблюдателят.

„Независимая газета“ потърси за коментар Давид Бабаян, зам.-ръководител на президентската администрация в
Нагорнокарабахската република. Също като Велизаде той опроверга „данните“, че арменците са напуснали пет от седемте района около Нагорни Карабах. Само спекулация са според него слуховете, че „Москва и Баку преговарят за влизане на Азербайджан в Евразийския икономически съюз и че Карабах би могло да стане един вид разменна монета в процеса“.

„По ред причини това е нереално да стане. Нагорни Карабах не се връща и не може да се върне към миналото. Това важи и за статута, и за границите. Най-важното за нас е да гарантираме сигурността на Нагорнокарабахската република по целия граничен периметър“, заяви Бабаян.

Не бива според него да се обвързва евентуалното членство на Азербайджан в ЕАИС с проблемите на Арцах (Нагорни Карабах, бел. на изданието).

„Ситуацията с нашите граници трябва да се разглежда рационално. В случай на някаква размяна, тоест ако границите се
променят, страните трябва да чертаят граничната линия с оглед на всички промени, за да бъдат те равнозначни. Азербайджан ни е предлагал промени в границата и преди – например срещу газ или различни комуникации. Ако обаче утре азербайджанската страна поеме контрола над териториите и спре газа, да речем, ще успеем ли отново да си върнем тези земи? Естествено не. Затова приказките, че е постигнато споразумение да се прехвърлят някакви райони на Азербайджан, са спекулация“, каза карабахският политик.

По думите му единствено възможен начин за уреждане на конфликта си остава пълноценното участие на Степанакерт в
преговорите, но „Баку протака решаването на въпроса“. Накрая Давид Бабаян съобщи, че в неделя преди пладне около допирната линия е било далеч по-спокойно, отколкото предните дни. /БТА/

 
 

Рецепта за Агнес хапки

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Днес ви предлагаме рецептата й за Агнес хапки.

Нужни продукти:

за блата:

100 гр масло – на стайна температура
100 гр кокосова/кафява захар
50 гр смлени лешници
50 гр смлени бадеми
50 гр оризово брашно
3 белтъка
ванилия

за глазурата:

3 жълтъка
80гр кокосова/кафява захар
ванилия

За тази рецепта може да пробвате кокосовата захар, тъй като тя се разтваря по-бързо от кафявата.

Начин на приготвяне:

Разбивате маслото и захарта, докато получите пухкав, светъл на цвят крем.

Прибавяте към него ядките и брашното и разбърквате. Ще стане много гъсто.

В друг съд, с чисти и подсушени бъркалки на миксер, започвате да разбивате белтъците на сняг.

Бавно прибавете белтъците към тестото и разбъркайте внимателно.

Изсипете в намазнена силиконова форма и печете около 25 мин на 170 градуса.

Оставете да изстине и през това време направете глазурата.

Разбийте жълтъците със захарта и ванилията до получаване на много гъста и лепкава смес.

Изсипете върху блата и печете още около 5-10 мин на 150 градуса.

Оставете да изстине напълно и след това нарежете на малки квадратчета.

рецепти, агнес хапки

 
 

Арън Тейлър-Джонсън в очакване на „Оскар“

| от |

Тази година младият Арън Тейлър-Джонсън ще навърши 27 години. Малко преди това той вече има купчина добри роли зад гърба си, един напълно заслужен „Златен глобус“ и огромна вероятност да сложи „Оскар“ пред камината вкъщи.

Който не е гледал Арън поне в един филм е изпуснал онзи различен елемент в част от комерсиалното кино, който му придава вкус като готина подправка. Хубаво, че е Том Форд, за да може светът да научи за младия британец. Но ще стигнем и до там.

Арън Тейлър-Джонсън се ражда в Бъкингамшир на 13 юни 1990 година. „Зодия Близнаци, любим цвят синьо, обичам дълги разходки по плажа и залезите“, както казва персонажът му Рей Маркъс в „Хищници в мрака“. Кариерата на британеца започва с театралните постановки „Макбет“ и „Всички мои синове“, след което се мести на малкия екран. Пробивът си в британското кино прави във филма Tom & Thomas, а година по-късно дебютира и в американското – филмът е „Шанхайски рицари“.

Кариерата на Тейлър-Джонсън не започва с аплом, нито търпи бърз и скорострелен подем, макар самият той да има красиво лице, добра осанка и безкрайно голям талант, който само чака да бъде разгърнат.

Пренасяйки се в Америка и делейки почти поравно пространството между меката на киното и добрата стара Великобритания, Арън поема малки роли в различни филми – играе младата версия на персонажа на Едуард Нортън в „Илюзионистът“, част от екипа е на The Thief Lord и Dead Cool. Това се случва в началото на новото хилядолетие, когато, колкото и да не ви се вярва сега, Тейлър-Джонсън е само на някакви си 12-13 години.

През 2009-а, когато е само на 19 години Арън е избран да изиграе Ленън във филма  „Младият Джон Ленън“. Там се запознава и с жена си – режисьорът Сам Тейлър-Джонсън. Двамата имат 23 години разлика, но това не им пречи да започнат връзка веднага, от която, още докато са сгодени, се ражда първото им дете. Арън Тейлър-Джонсън е актьор, бъдеща звезда и татко само на 20 години.

Някъде там се появяват филмите Chatroom, „Албърт Нобс“ и разбира се, „Диваци“ на Оливър Стоун, където Арън играе една от главните роли. Може и да сте го загубили леко от поглед покрай Блейк Лайвли, Тейлър Кич и похотливия нюх, който „Диваци“ носи, но когато го гледате отново ще забележите, че той е по-добрата половина на наситената със секс и насилие тройка във филма.

Точно две години преди да бъде насилствено секси наркодилър в „Диваци“ Тейлър-Джонсън облича нърд костюма на супергерой wanna be, за да изиграе най-известната роля в кариерата си до момента – тази на Дейв Лизевски в истеричната черна комедия от комиксовия жанр „Шут в г*за“.

Kick-ass и Hit-Girl са game changer персонажите за него и младата му колежка Клои Грейс-Морец. Супергеройската комедия, която извърта познатия жанр, окъпва го с истерия, пародия, псувни и цветове е толкова различна и забележима, че не е редно нито един киноман да го е пропуснал. Тейлър-Джонсън снима втора част малко след „Диваци“ и се бетонира сред онези млади актьори, които трябва да бъдат следени, защото предстоят да придадат на киното различност, от която то спешно се нуждае.

След една роля в „Ана Каренина“ и два големи боксофис франчайза – „Годзила“ и „Отмъстителите“, Арън успява да попадне на персонажа, който да го изкара на светло и да го намести удобно сред най-добрите за годината. И за 2016-а той е именно такъв. Едно от най-добрите изпълнения на голям екран.

„Хищници в мрака“ се появява като шут сред кичозното кино на 2016-а пълно с продължения и римейкове. А Арън Тейлър-Джонсън е неговият гнусен юмрук, който дебне в тъмното, за да те удари в лицето. Силно и болезнено.

Персонажът му Рей Маркъс е сред най-плашещите хора в киното за изминалата година и ние, заедно с наградния сезон, сваляме шапки на това. Арън Тейлър-Джонсън краде шоуто, плаши майките и малките деца и е злият дух в бутилката, който Том Форд умело е наместил в центъра на черната си драма. Той страшен, свиреп и мръсен – от тесните си дънки през дългите си нокти до мазната си коса. Тейлър-Джонсън е истерия в мръсна тениска, която ще мразите до смърт, когато излезете от киносалона. И заслужава награда за това. И най-вероятно ще я получи. Някак е логично.

А е на 27 години, още ненавършени. И докато чакаме Оскара да кацне в ръцете му, ви показваме най-добрите му роли, които може и да сте пропуснали.  В галерията горе.

 
 

Новото летище на Берлин няма да заработи и през 2017

| от CHR Aero с БТА |

Дългоочакваното откриване на новото летище на Берлин няма да стане факт и през 2017 г., потвърди ръководителят му Карстен Мюленфелд, цитиран от ДПА.

Въпреки отдавна обявеното откриване все още има затруднения пред пускането в експлоатация на новото международно летище на германската столица. Първоначалните планове бе то да заработи през 2011 г.

Откриването през тази година бе поставено под въпрос по-рано тази седмица, след като възникнаха проблеми с вратите на летището.

Летище „Берлин-Бранденбург“ се строи в Шьонефелд, извън града, на мястото на старото берлинско летище с ограничен капацитет. Новият аеропорт трябва да замени летище „Тегел“, което е близо до центъра на столицата и няма възможност за разширение.

 
 

Досиетата CHR: Да спечелиш от тотото и да загубиш всичко

| от chronicle.bg |

Мнозина си мечтаят да спечелят от лотарията, но всеки трябва да има едно наум: всяка печалба идва със загуба. Печеленето на огромна сума пари наведнъж означава, че човек трябва да е готов за резки промени в живота си и нови възможности.

Затова и за мнозина печалбата значи и проклятие. Списъкът на хората, които са пропилели парите, оставайки потънали в главоболия, е дълъг. Някои от тях дори съжаляват, че са печелили.

Нека ви разкажем няколко истории, които доказват, че да спечелиш много пари, често означава и да загубиш много ценни неща в живота си.

Историята на истинските „Селяндури от Бевърли Хилс“

Уилям Поуст е на 8 години, когато майка му умира. Когато пораства, работи основно по карнавални събития, прекарва известно време в затвора и изглежда напълно безцелен и неспособен да изкарва пари, за да се грижи за себе си.

Изведнъж през 1988 година, когато е на 40 и няколко и разполага само с няколко долара в джоба, печели повече от 16 милиона долара от лотарията в Пенсилвания. По данни на Washington Post, само три месеца по-късно, вече е задлъжнял с 500 000 долара. Една от причините е фактът, че си купува частен самолет, въпреки че дори няма право да пилотира. Това обаче не е всичко. Брат му бива осъден за това, че планира убийството му. В средата на 90-те години вече е обявил банкрут. Умира през 2006 година на 66-годишна възраст.

Да спечелиш два пъти

Евелин Мари Адамс печели от лотарията седемцифрена сума не веднъж, а цели два пъти. Първо печели 3.9 милиона долара през октомври 1985 година, а след това – 1,4 милиона. Част от роднините й започват да хранят омраза към нея, защото е богата. Мнозина се обръщат към нея с молба за финансова помощ. Казва, че й е било трудно да отиде където и да е, без да я разпознаят. Това обаче е добрата част. Тя успява да загуби голяма част от богатството си в казината на Атлантик Сити. През 2012 година вече работи на две места, за да се издържа и съветва всички, които спечелят от лотарията, да отидат първо при адвоката и счетоводителя си.

Джакпот за милионера

За мнозина е трудно да повярват, че е възможно мъж, който вече е милионер, да спечели джакпота от лотарията (в размер на 315 милиона долара) и да го пропилее. Точно това обаче се случва с Андрю Уитакър.

Мъжът печели сумата на Коледа през 2002 година и избира да му бъдат изплатени 170.5 милиона долара наведнъж. Намерението му е да похарчи част от тях за дарение. Нещата обаче не се случват точно така. Уитакър се развежда със съпругата си. После внучката му умира при мистериозни обстоятелства. Уитакър започва да пие много. Често става жертва на обири, в един момент срещу него се водят 400 дела.
„Предпочитам да бях скъсал билета“, казва той пред ABC.

Печалбата след данъци – затвор

Алекс и Рода Тот остават с 24 долара в джоба, когато през 1990 година си купуват лотариен билет. Не очакват, че той ще им донесе 13 милиона долара. Избират печалбата да им бъде изплащана в суми от по 666 666 долара в продължение на 20 години.

Само за няколко години заради богатството си губят приятели и близки. През 2006 година получават обвинение за данъчна измама, защото не са знаели какви са изискванията на закона при подобни печалби.

Алекс умира преди делото, докато вдовицата му лежи две години в затвора.

Милионер с дългове

Сюзан Мулинс печели 4.2 милиона долара от лотарията през 1993 година. След като си поделя печалбата със семейството си, а част от парите отиват за данъци, може да се радва на плащания по по-малко от 50 000 долара годишно, които определено не са достатъчни, за да води богаташки начин на живот.

Само пет години по-късно взима заем от близо 200 000 долара от фондацията към националната лотария, ползвайки печалбата си като гаранция. През 2004 година бива осъдена, тъй като дължи на фондацията повече от 150 000 долара от заетите пари.