На какво да се радват Лондон и ЕС?

| от |

След провала на шотландските желания за независимост, в Брюксел всички си отдъхнаха облекчено. Но има ли за какво? Шотландците успешно „осребриха“ своето оставане във Великобритания, а това може да се хареса и на други. Един анализ на Дойче веле.

Дори и в Брюксел, столицата на Обединена Европа, понякога се усеща някаква лека носталгия по независимостта. В нощта след шотландския референдум (18.9.) фламандски националисти изразиха своята солидарност с шотландците, окичвайки няколко улици с шотландски знамена и запалени свещи. Няколко дни по-късно тези кадри остават само като спомен за това, че за първи път в своята досегашна история ЕС се размина на косъм от възможността да остане с една страна по-малко в състава си. Колективната въздишка на облекчение обаче не е съвсем оправдана. Нека за миг се поставим на мястото на някои от сепаратистите в Европа. Те несъмнено са забелязали, че шотландците извлякоха значителни ползи от това, че ще останат част от Великобритания.

Шотландия дава пример и на други

Според обещанията на британския премиер Дейвид Камерън, шотландците ще получат повече права да събират данъци, ще имат по-силно влияние над начина, по който се разпределят обществените разходи, или казано накратко: повече власт и правомощия в рамките на общността. От гледна точка на сепаратистите тези резултати никак не са лоши. Защо тогава да прекратяват усилията си тъкмо сега, когато Шотландия даде истински пример, който може да се следва както от националните правителства, които искат и занапред да държат „юздите“ на своите региони, така и от всевъзможни борци за независимост?

Нека вземем за пример Каталуния. Ако Мадрид иска да задържи богатия регион, правителството ще трябва да вземе пример от тактиката на Лондон за отстъпки пред Единбург. И обратно, евентуалната шотландска независимост, едва ли би довела непременно до разпадането на целия ЕС. Защото тогава би настъпил истински трудният период за отцепилите се региони, свързан с изграждането на нови институции, въвеждането на нови валути, печеленето на доверие – все неща, които биха могли да окажат възпиращо въздействие и върху други сепаратисти.

Една „малка Британия“ обаче несъмнено би се опитала да промени властовите структури в ЕС и вероятно би вкарала общността в продължителни и безплодни спорове около някои типично „щотландски“ теми – като например местоположението на британския ядрен флот /който досега се намираше в Шотландия/, или приемането на Шотландия в ЕС и НАТО. На всичкото отгоре това би наляло масло в пропагандната машина на Путин срещу Европа.

Проблемите остават въпреки шотландското „не“

Накратко, Брюксел трябва да вземе насериозно сепаратистките стремежи в Европа – сега още повече, отколкото преди шотландския референдум. Защото изгледите за успех на каталунците, баските, фламандците и някои други остават прочти непроменени.

Посланието на Шотландия към всички тях гласи, че стремежите за независимост могат да бъдат осребрени. Националните правителства, но и Брюксел, с огромният му бюрократичен апарат, не бива да отминават повече потребностите на отделни региони. В противен случай разпадането на Европа като нищо може да се превърне в реалност.

 
 

Какво става, когато свалиш 50 килограма

| от chronicle.bg |

Да свалиш килограми не е никак лесно. Да успееш да смъкнеш 50 кг е истинско постижение. Преди да тръгнете на дългото пътешествие към красивото тяло обаче, трябва да знаете какво правите – увиснала кожа и различни здравословни проблеми са само част от рисковете, за които е добре да бъдете подготвени. Независимо дали искате да свалите 10 килограма или 100, трябва да сте наясно, че това ще промени целия ви живот.

Предлагаме ви историите на няколко жени пред „Today“. Те са свалили много килограми и разказват за нещата, които биха предпочели да знаеха, преди да започнат.

 
 

Анимираната симфония на живота

| от chronicle.bg |

Кратката форма в киното е обект на внимание от хиляди режисьори и аниматори по света.

Днес пък е петък – ден като никой друг. Затова ще ви покажем „Symphony no. 42″ – една късометражка, която ни представя 47 нерационални сцени за връзката между човек и природа.

 

Symphony no. 42 from Reka Bucsi on Vimeo.

 
 

Продадени са 15 хиляди билета за „Евровизия – 2017″

| от chronicle.bg, по БТА |

Досега са продадени 15 хиляди от общо 70 хиляди билета за телевизионния конкурс „Евровизия – 2017″,, който ще се състои в Киев през месец май, предаде ТАСС.

Агенцията цитира съобщение на вицепремиера на Украйна Вячеслав Кириленко. „На 14 февруари започна официалната продажба на билети, като първият беше закупен от победителката на „Евровизия 2004″, нашата Руслана“, заяви Кириленко. По неговите думи досега са били продадени около 15 хиляди пропуска от 52 страни в света.

Петдесет и два процента от билетите са били пласирани в Украйна, а останилите четиридесет и осем – в чужбина. Най-много продажби са били реализирани във Великобритания, Германия и Русия.

 
 

Новият ни любим сериал: „Големите малки лъжи“

| от |

Известният слоган, превърнал се в нарицателно и съответно лека форма на клише, на един от най-големите тв канали в момента, гласи, че „това не е телевизия, това е НВО“. Много самодоволно биха казали някои и може би щяха да са прави, ако не бяха гледали нищо от това, което каналът е произвел в последните години.

Да, това не е телевизия. Поне не в смисъла, в който повечето хора, включително и у нас, възприемат малката синя кутия, излъчваща съдържание 24/7. HBO правят нещо тотално различно и най-новото им амбициозно шоу, натъпкано до горе със звезди, красиви гледки и адаптиращо модерен криминален, но – О, ужас – женски роман, е поредното доказателство за това.

„Големите малки лъжи“ е онова, което ще ви държи влажно тази пролет. Едносезонният сериал е скъпа, красива и рискова продукция, която заради лъскавата пудра, която си е сложила, под формата на много звезди и комерсиално успешна книга, може да се провали с гръм и трясък.

Но не го прави, спокойно. Защото това не е телевизия, това е… сещате се.

„Големите малки лъжи“ е предпоследен роман в кариерата на австралийката Лиан Мориарти. Той излиза през 2014-а и става хит на родния й континент, а впоследствие и по света. Самата Мориарти специализира в писането на така наречените „женски кримки“. Основните й персонажи винаги са семейни двойки или хора с деца, като действието се върти предимно около жените, които често се забъркват в интриги, лъжи и строго пазени тайни. Защото всички имаме такива и в повече случаи те са доста срамни.

Лиан Мориарти е специалист във „ваденето на мръсно бельо“ ала модерна сапунена сага на хартия. Преди „Големите малки лъжи“ тя има още 5 романа, като най-известният сред тях е „Тайната на моя съпруг“.

„Лъжите“ обаче са онова, което я изстрелва към Холивуд и привлича вниманието на Рийз Уидърспуун.

Актрисата решава, че иска да адаптира книгата първо на филм, впоследствие на сериал и кани Никол Кидман да се присъедини. Двете стават продуценти на проекта, заедно със самата Мориарти, а Дейвид Е. Кели – сценаристът и създател на „Али Макбийл“ – се връща в редиците на телевизията, за да адаптира романа за екран.

Комбинацията между всички тези свръхсили дава желания резултат – „Големите малки лъжи“ е доза качествена телевизия, която всеки заслужава да си причини от време на време, за да си почине от плетките и уринотерапията сутрин, обед и вечер.

Към суперотбора на Кидман и Уидърспуун, които правят тв шоу за първи път в кариерата си, се присъединяват Александър Скарсгард, Шайлийн Удли, Лора Дърн и екзотичната, като екстравагантна русалка, Зоуи Кравиц. Към групата на тези толкова различни жени и един изключително здрав, сексапилен и разгонен през повечето време мъж, се присъединяват и още куп великолепни актьори, залези с цвят на мед и няколко деца, точно толкова уникални, колкото и техните родители.

Разбъркан, като приятна модерна гурме кухня, „Големите малки лъжи“ има всичко, което искате да чуете и видите от едно, на пръв поглед, мирно и красиво общество. Перфектните двойки се пребиват, децата се хапят, мирните жени са в покой с природата, но са жестоки с близките си, тихите брюнетки носят пистолети в чантата си, а добрите и верни мъже не могат да го вдигнат.

И в периферията на всичко това, като набъбващ балон, който ще се спука всеки момент, стои едно убийство. Кой е убит и защо, никой не казва, но всички малки катастрофи, които се разтилят пред очите на зрителя в рамките на 7 епизода, водят към финалното гръмване на пушката, след което връщане няма.

Сериалът скача назад и напред във времето – преди и след убийството – за да те кара да си гризеш ноктите в чудене на „какво, по дяволите, се случва“. А каймакът на Уидърспуун, Кидман, Удли, Скарскгард, Кравиц и Дърн само допринасят за по-добрия вкус на този телевизионен бонбон и води след себе си нуждата да искаш да поглъщаш епизод след епизод.

Маскировката от лъскаво женско шоу е само привидна. Животът е еднакво скапан за всички ни понякога, като и полът, и възрастта не променят отношението ни към фунтаменталните неща в живота. Напротив, само го обострят.

„Големите малки лъжи“ е телевизионен свят, в който може да се потопите с удоволствие, дори и само за да се уверите, че нито един от нас не е това, което показва на света. А е чудовището, което умело крие под пластове от хубави костюми, красиви снимки и добри дела.