На съседа покривът на къщата гори

| от | |

Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)

Политическите ежби в страната до такава степен са притъпили сетивата на родните политици, че едва ли някой от тях забелязва, че къщата на съседа гори. Става въпрос за Турция. Южната ни съседка е изключително важен икономически партньор и всяко сътресение там от политическо и икономическо естество ще окаже пряк ефект и върху нас. Дразнещо е, когато чуеш роден политик да говори как при нас било „друго“, а не като при съседите.

Големите инвеститори са разделили държавите на условни групи и това не зависи нито от политически решения, нито от търговски съюзи. С това условно разделение капиталовите потоци показват отношението си към даден финансово-икономически процес, който се случва в няколко държави едновременно, например финансово-икономически процес, чиято характеристика е проблемен държавен дълг, или атрактивна инвестиционна дестинация и т.н. Така се появи групата на БРИК държавите (Бразилия, Русия, Индия и Китай), когато в периода 2010-2013 г. те бяха свръхпредпочитани за инвестиране. Идентично беше положението и с държавите, пакетирани от „големите пари“ в групата на ПИИГС (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания) по време на европейската дългова криза. В речника на инвеститорите вече е в употреба и нова група и тя е на „Чупливите 5“.

turkeycurrency

Да, нещо се „счупи“ през последните две седмици в Турция, Бразилия, Индия, Южна Африка и Индонезия. Това, което се „счупи“, е рязката обезценка на местните валути спрямо американския долар. В рамките на последните три дни централните банки на Турция, Индия и Южна Африка рязко повишиха основните лихвени проценти с цел укротяване на процеса на обезценка. Ако погледнем ретроспективно, повишаването на лихвите няма да спре процеса на обезценяване на една валута, а по-скоро ще бъде постигнат обратен ефект

И така при съседите ни в Турция нещата изглеждат зле. Централната банка повиши основната лихва от 7,75% на 12%. Бе постигнато краткосрочно овладяване на ситуацията, но последваха очакваните масови разпродажби на турски лири спрямо всички основни валути. Интересно бе да се проследят и коментарите на анализаторите за случващото се в тези държави. Според някои от тях част от причините за кризисната ситуация е анонсираната политика на американската Централна банка за постепенно изтегляне на ликвидност от финансовите пазари. Други считат, че в основата на разпродажбите е тоталната ревизия за инфлационните процеси в тези държави. На мен най-логично ми звучи позицията, че нещата се обърнаха поради прекомерните дефицити по текущата сметка.

От години насам Турция има реален проблем с вноса и вътрешното потребление. Бе въпрос на време тази тлееща бомба да избухне. Комбинацията от политическа нестабилност с прекомерен търговски дефицит е убийствена за стойността на всяка валута.

В момента има ясно изразен процес на оттегляне на чуждестранни инвеститори от тези икономики. Част от напрежението дойде и от тази посока. По принцип в икономика с големи търговски дефицити чуждите инвестиции имат определящо значение за поддържане на баланс в публичните финанси. Като неписано правило се счита, че икономиката е балансирана, ако търговският дефицит като размер се покрива със съответния размер на чуждестранни инвестиции на средногодишна база. Нарочно подчертавам този факт, тъй като той в пълна степен важи и за България.

Като пряк ефект от този процес на обезценка на валутите на „чупливите страни“ ще бъде и рязкото повишаване на лихвените проценти по финансиране на държавните им дългове. От тази гледна точка директен потърпевш може да се окаже и България. Ако процесът се задълбочи, ще видим доста драстично отдръпване на чуждестранни инвеститори в държавен дълг на страните, спадащи към групата на нововъзникващите пазари, в която е включена и България. Не говоря за тотална ликвидна криза, разбира се, а единствено за по-висока цена на финансиране.

Според Исхитаа Шарма, инвестиционен стратег от Сити банк: „Пазарите се опитват да кажат на централните банки, че те трябва да бъдат по-превантивно активни, по-агресивни и по-постоянни.“ Намекът е директно в посока Турция. Само преди една седмица на заседание на управителния съвет на Централната банка на страната лихвените проценти не бяха пипнати. Какво стана преди три дни?

Почти двойно шоково увеличение!

Това на езика на финансите означава само едно – пълна паника от страна на регулаторния орган. Между другото мексиканското песо и полската злота също бяха „ударени“, но доста по-приемливо, от инвеститорите. От 2010 г. насам на годишна база чуждестранните инвестиции в нововъзникващите пазари се движат в рамките на 1 трилион щатски долара. Става въпрос най-вече за Бразилия, Русия, Китай и Индия. В момента Бразилия и Индия изглеждат като силно проблемни дестинации за горещите пари.

Масовата паника на финансовите пазари в Турция обаче някак си дойде изведнъж. Българското правителство определено ще трябва да си актуализира стратегията по управление на държавния дълг. България ще търси от международните финансови пазари над един милиард долара и ако не се подбере подходящият момент за това, съм убеден, че цената ще изненада неприятно Министерството на финансите.

Истината обаче е, че на съседа гори покривът на къщата.

Това поне на мен ми звучи твърде тревожно, а родните политици са изпаднали в ситуация на странно боричкане. Турският бизнес ще потърси убежище на своите активи. По време на финансовата криза в Гърция точно Южна България се превърна в частично убежище на гръцки капитали. Знаем, че икономиките на Гърция и Турция са несравними.

Ставащото в южната ни съседка е една фантастична възможност за привличане на турски инвестиции в родната икономика. Чудно ми е, какво ли прави търговското ни аташе в Истанбул? А Агенцията за чуждестранни инвестиции? А икономическият ни министър? Май станаха много въпросите…

 
 

#Bookclub: Непокорният Недим Гюрсел и „Мехмед Завоевателя“

| от Спонсорирано съдържание |

В интервю за „Пари Мач” от 2015 г. турският писател Недим Гюрсел заяви: „Ердоган не харесва карикатуристи”.

Известен застъпник на светската държава, заклеймяващ намесата на армията в политиката, сега той пристига в България по повод премиерата на „Мехмед Завоевателя” и е повече от любопитно как ще се произнесе за актуалната обстановка в родната си страна.

Но да започнем от книгата. „Мехмед Завоевателя” е виртуозно построен роман в романа, избуял от плодородното въображение на своя автор. Някои от сцените в него са така майсторски обрисувани, че блестят като самородни късове художествена проза от най-висока проба. Сюжетните линии са две.

Разказвачът Фатих Хазнедар се уединява в стара вила на брега на Босфора (точно срещу крепостта Боазкесен, построена от Мехмед II), за да напише исторически роман за превземането на Константинопол от Завоевателя, когато в живота му нахлува млада жена, жертва на преследванията след военния преврат през 1980 година. В паралелната сюжетна линия оживяват войнственият Султан, неговият антураж, придворните сановници, дервиши, евнуси, еничари, защитниците и разрушителите на великия град.

Романът възкресява епопеята по превземането на Константинопол от султан Мехмед II през май 1453 година, променило завинаги хода на европейската история. Битките са ожесточени, начинът, по който разказвачът ги пресъздава – смайващ. На страниците оживяват важни фигури от епохата – султан Мехмед ІІ, великият му везир Чандърлъ Халил паша, редица учени от епохата, духовни наставници, дервиши, философи; унгарецът Урбан, изработил най-мощния топ на своето време; защитниците на Константинопол като император Константин ХІ Палеолог, историка Георгий Сфрандзис, генуезеца Джовани Джустиниани, учения Теодор Каристин, германеца Йоханес Грант…

„Защо наистина, защо героите на този роман са били убити, преди да им дойде времето? Всеки човек в себе си носи смъртта, собствената си смърт. По-точно собствената си гибел. Носи я още преди да се е ​​родил, свит в корема на майка си, с огромна глава, със сбръчкано личице, с блеснали от любопитство, невиждащи нищо наоколо очета. Не след дълго той започва да се върти в своето топло убежище, в което живее, храни се и расте, после пожелава да се измъкне навън с малките си длани, с тъничките си като клонки ръчички, с кривите си крачета, да стигне до светлина, да се появи на света. Щастливото рождение е първата крачка към смъртта.”

Cover-Mehmed-Zavoevatelya

Гюрсел освежава подхода към темата за военните подвизи, като съчетава наситеното със събития повествование с отношението на днешния човек.

След дълга и кръвопролитна схватка между османци и византийци, Мехмед II завладява този митичен град, където от векове се кръстосват пътищата и където Азия и Европа, Изтокът и Западът, мюсюлмани и християни влизат в стълкновение. Авторът неслучайно избира за мото на книгата цитат от „По следите на изгубеното време“ на Пруст, защото разказвачът е разпънат на кръст между родилните мъки на творчеството и ласките на любимата жена, а изборът се оказва невъзможен…

Недим Гюрсел е добре известен в средите на френските литератори и интелектуалци и сред ценителите на съвременна европейска проза. Тук ще възкликнете: турски писател с такова влияние във Франция? Да, това е безспорен факт, и не само защото преподава турска литература в Сорбоната. Когато фактите говорят, даже и религиозните фанатици мълчат. (Или поне така ни се иска.) След преврата през 1980 г. Гюрсел емигрира във Франция, където живее и твори и досега. Автор е на 30 книги, в това число романи, новели, пътеписи и есета. Носител е на множество турски и международни литературни отличия. Една от любимите му теми е Истанбул, столица на две велики империи: Византийската и Османската.

На български език е излизала скандалната „Едно тъй дълго лято”, която е била забранена в Турция, заради съпротивата на писателя срещу тиранията на армията. Делото срещу него се води от военен съд и продължава няколко години. Подобна е съдбата на „Дъщерите на Аллах” – обвиняват Гюрсел в обида към религията, процесът трае една година. Обвиненията произтичат от опита на автора да очовечи образа на пророка Мохамед. По-важното е, че в резултат на скандала книгата е преведена на десетки езици.

През 2012 г. авторът гостува в България и му е присъдена наградата на Фондация „Балканика“.

В едно свое интервю тогава той казва: „Войните от миналия век са белязали и литературите на балканските държави. Затова писателите от тези територии днес трябва да се изразяват свободно и открито и преди всичко да избягват национализма, който продължава да прави поразии. Важно е как се интерпретира темата за завоевателя. Дълг на писателя е да покаже какво се случва в главата на победения.”

Недим Гюрсел обича да назовава нещата с истинските им имена. Счита за пагубна тенденцията идеологиите да се заместват с псевдодуховни течения.

За съжаление, религиите вървят ръка за ръка с религиозния фанатизъм, а там където се шири религиозен произвол, изкуството се задушава.

Срещата с Недим Гюрсел е на 26 април от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”. Вход свободен.

 
 

Холокостът през погледа на седмото изкуство

| от Дилян Ценов |

 Един милион дрехи, 45 000 чифта обувки и седем тона човешка коса – това заварват съветските войски, когато освобождават най-големия нацистки концентрационен лагер – Аушвиц-Биркенау. Това се случва на 27 януари 1945 г. Поне 1 милион души намират смъртта си там.

Общо 6 милиона убити евреи – това е равносметката за Холокоста, която става ясна едва след края на Втората световна война, когато се разбира за действията на нацистите през изминалите години.

Холокостът – геноцидът над различните, онези, които са родени на неправилното място в неправилното време. На 24 април Израел почита паметта на 6-те милиона еврей, цигани, комунисти, хомосексуални и други, които стават жертви на най-голямото зверство, което съвременната ни история познава.

Не е учудващо, че изкуството и до днес обръща поглед към тези събития, за да напомни за ужаса под една или друга форма. Нито е странно как киното успява да създаде шедьоври в тази посока. Невинаги е ясно каква е причината филмите, в чийто сюжет присъства Холокоста, да са толкова добри. Може би една от причините е в мащаба на самата трагедия – тя може  да накара човешката природа да пробие познатите граници.

Именно тези филми ни доближават до истината, която се е случила там – във всички онези „бани“, във всички онези места, „където отиваме да работим“…

Отричан или не, преувеличен (както някои противници го описват) или истински, този геноцид съществува. Съществува и то по начин, който никога няма да избледнее и да се забрави. И макар някои да казват, че темата е преекспонирана в света на киното, то Холокостът продължава да вълнува.

Има ли значение дали са засегнати шест милиона души или един единствен пианист, майка с две деца, момче с раирана пижама, или семейство с малко момче, което има рожден ден? Кое определя едно действие като недопустимо – мащабът или самата природа на действието? 

Може би денят  е подходящ да си припомним как Холокостът е представен в киното. Вижте едни от най-въздействащите заглавия по тази тема в галерията горе.

 
 

Новият Jaguar XF Sportbrake загатва за себе си

| от chronicle.bg |

Jaguar повдигна завесата новия XF Sportbrake от централния корт на Уимбълдън.

По-малко от 70 дни преди началото на световния тенис турнир Уимбълдън 2017, тревната площ на комплекса All England Tennis Club се превърна в платно за очертанията на динамичната спортна комби версия на Jaguar XF. Прочутите бели линии на игрището се трансформираха пред експертните погледи на Иън Калъм, директор по дизайна в Jaguar, и на ландшафт мениджъра на Уимбълдън Нийл Стъбли.

XF Sportbrake ще се присъедини към редиците на носителите на награди XF автомобили в спортните салони на Jaguar след премиерата му през лятото.

Jaguar е официален партньор на турнира Уимбълдън 2017, който ще се проведе от 3-и до 16-и юли 2017 г.

 
 

От ходене се поумнява

| от chronicle.bg, по БТА |

Учени от университета Ню Мексико Хайлендс в Лас Вегас откриха, че ходенето подобрява притока на кръв към главния мозък и засилва паметта и познавателните способности на хората, съобщи изданието „ЮрикАлърт!“.

Ефектът е по-слабо изразен в сравнение с бягането, но е значително по-голям, отколкото при карането на велосипед. До изводите си авторите на изследването стигнаха по време на наблюдения върху 12 младежи в добро здраве.

Доброволците се придвижваха с постоянна скорост около един метър в секунда. Кръвоснабдяването на главния мозък се измерваше с ултразвук.

През 2015 г. австралийски учени доказаха, че когато става дума за общото здравословно състояние, сърдечно-съдовата система и намаляването на риска от преждевременна смърт, ходенето е по-полезно от бягането, припомня в. „Дейли мейл“. Експертите установиха, че хората, които първоначално правели по 1000 крачки на ден, а постепенно стигнали до 10 000 дневно, намалили наполовина риска от преждевременна смърт. Дори тези, които увеличават крачките си от 1000 до 3000 на ден, намаляват риска с 12 %.