На руски ли говориш или на украински- най-политическия въпрос в Украйна

| от |

Автор : Олга Недбаева / Франс прес

На руски ли да говориш или на украински? Само на руски? Или само на украински? Повечето украинци на практика знаят и ползват и двата езика, но в момент, когато Владимир Путин се позовава на общия им език, за да оправдае разполагането на руски войски в „братска“ Украйна, изборът е политически.

По традиция, националистически настроеният запад говори предимно украински, а граничещите с Русия източни и южни части – руски, но повечето украинци всъщност жонглират с двата езика в зависимост от обстоятелствата.

Двата езика са много близки. Протестното движение, довело до падането на президента Виктор Янукович, който бе обвинен, че е искал „да продаде“ страната на Москва, а после интервенцията на руските сили на сепаратисткия, предимно рускоезичен Кримски полуостров, възродиха езиковия въпрос, измъчващ страната, откакто стана независима след разпадането на СССР през 1991 г.

Политически отличителен белег

„В политиката използваният език е отличителен белег: „Вие сте с нас или против нас“, подчертава пред АФП украинската социоложка Ирина Бекешкина. Жители на Киев, които говореха на руски, минаха на украински в знак на протест срещу руската интервенция. Сваленият президент Виктор Янукович произхожда от рускоезичния изток, но стремейки се за заличи имиджа си на „човек на Москва“, той се постара след изборите през 2010 г. да подобри познанията си по украински – официалния език на страната.

timoshenko

Неговият вечен противник – бившият прозападен премиер Юлия Тимошенко, която той прати в затвора – умишлено говори с украински акцент, но противно на създаваното впечатление също е от рускоезичния изток. Тя обаче, също по политически причини, отказва да говори на руски публично.

Водачът на националистическата партия „Свобода“ Олег Тягнибок, на свой ред, дори поиска преводач, когато в разгара на протестите в Киев беше интервюиран от руска телевизия. В интервю за АФП лидерът на крайнодясното движение „Десен сектор“ Дмитро Ярош, една от водещите фигури на протестите, заяви, че разбира руски, но отказва да го говори по принципни съображения.

Реалността е по-сложна

Дори да не го говорят у дома, рускоезичните украинци разбират и мога да пишат на украински, чието изучаване беше задължително по съветско време въпреки доминиращата позиция на руския, който беше официален език в Съветския съюз. Той, впрочем, остава такъв и днес.

Проучванията показват, че само 1 процент от населението не разбира украински и 1 процент не разбира руски, подчертава Ирина Бекешкина.

Ако трябва да го говорят, 30 процента от хората не могат да се изразяват свободно на украински – толкова са и тези, които не говорят свободно руски. Последното преброяване в Украйна, от 2001 г., криеше, между другото, изненади. В повечето райони, смятани за рускоезични, в Източна и Южна Украйна, повечето жители са казали, че украинският, а не руският, е техен майчин език. Така е при две трети от жителите на град Днепропетровск и при близо 54 процента от населението на бившата украинска столица Харков.

klitchko

Много публицистични предавания по украинската телевизия имат рускоезични водещи, чиито гости по време на дискусиите смесват двата езика. За един от лидерите на протестите и кандидат на президентските избори на 25 май, Виталий Кличко, езиковият въпрос е“ изкуствен“ и манипулиран от политици, „на които им липсват аргументи“

„Самият аз съм рускоезичен, трудно е да ме обвинят в национализъм, майка ми е рускиня, баща ми – украинец,  и никога не съм имал усещането, че правата ми са били потъпкани от гледна точка на езика“, казва той.

Спорен закон

Въпреки протестите в Киев, през 2010 г., по инициатива на президента Виктор Янукович, беше гласуван закон, даващ на руския статут на втори официален език в определени райони.

Намерението на новите власти да отменят закона предизвика остри протести в проруския лагер. Бекешкина определи като „глупост“ идеята за премахване на закона, който в крайна сметка остана в сила. „Засегнатите райони изтълкуваха това така: „Националистите започват да ни диктуват своите правила“, заяви социоложката.

Русия незабавно използва демонстративно тази заплаха, за да оправдае интервенцията си.

 
 

Супергероите, които харесваме

| от |

Знаем, че всички харесват Спайдърмен, Супермен и Батман. Супергероите са guilty pleasure за момчетата, заради мрачната си натура, драматичното си минало и онзи леко прокрадващ се тестостеронен момент на хора, които могат всичко. Жените пък просто харесват мъже в тесни костюми. Изобщо във всякакви костюми.

Супергероите комбинират в себе си осанката на аутсайдера, лошото момче или съответно момиче, с уникална съдба и възможности, и възможността да ти направят чай и да натупат лошите едновременно.

Вселените на DC и Marvel – най-големите производители на силни и смели момчета и момичета на глава от населението, е пълна с истински интересни и готини персонажи. Независимо, колко стереотипни ви се струват.

Ние сме избрали точно пет броя от най-новите им тв и филмови попълнения, които гледаме винаги с удоволствие.

 
 

23 филма, обвинени в расизъм заради кастинга

| от |

Холивуд се побърква по какво ли не. Но един от най-големите проблеми е предимството на белите актьори пред останалите – дори когато ролята не е на бял човек.

През 1965 година легендата Лорънс Оливие се боядисва в черно, за да играе в „Отело“. Джон Уейн пък, който е по-американец от Белия дом, играе монголеца Чингис Хан. Днес имаме Скарлет Йохансон в „Дух в броня“, както и доста други – Мат Деймън и целия каст на „Изход: Богове и Царе“.Официалният термин е „whitewashing“ и буквално се превежда като „промиване“.

Режисьорите твърдят, че не могат да намерят актьори със съответния произход и цвят на кожата, които да успеят да изнесат целия филм. Казват, че всичко е измислица и затова няма значение кой какъв човек играе или пък просто се примиряват с това, че имат някой да играе ролята там.

В зенита на политическата коректнос, ще ви покажем 23 филма, в които актьорите играят освен роля, и раса. Прощавайте, но Ема Стоун играе полуазиатка!

 
 

Алкохолизмът засяга по-сериозно жените, отколкото мъжете

| от chronicle.bg, по БТА |

Американски учени откриха доказателство, че алкохолизмът засяга по-сериозно системата за възнаграждение в мозъка на жените, отколкото на мъжете.

Системата за възнаграждение в мозъка се състои от амигдала и хипокампус, които утвърждават полезния опит и взимат участие в създаването на спомени и вземането на решения.

За изследването учените събраха 60 човека, възстановили се след дългогодишна алкохолна зависимост, като ги разделиха в групи по равно – 30 жени и 30 мъже. Те събраха и равна по численост група от доброволци без проблеми с алкохола. Участниците бивши алкохолици са спазвали режим на въздържание от 4 седмици до 38 години. Всички преминаха невропсихологични оценки и ядрено-магнитен резонанс, за да се отчетат промените в мозъчната структура.

Изследванията проведоха учените от болницата в Масачузетс и училището по медицина към Бостънския университет. Те установиха, че структурата на системата за възнаграждение в мозъка на жените алкохолички е по-голяма, отколкото при тези, които не страдат от зависимостта. В същото време същите структури са по-малки в главния мозък на мъжете алкохолици, в сравнение с тези, които не са алкохолно зависими.

Всяка година трезвеност се свързва с 1,8 % намаляване на размера на мозъчните вентрикули, което показва, че възстановяването на мозъка от вредите от алкохолизма е възможно.

„Откритията ни подсказват, че може да е полезно да вземем предвид половите различия при лечението на алкохолизма“, каза експертът Гордън Харис.

 
 

Пет начина да изглеждате умни на обществени места

| от |

Човек е същество, което има навика да изпада в крайности. За много неща. Но ако трябва да сведем лашкането от една посока в друга на чисто базисно ниво, то можем да кажем, че най-често човек се надценява или подценява жестоко. Ако сте от втория тип, вие виждате себе си като едни чудесни, общителни и великолепни хора. Или поне така се случват нещата в главата ви. Но някъде там, най-отзад, във фронталния лоб, едно гласче тихичко ви нашепва, че това май не е точно така. Тоест, вие си мислите, че сте умни, готини и сърдечни, казано с думи прости – вие сте направо супер и най-желаната компания за всяко по-елитарно и приятно събиране, но всъщност май не е точно така.

Спокойно. Има нещо, което хората винаги приемат с отворени обятия и това са умните хора. Те наистина са желана компания в почти всяка ситуация. От събиране на книжния клуб до пиене в бар, един наистина интелигентен човек, придава истинска осанка на плеядата от характери в този мини социум.

И вие искате да блеснете в него. Ама не знаете как. Ние ще ви дадем пет изпипани метода. Приложете ги и ще живеете щастливо.

  1. Не говорете много. Или просто не говорете изобщо и просто кимайте. Няма нищо по-елитарно от човек с напрегната физиономия, който слуша, но не си отваря устата. В редките случаи, когато това се наложи все пак, казвайте неща от сорта на: „Ти казваш, че аз ти казах, че той ти е казал…“ или нещо в този ред на мисли. Дълги изречения, без реална информация в тях, които да объркат противника. Но наистина – не говорете много. Ще изглеждате зашеметяващо потайни и дори малко студени. Но се усмихвайте в редки моменти. Защото един по-умен от вас човек е казал, че „когато не знаеш какво да кажеш, е по-добре да си замълчиш“. А вие наистина не знаете, нали?
  2. Говорете много. Този съвет реално се бие с предния. Затова трябва да изберете един от двата метода. Изборът най-често зависи от личната ви натура и начина, по който се чувствате в конкретния момент. При този създаването на вербална плява винаги оставя околните с впечатлението, че знаете много. Най-често много думи. Но думите са важни. Не случайно езикът се е развил до такива нива и е най-лесният начин за комуникация между различните хора и видове. Многото говорене, подобно на липсата на такова, винаги обърква другите – дали просто дрънкате празни приказки или реално казвате съществени неща? Не е ясно. Думите ви излизат по 100 в минута и дори да са просто дърдорене, никой не може да хване нишката толкова бързо. Учете се от политиците – казвайте нищо с много думи. Или най-добре – повтаряйте едно и също с различни думи. Единстеният проблем на този начин е, че все пак се налага да имате поне средно богат речник. Ако не сте сред тези индивиди, то изберете първия метод.
  3. Бъдете шумни. Първо и много важно нещо, шумните хора се забелязват от 100 километра. Когато влезете в една стая, винаги има един човек, който е по-ярък от останалите. И той винаги говори с няколко тона по-високо от всички. Смятате, че това е случайност? Не. Той вече е открил този метод и той работи за него. Казвайте и правете с аплом всичко – от поръчването на питие до разказването на виц. Нека всички знаят, че сте там или на съседната пряка или някъде много близо. И да се чувстват застрашени от вас и харизмата ви. Защото шумът винаги предизвиква внимание. А ако този шум е облечен в нещо по-така, още по-добре. Избирайте ярки тоалети, интересен грим или най-малкото – по-различна прическа. Обвийте тези неща в шум, звуци и силен тактилен контакт с околната среда и имате перфектната комбинация на мозък, обвит в чудесна и ярка опаковка.
  4. Цитирайте всичко. Една жена беше оставила с впечатлението свои познати, че е изчела цялата руска класика, само защото беше запомнила десет цитата на Толстой и Достоевски, които е прочела във фейсбук. За да развиете този метод до съвършенство трябва да се подготвите малко. Първо, лайкнете във фейсбук всякакви страници с цитати, мъдри мисли, анти мъдри мисли и Word porn. Започвайте да наизустявате, като тук подбирането е от голямо значение. Нека да са цитати от важни хора, но все пак и да са близки до вашата емоционална същност. Все пак хората, пред които смятате да ги употребявате ви познават поне малко. След това, от време на време, цитирайте тези хора и онлайн. Нека публичният и личният ви живот се слеят в едно. Цитирате умни хора онлайн, правите го и на живо, значи съответно четете безспир и имате слонска памет. Друго много важно – винаги комбинирайте цитати на български с такива на английски. Полиглозите са новите секссимволи. Пък и това може да заблуди останалите, че всъщност четете книги на няколко езика. Което винаги е плюс.
  5. Бъдете нихилист. Смята се, че ироничните хейтъри по дифолд са по-умни от обикновените простаци, гадняри, невъзпитани отрепки или онези позитивни загубеняци. Вие сте повече от всички тях и хейтите ярко онова, което те харесват, а онова, което не харесват – го хейтите повече с интелект. Пффф, сакразмът е секси и ви придава осанка на изключителна умност. Тъй като обаче сакразмът е висша форма на чувство за хумор, може и да ви е малко трудно. Затова се придържайте към простичкия нихилизъм, в който всичко е кофти, ама пък вие сте супер. Просто, защото вече сте му хванали цаката. Другото, което може да ви помогне тук е лайкването на нихилистични мемета. Тоест, лайквате, съответно схващате скритите послания и древната истина, заключени с тези две прости изречения. Понякога и шервайте, ама по рядко. По-често може да откраднете нещо, тоест да го заемете, и да го перефразирате като за вас си. Не се отклонявайте много от оригинала, че може и да ви хванат. Също така статусите, в които се оплаквате от хората, тъпотията, тъпаците, свалячите, които, да им се незнае, не ви оставят просто намира, винаги са чудесен начин да сте извисен нихилист и умник в едно. При това красавец, бе!

Следвайте тези прости съвети и ще пребъдете. Успех!