На кого служи трибуналът в Хага?

| от |

С какво се занимава Международният трибунал за бивша Югославия? Раздава обективно правосъдие или тълкува историята? И влияе ли се от политически натиск? Все въпроси, продиктувани от изключването на един датски съдия, пише Дойче веле.

0,,16549956_303,00

Преди няколко месеца датският съдия Фредерик Хархоф в поверително писмо до свои колеги обвини председателя на трибунала Тиодор Мерон от САЩ, че под политически натиск променя практиката на съдиите. След няколко оправдателни присъди срещу сръбски и хърватски офицери Хархоф е убеден, че политическите интереси на САЩ и на Израел са наложили мълчалива смяна на курса. Дълги години трибуналът търсеше отговорност на политическите подбудители и военните ръководители за военни престъпления, извършени от техните подчинени, но тази тенденция се обърна. За едни твърдението на Хархоф за политически натиск е в жанра „теории на заговора”, други го виждат като храбър борец за справедливост, коментира Хеле Йепесен от Дойче веле. А в „Нойе Цюрхер Цайтунг” Сирил Щийгер навлиза в дълбочината на проблема:

„След всяка война се надига призив виновните за извършените зверства да бъдат съдебно преследвани и осъдени, а жертвите да получат справедливо възмездие за претърпените мъки. Същото се случи и след югославските войни. Още през 1993 година, тоест по време на Босненската война, беше създаден трибуналът на ООН за преследване на военнопрестъпниците. Този трибунал не на последно място се роди и от гузната съвест на Запада, който години наред не предприе нищо, за да спре касапницата пред собствената си порта.

През първите години трибуналът не свърши кой знае какво. Това беше златното време на националистите-подпалвачи на Балканите, които се превърнаха в партньори на Запада при опита му да установи мир, а после станаха дори гаранти за следвоенния ред в Босна и Херцеговина. Едва в началото на 21-ви век Хагският трибунал успя да повдигне обвинения и срещу високопоставени политици и генерали. Вече изглеждаше достижима една от най-важните цели на трибунала: да привлече към отговорност политическите подпалвачи на войните в западната част от Балканите.

Какво е съвместно престъпление?

Скоро обаче се видя, че в много сложните дела срещу военни и политически ръководители е особено трудно по безусловен начин да се докаже личната им вина. Почти невъзможно е да се изясни дали именно те са планирали и разпоредили извършването на престъпления, и дори дали наистина са знаели за тях. Така възникна съвсем нов престъпен състав: „съвместно престъпно действие”. Чрез него трибуналът се опита да привлече към отговорност тъкмо генералите и политиците. През призмата на тази юридическа конструкция етническите прочиствания се оказаха не резултат от войните, а тяхна цел. Така обаче трибуналът попадна в сивата зона между правосъдието и тълкуването на историята. И често се поддаваше на изкушението да разглежда не само конкретните военни престъпления, но и темата за кървавото разпадане на бивша Югославия. А това доведе до редица конфузии и провали.

Напоследък обаче трибуналът произнесе няколко оправдателни присъди, които свидетелстват за смяна на курса. Очевидно съдиите вече интерпретират по-строго състава „съвместно престъпно действие” и принципа за отговорността на командирите и политиците, а това означава и по-малко осъдителни присъди. Ако се запази, тази тенденция ще даде сериозно отражение върху международното наказателно право и ще обрече на неуспех опитите да се търси отговорност на военни и политически ръководства за престъпления, извършени от техните подчинени.

Това важи с особена сила за сръбски и хърватски генерали и политици за престъпления, извършени в Босна, тоест – извън територията на техните страни. Така ще се укрепи официалната позиция на Сърбия, че в Босна е имало не външна агресия, а гражданска война, в която са участвали всички. И съответно – всички са еднакво виновни.

През политически очила

Независимо от всичко трибуналът в Хага дава сериозен принос за юридическото преработване на югославските войни. В огромния му архив са събрани свидетелски показания, документи и тайни досиета, които са златна мина за бъдещите изследователи. Съдът обаче не може да освободи политиците от отговорността им да изяснят ролята на своите страни в раздпадането на бивша Югославия. Сърбите и хърватите все още си имат отделни, собствени истини. Ето защо и до днес всяка присъда на трибунала се гледа през политически очила. Когато бъде осъден сърбин, Загреб празнува присъдата като победа на своята гледна точка. Докато Белград казва, че това е опит да се пренапише историята. Осъдят ли хърватин (което се случва по-рядко), тогава Сърбия триумфира, а Загреб обвинява трибунала, че фалшифицира историята и поставя на подсъдимата скамейка целия хърватски народ.

Да, политиците се опитват да оставят зад гърба си мрачното минало, но въпреки това то няма скоро да остави на мира страните от Западните Балкани. Все още жертвите срещат на улицата своите палачи, все още децата в Босна ходят в етнически разделени училища, учебниците по история все още насъскват срещу съседите. Вината не е на трибунала в Хага. Не правосъдието трябва да се погрижи за помирението – то е работа на държавата и на обществото”, пише още Щийгер.

 

 
 

Появи се невероятен акустичен кавър на „Издислав“. Чуйте го

| от chronicle.bg |

Първият опит за песен на английски на поп-фолк изпълнителя Фики Стораро предизвика вълна от шеги. Песента му „Is This Love“ беше успешно прекръстена на Издислав и намери специално място дори в новинарския блок на БНТ. Въпреки типичните чалга извивки на парчето, оказва се, че то може и да звучи добре.

Автор на чудесния кавър е Нели, която от 17-годишна поддържа свой YouTube канал, в който публикува видеа на кавъри.

Чуйте я.

 
 

Китай покорява света с блокбастър и Мат Деймън

| от chronicle.bg, по BBC |

Въпреки дългогодишната традиция на Китай в киното, към момента страната не е произвеждала истински голям блокбастър. Това обаче е напът да се промени. „Великата китайска стена” е един от най-скъпите филми, снимани някога в Китай.

Живата легенда на китайското кино Джан Имоу режисира пищната лента, в която участват филмови икони като…Мат Деймън. Американската звезда има водеща роля във филма.

Мат Деймън играе чуждестранен наемник, който идва в Китай, за да краде барут. С това, че и персонажът му е чужденец се избягва въпросът за „избелването” на филмите.

Бюджетът на филма е най-малко 100 милиона долара – колаборация между САЩ и Китай. Сред приоритетите на китайското правителство е да разпространи по света културата си. Ако успее да развие филмовата си индустрия, страната ще развие и своята „мека сила”и да популяризира културата си така, както американските филми успяха да пренесат духа на Америка по света. Мат Деймън посочва, че нито за момент не е приемал филма като пропаганден инструмент.

„”Мисля, че светът ни е много по-добро място, когато говорим един с друг и работим заедно, и правим изкуство заедно”, казва той.

Джан Имоу, който е запознат много добре с политическите ограничения пред изкуството в САЩ, казва, че Холивуд също има своите рестрикции.

„Това е система, основата върху продуценти и компании. Доколкото става дума за креативност, не мисля, че има 100% свобода за който и да е режисьор по света. Работата на режисьора е да даде най-доброто от себе си в ситуация на ограничения”, казва той.

мат деймън великата китайска стена

 

 

 
 

Как се разказва за живота на Румена Воевода

| от chronicle.bg |

Все по-малко време остава до премиерата на новия филм на Зорница-София „Воевода“ за живота на жената-хайдутин Румена Воевода.

Филмът ще се появи по кината през януари, а дотогава от екипа на „Воевода“ продължават да разпространяват видеа за „мейкинга“ на тази сложна историческа продукция.

Представяме ви видео „зад кулисите“, което показва как актьорите от филма се подготвят за епичните битки на хълмовете над Жеравна.

Независимо дали става дума за боравене със сабя или за стрелба („Нека куршумът бъде продължение на окото“), всички актьори трябва да са в перфектна форма и да знаят техниките и похватите на боя и оръжията, за да се справят с предизвикателствата, които ги очакват.

Вижте видеото, което ще ви разкаже за подготовката на актьорите, включително чрез психо-драма, за доверието, за битките в гората, за глада за другите репетиции:

 
 

Най-надценените актьори на 2016 г.

| от chronicle.bg |

2016 година беше година, пълна с филми, продължения, римейк версии. Как се отрази обаче тя на актьорите? Истината е, че мнозина от тях получават повече, отколкото са си изработили. Е, това със сигурност се дължи на дългогодишния им труд в предходните десетилетия.

Все пак Forbes събира на едно място звездите, които са получили през последната година колосални суми, за участието си в незначителни роли или в слаби филми, в които се появяват в по-малко от 2000 кадъра. А

ко се съотнесе това към боксофис успеха на филма, може да се сметне колко са получили тези звезди спрямо финансовите приходи на продукцията. Сметките включват последните три роли на актьорите от до средата на тази година.

Ето и тези, които са „най-надценени“ по отношение на заплащане.