На кого служи трибуналът в Хага?

| от |

С какво се занимава Международният трибунал за бивша Югославия? Раздава обективно правосъдие или тълкува историята? И влияе ли се от политически натиск? Все въпроси, продиктувани от изключването на един датски съдия, пише Дойче веле.

0,,16549956_303,00

Преди няколко месеца датският съдия Фредерик Хархоф в поверително писмо до свои колеги обвини председателя на трибунала Тиодор Мерон от САЩ, че под политически натиск променя практиката на съдиите. След няколко оправдателни присъди срещу сръбски и хърватски офицери Хархоф е убеден, че политическите интереси на САЩ и на Израел са наложили мълчалива смяна на курса. Дълги години трибуналът търсеше отговорност на политическите подбудители и военните ръководители за военни престъпления, извършени от техните подчинени, но тази тенденция се обърна. За едни твърдението на Хархоф за политически натиск е в жанра „теории на заговора”, други го виждат като храбър борец за справедливост, коментира Хеле Йепесен от Дойче веле. А в „Нойе Цюрхер Цайтунг” Сирил Щийгер навлиза в дълбочината на проблема:

„След всяка война се надига призив виновните за извършените зверства да бъдат съдебно преследвани и осъдени, а жертвите да получат справедливо възмездие за претърпените мъки. Същото се случи и след югославските войни. Още през 1993 година, тоест по време на Босненската война, беше създаден трибуналът на ООН за преследване на военнопрестъпниците. Този трибунал не на последно място се роди и от гузната съвест на Запада, който години наред не предприе нищо, за да спре касапницата пред собствената си порта.

През първите години трибуналът не свърши кой знае какво. Това беше златното време на националистите-подпалвачи на Балканите, които се превърнаха в партньори на Запада при опита му да установи мир, а после станаха дори гаранти за следвоенния ред в Босна и Херцеговина. Едва в началото на 21-ви век Хагският трибунал успя да повдигне обвинения и срещу високопоставени политици и генерали. Вече изглеждаше достижима една от най-важните цели на трибунала: да привлече към отговорност политическите подпалвачи на войните в западната част от Балканите.

Какво е съвместно престъпление?

Скоро обаче се видя, че в много сложните дела срещу военни и политически ръководители е особено трудно по безусловен начин да се докаже личната им вина. Почти невъзможно е да се изясни дали именно те са планирали и разпоредили извършването на престъпления, и дори дали наистина са знаели за тях. Така възникна съвсем нов престъпен състав: „съвместно престъпно действие”. Чрез него трибуналът се опита да привлече към отговорност тъкмо генералите и политиците. През призмата на тази юридическа конструкция етническите прочиствания се оказаха не резултат от войните, а тяхна цел. Така обаче трибуналът попадна в сивата зона между правосъдието и тълкуването на историята. И често се поддаваше на изкушението да разглежда не само конкретните военни престъпления, но и темата за кървавото разпадане на бивша Югославия. А това доведе до редица конфузии и провали.

Напоследък обаче трибуналът произнесе няколко оправдателни присъди, които свидетелстват за смяна на курса. Очевидно съдиите вече интерпретират по-строго състава „съвместно престъпно действие” и принципа за отговорността на командирите и политиците, а това означава и по-малко осъдителни присъди. Ако се запази, тази тенденция ще даде сериозно отражение върху международното наказателно право и ще обрече на неуспех опитите да се търси отговорност на военни и политически ръководства за престъпления, извършени от техните подчинени.

Това важи с особена сила за сръбски и хърватски генерали и политици за престъпления, извършени в Босна, тоест – извън територията на техните страни. Така ще се укрепи официалната позиция на Сърбия, че в Босна е имало не външна агресия, а гражданска война, в която са участвали всички. И съответно – всички са еднакво виновни.

През политически очила

Независимо от всичко трибуналът в Хага дава сериозен принос за юридическото преработване на югославските войни. В огромния му архив са събрани свидетелски показания, документи и тайни досиета, които са златна мина за бъдещите изследователи. Съдът обаче не може да освободи политиците от отговорността им да изяснят ролята на своите страни в раздпадането на бивша Югославия. Сърбите и хърватите все още си имат отделни, собствени истини. Ето защо и до днес всяка присъда на трибунала се гледа през политически очила. Когато бъде осъден сърбин, Загреб празнува присъдата като победа на своята гледна точка. Докато Белград казва, че това е опит да се пренапише историята. Осъдят ли хърватин (което се случва по-рядко), тогава Сърбия триумфира, а Загреб обвинява трибунала, че фалшифицира историята и поставя на подсъдимата скамейка целия хърватски народ.

Да, политиците се опитват да оставят зад гърба си мрачното минало, но въпреки това то няма скоро да остави на мира страните от Западните Балкани. Все още жертвите срещат на улицата своите палачи, все още децата в Босна ходят в етнически разделени училища, учебниците по история все още насъскват срещу съседите. Вината не е на трибунала в Хага. Не правосъдието трябва да се погрижи за помирението – то е работа на държавата и на обществото”, пише още Щийгер.

 

 
 

Skeptics in the Pub, Изкуствен интелект: Презареждане

| от chronicle.bg |

Chronicle.bg започва партньорство с ентусиастите от Skeptics in the Pub. Всичко най-интересно преди и след събитията на Ratio.bg може да четете тук или на сайта им.

Още от създаването си първите компютри започват да поемат задачи, дотогава изискващи човешки интелект. Прогресът е бърз: през втората половина на XX век се появяват първите невронни мрежи, ботове за разговори, програми, играещи шах, експертни системи, и изглежда, че всеки момент ще бъде създаден изкуствен интелект, съизмерим по възможности с човешкия.

Постепенно става ясно, че всяка от тези технологии е ограничена. Компютрите продължават да правят това, което им кажем, а не това, което имаме предвид. Помага и променливото разбиране на хората за изкуствен интелект: обикновено така биват наричани задачите, с които компютрите все още не се справят. В края на 80-те години финансирането на изследвания намалява драстично, преди да избухне отново преди няколко години, вече включващо обработка на данни в големи размери и комерсиални приложения като автономни коли.

Това възраждане обещава да промени цивилизацията ни из основи. Какви са приложенията днес и какво ще се случи в бъдеще.

На предстоящото събитие от серията Skeptics in the Pub ще се проведе на 23 март (четвъртък) от 19:30 часа в Carrusel Club (ул. Г. С. Раковски №108) ще се обсъждат:

  • как се вдъхновяваме от биологичните мозъци за да строим изкуствен интелект;
  • дисекция на електронен мозък – какво се случва вътре в изкуствения интелект;
  • възможен ли е общ изкуствен интелект и ако да – дали ще ни вземе работата или убие първо.

За лекторите:

По темата за изкуствения интелект ще говорят Никола Тошев и Константин Василев. Двамата са участвали в изграждането на софтуерната компания WizCom, по-късно закупена от VMWare. Днес Константин се занимава с мобилни апликации и игри, а Никола съосновава Sciant и развива machine learning в компанията.

За Skeptics in the Pub:

Skeptics in the Pub е неформално събитие, създадено, за да среща хора, които се интересуват от наука и критично мислене. Форматът е прост – в началото лектор говори по предварително подготвена тема, а след това е време за въпроси и свободни разговори между всички присъстващи. Под името Skeptics in the Pub вече се организират събития в повече от 20 европейски държави, a България се присъединява към списъка през септември 2014. Досега са проведени над 15 събития с около 100 гости на всяко от тях. Skeptics in the Pub се организира всеки месец от екипа на Ratio – повече за предстоящите събития може да видите на сайта.

 
 

Emirates и Дженифър Анистън срещу забраната за лаптопи

| от chronicle.bg |

Американското правителство забрани преноса на лаптопи и друга електроника в ръчния багаж в самолет. Emirates отговарят на това с рекламен клип с Дженифър Анистън.

В рекламата, озаглавена „Let us Entertain You“ („Нека ви забавляваме“ – от англ. ез.), Дженифър Анистън пътува в икономична класа в Airbus A380. Със спота Emirates напомня за системата си за забавление, която включва над 2500 канала за филми, телевизия и музика. Тя е предостатъчна, за да не забележим липсата на лаптопи, заради забраната им.

Клипът всъщност е от реклама, която Анистън снима за авио компанията миналата година. Президентът на Emirates сър Тим Кларк уверява, че забраната ще се спази в срок. Освен Emirates забраната усещат и 8 други компании от Близкия Изток и северна Африка.

Клипът не разкрива нищо изненадващо, имайки предвид, че през 2016 компанията печели титлата „Най-добра авио компания на света“. Състемата им пък печели „Най-добрата система за забавление на пътници в света“.

Следва клипът:

 

 
 

5 неща, които не знаете за Жизел Бюндхен

| от chronicle.bg |

Тя е една от най-известните моделки и красавица №1, когато говорим за приятелки и съпруги на звездите от NHL. Тя е Жизел Бюндхен.

36-годишната бразилка има до себе си куотърбека на Ню Инглънд Пейтриътс, които тази година направиха най-великия обрат на Супербуол 51.

Освен всичко, Наоми Кембъл и Клаудия Шифър описват бразилката със златни коси като единственият останал супермодел.

Бюндхен бе ангел на Victoria’s Secret между 2000 и 2007 г. Тя бе и сред основните лица, които защитаваха кандидатурите на Бразилия за световното първенство през 2014-а и за Олимпиадата през 2016-а.

Има обаче и много неща, които не знаем за нея. Например как е открита?

В галерията може да видите 5 малко известни факта за Жизел Бюндхен.

 
 

И Тя е със сини очи

| от Кристина Димитрова |

Тя и той са телата, които линеят за една изгубена любов.

Те са със сини очи и черни коси. Знаят, че когато настъпи последната нощ, ще последва раздялата. Той й разказва една и съща история отново и отново. В стаята времето е спряло и сякаш героите са попаднали във вакуума на живота.

Тази типична любовна история на френската писателка Маргьорит Дюрас ще оживее на сцената на театър „Възраждане“, за да ви разкаже историята на двама души, сключили договор за обичане за 23 нощи.

„Очи сини, коси черни“ е театралната адаптация на едноименния роман на Дюрас, която е направена от писателката Ирена Иванова, вече позната като момичето с няколко спечелени престижни награди за ролята си във филма „Безбог“.

Освен че самата тя е със сини очи, е силно повлияна от Дюрас през последните няколко години от живота си.

Франция се стича като Рейн в творчеството на Ирена, а да посегне към адаптацията на „Очи сини, коси черни“ е едно от най-смелите й предизвикателства през последните месеци. Една от концепциите, които самата Дюрас залага в пиесата, е отчуждението на героите не само помежду им, а и от самите себе си.

Тя и Той са затворени в стаята на миналото, но търсят една друга стая, в която любовта е възможна. В тази стая може да влезете и вие на 31-ви март и 3-ти април и да станете свидетели на раждането на една повече-от-любов.

Всичко започва във фоайето на хотел Рош във френска морска провинция.

Никой в историята няма име. Мъжът от историята се приближава до прозорците на фоайето и вижда Странник с черна коса и сини очи, чиито очи не може да забрави и изгубва завинаги. Появява се жената от историята и отвежда Странника. Мъжът обикаля плажа с надеждата го срещне отново. Среща същата жена в кафене на брега на морето, но не я разпознава като жената отвела странника. Предлага й да прекара следващите вечери с него срещу заплащане, защото много прилича на изгубения Странник. Тя приема. Следват двадесет и три безсънни нощи…

Адаптацията на Ирена Иванова запазва характерната за Дюрас символика, залегнала в романа, а това е морето, корабът и стаята – интимното място за срещи, където се ражда невъзможната-възможна любов.

Прочитът на романа, на Ирена Иванова е многопластов и може да бъде разбран на повече от едно ниво.

Той се гмурка в дълбокото, после изплува, за да си поеме въздух и пак се гмурка. Залата на театър „Възраждане“ ще бъде озвучена от дълбокия и запомнящ се глас на актьора Велизар Бинев, за който това е завръщане на сцената след дългогодишните му актьорски появи на големия екран в над 80 чужди продукции. Зрителите ще чуят и въздействащия текст на поета Владислав Христов – „Писма до Лазар“.

Именно тази негова творба отразява историята по поетичен и абстрактен начин, прорязвайки я по цялото й протежение до края. Постановката е в характерния експериментален стил на Ирена Иванова, а на сцената ще излязат актрисата Дария Митушева в ролята на Жената и Николай Марков в ролята на Мъжа. Под звуците на традиционна индонезийска музика актьорите ще разкажат историята, чрез своите телата. Ирена очевидно не изневерява на Дюрасовия любовник, който често е с Азиатски произход.

Спектакълът е проект на Театрално ателие „Експериментика“ и е реализиран с подкрепата на Френския културен институт, Посолството на Република Индонезия, Нов български университет и Voice Academy.