На чия страна е Беларус?

| от |

Всеизвестен факт е, че Беларус е принципно винаги на страната на Русия. Кримската криза обаче вкарва Минск в доста неудобно положение. Причините за това са две: едната е икономическа, а другата – екзистенциална, пише Дойче веле.

lukashenko

На пазара „Комаровка“ в Минск е както винаги много оживено. Хората купуват прясно месо, риба, зеленчуци – продукти от региона, но и от други области на бившия Съветски съюз. Сушени плодове от Узбекистан, вино от Грузия, пушена риба от Русия, пенливо вино „Кримское“ от Украйна. Двамата мъже, които заговаряме на пазара, не се тревожат от факта, че традиционното „Кримское“ вече ще се произвежда под контрола на руснаците: „Радвам се, че сега руснаците имат думата в Крим – той винаги е бил руска територия. През 1954 година Хрушчов го подари на украинците само защото самият той е отраснал там“.

Единият мъж ни разказва за брат си, който живее в Крим – бил доволен. Сега трябва само да се изчака да се види как ще се развият нещата. Малко по-нататък срещаме двама пенсионери, които се взират недоверчиво в микрофона: „Откъде да знаем, че не сте провокатори като хората от Майдан“, казват те. Предпочитат да бъдат оставени на мира: „Вероятно само искате да създадете безпокойство“.

Ролята на пропагандата

Това, че зад протестите на Майдан стои Западът, а украинските неофашисти са сред хората, които сега „дърпат конците“, се внушава от седмици наред в емисиите на руската телевизия, която се гледа и от много хора в Беларус. Анексирането на Крим е оправдано от историческа гледна точка, а и е в съответствие с волята на мнозинството: това е основното послание. Но не всички го възприемат безусловно. Един мъж на средна възраст клати неодобрително глава: „Не може в 21 век да откъснеш част от друга държава и да си я присвоиш. При нас има един район, населяван предимно от хора с полски произход, които редовно минават границата и ходят в Полша. И те могат да си организират референдум и да решат, че искат да са част от Полша. Ще трябва ли при това положение да се откажем от част от нашата земя?“, пита мъжът.

Той носи на ревера си малка червено-бяла панделка – знак, че принадлежи към малобройното опозиционно движение в Беларус. Нейното мнение обаче не играе почти никаква роля, а демонстрантите, които призовават към солидарност с Украйна, попадат по правило зад решетките. Правозащитната организация „Вясна“ вече е регистрирала десетки такива случаи, казва нейният заместник-председател Валентин Стефанович. „Мненията относно събитията в Украйна се люшкат между двете крайности. Когато започнаха протестите на Майдан, солидарността беше голяма – но само докато протестите бяха мирни. Когато започнаха сблъсъците, хората се изпълниха със страх. И си казаха – не искаме и в Минск да се случи същото“, казва Стефанович.

Медийната офанзива на руската телевизия подсилва допълнително тези страхове: в новините доминират хаосът и съобщенията за нападения срещу хора с руски произход. „Много хора гледат руската телевизия. А пропагандата е много силна – много по-силна, отколкото по нашата държавна телевизия. В същото време тук се правят опити за заемане на неутрална позиция, тъй като Украйна е важен икономически партньор за нас“, посочва Стефанович.

Предпазливостта на Лукашенко

Казано накратко: в икономически план малката държава Беларус има нужда както от Русия, така и от Украйна. Именно поради това Минск е много по-умерен от Москва, когато става дума за събитията в Украйна. Официалното становище на президента Лукашенко гласи, че виновни за вълненията в Киев са ширещата се корупция и икономическият разпад на Украйна. При това той не пропусна да спомене, че в неговата страна подобно нещо не можело да се случи.

Само че руската намеса в Крим засяга пряко и властта в Беларус, смята Валентин Стефанович: „Всички бивши съветски републики се страхуват сега от Русия. Никой не иска да изгуби независимостта си. Убеден съм, че подобни притеснения измъчват в момента и Лукашенко. Той е тясно свързан с Русия, включително по линия на военното сътрудничество. Ако Путин реши, Лукашенко може да загуби властта си. А в неговия случай е пределно ясно, че едва ли ще има кой да го защити“, казва Стефанович.

 
 

Този път „Оскар“-ите дискриминират актьорите по възраст

| от chronicle.bg, по БТА |

Американската киноакадемия, учредила „Оскар“-ите, беше обвинена за това, че дискриминира актьорите по възраст, като звездите над 60-годишна възраст рядко са удостоявани със златните статуетки.

Порталът се позовава на най-ново изследване на сътрудниците на университета в Южна Калифорния. Те установили, че от 25-те номинирани филма за „Оскар“-и през последните три години, главният актьор в тях е бил над 60-годишен само два пъти. И в двата случая номинации получил Майкъл Кийтън.

По данни на изследването едва в 22,3 процента от споменатите филми играели и в главни роли възрастни жени.

През месец януари тази година световноизвестният режисьор Джеймс Камерън разкритикува Американската киноакадемия заради нейното предубеждение към масовата култура, припомня сайтът Дедлайн.

 
 

Анджелина Джоли представи новия си филм

| от chronicle.bg, по БТА |

Анджелина Джоли направи премиерно представяне в Камбоджа на новия си филм в присъствието на краля на страната Нородом Сиамони, предадоха световните агенции.

Прожекцията на лентата „Първо убиха баща ми“ , която се фокусира върху геноцида на режима на Червените кхмери в периода 1975-1979 година, се състоя в древния храмов комплекс Ангкор Ват.

Филмът под режисурата на Анджелина Джоли е екранизация на едноименния роман на активистката за правата на човека Лунг Унг, в който тя си спомня за детските години и за преживения ужас по време на бруталния режим на Пол Пот. Тя е била петгодишна, когато неговите главорези нахлуват в камбоджанската столица Пном Пен. Момичето е изпратено в трудов лагер и преживява нечовешки страдания. При режима на Пол Пот е избито една четвърт от населението на Камбоджа.

Страната е близка до сърцето на Джоли. Тук тя засне филма си в периода 2015-2016 година, от тази държава е и осиновеният й син Мадокс, припомнят агенциите.

 
 

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Когато снимките ти попаднат в ръцете на Photoshop-шегаджия

| от chronicle.bg |

Вече сме ви разказвали за Photoshop-факира Джеймс Фридман. Това е онзи забавен човек, който приема молбите на хората буквално и им връща снимки с позиция и чувство за хумор. Е, те рядко отговарят на желанията на потребителите, но това няма значение. Социалните мрежи са луди по Фридман.

За това говори и фактът, че има 873 хил. последователи в Twitter, с които редовно комуникира. В снимки.

Предлагаме ви поредна порция Photoshop-хумор.